Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî



Pdf просмотр
страница16/141
Дата16.05.2024
Размер4.7 Mb.
#121245
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   141
Sapiens. Кратка история на човечеството - Ювал Харари [4eti.me]
ДА ЗАОБИКОЛИМ ГЕНОМА
Способността да се създава въображаема реалност с помощта на думите позволява огромен брой хора да си сътрудничат ефективно. Но позволява и нещо друго. Тъй като сътрудничеството в голям мащаб се основава на митове, начинът, по който хората си сътрудничат, може да бъде променен, променяйки митовете — т.е. разказвайки различна история. В определени условия митовете могат бързо да се трансформират. През 1789 г. населението на Франция за една нощ превключва от вяра в мита за божествените права на краля към вяра в мита за народния суверенитет. По


36
тази причина след когнитивната революция Homo sapiens може бързо да променя поведението си в съответствие с променящите се нужди. Това открива възможност за бърза културна еволюция, заобикаляща бавното темпо на генетичната еволюция. Това ускорение позволява на Homo sapiens бързо да изпревари всички други човешки и животински видове в умението за сътрудничество.
Поведението на другите социални животни до голяма степен е детерминирано от техните гени. Но ДНК не е самодържец — животинското поведение също се влияе от фактори на средата и от индивидуални чудатости. Въпреки това в даден тип околна среда представителите на един и същ вид като цяло ще имат сходно поведение. Значими промени в социалното поведение не могат да настъпят, най-общо казано, без генетични изменения. Например обикновеното шимпанзе е генетично предраз- положено да живее в групи с вътрешна йерархия, като на върха ѝ стои алфа- мъжкар. Близък до него вид шимпанзе — бонобо — обикновено формира по- егалитарни групи, в които доминира група от женски. Женските от вида на обикновеното шимпанзе не биха могли да вземат пример от своите роднини и да организират феминистки бунт. Мъжките не могат да се съберат на учредително събрание, да отменят върховенството на алфа-мъжкаря и да обявят, че от този момент насетне всички шимпанзета трябва да бъдат третирани като равни. Подобни радикални промени в поведението са възможни само ако нещо се промени в ДНК на шимпанзетата.
По сходни причини прачовекът не е организирал революции. Доколкото можем да преценим трансформациите в социалните модели, изобретяването на нови технологии и заселването в нови хабитати е резултат в по-голяма степен от генетични мутации и натиск на средата, отколкото от културни инициативи. Затова на човека са необходими хиляди години, за да осъществи тези крачки. Преди два милиона години генетични мутации довеждат до появата на нов човешки вид, наречен Homo erectus. Тя е съпроводена от развитието на нова технология за изработване на каменни сечива, която днес се приема за определящата характеристика на този вид. Тъй като той не претърпява други генетични промени и сечивата остават в общи линии едни и същи — в продължение на близо два милиона години!
За разлика от това след когнитивната революция Homo sapiens е в състояние бързо да променя поведението си, предавайки новите модели на следващите поколения, без нужда от генетично изменение или промяна в средата. Ключов пример е постоянното възникване на бездетни елитни групи като католическото свещеничество, будистките ордени и китайските бюрокрации, съставени от евнуси. Тяхното съществуване пряко противоречи на най-фундаменталните принципи на естествения отбор,


37
доколкото тези водещи представители на обществото по свое желание се отказват от възпроизводство.


38
Алфа-мъжкарите при шимпанзетата използват властта си, за да се сношават с колкото е възможно повече женски и в резултат от това голяма част от малките в групата са техни потомци. За разлика от това католическите алфа- мъжкари се въздържат напълно от сексуални отношения и от отглеждане на деца и това не произтича от специални условия на средата като тежък недостиг на храна или липса на потенциални партньори, нито от някаква неочаквана генетична мутация. Католическата църква не оцелява векове наред чрез предаване на „гена на целибата“ от един папа на следващия, а чрез предаване на историите от Новия завет и католическото канонично право.
С други думи, докато поведенческите модели на прачовека остават непроменени в продължение на хиляди години, Homo sapiens е в състояние да трансформира социалните структури, същината на междуличностните отношения, икономическата си дейност, както и много други типове поведение, за едно-две десетилетия. Представете си жителка на Берлин, родена през 1900 г. и доживяла стогодишна възраст. Тя ще е прекарала детството си в империята Хоенцолерн на Вилхелм II, зрелостта си — в епохата на Ваймарската република, Третия райх и комунистическия период на Източна Германия и ще посрещне смъртта си като гражданка на демократична и обединена Германия. Тя ще е била част от пет много различни социополитически системи, а нейното ДНК ще е еднакво през цялото време.
Това е ключът към успеха на Homo sapiens. В битка между отделни предста- вители на вида Homo sapiens и Homo neanderthalensis последният вероятно ще победи, но в конфликт между стотици неандерталците нямат шанс. Те могат да обменят информация за местонахождението на лъвовете, но вероятно не са в състояние да разказват истории — и да ги променят след това — за племенни духове. Лишени от способността да съчиняват въображаеми истории, неандерталците не са в състояние да си сътрудничат, когато става дума за голям брой индивиди, нито могат да адаптират социалното си поведение към бързоменящите се предизвикателства на средата.
Въпреки че не можем да проникнем в съзнанието на неандерталеца, за да разберем как мисли, ние разполагаме с индиректни свидетелства за границите на когнитивните им способности в сравнение със съперниците им от вида Homo sapiens. Археолози, изследвали местообитания на Homo
sapiens отпреди 30 000 години в сърцето на Европа, често намирали черупки от миди от бреговете на Средиземно море и на Атлантическия океан. По всяка вероятност те са достигнали вътрешността на континента благодарение на далекопътна търговия между различни общности на Homo


39
sapiens. Всяка от тях изработвала собствени сечива от материалите, налични в районите, които обитавала
6
Друг пример идва от южните части на Тихия океан. Групите от представители на Homo sapiens, които живеели на остров Нова Ирландия на север от Нова Гвинея, използвали вулканично стъкло, наречено обсидиан, за да изработват особено остри и здрави сечива. Нова Ирландия обаче не разполага с естествени находища на обсидиан. Лабораторни тестове разкриват, че обсидианът, който използвали, е от находища, разположени на
Нова Британия, остров, отдалечен на 400 километра. Някои от жителите на този остров трябва да са били умели мореплаватели, които търгували между отдалечените острови в региона
7
Търговията изглежда много прагматична дейност, при която няма нужда от фиктивна основа. Но факт е, че никое друго животно освен Homo sapiens не практикува нещо подобно. Всички създадени от него търговски мрежи, за които имаме информация, са възможни благодарение на фикции. Търговията не може да съществува без доверие, а е много трудно да имаш доверие на непознати. Днешната глобална търговия се крепи на нашето доверие в такива фикционални същности като долара, Федералния резерв, тотемните изображения на корпорациите. Когато двама непознати в племенно общество искат да търгуват, те ще спечелят взаимното си доверие чрез вяра в едно и също божество, митичен предшественик или тотемно животно.
Ако архаичният Homo sapiens, вярвайки в подобни фикционални обекти, е търгувал с черупки и обсидиан, близо до ума е, че той е имал възможност да обменя и информация, създавайки по този начин една много по-плътна и обхватна мрежа от знания в сравнение с онази, която са използвали неандерталците или други праисторически хора.
Ловните техники са друг пример, илюстриращ тези разлики.
Неандерталците обикновено ловували сами или на малки групи. Homo
sapiens, от друга страна, развива техники, които се опират на сътрудничеството между десетки индивиди и дори може би между отделни общности. Един особено ефективен метод е да се заобиколи от всички страни стадото — например от диви коне — и след това да бъде подгонено към тясна клисура, където е по-лесно наведнъж да бъдат убити множество животни. Ако всичко върви по план, всяка от групите ще се запаси с тонове
6
Yvette Taborin, ‘Shells of the French Aurignacian and Perigordian’, in Before Lascaux: The


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   141




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница