ГЛАВА 3 ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА НА АДАМ И ЕВА

44
Заради това ние сме готови да ометем цялата купа сладолед, която е във фризера, и да я полеем с една голяма чаша кока-кола.
Тази теория за „лакомия ген“ е широко възприета. Други са много по- оспорвани. Например някои еволюционни психолози настояват, че древните групи от събирачи не са се състояли от нуклеарни семейства, крепящи се върху моногамни двойки, а са живели в комуни без частна собственост, без моногамни връзки и дори без отношения на бащинство. В такива групи жената е можела да има сексуални отношения и близки връзки с няколко мъже (и жени) едновременно, като всички заедно отглеждали децата. Тъй като нито един от мъжете не е можел да знае със сигурност кои деца са негови, те са полагали еднакви грижи за всички.
Подобна социална структура не е утопия от епохата на Водолея. Тя е добре документирана при различни животински видове, най-важните сред които са нашите най-близки роднини — обикновените шимпанзета и шимпанзето бонобо. Има дори съвременни култури, в които се практикува колективно бащинство, както е например сред индианците бари. Според вярванията в подобни общества детето не се ражда от сперматозоидите на конкретен мъж, а от натрупването на сперма в утробата. Добрата майка ще се старае да има сексуални отношения с различни мъже, особено когато е бременна, за да може то да се радва на качествата (и на грижите) не само на най-добрия ловец, но и на най-сладкодумния разказвач на истории, на най-силния боец и на най-нежния любовник. Ако това ви звучи глупаво, имайте предвид, че преди развитието на модерните ембриологични изследвания хората не са разполагали със сигурни свидетелства, че бебетата са продукт на един баща, а не на няколко.
Защитниците на тази теория за „древните комуни“ настояват, че честите изневери, с които се отличават съвременните бракове, и често срещаните разводи, както и безбройните психологически комплекси, от които страдат както деца, така и възрастни, са резултат от принудата да се формират нуклеарни семейства и моногамни връзки, които са несъвместими с биологичния ни софтуер
8
.
Много учени яростно отхвърлят тази теория, настоявайки, че и моногамията, и нуклеарното семейство са част от най-присъщите на човешкото поведение модели. Те твърдят, че макар древните общества на ловци събирачи да са били по-егалитарни и с по-комунална структура в сравнение с модерните, те все пак са съставени от отделни клетки, изградени от ревнива двойка и нейните деца. Поради това днес моногамните
8
Christopher Ryan and Cacilda Jetha, Sex at Dawn: The Prehistoric Origins of Modern
Sexuality (New York: Harper, 2010); S. Beckerman and P. Valentine (eds.), Cultures of
Multiple athers. The Theory and Practice of Partible Paternity in Lowland South America
(Gainesville: University Press of Florida, 2002).

45
отношения и нуклеарните семейства са нормата в по-голямата част от културите, жените и мъжете демонстрират изявено собственическо отно- шение към партньорите и децата си и дори в страни като Северна Корея и
Сирия политическата власт се предава от баща на син.
За да се разреши това разногласие и да разберем нашата сексуалност, общество и политика, ние трябва да се запознаем с условията на живот на нашите предци, да изследваме как Homo sapiens е живял в периода между когнитивната революция, настъпила преди 70 000 години, и началото на земеделската революция отпреди около 12 000 години.
За нещастие, разполагаме с малко сигурни данни за живота на нашите предци събирачи. Спорът между теориите за „древната комуна“ и за „вечната моногамия“ се основава на неубедителни свидетелства. Ние очевидно не разполагаме с писмени следи от тази епоха, а археологическите данни се състоят най-вече от вкаменелости на кости и каменни сечива. Артефактите, изработени от по-нетрайни материали като дърво, бамбук или кожа могат да оцелеят единствено при много специфични условия. Общото впечатление, че хората отпреди земеделската революция са живели в епохата на камъка, е недоразумение, основаващо се на доминиращите археологически находки.
По-правилно би било да наречем каменната епоха дървена, защото повечето от сечивата, използвани от древните ловци събирачи, са били изработени от дърво.
Всяка реконструкция на живота на древните ловци събирачи на базата на оцелели артефакти е изключително проблематична. Една от най-ярките разлики между древните събирачи и техните потомци от земеделската и индустриалната епоха е, че първите са разполагали с много малко артефакти, които са имали скромна роля. През живота си един типичен представител на модерно благоденстващо общество вероятно ще притежава няколко милиона артефакта — от коли и къщи до пелени за еднократна употреба и картонени кутии с мляко. Едва ли има дейност, вярване или дори емоция, които да не са опосредени от предмети, които ние сами сме произвели. Нашите хранителни навици гъмжат от умопомрачителен брой подобни предмети — от лъжиците и чашите до лабораториите за генно инженерство и гигантските презокеански кораби. В игрите си съвременният човек разполага с безброй играчки от пластмасови карти до стадиони със 100 000 места. Нашите романтични и сексуални отношения са снабдени с пръстени, легла, хубави дрехи, секси бельо, презервативи, модни ресторанти, евтини мотели, летищни барове, венчални зали и компании за кетъринг. Религиите внасят свещеното в живота ни с помощта на готически катедрали, мюсюлмански джамии, индуистки ашрами, свитъци, на които е написана
Тората, тибетски молитвени барабани, свещенически раса, свещи, тамян, коледни елхи, безквасен хляб маца, гробници и икони.

46
Ние почти не забелязваме, че сме отрупани с предмети, докато не се наложи да се преместим в нов дом например. Събирачите са се местели всеки месец, всяка седмица и понякога всеки ден, мятайки собствеността си на гръб. Не са съществували компании, организиращи преместването, камиони и дори товарни животни за споделяне на бремето. По тази причина те са взимали само най-необходимото. При това положение имаме основания да приемем, че по-голямата част от техния когнитивен, религиозен и емоционален живот е протичал без помощта на артефакти. Археолог, който работи след 100 000 години, би могъл да си състави съвсем смислена картина на мюсюлманските вярвания и практики от множеството обекти, които ще открие при разкопките на джамия. Но като цяло ние не разполагаме с кой знае какво, когато се опитваме да разберем вярванията и ритуалите на древните ловци събирачи. Със сходен проблем би се сблъскал и бъдещият историк, който трябва да опише социалния свят на американските тийнейджъри от XXI в., опирайки се единствено на останките от тяхната комуникация, проведена с помощта на традиционна поща — без следи от телефонни разговори, електронни писма, блогове и текстови съобщения.
Заради това ако разчитаме на артефакти представата ни за живота на древните ловци събирачи ще бъде изкривена. Един от начините да поправим това е да се вгледаме в днешните общества от събирачи. Те могат да бъдат изследвани директно чрез антропологическо наблюдение. Но има сериозни причини да сме много внимателни, когато екстраполираме от днешните по отношение на древните общества.
Първо, всички общества от събирачи, оцелели до модерната епоха, са повлияни от съществуващите редом с тях земеделски и индустриални общества. В резултат от това е рисковано да допуснем, че валидното за тях е валидно и за времето отпреди десетки хиляди години.
Второ, модерните събирачески общества са оцелели предимно в региони, където климатът е суров, теренът е негостоприемен и неподлежащ на обработка. Обществата, които са се адаптирали към екстремните условия на пустинята Калахари в Южна Африка, лесно могат да се окажат подвеждащ модел за разбиране на древните хора, обитаващи плодородни зони като долината на реката Яндзъ. Най-малкото гъстотата на населението в регион като Калахари е много по-ниска в сравнение с онази в долината на Яндзъ и е осезаемо по отношение на редица ключови въпроси относно размера и структурата на групите и взаимоотношенията им.
Трето, най-забележителното при обществата от ловци събирачи е степента на различия между тях. Те се различават не само ако обитават различни краища на света, но дори ако са в един и същ регион. Добър пример е огромното разнообразие на групите, които първите европейци, дошли в
Австралия, заварват сред местното население от аборигени там. Точно преди

47
завладяването им от Великобритания между 300 000 и 700 000 ловци събирачи живеели на континента, разпределени в 200–600 племена, всяко от които се разделяло допълнително на няколко групи
9
. Всяко племе имало свои език, религия, норми и обичаи. В района на днешна Аделаида в Южна
Австралия живеели няколко клана, при които родствената връзка била по бащина линия. Тези кланове се обединили в племена изключително на териториална основа. За разлика от тях няколко племена в Северна
Австралия привилегировали произхода по майчина линия и личната идентичност зависела повече от тотема, отколкото от територията.
Може да се допусне, че етническото и културно разнообразие сред древните ловци събирачи е било също толкова впечатляващо и че всички те — между 5 и 8 милиона души в навечерието на земеделската революция — били обособени в хиляди племена с различни езици и култури
10
. Това в крайна сметка е основна част от наследството на когнитивната революция. Благодарение на появата на фикцията дори онези със сходен генофонд, живеещи в сходна среда, имали възможност да създават напълно различни въобразени реалности, които се манифестирали под формата на различни норми и ценности.
Имаме например основания да считаме, че група от ловци събирачи, съществувала преди 30 000 години на мястото, където сега е Оксфордският университет, е говорила език, различен от онзи на групата, обитавала днешната територия на Кеймбридж. Първата група може да е била войнствена, втората миролюбива. Може би кеймбриджската е имала комунална организация, докато оксфордската се състояла от нуклеарни семейства. Първата вероятно е прекарвала дълги часове в изработка на дървени статуетки на техните духове пазители, докато втората изпълнявала ритуалите на почитание към божествата чрез танц. Първата може би е вярвала в прераждането, а втората го е смятала за глупост. В едното общество еднополовите връзки може да са се приемали, а в другото са били табу.
Иначе казано макар модерните наблюдения върху групи от ловци събирачи да могат да ни помогнат да разберем някои от аспектите на живота на древните, хоризонтът от възможности на последните е много по-широк и по-
9
Noel G. Butlin, Economics and the Dreamtime: A Hypothetical History (Cambridge:
Cambridge University Press, 1993), 98-101; Richard Broome, Aboriginal Australians
(Sydney: Allen & Unwin, 2002), 15; William Howell Edwards, An Introduction to Aboriginal

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: