Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 4 НАВОДНЕНИЕТО Преди когнитивната революция човешките същества от всички видове оби- тават най-вече афро-азиатския регион. Наистина те се заселват и на няколко острова, прекосявайки къси разстояния с плуване или използвайки самоделни салове. Флорес например е колонизиран още преди 850 000 години. Въпреки това те не са били в състояние да предприемат пътешествия в открито море и по тази причина не са достигнали Америка, Австралия и отдалечени острови като Мадагаскар, Нова Зеландия и Хаваи. Морето е преграда не само пред човека, но и пред много други животни и растения от тази зона. В резултат от това организмите, живеещи в далечни земи като Австралия и Мадагаскар, еволюират в изолация в продължение на милиони години, придобивайки форми, радикално различни от тези, характерни за техните далечни афро-азиатски роднини. Планетата е разделена на няколко обособени екосистеми, всяка съставена от уникални животински и растителни видове. Homo sapiens успява да сложи край на това биологично изобилие. След когнитивната революция той придобива организационните умения, технологията и може би дори светогледа, необходим, за да напусне афро- азиатските земи и да се насочи към „външния свят“. Първото му постижение е колонизирането на Австралия преди 45 000 години. На учените им е трудно да обяснят как това се е случило. За да се достигне този континент е необходимо да се пресекат няколко пролива, някои от които са широки над сто километра, а след пристигането там се налагала ускорена адаптация към една напълно различна екосистема. Най-разумната теория твърди, че преди около 45 000 години Homo sapiens, обитаващ Индонезийския архипелаг (група острови, отделени от Азия и един от друг само от тесни проливи), поставя началото на първите общества, в които се развило мореплаването. Те се научават да строят и да управляват мореплавателни съдове и започват да се занимават с риболов, търговия и проучване на големи разстояния. Това предизвиква безпрецедентна трансформация на човешките умения и начин на живот. Всеки друг бозайник, обитаващ морето — тюлените, моржовете, делфините — еволюират в продължение на милиони години, докато се сдобият със специализирани органи и хидродинамично тяло. Homo sapiens от Индонезия, потомък на човекоподобните маймуни, живеещи в африканската савана, се превръща в мореплавател, без да се налага да чака да му пораснат перки, а носът му да се премести на върха на главата, както е 65 при китовете. Вместо това той построява лодки и се научава да ги управлява. И тези умения му позволили да достигне и насели Австралия. Наистина археолозите все още не са открили салове, весла или рибарски селища, датиращи отпреди 45 000 години (те са трудно откриваеми, защото покачващото се ниво на морето е причина индонезийският бряг от онези времена да се намира днес под стотици метри вода). Въпреки това има сериозни непреки свидетелства, които подкрепят тази теория, най-вече фактът, че през хилядите години след заселването на Австралия Homo sapiens колонизира множество малки и изолирани острови на север от нея. Някои от тях като Бука и Манус били отдалечени на 200 километра от най- близкия континентален бряг. Трудно е да се повярва, че някой може да направи това без сложни за построяване плавателни съдове и без съответните умения за управлението им. Както споменах по-рано, има също така сигурни свидетелства за редовен търговски обмен между някои от тези острови като Нова Ирландия и Нова Британия 20 Пътешествието на първите хора към Австралия е едно от най-важните събития в историята, поне толкова важно колкото е откриването на Америка от Колумб или полета на „Аполо 11“ до Луната. Това е първият път, в който човешко същество успява да напусне афро-азиатската екосистема — всъщност първият път, в който голям земен бозайник успява да премине разстоянието от афро-азиатския континент до Австралия. От още по-голяма важност е онова, което човекът прави в този нов свят. Мигът, в който първите ловци събирачи стъпват на бреговете на Австралия, е 20 James F. O’Connel and Jim Allen, ‘Pre-LGM Sahul (Pleistocene Australia — New Guinea) and the Archaeology of Early Modern Humans’, in Rethinking the Human Revolution: New Behavioural and Biological Perspectives on the Origin and Dispersal of Modern Humans, ed. Paul Mellars, Ofer Bar-Yosef, Katie Boyle (Cambridge: McDonald Institute for Archaeological Research, 2007), 395-410; James F. O’Connel and Jim Allen, ‘When Did Humans First Arrive in Greater Australia and Why Is It Important to Know?’, Evolutionary Anthropology, 6:4(1998), 132-146; James F. O’Connel and Jim Allen, ‘Dating the Colonisation of Sahul (Pleistocene Australia - New Guinea): A Review of Recent Research ’, Journal of Radiological Science 31:6 , 835-853; Jon M. Erlandson, ‘Anatomically Modern Humans, Maritime Voyaging and the Pleistocene Colonisation of the Americas’, в The fist Americans: the Pleistocene Colonisation of the New World, ed.Nina G.Jablonski (San Francisco: University of California Press, 2002), 59-60, 63-64; Jon M. Erlandson and Torben C. Rick, Archaeology Meets Marine Ecology: Th Antiquity of Maritime Cultures and Human Impacts on Marine Fisheries and Ecosystems’, Annual Review of Marine Science 2 (2010), 231 -251; Atholl Anderson, ‘Slow Boats from China: Issues in the Prehistory of Indo-China Seafaring’, Modern Quaternary Research in Southeast Asia, 16 (2000), 13-50; Robert G. Bednarik, 'Maritime Navigation in the Lower and Middle Paleolithic’, earth and Planetary Sciences 328 (1999), 559-560; Robert G. Bednarik, ‘Seafaring in the Pleistocene’, Cambridge Archaeological Journal 13:1 (2003), 41-66. 66 моментът, в който Homo sapiens се изкачва на върха на хранителната верига и става в най-опасният вид в историята на планетата. Дотогава човешките видове демонстрират различни иновативни поведенчески модели и форми на адаптация, но въздействието им върху средата е пренебрежимо. Те постигат забележителен успех при придвижването и адаптирането към различни хабитати, но това се случва, без те да бъдат драстично променяни. Заселниците в Австралия, или по- точно нейните завоеватели, не просто се адаптират — те променят австралийската екосистема до неузнаваемост. Първият отпечатък от човешки крак на австралийския бряг е бил отмит от вълните за миг. Но когато завоевателите навлезнали навътре, те оставили друг отпечатък — и той никога няма да изчезне. Напредвайки в сушата те срещнали странен свят от непознати същества като двестакилограмовото, двуметрово кенгуру и двуутробния лъв, който бил едър колкото днешния тигър — най-големият хищник на континента. Коали — твърде масивни, за да са сладки и подходящи за гушкане — шумоляли в короните на дърветата и безкрили птици, два пъти по-големи от щрауса, тичали по поляните. Гущери, подобни на дракони, и петметрови змии се виели из гъсталаците. Гигантският дипротодон — един уомбат, тежащ два и половина тона — обикалял из горите. С изключение на птиците и влечугите всички животни били двуутробни — подобно на кенгуруто те раждали мънички, безпомощни, подобни на ембрион малки, които след това израствали в торба на корема на майката, хранейки се с мляко. Двуутробните животни били почти напълно непознати в Африка и Азия, но в Австралия били най- разпространените бозайници. За няколко хиляди години почти всички гигантски животни изчезват. От двайсет и четирите животински вида в Австралия, тежащи над 50 кг, двайсет и три изчезнали 21 . Последвали ги и голям брой по-дребни видове. Хранителните вериги в цялата местна екосистема били преподредени. Това била най-значимата трансформация на австралийската екосистема за милиони години. Homo sapiens ли е виновникът? 21 Timothy F. Flannery, The Future Eaters: Art Ecological History of the Australasian Lands and Peoples (Port Melbourne: Reed Books Australia, 1994); Anthony D. Barnosky et al., Assessing the Causes of Late Pleistocene Extinctions on the Continents’, Science 306:5693 (2004): 70-75; Barry W. Brook and David M. J. S. Bowman, ‘Th Uncertain Blitzkrieg of Pleistocene Megafauna’, Journal of Biogeography 31:4 (2004), 517-523; Giffrd H. Miller et al., ‘Ecosystem Collapse in Pleistocene Australia and a Human Role in Megafaunal Extinction’, Science 309:5732 (2005), 287-290; Richard G. Roberts et al., ‘New Ages for the Last Australian Megafauna: Continent Wide Extinction about 46,000 Years Ago’, Science 292:5523 (2001), 1,888-1,892 |