Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| КОЛКО СТРУВA ТОВA? Ловците събирачи не познавали парите. Всяка отделна родова група ловувала, добивала и изработвала сама почти всичко, от което имала нужда, от месото до лекарствата, от обувките до магическите отвари. Нейните членове може и да били специализирани в определен тип дейност, но си разменяли предмети и услуги в една икономика, основана на личната услуга и задължението. Даденото безплатно парче месо предпоставяло някакво реципрочно задължение — например безплатни медицински грижи. Родовата група била икономически независима — само отделни редки предмети, които не се срещали по обитаваните от нея места, например морски черупки, багрила, обсидиан и други подобни, трябвало да бъдат придобивани от непознати. Това обикновено ставало чрез проста размяна: „Ние ви даваме красиви раковини, а вие — висококачествен кремък.“ Нещата си останали практически същите след началото на земеделската ре- волюция. Повечето от хората продължили да живеят в малобройни, откъснати общности. Също като родовите групи на ловците събирачи, всяко село било самодостатъчна в икономически план единица, функционираща чрез взаимни услуги и задължения, допълвани чрез размяна, осъществявана с жителите на други села. Един от жителите на селото можело да бъде изключително добър в изработването на обувки, а друг в здравните грижи, така че всеки бил наясно къде да отиде, когато има нужда от обувки или ако се разболее. Селата били малки, а икономическото им функциониране с ограничен обхват, така че нямало професионални обущари или лечители. Появата на градовете и кралствата, придружено с подобряване на транспортната инфраструктура, създава нови възможности за специализация. Гъсто населените градове осигурявали пълна заетост не само на професионални обущари и лечители, но и на дърводелци, свещеници, войници и адвокати. Селата били прочути с произвежданото в тях вино, 53 Andrew М. Watson, ‘Back to Gold-and Silver’, Economic History Review 20:1 (1967), 11- 12; Jasim Alubudi, Repertorio Bibliografio del Islam (Madrid: Vision Libros, 2003), 194. 54 Watson, ‘Back to Gold - and Silver’, 17-18. 165 зехтин или керамични изделия, поради което на свой ред се специализирали в съответното производство и търгували с други селища, за да си осигурят стоките, от които имали нужда. Във всичко това имало смисъл. Климатичните условия и почвите са различни, така че защо да пием посредствено вино, произведено от нашите собствени лози, вместо да си купим нещо далеч по-хубаво, произведено на място, където почвата и климатът са далеч по-подходящи за производство на вино? Обратно, ако от нашата глина се получават по-здрави и по-красиви съдове, защо да не ги разменяме за други неща? Освен това специализираните винари и грънчари, а в още по-голяма степен лекарите и адвокатите, придобиват опит и познания, които са полезни за всички. Специализацията обаче създава проблем: как профилираните в дадена област производители да разменят стоки и услуги помежду си? Икономическата система, основана на взаимни услуги и задължения, не функционира добре, когато голям брой непознати трябва да си сътрудничат. Едно е да предложиш безплатно съдействие на своя сестра или съсед, съвсем друго е да направиш същото с непознат, който може никога да не ти върне услугата. При това положение може да се прибегне до взаимна размяна. Тя обаче е ефективна, когато става дума за ограничен набор от стоки. Размяната не може да съставлява основата на комплексна икономическа система 55 За да разберете в какво се състоят ограниченията на размяната, представете си, че сте собственик на ябълкова градина в хълмиста местност, където се раждат най-сочните и сладки ябълки. Работите здраво и обувките ви постепенно се износват. Затова впрягате магарето си в каруцата и поемате към търговския град надолу по реката. Научили сте от ваш съсед, че в южния край на тържището има дюкян на обущар, който му е направил изключително хубави ботуши, с които е успял да изкара цели пет години. Когато пристигате, откривате дюкяна и предлагате на обущаря част от вашите ябълки в замяна на нужните ви обувки. Обущарят обаче се колебае. Колко ябълки да поиска в замяна? Всеки ден той се среща с дузини купувачи, някои от които му предлагат ябълки, а други зърно, кози или платове, при това в различно качество. Други пък му предлагат познанията си в изготвянето на молби до властите или пък лекарства срещу главоболие. Последният път, когато обущарят е разменил обувки срещу ябълки е било преди три месеца и тогава поискал три торби с ябълки. Или пък бяха четири? От друга страна, това са били стипчиви ябълки от долината, а не превъзходни ябълки от добра градина на хълмовете. Да, обаче предишния път ябълките са били разменени за малки женски обувки, а този иска от мен големи мъжки ботуши. На всичко отгоре, наскоро по стадата плъзна някаква болест и сега добри животински кожи се намират по- 55 David Graeber, Debt: The First 5,000 Years (Brooklyn, NY: Melville House, 2011). 166 трудно. Щавачите вече искат два пъти повече готови обувки в замяна на същото количество кожа. Не трябва ли това също да бъде отчетено? При икономика, основана на размяната, обущарят и собственикът на овощната градина ще са принудени всеки ден да определят относителната цена на различни видове стоки. Ако на пазара се търгуват сто различни видове стоки, то купувачите и продавачите ще трябва да са наясно с 4950 различни разменни курса. При 1000 различни вида стоки, техният брой ще достигне 499 500 56 ! Вие как бихте се справили с подобна задача? Това съвсем не е всичко. Дори и да успеете да изчислите колко ябълки се равняват на чифт обувки, размяната невинаги ще бъде възможна. Все пак, за да се случи тя, всеки от участниците трябва да иска това, което другият предлага. Какво би станало, ако обущарят не обича ябълки и точно в момента е в процес на развод? Вярно е, че фермерът би могъл да потърси адвокат, който обича ябълки и да осъществи двустранна размяна между тях тримата. Какво би станало обаче, ако адвокатът също не иска ябълки, а вместо това има нужда от нова прическа? Някои общества се опитват да разрешат този проблем, като установяват централизирана разменна система, при която произведеното се събира на едно място и после се разпределя към онези, които се нуждаят от него. Най- известният и мащабен експеримент от този тип е проведен в Съветския съюз — и както знаем се провали безславно. От „всекиму според възможностите, всекиму според потребностите“ на практика се превърна във „всеки работи колкото се може по-малко и се опитва да докопа колкото се може повече“. В империята на инките са проведени по-балансирани експерименти от същия тип. Въпреки това повечето общества откриват по- лесен начин да съгласуват работата на голям брой специализирани производители — те изобретяват парите. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|