Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

172
За разлика от ечемичените пари, сребърните шекели нямали стойност сами по себе си. Не можеш да ядеш или пиеш сребро, нито да се обличаш с него; то е и прекалено меко, за да се изработват полезни сечива — палешник или меч, изработен от сребро, би се счупил точно толкова бързо, колкото ако го направим от алуминиево фолио. Когато ги използваме за нещо, златото и среброто обикновено служат за изработване на бижута, корони и други статусни символи — луксозни стоки, които членовете на дадена култура идентифицират с високия социален статус. Иначе казано, стойността им е културно обусловена.
Фиксираните мерки за тегло на благородни метали в крайна сметка се превръщат в основа за изработката на монети. Първите монети в историята са отсечени около 640 г.пр.Хр. от лидийския цар Алиат в Западна Анатолия.
Тези монети съдържали стандартизирано количество злато или сребро и били щамповани с идентификационен знак. Той свидетелствал за две неща: първо, какво е количеството благороден метал, което монетата съдържа; второ, кой е органът, който е емитирал монетата и гарантира за нейното съдържание. Почти всички монети, които са в обращение и до ден днешен, в това отношение са наследници на лидийските.
Монетите имат две важни предимства пред необозначените метални слитъци. Първо, последните трябва да бъдат отмервани преди всяка трансакция, в която участват. Второ, тяхното отмерване не е достатъчно, за да се определи стойността им. Как обущарят може да бъде сигурен, че сребърният слитък, който предлагам в замяна за изработваните от него обувки, наистина е направен от чисто сребро, а не е олово, покрито с тънък слой сребро? Монетите разрешават тези проблеми. Белегът върху тях свидетелства за тяхната точна стойност, така че на обущаря не му се налага

173
да държи везни върху своя тезгях. Още по-важно е това, че белегът върху монетата препраща към някакъв политически орган, който гарантира за стойността на монетата.
Формата и размерите на въпросния белег варират значително в хода на историята, но посланието му е едно и също: „Аз, великият цар Еди-кой-си, давам дума, че този метален диск съдържа точно пет грама злато. Ако някой дръзне да подправи тази монета, това означава, че той подправя собствения ми подпис, което хвърля петно върху моето име. Това престъпление ще бъде наказано изключително жестоко.“ Това е причината подправянето на пари да се счита за много по-сериозно престъпление в сравнение с другите видове измама. Да подправиш пари не означава просто да излъжеш — това е простъпка спрямо суверенната власт, посегателство срещу властта, привилегиите и самата личност на царя. Правният термин за такъв тип действие е държавна измяна и обикновено наказанието за него било мъчителна смърт. Докато хората вярвали във властта и почтеността на царя, те вярвали и в отсечените по негова заповед монети. Напълно непознати лесно можели да се споразумеят за стойността на римските денарии, тъй като имали вяра във властта и почтеността на римския император, чието име и образ били изсечени върху тях.
На свой ред властта на императора почивала върху денария. Помислете само колко трудно би било да се поддържа съществуването на Римската империя в отсъствие на пари, например ако императорът трябваше да събира данъци и да изплаща заплати в ечемичени зърна или пшеница. Би било невъзможно да бъдат събрани данъците от населението в Сирия, след това да бъдат прехвърлени в централната хазна в Рим, а оттам в Британия, където с тях да бъдат изплатени заплатите на легионерите. Също толкова трудно би било империята да съществува, ако жителите на Рим използват златни монети, а галите, гърците, египтяните и сирийците отказват да ги използват, а вместо тях боравят с черупки на морски охлюви, мъниста от слонова кост и топове плат.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: