Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ЗЛО ЛИ СA ИМПЕРИИТЕ? В наше време в списъка на политическите псувни „империалистически“ отстъпва единствено на „фашистки“. Съвременната критика на империите обикновено приема една от следните две форми: 1. Империите са безполезни. Не е възможно да се управляват ефективно дълго време голям брой подчинени народи. 2. Дори и това да е възможно, не трябва да се случва, защото империите са инструмент на злото, служещ единствено за унищожение и експлоатация. Всеки народ има право на самоопределение и никога не бива да бъде подчиняван на властта на друг. От гледна точка на историята първото твърдение е чиста безсмислица, а второто е дълбоко съмнително. Истината е, че империите са най-обичайната форма на политическа органи- зация за последните 2500 години. През този период повечето от хората по света са били поданици на една или друга империя. Империите са изключително стабилни форми на управление. За повечето е било учудващо лесно да потушават въстания. В общия случай причина за краха им е външно нашествие или разцепление сред управляващия елит. Обратно, повечето от покорените народи не са успявали да се освободят от имперско владичество. Повечето са оставали в подчинено положение в продължение на стотици години, постепенно сливайки се с останалите покорени народи, докато характерната им култура постепенно изчезвала. Когато Западната римска империя накрая рухва под напора на германските племена през 476 г., иберийските келти, арверните, хелветите, самнитите, лузитанците, умбрианците, етруските и стотици други отдавна забравени народи, покорени от римляните през предшестващите столетия, не възкръсват от изтерзаните останки на Рим, подобно на Йона от търбуха на кита. От тях нямало и следа. Биологичните наследници на хората, които се определяли като представители на тези народи, говорели техния език, почитали техните богове и разказвали техните митове и легенди, вече мислели, говорели и почитали боговете си като римляни. В много конкретни случаи разрушаването на една империя не водело до независимост на подчинените от нея народи. Вместо това нова империя запълвала празното пространство, оставено след изчезването или отстъплението на старата. Никъде това не е по-очевидно, отколкото в Средния изток. Съвременната политическа констелация в тази част от света, свеждаща се до баланс на силите между множество независими политически 182 субекти, контролиращи територии с относително стабилни граници, практически няма аналог през последните няколко хилядолетия. Последният път, когато в Средния изток се е наблюдавала сходна ситуация, е през VIII в.пр.Хр., т.е. преди почти 3000 години! От възхода на неоасирийската империя по това време чак до краха на британската и френската империи в средата на XX в., Средният изток е преминавал от ръцете на една империя в тези на друга, подобно на палка в щафетно бягане. По времето, когато британците и французите изпуснали палката, арамейците, амонитите, финикийците, филистимяните, моабитите, едомитите и останалите народи, покорени от асирийците, отдавна били изчезнали. Вярно е, че днешните евреи, арменци и грузинци претендират, при това с известно основание, че са наследници на древните народи от Средния изток. Това обаче са единствените изключения, потвърждаващи правилото, а дори и техните твърдения са донякъде преувеличени. Едва ли е нужно да казваме, че политическият, икономическият и социалният живот на съвременните евреи например дължи далеч повече на империите, под чието владичество те са живели през последните две хилядолетия, отколкото на традициите на древното юдейско царство. Ако цар Давид възкръсне и реши да намине през ултраортодоксална синагога в днешен Йерусалим, за свое объркване би заварил там хора, облечени по източноевропейски маниер, говорещи на германски диалект (идиш) и водещи безкрайни спорове относно правилния превод на вавилонски текст (Талмуда). В Древна Юдея били непознати синагогите, книгите на Талмуда и дори свитъците на Тората. Изграждането и поддържането на империя обикновено изисква бруталното избиване на големи части от населението, съчетано с брутално потисничество на всички останали. Стандартният инструментариум на империите включва войни, поробителство, принудително изселване и геноцид. Когато римляните нахлуват в Шотландия през 83 г., те срещат ожесточена съпротива от местните каледонски племена и в отговор съсипват цялата им страна. В отговор на предложението за мир на римляните вождът Калгак ги нарича „най-големите главорези в света“ и добавя, че „на грабежа, убийството и грабежа те дават лъжовното име империя; превръщат земята в пустиня и наричат това мир“ 61 Това обаче не означава, че империите не оставят нищо ценно след себе си. Да ги опишем в черни краски и да отречем наследството им означава да отхвърлим почти цялата човешка култура. Имперските елити използват печалбите от завоеванията, за да финансират не само армията и строежа на укрепления, но и за подкрепа на философията, изкуството, справедливостта и благотворителността. Значителен дял от културните достижения на човечеството дължим на експлоатирането на поробените народи. Печалбите 61 Tacitus, Agricola, гл. 30 (Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1958), pp. 220-221. 183 и благополучието, които съпътстват историята на римския империализъм, осигуряват на Цицерон, Сенека и свети Августин време и средства, позволяващи им да мислят и пишат; Тадж Махал нямаше да бъде построен, ако не бяха богатствата, натрупани от моголите в резултат от експлоатацията на техните индийски поданици; империята на Хабсбургите използва средствата, получени от нейните славянски, унгарски и румънски поданици, за да плаща заплата на Хайдн и хонорари на Моцарт. Нито един каледонски писател не увековечава речта на Калгак. Знаем за нея благодарение на римския историк Тацит. Всъщност Тацит вероятно си я измислил. Днес повечето учени са на мнение, че Тацит не само е изфабрикувал речта му, но е измислил и самия персонаж на каледонския вожд, използвайки го като говорител, в чиято уста може да вложи това, което той и мнозина други представители на римската висша класа мислели за собствената си държава. Дори ако погледнем отвъд висшата култура и изкуство, съсредоточавайки се върху живота на обикновените хора, пак в мнозинството от съвременните култури ще видим белезите на тяхното имперско минало. Днес мнозинството от нас говорят, мислят и пишат на имперски езици, наложени със сила на предците им. Повечето жители на Източна Азия говорят и изказват мечтите си на езика на имперската династия Хан. Без значение какъв е произходът им, почти всички жители на двете Америки, от полуостров Бароу в Аляска до Магелановия проток, общуват на един от следните четири имперски езика: испански, португалски, френски и английски. Днешните египтяни говорят арабски, схващат себе си като араби и се идентифицират напълно с Арабската империя, завладяла Египет през VII в., смазвайки с железен юмрук непрекъснатите въстания срещу нейното владичество. Около 10 милиона зулуси в Южна Африка се връщат в мислите си към златната епоха на зулусите през XIX в., макар че повечето от тях са наследници на племена, воювали срещу Зулуската империя и включени в нейните рамки в резултат на кървави завоевателни походи. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|