Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
ГЛАВА 12 ЗАКОНЪТ НА РЕЛИГИЯТА
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 12 ЗАКОНЪТ НА РЕЛИГИЯТА През Средновековието на пазара в Самарканд — град, създаден край централноазиатски оазис — сирийските търговци купували фина китайска коприна, военнолюбивите племена от степите продавали поредната порция сламеноруси роби от далечния Запад, а собствениците на дюкяни трупали в джобовете си лъскави златни монети, върху които личали надписи на непознат език и образи на неизвестни царе. Тук, на един от основните кръстопътища на тази епоха, свързващ изтока и запада, севера и юга, единството на човечеството било ежедневно удостоверим факт. Същото можело да се наблюдава, когато Кубилай хан събирал своята армия, готвейки се да нахлуе в Япония през 1281 г. Монголските ездачи, облечени в животински кожи, заставали рамо до рамо с китайски пехотинци с направени от бамбук шапки, пияните корейски наемници непрекъснато се спречквали с татуираните моряци от Южнокитайско море, а централноазиатските строители слушали с отворена уста опашатите лъжи на европейските авантюристи, всички до един командвани от един пълководец. Междувременно край свещената Кааба в Мека унификацията на човечеството също напредвала, макар и с различни средства. Ако бяхте поклонник, пристигнал в Мека, за да обикаля най-святото място на исляма през 1300 г., вероятно бихте срещнали там група от Месопотамия с развети от вятъра одежди и искрящи от религиозен екстаз очи, повтаряща в хор една след друга деветдесет и деветте имена на бог. Пред тях щяхте да зърнете тюркски старец с обрулено от вятъра на азиатските степи лице, хванал тояжка в едната си ръка и замислено поглаждащ брадата си с другата. А поглеждайки встрани очите ви щяха да бъдат заслепени от златните украшения, изпъкващи на фона на тъмната кожа на група поклонници от африканското царство Мали. Ароматът на карамфилово масло, куркума, кардамон и морска сол би издал присъствието на техни събратя от Индия или пък от мистериозните острови в Далечния изток. Днес религията често се смята за източник на дискриминация, спорове и раздор. В действителност тя е един от трите обединителя на човечеството наред с парите и империите. Тъй като всички социални системи и йерархии почиват върху въображението, те са изключително крехки — колкото по- голямо е обществото, толкова по-крехки са те. Ключовата роля на религията в историята се свежда до това, че придава свръхчовешка легитимност на тези крехки структури. Според религията нашите закони не са продукт на човешки каприз, а са предписани от абсолютен и върховен авторитет. По 197 тази причина поне част от фундаменталните правила стават неоспорими, което на свой ред гарантира стабилността на обществото. По силата на това религията може да се дефинира като система от човешки норми и ценности, основана на вярата в свръхчовешки порядък. Това предполага използването на два различни критерия: 1. Религиите постулират, че съществува свръхчовешки порядък, който не е продукт на наша прищявка или съглашение. Професионалният футбол не е религия, тъй като въпреки множеството си закони, порядки и често странни ритуали всеки знае, че хората са изобретили футбола, а ФИФА във всеки един момент може да удължи головата линия или да елиминира правилото за засада. 2. Изхождайки от този свръхчовешки порядък религията установява норми и ценности, които приема за обвързващи. Мнозина хора на Запад вярват и до днес в призраци, феи или в прераждането, но тези вярвания не са източник на морални или поведенчески норми. Поради това те не са религия. Въпреки способността си да легитимират широко приети социални и политически норми, не всички религии се възползват от този потенциал. За да обедини голяма територия, населявана от разпръснати групи от хора, дадена религия трябва да притежава още две качества. Първо, тя трябва да приема съществуването на универсален свръхчовешки порядък, валиден винаги и навсякъде. Второ, тя трябва да се стреми да наложи тази вяра на всички хора. Иначе казано, тя трябва да бъде универсална и мисионерска. Най-добре познатите религии от историята, например ислямът и будизмът, са универсални и мисионерски. Затова хората са склонни да мислят, че всички религии са такива. В действителност повечето древни религии са локални и неприобщаващи. Последователите им вярват в местни божества и духове и не проявяват интерес към това да обърнат в своята вяра цялото човечество. Доколкото ни е известно, универсални мисионерски религии започват да се появяват едва през I хил.пр.Хр. Възникването им е една от най-важните революции в историята и съществено допринася за унификацията на човечеството точно както и възникването на универсални империи и универсални платежни средства. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|