Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| БОГ Е ЕДИН С времето последователите на политеистичните богове дотолкова се привързали към своя покровител, че започнали да се отклоняват от основното прозрение на политеизма. Те започнали да вярват, че техният Бог е единствен и че Той в действителност представлява висшата сила в цялата вселена. В същото време те продължавали да го разглеждат като заинтересуван и пристрастен към случващото се в света и вярвали, че могат да сключват сделки с него. Така се родили монотеистичните религии, чиито последователи се уповават на висшата сила за всичко — от възстановяване от болест и печалба от лотарията до победа във военен конфликт. Първата позната ни монотеистична религия се появява в Египет около 1350 г. пр.Хр., когато фараонът Ехнатон обявява едно от второстепенните божества в египетския пантеон, Атон, за върховен властник на цялата вселена. Ехнатон институционализира култа към Атон в качеството на държавна религия и се опитва да възпрепятства почитането на други божества. Неговата религиозна революция е неуспешна. След смъртта му култът към Атон е изоставен за сметка на стария пантеон. Политеизмът продължава да ражда монотеистични религии, но те си остават маргинални, не на последно място защото не успяват да осмислят собственото си универсално послание. Юдаизмът например твърди, че върховната сила във вселената има свои интереси и пристрастия и основната ѝ грижа е малобройният еврейски народ, обитаващ едно забравено парче земя — Израел. Ето защо тази религия няма кой знае какво да предложи на други народи и през по-голямата част от съществуването си няма мисионерски амбиции. Затова този етап е известен като „локален монотеизъм“. Големият пробив е свързан с християнството. То възниква като езотерична еврейска секта, стремяща се да убеди евреите, че Иисус от Назарет е дългоочакваният им Месия. От друга страна, един от първите водачи на сектата, Павел от Tape, стига до извода, че ако върховната сила във вселената има свои интереси и пристрастия и те стигат дотам, че тя да се въплъти и да загине на кръста в името на спасението на човечеството, то този факт трябва 65 Robert Jean Knecht, The Rise and Fall of Renaissance France, 1483-1610 (London: Fontana Press, 1996), 424. 204 да бъде огласен пред всички, тъй като не засяга само евреите. Ето защо благата вест — евангелието — следва да бъде разпространена по целия свят. Тезата на Павел намира плодородна почва. Християните организират мащабни мисионерски акции, насочени към всички хора по света. В резултат от този странен обрат на историята една езотерична юдейска секта успява да завладее великата Римска империя. Успехът на християнството служи като модел за друга монотеистична религия, възникнала през VII в. на Арабския полуостров — ислямът. Също като християнството, ислямът възниква като малобройна секта в затънтен край на света, но в резултат от още по-странен обрат успява да напусне пустините на Арабия и да завладее необхватна империя, простираща се от Атлантическия океан до Индия. От този момент насетне монотеизмът играе централна роля в историята. Монотеистите често са далеч по-фанатични и по-склонни да проповядват своята вяра в сравнение с политеистите. Ако една религия признава легитимността на други религии, от това следва, че или нейният бог не олицетворява върховната сила във вселената, или че той е разкрил на 205 нейните последователи само част от цялата истина. Тъй като монотеистите обикновено приемат, че притежават цялата истина, откровена от единствения истински Бог, те са принудени да отрекат всички други религии. През последните две хилядолетия монотеистите системно се опитват да надмогнат останалите — като избият всички, които не са на тяхното мнение. Тази стратегия дава своите плодове. В началото на I в. в света на практика няма монотеисти. Пет века по-късно една от най-големите империи в света — Римската — приема християнството за своя официална религия и скоро мисионери започват да го проповядват в различни части на Европа, Азия и Африка. До края на първото хилядолетие от нашата ера повечето народи в Европа, Западна Азия и Северна Африка вече изповядват монотеистична религия, а империите, простиращи се на територията между Атлантическия океан и Хималаите, до една твърдят, че съществуват по волята на един велик Бог. В началото на XVI в. монотеизмът вече доминира в по-голямата част от Афро-Азия с изключение на Източна Азия и южните части на Африка и простира пипалата си към Южна Африка, Америка и Океания. Днес повечето хора извън Източна Азия изповядват една от монотеистичните религии, а глобалният политически ред е положен на монотеистична основа. Въпреки това, точно както анимизмът оцелява в рамките на политеизма, така и политеизмът се запазва в епохата на монотеизма. На теория веднъж след като човек повярва, че върховната сила във вселената има свои интереси и пристрастия, спира да вижда смисъл в това да боготвори второстепенни божества. Иначе казано, за какво ти е да се занимаваш с второстепенни бюрократи, ако имаш достъп до президентския офис? Наистина монотеистичната теология по принцип отрича съществуването на други божества освен върховния Бог и сипе огън и жупел върху всеки, който дръзне да вярва в тях. От друга страна, винаги е имало пропаст, деляща теологическите теории от историческата действителност. За повечето хора е трудно да осмислят напълно идеята на монотеизма. Те продължават да делят света на „ние“ и „те“ и да мислят, че върховната сила във вселената е прекалено далечна и чужда на техните житейски потребности. Монотеистичните религии тържествено прокуждат другите богове през парадния вход — само за да им позволят да се завърнат през прозореца. Християнството например разработва свой пантеон от светци, чийто култ се различава в минимална степен от този на божествата на политеизма. Също както Юпитер е покровител на Рим, а Уицилопочтли — на ацтекската империя, така и всяко християнско царство си има свой светец-покровител, който му помага да преодолява превратностите на съдбата и да печели войни. Англия е защитавана от свети Георги, Шотландия — от свети 206 Андрей, Унгария — от свети Стефан, Франция — от свети Мартин. Градовете, професиите и дори болестите си имат свой собствен светец. Милано си има свети Амброзий, докато свети Марк бди над Венеция. Свети Елм бди над коминочистачите, докато свети Матей се грижи за бирниците, изпаднали в затруднение. Ако страдате от главоболие, трябва да се обърнете към свети Агатий; ако пък ви мъчи зъбобол, света Аполония е далеч по- удачен избор. Християнските светци не просто приличат на старите богове от времето на политеизма. Понякога това са самите тези богове в нова премяна. Например главната богиня в келтска Ирландия преди идването на християнството се казва Бригита. Когато Ирландия е покръстена, същото се случва и с нея. Тя става света Бригита и до ден днешен е най-почитаната светица в католическа Ирландия. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|