Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

187
варварите мир, справедливост и лично усъвършенстване. Дивите германи и галите, с нашарените им тела, живеели в нищета и невежество, докато римляните не ги опитомили със своето право, дали им хигиена чрез своите обществени бани и наляли в главите им ум чрез своята философия. През III в.пр.Хр. империята Мауря по сходен начин си поставила за цел разпространението на учението на Буда сред невежия свят. Ислямските халифи приемали за свой дълг да разгласяват откровенията на
Пророка — мирно, когато възможно; с меч, когато е необходимо. Испанската и Португалската империя тръбели, че в Индиите и Америка търсят не нови богатства, а нови последователи на истинната вяра. Слънцето никога не залязвало над Британската империя, целяща да прогласи над целия свят откровението на либерализма и свободната търговия. Съветите приемали за свой дълг да ускорят неизбежния исторически преход от капитализъм към утопичната диктатура на пролетариата. Днес мнозина американци вярват, че правителството им има моралното задължение да донесе на страните от
Третия свят благата на демокрацията и човешките права — дори ако те пристигат, носени от крилати ракети и изтребители.
Културните идеали, разпространявани от империите, рядко са творение единствено на управляващия елит. Тъй като имперската визия за света обикновено е универсална и включваща, относително лесно било за имперския елит да възприеме чужди идеи, норми и традиции, вместо фанатично да се придържа към една тесногръда традиция. Макар някои императори да се стремели да пречистят културата, възвръщайки я към нейните корени, повечето империи полагат основите на хибридни цивилизации, повлияни в значителна степен от начина на живот на подчинените народи. Имперската култура на Рим е почти толкова гръцка, колкото римска. Културата на империята на Абасидите е отчасти персийска, отчасти гръцка, отчасти арабска. Културата на монголската империя до голяма степен копира китайската. В империята на САЩ американският президент с кенийски произход може да яде пица, гледайки любимия си филм — британска драма, посветена на арабското въстание срещу турците.
Съвсем не твърдя, че това претопяване на различни култури прави по-лесна асимилацията на победените народи. Имперската цивилизация може и да е абсорбирала множество аспекти на различните завладени народи, но крайният резултат е все така чужд на мнозинството от тях. Процесът на асимилация често е болезнен и травматичен. Не е лесно да изоставиш познатата и обична местна традиция, а още по-трудно и мъчително е да разбереш и възприемеш нова култура. Още по-лошо: дори когато поданиците успеят да усвоят имперската култура, са нужни десетилетия или дори векове, преди имперският елит да ги приеме за част от „нас“.
Поколенията, живели между покоряването и приемането, остават в ничията

188
земя. Те вече са загубили своята обична култура, но не са допуснати като равни в имперския свят. Тъкмо обратното, наложената им култура продължава да ги третира като варвари.
Представете си как се е чувствал един ибериец от висшите класи, живял около век след падането на Нуманция. С родителите си още говори на родния келтски диалект, но е усвоил безупречно и латинския, издава го само едва доловим акцент. Научил го е, защото му е нужен в търговията и комуникацията с държавните власти. Той задоволява ламтежа на жена си по богато украсени дрънкулки, но малко се срамува от това, че тя, като останалите местни жени, е запазила този остатък от келтския вкус — би предпочел тя да се стреми към изчистената простота, която отличава бижутата, носени от съпругата на римския губернатор. Самият той се облича с римска туника и благодарение на успеха си като търговец на добитък, дължащ се в немалка степен на задълбочените му познания в областта на римското търговско право, е успял да си построи вила в римски стил. И макар да е в състояние да рецитира по памет трета книга на Вергилиевите
Георгики, римляните продължават да се отнасят към него като с полуварварин. За свое голямо неудоволствие той е наясно, че никога няма да получи правителствено назначение или пък някое от добрите места в амфитеатъра.
В края на XIX в. много образовани индийци усвояват същия урок от своите британски господари. Един известен анекдот разказва за амбициозен индиец, който усвоил тънкостите на английския език, вземал уроци по западни танци и дори свикнал да се храни с нож и вилица. Въоръжен с тези си маниери, той заминал за Англия, за да учи право в лондонския Юнивърсити Колидж и да стане адвокат. Въпреки това младият юрист, издокаран с костюм и вратовръзка, бил изхвърлен от влака в британската колониална Южна
Африка, тъй като настоявал да пътува в първа класа, вместо да се задоволи с трета класа, отредена на „цветнокожите“. Името на този младеж било
Мохандас Карамчанд Ганди.
В някои случаи процесът на акултурация и асимилация в крайна сметка разрушавал бариерите, делящи новите попълнения от стария елит.
Завладените вече не се отнасяли към империята като към чужда потисническа система, а завоевателите се отнасяли към поданиците на империята като с равни. Така управляващи и управлявани постепенно започвали да виждат в „тях“ едни от „нас“. След столетия имперска власт всички поданици на Рим получили римско гражданство. Неримляни се издигнали до висши чинове в римските легиони и дори получили място в
Сената. През 48 г. император Клавдий допуснал в Сената няколко галски аристократи, за които отбелязал в речта си, че „според обичаите, културата и семейните връзки са се смесили с нас“. Надутите сенатори протестирали

189
срещу въвеждането на бившите врагове в самото сърце на римската политическа система. Клавдий обаче им припомнил една неприятна за тях истина — повечето от собствените им семейства произхождали от италийски племена, които в миналото воювали срещу Рим, но впоследствие получили римско гражданство. Както отбелязал императорът, собственото му семейство имало сабинско потекло
63
През II в. Рим е управляван от поредица императори, родом от Иберия, в чиито вени текат поне няколко капчици иберийска кръв. Управлението на
Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий обикновено се определя като златна ера за Римската империя. След този период всички етнически бариери рухват.
Император Септимий Север (193–211) е потомък на пунско семейство от
Либия. Алгебал (218–222) е сириец. Император Филип (244–249) бива наричан „Филип Арабина“. Новите граждани на империята прегръщат римската култура с такъв плам, че векове и дори хилядолетия след рухването
ѝ те продължават да говорят на нейния език, да вярват в християнския Бог, с който империята се е сдобила от една от своите провинции в Леванта, и да живеят според законите на империята.
Сходен процес протича в Арабската империя. Когато е основана в средата на VII в. в нея е налице рязко противопоставяне между управляващия арабско-мюсюлмански елит и подчинените египтяни, сирийци, иранци и бербери, които не са нито араби, нито мюсюлмани. Много от поданиците на империята постепенно приемат исляма, арабския език и хибридната имперска култура. Старият арабски елит се отнася към парвенютата дълбоко враждебно, страхувайки се да не загуби своя привилегирован статус и идентичност. Преминалите към новата вяра настойчиво се стремят да бъдат третирани като равни в рамките на империята и в света на исляма. В крайна сметка те получили своето. Египтяните, сирийците и месопотамците все по- често били третирани като „араби“. На свой ред арабите, независимо дали са
„автентични“ араби от Арабския полуостров или новопроизведени араби от
Египет и Сирия, във все по-голяма степен отстъпвали под напора на неарабски мюсюлмани, по-конкретно на иранци, турци и бербери. Големият успех на арабския имперски проект е в това, че произведената от него култура е възприета с ентусиазъм от множество неарабски народи, които продължават да я поддържат, развиват и разпространяват дори след като империята рухва, а арабската етническа група губи своята суверенна власт.
63
Alexander Yakobson, ‘Us and Them: Empire, Memory and Identity in Claudius’ Speech on
Bringing Gauls into the Roman Senate’, в On Memory: An Interdisciplinary Approach, ред.
Doron Mendels (Oxford: Peter Land, 2007), 23-24.

190
В Китай успехът на имперския проект е дори още по-пълен. В рамките на над 2000 години цял куп културни и етнически групи, първоначално определяни като варвари, успешно са интегрирани в имперската китайска култура и стават представители на културата Хан (наречена на династията
Хан, управлявала Китай между 206 г.пр.Хр. и 220 г.). Най-голямото

191
постижение на китайската империя е, че тя все още е жизнена, макар че вече е трудно да я разглеждаме като империя, освен в погранични зони като Тибет и Синдзян. Над 90% от населението на Китай се самоопределя като „хан“.
По сходен начин може да се разглежда процесът на деколонизация през по- следните няколко десетилетия. По време на модерността европейците завладяват по-голямата част от земното кълбо под предлог, че разпространяват по-висшата западна култура. Те постигат такъв успех, че милиарди хора постепенно възприемат значима част от тази култура.
Индийци, африканци, араби, китайци и маори започват да учат френски, английски и испански. Те приемат идеята за човешките права и принципа на самоопределението, превръщат се в следовници на западни идеологии като либерализма, капитализма, комунизма, феминизма и национализма.
През XX в. отделните групи, възприели ценностите на Запада, започват да претендират да бъдат третирани като равни с европейските завоеватели в името на същите тези ценности. Много антиколониални кампании са проведени под знамето на самоопределението, социализма и човешките права — все идеи, наследени от Запада. Точно както египтяните, иранците и турците възприемат и адаптират към нуждите си имперската култура, наследена от арабските завоеватели, така днешните индийци, африканци и китайци са възприели голяма част от имперската култура на техните бивши западни повелители, стремейки се да я приспособят към своите потребности и традиции.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: