Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

198
група събирачи от долината на Ганг биха могли да се придържат към правило, забраняващо отсичането на определено смокиново дърво, страхувайки се да не разгневят и понесат отмъщението на обитаващия го дух. Друга група събирачи от долината на Инд биха могли по сходен начин да забранят ловя на белоопашати лисици, тъй като веднъж една такава лисица показала на мъдра старица находище на драгоценен обсидиан.
Този тип религиозни вярвания обикновено си остават локални, тъй като акцентират върху неповторими черти на конкретни местности, климатични зони и природни явления. Повечето събирачи прекарват целия си живот в рамките на не повече от хиляда квадратни километра. За да оцелеят, жителите на една речна долина трябва да проумеят предполагаемо свръхчовешкия порядък, властващ над живота в долината и да съобразят поведението си с него. Би било безсмислено да се опитвате да убедите жителите на друга долина, отдалечена от вашата, да следват същите правила.
Хората от долината на Инд не си правели труда да изпращат мисионери до долината на Ганг, за да ги убеждават да спрат да ловуват белоопашати лисици.
Изглежда, че земеделската революция е била съпътствана от революция в религията. Ловците събирачи беряли и ловували диви растения и животни, които можели да видят като равни на Homo sapiens. Самият факт, че хората ловували овце не означавал, че овцете са по-нисши от хората, също както фактът, че тигрите ловуват хора не прави хората по-нисши от тигрите.
Различните живи същества общували пряко едно с друго, установявайки правила, валидни в техния споделен хабитат. От друга страна, земеделците притежавали и отглеждали растителни култури и домашни животни и не били склонни да се принизяват, поставяйки се на едно ниво със своята собственост. Ето защо първата религиозна последица от земеделската революция е превръщането на растенията и животните от равноправни партньори в духовната сфера в притежания.
Това обаче създава голям проблем. На земеделците може и да им се искало да имат пълен контрол над овцете си, но съзнавали твърде добре, че в действителност контролът им е силно ограничен. Можели да заключват овцете в кошари, да кастрират овните и да практикуват селективно оплождане, но не можели да си гарантират, че овцете наистина ще заченат и ще родят здрави агнета, нито можели да предотвратяват избухването на смъртоносни епидемии. Как тогава да гарантират плодовитостта на стадата си?
Най-популярната теория за произхода на боговете твърди, че те са добили значение, защото предлагали решение на този проблем. Божества като богинята на плодородието, богът на небето и богът на лечебното изкуство получават важна роля, когато растенията и животните губят способността си

199
да комуникират с човека. Основната роля на божествата била тъкмо да посредничат между хората и безсловесните твари. Голям дял от древните митологии се свеждат до юридически договор, според който хората се обричат на вечна вярност на боговете в замяна на господство над растенията и животните. Първите глави на Битие са добра илюстрация. Хиляди години след земеделската революция религиозните литургии обсъждат основно принасянето в жертва на агнета, вино и печива в замяна на изобилна реколта и плодовити стада.
Първоначално земеделската революция има далеч по-слабо влияние върху статута на останалите елементи на анимистичната система като камъните, изворите, духовете и демоните. Те обаче постепенно започнали да губят позициите си за сметка на новите божества. Докато хората прекарвали целия си живот в рамките на ограничена територия с диаметър от няколкостотин километра, повечето от нуждите им можели да бъдат задоволявани от местните духове. След като обаче царствата и търговските мрежи се разширили, хората трябвало да общуват със същества, чиято сила и власт обхващали цялото царство или всички търгуващи помежду си области.
В отговор на тази потребност се появили политеистичните религии
(Политеизъм или политеистична религия (от старогръцки: πολύς, polys –
„многочислен, много“ и θεός – „бог, божество“ – „многобожие“) се нарича религиозен
светоглед, включващ вяра в повече от един бог. В своята основа политеизма се
изразява в поклонението на тайнствените сили и явления в природата които се
олицетворяват в живи същества – бел.
http://4eti.me
).
Според тях светът е контролиран от група могъщи божества, сходни с богинята на плодородието, бога на дъжда и бога на войната. Хората можели да се обръщат към тези божества и ако те получели съответните молитви и приношения, благоволявали да осигурят дъжд, победа или здраве.
Възходът на политеизма не означава пълно скъсване с анимизма. Демоните, феите, духовете, свещените камъни, вълшебните извори и дървета си останали съставна част на повечето политеистични религии. Тези духове били далеч по-маловажни от великите богове, но за ежедневните потребности на повечето обикновени хора били напълно достатъчни. Докато царят в своя столичен град принасял в жертва дузини угоени овни на великия бог на войната, молейки се за победа в битката срещу варварите, обикновеният селянин палел в колибата си свещ на духа на смокиновото дърво, молейки се да излекува болния му син.
Основните последици от възхода на великите богове не са свързани с овцете или демоните, а със статуса на самия Homo sapiens. Анимистите вярвали, че хората са само едно от множеството създания, населяващи света.
Политеистите, от своя страна, го разглеждали като отражение на връзката между боговете и хората. Нашите собствени молитви, приношения, грехове и добродетелни постъпки определят съдбата на цялата екосистема. Едно

200
ужасяващо наводнение може да изличи от лицето на земята милиарди мравки, скакалци, костенурки, антилопи, жирафи и слонове само защото няколко глупави представители на Homo sapiens са разгневили боговете. В този смисъл политеизмът повишава статута не само на боговете, но и на хората. Останалите елементи на старата анимистка система нямат този късмет — превръщат се в обикновени статисти или в безмълвен декор във великата драма на отношенията между боговете и хората.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: