Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Въпреки това съвременна Индия е отроче на Британската империя. Послед- ната избива, онеправдава и потиска жителите на субконтинента, но същевре- менно споява в едно шарената мозайка от воюващи царства, княжества и племена, създавайки общо национално съзнание и държава, функционираща като единен политически субект. Тя полага и основите на индийската правна 193 система, създава административната структура и изгражда железопътната мрежа, която има ключово значение за икономическата интеграция на страната. Независима Индия възприе западната демокрация в нейното британско превъплъщение като своя форма на управление. Английският език все още е официален език, на който хората, чийто роден език е хинди, тамилски и маялаям могат да комуникират свободно. Индийците са запалени играчи на крикет и почитатели на чая, но както играта, така и напитката са част от британското наследство. Отглеждането на чай в комерсиален мащаб е непознато в Индия до средата на XIX в., когато началото му е поставено от Британската източноиндийска компания. Превзетите британски сахиби разпространяват напитката в рамките на целия субконтинент. Колцина са днешните индийци, които биха гласували да се откажат от демокрацията, английския език, железопътната мрежа, правната система, крикета и чая, само защото са част от имперското наследство? Дори и да го бяха направили, нямаше ли самото провеждане на гласуване по този въпрос да демонстрира прекалено влияние от страна на бившите властници? 194 Дори напълно да отречем наследството на жестоката империя с надеждата да възстановим и запазим предшестващите я „автентични“ култури, по всяка вероятност ще застанем на страната на по-стара и не по-малко жестока империя. Онези, които оплакват жестоките белези, нанесени на индийската култура от британското управление, без да съзнават оправдават наследството на Великите моголи и завоевателния Делхийски султанат. Всеки, който се стреми да спаси „автентичната индийска култура“ от чуждите влияния на тези ислямски империи, на свой ред оправдава наследството на империите Гуша, Кушан и Мауря. Ако един краен индийски националист реши да разруши всички сгради, които британските завоеватели са оставили сред себе си, подобно на главната гара в Мумбай, какво би трябвало да стори с оставеното от ислямските завоеватели на Индия, например с Тадж Махал? В действителност никой не знае как да реши щекотливия въпрос за културното наследство. Какъвто и път да изберем, първата стъпка трябва да бъде свързана с признанието, че това е реална дилема и с отказа от елементарните деления на участниците в драмата на историята на добри и лоши. Разбира се, освен ако не сме склонни да се признаем за наследници на „лошите“. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|