ГЛАВА 13 ТАЙНАТА НА УСПЕХА

223
Има ли нещо в християнската теология, което го е привлякло, или пък някакъв верски аспект го е накарал да мисли, че то е по-подходящо за целите му? Преживял ли е някакъв мистичен опит, или съветниците му са подшушнали, че християнството бързо набира последователи и е най-добре да яхне вълната? Историците изказват различни хипотези, но нямат окончателен отговор. Те могат да опишат как християнството е завладяло
Римската империя, но не и да обяснят защо е реализирана тази конкретна възможност.
Каква е разликата между това да опишеш как и да обясниш защо? Да опишеш как означава да реконструираш поредица от конкретни събития, водещи от една точка към друга. Да обясниш защо означава да откриеш каузални връзки, които показват защо са реализирани точно тези събития, а не някакви други.
Някои учени предлагат детерминистично обяснение на събития от типа на възхода на християнството. Те се опитват да изведат хода на човешката история от функционирането на биологични, екологични и икономически сили. Според тях съществуват географски, генетични или икономически фактори, действащи в района на Средиземноморието, които са направили неизбежен възхода на монотеизма. Въпреки това повечето историци се отнасят с подозрение към такива детерминистични теории. Това е една от характерните отлики на историята като академична дисциплина — колкото повече знаеш за даден исторически период, толкова по-трудно ти става да обясниш защо събитията са протекли по точно този начин, а не по друг.
Онези, които имат повърхностни знания за определен период, обикновено фокусират вниманието си върху възможността, която в крайна сметка се е реализирала. Те ни предлагат една по детски наивна история, обясняваща ретроспективно защо това, което се е случило, е било неизбежно. Други, които познават по-добре съответния период, са и много по-наясно със съществуването на други пътища, които не са били извървени.
Всъщност хората, които познавали онзи период най-добре, т.е. живелите по съответното време, са били и най-объркани. За средния римлянин, живял по времето на Константин, бъдещето било обвито в мъгла. Един от железните закони на историята е, че това, което ретроспективно погледнато изглежда неизбежно, съвсем не е очевидно по времето на неговото настъпване. Днес нещата са същите. Преодолели ли сме глобалната икономическа криза или най-лошото предстои? Ще продължи ли Китай своя растеж, докато не стане водеща свръхсила? Ще загубят ли Съединените щати своята хегемония? Ще продължи ли и в бъдеще подемът на монотеистичния фундаментализъм или това е локална флуктуация без трайна значимост? Какво ни предстои — екологична катастрофа или технологичен рай? За всеки от възможните отговори има убедителни аргументи, но няма как да знаем със

224
сигурност. След няколко десетилетия хората ще погледнат назад и ще мислят, че отговорите са били очевидни.
Изключително важно е да подчертаем, че възможности, които за съвременниците изглеждат слабо вероятни, често се реализират. Когато
Константин се възкачва на трона през 306 г., християнството не е нищо повече от поредната езотерична източна секта. Ако тогава бяхте заявили, че то ще стане римска държавна религия, вероятно биха ви се изсмели точно както, ако днес заявите, че през 2050 г. Харе Кришна ще стане държавна религия на САЩ. През 1913 г. болшевиките в Русия са малобройна радикална фракция. Никой разумен човек не би предположил, че само след четири години те ще владеят страната. През 600 г. идеята, че скоро шепа араби, живеещи в пустинята, ще владеят империя, простираща се от Атлан- тическия океан до Индия, би звучала нелепо. Всъщност ако византийската армия беше успяла да отблъсне първоначалното нападение, ислямът вероятно щеше да си остане неизвестен култ, познат на едва дузина историци. Тогава учените лесно щяха да обяснят защо религиозна вяра, основана на откровенията на един търговец от Мека на средна възраст, никога ни би могла да набере особено много последователи.
Съвсем не твърдя, че всичко е възможно. Географските, биологичните и икономическите сили налагат известни ограничения. В очертаните от тях граници обаче има достатъчно място за изненадващи събития, които, изглежда, не се подчиняват на детерминистични закони.
Този извод вероятно е разочароващ за мнозина, които биха предпочели историята да бъде детерминистична. Детерминизмът е привлекателен, защото имплицира, че нашият свят и вярванията ни за него са естествен и неизбежен продукт на историята. Естествено и неизбежно е това, че живеем в национални държави, организираме икономиката си според капиталистически принципи и вярваме пламенно в човешките права. Да признаем, че историята не е детерминистична означава да допуснем, че е просто случайност фактът, че повечето хора днес вярват в национализма, капитализма и човешките права.
Историята не може да бъде обяснявана детерминистично и не може да бъде предсказвана, защото е хаотична. Толкова много са направляващите я сили и взаимодействията между тях са така комплексни, че изключително малки вариации в тяхната сила и начин на взаимодействие могат да доведат до драстично различаващи се резултати. На всичко отгоре историята е хаотична система от втори ред. Хаотичните системи са два вида. Хаосът от първи ред е хаос, който не взаимодейства с предсказанията относно него самия.
Климатът например е хаотична система от първи ред. Макар да се влияе от безброй фактори, можем да изграждаме компютърни системи, отчитащи все повече от тях и осигуряващи все по-добри прогнози за времето.

225
Хаотичните системи от втори ред взаимодействат с предсказанията относно поведението им и затова никога не могат да бъдат предсказвани точно. Какво би се случило, ако създадем компютърна програма, предсказваща със стопроцентова точност утрешната цена на нефта? Цената на нефта незабавно ще реагира на прогнозите, които съответно няма да се осъществят. Ако текущата цена на нефта е 90 долара за барел и непогрешимата компютърна програма покаже, че утре цената ще бъде 100 долара, търговците ще се втурнат да купуват нефт, стремейки се да се възползват от покачването на цените. В резултат от това цената ще надмине 100 долара още днес. Какво ще се случи утре? Никой не знае.
Политиката също е хаотична система от втори ред. Мнозина критикуват съветолозите за това, че не са успели да предвидят революциите от 1989 г., както и експертите по Средния изток за това, че не са предвидили Арабската пролет от 2011 г. Това е несправедливо. Революциите по дефиниция са непредсказуеми. Една предсказуема революция никога не би избухнала.
Защо не? Представете си, че е 2010 г. и някакъв гениален политолог разра- ботва в сътрудничество с компютърен гений непогрешим алгоритъм, снабден с привлекателен интерфейс, предлаган на пазара като предсказател на революции. Те предлагат услугите си на египетския президент Хосни
Мубарак и в замяна на щедър хонорар му казват, че според тяхната прогноза в Египет през следващата година със сигурност ще избухне революция.
Какво би направил Мубарак? Най-вероятно незабавно би намалил данъците, би отпуснал милиарди долари подаяния на гражданите и за всеки случай би подсилил тайните служби. Изпреварващите му мерки ще свършат работа, ще измине една година и — изненада! — няма да има никаква революция.
Тогава Мубарак ще си поиска парите обратно: „Вашият алгоритъм е безполезен! — ще се разкрещи той на учените. — Можех да си построя още един дворец, вместо да похарча толкова много пари!“ В своя защита учените ще отговорят: „Да, обаче революцията не избухна тъкмо защото ние я предвидихме!“ „Предсказатели, които предсказват неща, които не се случват? — подмята Мубарак, докато дава знак на охраната да ги залови. — Можех да намеря дузина такива при това за без пари на пазара в
Кайро.“
Защо тогава да изучаваме историята? За разлика от физиката или икономиката, историята не е средство за правене на правилни прогнози.
Изучаваме историята не за да познаем бъдещето, а за да разширим хоризонтите на мисленето си, да разберем, че днешната ситуация не е нито естествена, нито неизбежна и затова пред нас са открити много повече възможности, отколкото можем да си представим. Например разбирайки как е станало така, че европейците са започнали да доминират над африканците,

226
ние ще осъзнаем, че в расовата йерархия няма нищо естествено или неизбежно и светът би могъл да изглежда съвсем различно.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: