ЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА НА ХРИСТА ЗА НАС

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА НА ХРИСТА ЗА НАС

Тайната винаги е обкръжавала въплъщението на Божия Син в човешка плът и ние никога не ще успеем напълно да я разгадаем. Тъй като ние сме човеци с ограничен ум, трябва да се задоволим с пределите на Божественото откровение, за да схванем тази централна истина на нашата вяра. Така, че това, което Христос е извършил, приемайки нашето човешко естество е «за нас всичко» в смисъл нашето изкупление, т. е. нашето оправдание, освещение и прославяне.

За да разберем, какво значение за нас има човешкото естество на Христос е много важно да си отговорим на два насъщни въпроса, засягащи Неговата човешка природа. Първо, каква е била главната цел на въплъщението на Христос? Отговорът на този въпрос е първата стъпка за правилното разбиране на христологията. Днес в адвентизма съществуват три отговора на този въпрос и те се състоят в следното:

1. Преди всичко, за да докаже, че човек може да съблюдава Божия закон.

Има един проблем с този отговор и той се състои в това, че той не може да бъде подтвърден от Писанието. Естествено, фактът, че Христос намиращ се в човешко естество в съвър­шенство е изпълнил Закона, доказва, че човек, ръководен от Божия Дух, може в пълнота да изпълни изискванията на Закона. Но Библията не учи, че това е главната причина Христос да стане човек.

2. За да бъде наш пример.

Въпреки, че Библията сочи на Христос като пример за нас, това се отнася само за вярващите, които са приели да бъдат в Христа и са переживяли новорождение (1 Петр. 2:21; Фил. 2:5-8). Но Писанието не учи, че това е главната причина за въплъщението на Христос. Тези, които подчертано говорят за Христос като наш пример, като не Го представят на първо място като наш Спасител, създават впечатление, че учат подражателна теория за изкупление, затова тях често ги обвиняват в ереста перфекционизъм или законничество (виж «От борба към криза» Кеннес Самплес, Christian Re-search Journal, 1988, с. 9).

3. За да изкупи човечеството от греха.

Писанието ни представя това като главна цел на въплъщението на Божия Син (Мат. 1:21; Гал. 4:4, 5; Евр. 2:14-17). В самия център на христологията откриваме величествената истина, че Христос е приел на Себе Си човешко естество, за да спаси нашия свят. И само за тези, които от начало са Го приели като свой Спасител, Той им става Пример.

Когато установим главната причина, защо Христос е станал човек, — за да изкупи падналото човечество, — ние се изправяме и пред втория важен въпрос: в какъв смисъл Христос, приемайки човешко естество, спасява човечеството? Съществуват два отговора на този въпрос в адвентизма и в християнството — заместническа гледна точка и фактическа гледна точка. Всеки един от тези отговори изисква различен подход към въпроса за човешкото естество на Христос.

1. 
   Тези, които се придържат към заместническата гледна точка (един чо­век заема мястото на друг), това са реформаторите и много съвремени евангелисти учат, че Христос е имал естеството на човека до грехопадението. Тук ще приведа техния основен аргумент:
   

Второ, Неговият съвършен живот и себепожертвователна смърт са заместили нашия греховен живот. По този начин, чрез Неговото безгрешно човешко естество, което е заместило нашата греховна природа, и Неговия съвършен живот (т. е. дела и смърт), който е заместил нашето греховно съществуване, Христос е изкупил човечеството от греха.

Но тази позиция създава двойственна ситуация.

Първо, тя прави Евангелието неетично, защото както Божият, така и човешките закони не позволяват вина или праведност да бъде предавана от един човек на друг. Затова поддръжниците на заместническата гледна точка справедливо ги обвиняват в «юридическа фикция» или «как може да се предаде праведност» (така са считали Озиандер и Нюман в периода на антире­формацията и съвременните ислямски учени-богослови). Днес проблема с «юридическата фикция» също стана реален за някои адвентни учени-богослови и отговаряйки на въпроса, защо Христос е трябвало да умре, те са склонни да представят една изменена форма на «теорията за нравственото влияние». В своята последна книга «Остатъкът в криза» доктор Джек Провонша ясно отхвърля юридическото оправдание — като учение на реформацията, основано на погрешен римски закон (с. 116-118). Между впрочем, «теорията за нравственото влияние» е еретична не в това, в което тя учи (Христос е умрял, за да покаже Своята любов към нас), а в това че тя отрича, че (смъртта на Христос е била юридически необходима за нашето оправдание). Действително, Новия Завет ясно учи, че Христос умря «за нас» и «вместо нас», но в същото време се оказват неприемливи всички опити да се разреши етическия проблем, възникващ от определението за заместване дадено от Реформацията (т. е. невиния да умре вместо грешни хора) и заключаващо се във формулата: «Христос е над закона» или, че «Той доброволно е умрял вместо хората, като техен Творец, то това заместване е етично». Никога Божият закон не позволява, грехът да бъде пренесен от виновния на невинния (виж Втор. 24:16; Езек. 18:1-20). Само когато човешката природа на Христос и нашето колективно човешко естество са съединени в едно, както това е показано в службите на светилището, изкупителната теория за заместване е юридически приемлива (виж 1 Кор. 10:18).

Второ – заместническата гледна точка леко обръща Евангелието в ефтина благодат, тоест, Христос е извършил всичко това, не отъждествявайки Себе Си с нас, но (Той е живял и умрял вместо нас), ние можем да получим благословенията от Неговия свят живот чрез вяра, единствено като теоретически се съгласим с истината, без да се отъждествяваме с Неговия живот, смърт, погребение и възкресение, както това изисква истинската вяра и кръщение (Гал. 2:19,20; Рим. 6:1-4).

2. Тези, които се придържат към фактическата гледна точка, учат, че Христос е приел човешко естество, такова, каквото то е станало след грехопадението. Техния довод се заключава в това, че тъй като Христос е дошъл да спаси падналото човечество, Той е трябвало да приеме човешкото естество, нуждаещо се от изкупление, а то е било греховно. По този начин, отъждествявайки се с нашето колективно паднало човешко естество, Христос е получил право да бъде втория Адам и юридически наш Заместник. Следователно, чрез Своя живот и смърт Христос фактически е променил историята на човечеството така, че цялото човечество е станало юридически оправдано на кръста. Оправданието чрез вяра прави действенно това юридическо оправдание в живота на вярващия. Затова вярата — това не е само теоретическо съгласие с истината. Това е сърдечна оценка на кръста Христов, която на свой ред, произвежда волево послушание или подчинение на истината, такава каквато е тя в Христа (Рим. 1:5; 6:17; 10:16; Гал. 5:7; 2 Сол. 1:7, 8). Такова послушание чрез вяра е основата за истински свят живот (Гал. 2:20; Рим. 6:10-13).

Но защитниците на заместническата гледна точка повдигат сериозно обвинение против тази позиция. Ако Христос напълно се е отъждествил с нашата грешна човешка природа (която те считат за осъдена и намираща се под греха), то, по тяхно мнение, въвличаме Христос в грях и по този начин Го правим грешник, подобен на нас и естествено нуждаещ се от Спасител. Обърнете внимание, как Уилям Г. Джонсон, редактор «Adventist Review», говори за това в своята последна редакционна статия «Нашият несравним Спасител — V»:

«Правейки щателен анализ, Павел описва греха като сила - постоянно действащ принцип, състояние — "живеещия в мене грях" (Рим. 7:14-20). Следователно, греховни са не само нашите действия; но самата наша природа се намира във вражда с Бога». По-нататък той пита: «Имал ли е Христос такава природа?» И отговаря: «Не. Ако Той я е имал, Сам Той би се нуждаел от Спасител» (Adventist Review, 26 август 1993 г.).

Джонсон правилно определя греха като «постоянно действащ принцип». Павел ясно учи, че нашето греховно човешко естество е пропито от греха (Рим. 7:17, 20, 23) и следователно, ние сме «по природа чада на гнева» (Еф. 2:3). Тъй като Библията ясно указва, че Христос е приел на Себе Си същата плът, каквато има цялото човечество, което Той е дошъл да изкупи (Евр. 2:14-17), то правилното решение на гореупоменатия проблем се състои в това, да дадем точно определение на думата, използвана от писателите на Новия Завет, когато те говорят за човешкото естество на Христа, например, в Ин. 1:14; Гал. 4:4 и 2 Кор. 5:21. В тези три текста думата «направи» (KJV) се отнася към човешкото естество на Христос.

Какво означава тази дума? Гръцката дума «направи» в KJV означава «станал». Когато Христос е станал човек, Той действително е станал такъв, какъвто Той не е бил, така че греховната природа, която Той е приел на Себе Си, не Му е принадлежала по рождение, но била нещо, което Той е взел на Себе Си, или приел, или станал. Той е станал това, за да изкупи греховното естество. С други думи, както отбелязва Елена Уайт в книгата «Служба на изцеления», с. 181, «Той е взел на Своята безгрешна (Божест­вена) природа нашето греховно (човешко) естество, за да знае, как да помогне на изкушаваните». Думата «взе участие в същото» в Евр. 2:14 и «подобие» в Рим. 8:3 имат едно и също значение, както и думата «направи» (виж. Международния критически коментар, 1982 и Коментар на библейските думи на Рим. 8:3).

Ако Христос даже в мисъл би се съгласил с греховните желания на природата, която Той приел на Себе Си, то Сам би станал грешник, нуждаещ се от Спасител. Ето защо следва да направим акцент на това, че имайки работа с човешката природа на Христос, ние трябва да бъдем «много внимателни», за да не приписваме на Неговия разум или на Неговата воля, греховни качества и да не говорим, че Той е «имал» греховно естество.

Но фактически Христос действително е приел на Себе Си нашата осъдена греховна природа, която «в същност е във вражда против Бога» и « на Божия закон не се покорява» (Рим. 8:7); тъй като в Неговия случай Той напълно поразил «закона на греха и смъртта» в това греховно човешко естество, а след това разпънал тази осъдена природа на кръста. Това е главната мисъл в Рим. 8:1-3, където Павел пояснява заявленията, записани в Рим. 7:24, 25.

Приемайки на Себе Си нашето общо човешко естество при въплъщението, Христос получил право да стане втория Адам, втория вожд и представител на човечеството (думата «адам» на еврейски език означава «човечество»). Следователно, чрез Своя живот и смърт — като Заместник на човечеството — Той извършил изкупление за всички хора (1 Кор. 1:30; Еф. 1:3). В това се заключава добрата вест на Евангелието.

Като се отъждестви с падналото човечество, Христос показа, че човекът, такъв какъвто той е станал след грехопадението, може, съединявайки се с Божия Дух, който да го ръководи, да живее живот на пълно послушание на закона на любовта. В това се състои надеждата и целта на християнския живот, а това е също и основната мисъл на вестта от 1888 год.

В такъв случай, ние можем да направим извода, че главната цел на въплъщението е да направи Христос втория Адам, за да може Той юридически, на законно основание да представи и замести падналото човечество в Своята служба за изкупление; а спомагателната цел, заради която Той е приел на Себе Си нашето паднало човешко естество се заключава в това, че Той стана за вярващите в Него Пример и Поръчител във възстановяване на Божия образ в човека. Имайки предвид тази двойна цел на въплъщението, за нас е необходимо да изследваме човешкото естество на Христос.

Глава 5