ХРИСТОС — ПРИМЕР ЗА ВЯРВАЩИТЕ

ХРИСТОС — ПРИМЕР ЗА ВЯРВАЩИТЕ

В Посланието към Римляните 7:14-24 Павел много точно показва, че камъните за препъване по пътя към реален безгрешен живот на вярващия се явява «закона на греха», пребиваващ в плътта на падналата греховна природа. В съответствие с Писанието, греха на Адам не само е навлякъл осъждане на цялото човечество, но също е повредил и човешкото естество (Рим. 5:19), завличайки цялото човечество под закона на греха (Ин. 8:32-34; Рим. 3:9; 7:14). Ако Христос не бе победил този «закон на греха» в Своята плът, то от това би следвало, че Той не напълно ни е освободил от греха. В резултат Той не би могъл да изпълни ролята на Спасител от нашето греховно състояние и да служи за Пример на вярващите.

Въпреки, че безгрешен живот в греховна плът изглежда невъзможен за нас, Писанието провъзгласява, че ние можем да побеждаваме, както Христос е победил (Откр. 3:21), като ни увещава с думите: «и така да не царува грехът във вашето смъртно [греховно] тяло, за да не се покорявате на неговите страсти» (Рим. 6:12). Отново Петър утвърждава: тези, които са се въоръжили с мисли за Христа, че ще престанат да грешат (1 Петр. 4:1). И Павел говори на галатяните, че ако те ходат по Духа, то не биха изпълнявали греховните желания на греховното си естество (Гал. 5:16; виж също Рим. 13:14).

Всичко това придобива смисъл благодарение на това, че в святия живот на Христос човечеството е било освободено от «закона на греха и смъртта» (Рим. 8:2). Взимайки на Себе Си нашата греховна човешка природа с цялата сила на пребиваващия в нея грях, Христос е победил и осъдил «закона на греха» посредством «закона на Духа» и по този начин завинаги е станал Изкупител на света и съвършен Пример за вярващите.

Представянето на Христос като наш Пример не трябва да се смесва с «подражателната теория» на изкупление, както учат някои теолози. В съответствие с тази теория ние можем да достигнем спасение, следвайки и подражавайки примера на Христовия свят живот. Това учение прави освещението средство за оправдание и затова става една форма на законничество, която трябва напълно да бъде отхвърлена. Истината на Еван­гелието се заключава в това, че човек се оправдава единствено чрез вяра в святия живот на Исус Христос. Нищо повече не трябва да добавяме към това, даже и нашите дела по закона (Гал. 5:4).

В Новия Завет освещението, както и прославянето се въплъщават в живота така: това, което вече е станало достояние на повярвалия в Христа е достояние на всеки човек, оправдан чрез вяра. Единствената надежда на човека както сега, така и по време на съда — оправдание чрез вяра в живота и смъртта на Христос. Но оправданието, или вменената праведност, колкото и чудесна да е тя не е края на Божия план за спасение. Тези които Той е оправдал, Той също и освещава и това е плода и доказателството на оправданието чрез вяра. А осветените от Бога ще бъдат и прославени, което е крайната цел на това оправдание (Рим. 8:28-30). И когато това всичко заедно с очистената земя се осъществи, вечната праведност напълно ще стане осезаема действителност и Христос ще приключи Своята служба в Небесното светилище. Всичко, което Той е изпълнил за нашата човешка природа, която е приел на Себе Си за да я изкупи преди две хиляди години, Той напълно ще завърши. Ето какво означаво израза «окончателно изкупление».

Никъде в Писанието не ще намерим потвърждение, че освещението е правед­ност на вярващия, произведена чрез неговите собственни усилия с по­моща на Святия Дух. Исус изпраща Своя Дух да пребивава в вярващия не с цел да му помогне да бъде достоен, но за да му предаде Своята праведност. Макар, че вярата е борба и винаги се подразбира като усилие срещу греховността и егоцентричността на плътта, предаденото освещение — това е службата на Святия Дух, откриващ спасителната сила на Евангелието в живота на оправдания вярващ.

«Това е Божествената тайна на християнското освещение, — казва Зван X. Хопкинс, — която дълбоко се отличава от простата обичайна нравственност. Последната казва на човека: ти можеш да станеш такъв, какъвто желаеш. Първата казва на вярващия: ти ще станеш такъв, къкъвто вече си в Христос. Тя е позитивен фактор в основата на нравствен­ното усилие, към което вярващия може да се обръща отново във всеки момент. Ето защо неговия труд не е изгубен в безплоден стремеж и при неуспех не изпада в отчаяние» (Закон на свободата в духовния живот, с. 15).

Когато християнската етика се определя с термини на добрите дела на вярващия, въпреки, че те могат да бъдат предизвикани от нашата човешка любов към Христос, в действеност оправданието чрез вяра се губи и остава само способността на човека да създава собствена праведност, която е като «омърсена дреха» (тя е осквернена от собственото «аз», — Ис. 64:6). За света е крайно необходимо да види не човешка добродетел, а Христос изявен в Неговото «тяло» - Църквата. Църквата е призована да бъде светлината на света (Мат. 5:14-16, в текста думата «светлина» е в единствено число и се отнася за Христос и Неговата праведност, Ин. 1:4). Тогава продължаването на греха не ще служи за оправдание и Бог ще го ликвидира. Това е значението вложено в термина за очистване на светилището, както учи вестта от 1888 година.

Повтарям, непорочен живот не трябва да се смесва с безгреш­ност, или перфекционизъм, — ереста на движението «Свята плът», веднъж е досаждала на Църквата и отново възродена в изменена форма преди няколко години в движението «Пробуждане». Безгрешното естество няма да стане реалност до Второто пришествие, когато «тленното ще се облече в нетление» (1 Кор. 15:54). Непорочния живот трябва да бъде свързан с възпроизвеждане на Христовия характер или свят живот в греховна плът. Този процесс не променя наследственото естество на вярващия, което ще остане греховно до смъртта или до Второто пришествие.

Ето защо от тази страна на вечността никога не ще настъпи време, когато ще можем да живеем без Спасител. Елена Уайт казва, че ние ще трябва да живеем «без посредник» след приключване на времето за изпитание, защото при изследователния съд преди Второто пришествие за всички вярващи ще бъде издадена присъда. По този начин, службата на Христос като Ходатай и Защитник завършва. Но това, разбира се не означава, че Той ще престане да бъде наш Спасител. Ние не трябва да смесваме Неговата първосвещеническа служба с Неговата мисия за спасение на хората. Тези две служби са свързани помежду си, дотолкова, че службата на Христос като наш Спасител Му дава право да бъде и нашия Първосвещеник (Евр. 5:1, 2; 5-10), но тези две служби не са еднакви. Христос е «Спасител за цялото човечество» (1 Тим. 4:10), но се явява Първосвещеник само за вярващите (Евр. 7:24, 25).

Доколкото непорочността в живота на вярващия се явява Божия работа, провеждаща се в греховната плът, Писанието я назовава «велика тайна на благочестието: Бог се яви в плът» (1 Тим. 3:16). Това се е осъществило в човешката природа на Христос и чрез вяра в Него става надежда и цел за оправдания вярващ — «Христос в вас, надеждата на славата» (Кол. 1:27). «Защото всеки, роден от Бога, побеждава света [т. е. похотта на плътта, пожеланието на очите и тшеславието на живота, — виж 1 Ин. 2:15, 16]; и тази победа която е победила света е спечелила вашата вяра» (1 Ин. 5:4).

Ако на Христос наистина е предстояло да стане Пример за вярващите и Поръчител в свят живот, Той е трябвало да се бори със закона или принципа на греха (т. е. себелюбието), загнезден в греховната плът и да го преодолее. Именно това учи Писанието. Показвайки пълната неспособност да преодолее греха в себе си със своите сили, отчаяния вопъл на Павел предизвикан от борбата със загнездения в него грях звучи и днес: «Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?» (Рим. 7:14-24). На този отчаян вопъл веднага следва възгласа на триумф в стих 25: «Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ». По нататък апостолът още веднъж показва, че в човешката природа на Христа, която е била подобна на нашето греховно естество, «закона на греха и смъртта» е бил напълно победен и осъден (Рим. 8:2, 3).

Важно да отбележим, че думата «освободи» в израза «ме освободи в Христос от закона на греха и смъртта» в 2-я стих е употребена в минало време ( в гръцкия текст, аорист). Тоест този «закон на греха и смъртта», който в 7-ма глава от Посланието към Римляните е бил камък за препъване за свят живот, в действителност вече е бил победен в човешката природа на Христос от «закона на Духа», и затова «сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христа Исуса» (Рим. 8:1), но в същото време във вярващите, които живеят по Духа, както е живял Христос, могат да бъдат изпълнени справедливите изисквания на закона (Рим. 8:4; виж също 13:14 и Гал. 5:16).

Разсъждавайки за това, ние трябва да разберем, че говорейки за свят живот, Новия Завет го показва двояко: на нивото на ума и на практическо ниво. Намерил се в човешко естество, Христос живял безгрешен живот и на двете нива и следователно, показал, че за падналия човек, напълно подчинил своята воля на Бога, както това е направил Христос, може чрез силата на Бога да преодолее греха (Ин. 6:57; 8:28; 14:10). Безгрешен живот в греховна плът е възможен само тогава, когато имаме «ум Христов». Нас често ни интересува святия живот само на практическо ниво; но той е възможен само тогава, когато отстраним греха от нашия разум (чрез покаяние — промяна в мислите) и чрез приемане посредством вяра принципа на кръста (Лк. 9:23; Рим. 6:17, 18).

Както е ясно от Писанието, всеки последовател на Христос, ро­ден отново и наистина усвояващ Евангелието и уверен в него, от момента на своето обръщане в дълбочината на своята душа (обръщане на разума) ще се противопостави на изкушението. Това е така защото, ново­заветната вяра е нещо повече от теоретическо съгласие с Евангелието, тя включва и послушание на истината от цяло сърце — истина, такава, каквато е тя в Христос (виж Рим. 1:5; 6:17; 10:16; Гал. 5:7; 2 Сол. 1:7, 8; Евр. 5:9). Към това се свеждат всички доводи на апостол Павел в 6-а глава на Посланието към Римляните. В първата половина на тази глава Павел показва, че всеки вярващ, кръстен в Христа, трябва да счита себе си «мъртав за греха» и «жив за Бога» (6:11).

Професор Годат казва така: «Вярващия не се освобождава от греха постепенно, но скъсва с него в Христос на раз и завинаги. Чрез решително действие на волята той живее в сферата на съвършена святост, и вече вътре в нея става постепено обновление на живота на личността».

Във втората половина на 6-а глава от Посланието към Римляните Павел продължава същите разсъждения, показвайки, че съзнателното съгрешаване трябва да бъде немислимо за обърнатия християнин, тоест вярващия се освобождава от от греха в Христос и посредством собствения избор става слуга на Бога, Източника на праведността (6:17, 18). Явявайки се едновременно и «мъртъв за греха» и «слуга на Бога», истински обърнатата личност не продължава даже и с единствен грях. Свободата от покоряващата сила на греха и неговата власт става незабавно преимущество за всеки, който чрез вяра го овладее, това е част от Благата вест на Евангелието на Христос.

Това не означава, че вярващия трябва да започне да живее безгрешен живот на практическо ниво от момента на обръщане. Напротив, Елена Уайт ни казва, че ние сме длъжни много пъти да идваме в подножието на кръста за нашите слабости. Но ние не изгубваме своето оправдание всеки път, когато остъпваме и Исус не ни изпъжда. Ден след ден ние трябва да израстваме в Него и да побеждаваме (Еф. 4:17-24; Рим. 12:1, 2). Освен това, нашата греховна природа не ще се измени до Второто пришествие и вярващите никога не ще почувстват, че са достигнали до съвършенство (Фил. 3:12-15). От друга страна, въпреки че те се намират в постоянна борба с живеещия в тях грях, те никога не следва да се примиряват със съгрешаването (обърнете внимание на Рим. 6:2, 15), тъй като това би означавало отказ от послушание на Евангелието чрез вяра.

Възможен ли е безгрешен живот в греховна плът на практическо ниво? Отговорът на Писанието е - ДА! Тъй като безгрешен живот на практическо ниво е възможен само тогава, когато той е предшестван от безгрешен живот на ниво на ума; когато вярващия е взел на себе си игото на Христос, което, както става ясно от съвета на апостол Павеа, представлява следното: «Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса» (Фил. 2:5). Предадената праведност чрез вяра означава, че ние напълно сме се отъждествили с Христос — Неговия съвършен живот и Неговата смърт за греха. Когато Божия народ разбере това и го приеме чрез вяра, Божия Дух може да го ръководи да изяви на света силата на Евангелието. В корена на всеки неудачен опит да се живее в съответствие с Божествения идеал лежи неверието, за това, което Бог вече е извършил в Христос.

Истиннската вяра на Новия Завет — това е доверие в Бога и в Неговото Слово, въпреки че то може да не се съгласува с нашите човешки разсъждения, научни методи или даже с човешкия опит. Авраам повярва в Бога въпреки, че нямаше абсолютно никаква надежда и затова стана отец или първообраз на всички истински вярващи (прочетете Рим. 4:16-18).

Това, което за Павел се оказа, че не в състояние да извърши в Рим. 7 глава, посредством своите собствени усилия, (думата «аз» е използвана около 25 пъти в Рим. 7:14-25, се явява «аз» в общ смисъл) в Рим. 8 глава става възможно чрез вяра в силата на пребиващия Дух. «И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас» (8:11). « И където е Господният Дух, там е свобода. А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме на Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух» (2 Кор. 3:17, 18).

И в тези последни дни Святия Дух приготвя хора верни и търсещи, които по благодатта на Христос ще достигнат такова състояние, че ще могат напълно да победят, както победи Христос. И това е още едно практическо следствие от очистването на Небесното светилище.

В Еф. 2:8, 9 ние имаме ясното евангелско потвърждение, че сме спасени единствено по благодат чрез вяра, а не чрез нашите дела. Но в 10-я стих откриваме, че в това спасение Бог ни е създал «в Христа Исуса за добри дела», които Той очаква от всеки вярващ сега (виж също Кол. 2:6). Отново в Тит. 2:14 Павел ни напомня, че Христос «е дал Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела». В предвид на тази евангелска истина да отстраним всяко неверие и да се стремим да имаме «ум Христов» (Фил. 2:5, 7, — ум, или воля, напълно освободени от егоизма, подчинени на кръста на Христос всеки ден (Лк. 9:23), така че Бог да може да ни ръководи и да освети земята със славата на Своя Син.

Но докато отричаме истината за човешкото естество на Христос, чрез което Бог се яви в нашата колективна греховна плът, ние никога не ще можем да се приобщим чрез вяра към службата на нашия Първосвещеник на небето, която Той извършва в настоящото време и която включва очистване на човешкия храм (виж Великата Борба, с. 488). Както не можем да оценим прощението на греховете, ако не видим Христос, несещ тежестта на нашите грехове на кръста, така и не ще можем да извоюваме победа над силата на греха, ако не видим, как Христос е победил и осъдил закона на греха в плътта чрез Своя живот и смърт.

Казано ни е, че Христос мъчително очаква момента, когато ще може да възпроизведе Своя характер в Своята църква (Притчи Христови, с. 69). Колко ще Го заставяме да чака? «Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си» (Пс. 101:17; виж Еф. 2:19-22; 5:25-27).

Глава 7

Каталог: dataup -> Opravdanie -> JACK SEQUEIRA -> Books
dataup -> История на църковната историография
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
Books -> Притчата за скъпоценния бисер Матей 13: 45,46

Изтегляне 0.53 Mb.

Сподели с приятели: