ИСУС ХРИСТОС, СПАСИТЕЛ, БОГОЧОВЕК

Две отделни, противоположни природи, съединени в Една Личност

БОЖЕСТВЕНАТА ПРИРОДА НА ХРИСТОС ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА НА ХРИСТОС

Такъв какъвто Той е Какъв Той е станал

1. Син Божий — Лк. 1:35 1. Син човешки — Лк. 19:10

2. Самосъществуващ Ин. 1:4 2. Роден от жена — Гал. 4:4

3. Дух — Ин. 4:24 3. Плът — Ин. 1:14

4. Равен на Бога — Фил. 2:6 4. Образ на слуга — Фил. 2:7

5. Безгрешен — 2 Кор. 5:21 5. Грешен — 2 Кор. 5:21 (ЛОМ)

6. Независим — Ин. 10:18 6. Зависим — Ин. 5:19, 30

7. Безсмъртен — 1 Тим. 1:17 7. Смъртен — Евр. 2:14, 15

8. Законодател — Иак. 4:12 8. Под закон — Гал. 4:4

На кръста нашия колективен осъден живот завинаги е умрял в Христос (възмездието за грях) (2 Кор. 5:14). При възкресението Бог е дал на човечеството вечния живот на Своя Син (1 Ин. 5:11; 2 Тим. 1:10). Христос при въплъщението станал такъв, каквито сме ние в резултат на грехопадението, за да можем чрез Неговия живот, смърт и възкресение да станем в Него такива, какъвто е Той (2 Кор. 5:17). В това се заключава добрата вест на Евангелието.

Следващите осем точки показват, каква драматична промяна е станала в човешкото семейство в резултат от рождението, живота, смъртта и възкресението на Исус Христос.

ИСУС ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕН

Двете природи са станали едно цяло, разделяйки също самия Божествен живот.

По природа ние сме:

1. Духовно мъртви, но в Христос духовно сме оживяли — Еф. 2:5

2. Грешници, но в Христос сме станали праведни — 2 Кор. 5:21

3. Греховни, но в Христос сме станали святи и непорочни — Еф. 1:4

4. Осъдени, но в Христос сме оправдани — Рим. 5:18

5. Синове човешки, но в Христос сме Божии чада — 1 Ин. 3:1

6. Смъртни, но в Христос сме станали безсмъртни — 2 Тим. 1:8-10

7. Бедни, но в Христос сме станали богати — 2 Кор. 8:9

8. По долу от ангелите, но в Христос сме сънаследници — Евр. 2:6-12; Рим. 8:17.

Разбира се, че всеки вярващ, който разбира тази истина, ще се при­съедини към думите на апостол Павел, възкликвайки: «Благодарение Богу за неизречения Негов дар!» (2 Кор. 9:15).

Глава 9

ПАДЕНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЧОВЕКА

Христос е дошъл да компенсира загубата причинена от грехопаде­нието на Адам. Всичко необходимо за възстановяването на падналия човек било вече приготвено в святия живот на Христос и затова всичко, което вярващите приемат или изпитват в своя живот сега и ще изпитат в бъдеще е било извършено в Христос. Затова нашата вяра трябва да бъде изградена на основата, която вече е положена, а именно на Христос Исус (1 Кор. 3:11).

В резултат на греха на Адам човечеството станало погиващ род. Последствията от първия грях се предавали от поколение на поколение, така че вън от Божието изкупление в Христос всички хора са безнадежно изгубени. Грехът на Адам ни разеденил с Бога и по този начин всички хора се раждат под владичеството на греха и смъртта. Христос приел на Себе Си тази греховна осъдена човешка природа, за да спаси човечеството.

За да можем напълно да се възползваме от това велико спасение, ние трябва в началото да разберем последствията от грехопадението. Писанието ни казва, че греха на Адам е поразил човечеството в три аспекта: духовен, нравствен и физически. На кратко ще разгледаме тези три въздействия като основа за оценка пълнотата на изкупителното дело на Христос:

1. Духовно. Човек за разлика от животните е сътворен като духовно същество. Съвременните антропологични изследвания показват, че даже сред най-примитивните общества човек търси някаква форма на поклонение на божество. Първоначалната цел на Бога се заключавала в това, да пребивава в човека и чрез него да открива Своята слава. «От вечността Божия замисъл се е състоял в това, че всяко сътворено същество — от светлия свят серафима до човека — да бъдат храм, обител на Твореца» (Желание на вековете, с. 161).

Но когато Адам възстанал против Бога, тази цел била ликвидирана. Святия Дух незабавно го напуснал и живота на Адам потънал в тьмнина. По този начин се изпълнило Божието предупреждение, дадено на нашите прародители: «А от дървото за познание на доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, в който вкусиш от него, непременно ще умреш» (Бит. 2:17). Прякият резултат от грехопадението е духовната смърт. И тази смърт е била предавана на всички хора в резултат всички се раждт в този свят духовно мъртви (Еф. 2:1, 5), отделени от Бога (Ис. 59:2).

2. Нравствено. В безгрешния Едем Бог сътворил Адам по Своя образ. Това означава, че природата на Адам е имала естествена безгрешност. Между святия Божий закон и моралното естество на Адам е царяла съвършена хармония; изпълнението на закона е било естествено. Тъй като при грехопадението това безгрешно естество станало греховно в него започнал да господства закона на греха или себелюбието. «Чрез непослушанието, казва Елена Уайт, силите на Адам станали порочни и себелюбието изместило от сърцето любовта. Грехът дотолкова отслабил човека, че той нямял сили самостоятелно да се противопостави на злото» (Пътя към Христа, с. 17). Именно това е подразбирал Исаия, когато казва:

«Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя си път» (53:6). Склонността към эгоизъм, който Библията назовава беззаконие, осквернява всички наши добри дела; те стават осъдени и подобни на «омърсена дреха» в Божиите очи (Ис. 64:6). В този смисъл от времето на грехопадението нравственото естество на човека е напълно развратено.

3. Физически. Докато нашите прародители имали достъп до дървото на живота физическата им природа не се израждала. Но след изгонването им от Едемската градина в резултат от греха човек станал подвластен на болести, умора и стареене приклчващи със смърт. Смъртта била «неумолим жътвар», и Писанието ни казва, че цялото човечество «през целия си живот са били подчинени на робството» на страха от смъртта (Евр. 2:15).

Христос дошъл в този свят като Спасител, за да ни освободи от всяко от тези три последствия от грехопадението. За това «трябваше да се оприличи във всичко на братята Си» (Евр. 2:17). Нека никога не забравяме това, когато разглеждаме по какъв начин падналото човечество е било изкупено от тези три последствия на греха, а именно: чрез рождението, живота, смъртта и възкресението на Христос.

1. Духовно. При въплъщението Божествеността на Христос по тайнствен начин се е съединила с нашата колективна човешка природа в утробата на Мария. Това човешко естество, прието от Христос чрез Мария и подобно на природата на всички хора, било духовно мъртво. Но в момента, когато то се е съединило с Божеството чрез действието на Святия Дух, то духовно оживяло. И така, от времето на Неговото зачатие човешката природа на Христос, бившата и настояща колективна човешка природа, станала духовно жива и всичко това, което касае Христос, се отнася в Него и за нас.

Когато Павел казва на ефесяните, че те са станали духовно живи (Еф. 2:5), той е използвал минало време на глагола (аорист), указвайки на обективната истина, осъществена в Христа при въплъщението, а не в техния личен опит. За тази същата обективна истина се говори и в Тит. 3:5.

Следователно, ние никога не трябва да приравняваме човешкото естество на Христос към естеството на невярващите, които са все още духовно мъртви. Въпреки, че не съществува разлика между плътта (греховното човешко естество) на вярващия и невярващия, съществуват две големи различия между общата човешка природа на вярващите и природата на невярващите:

а) Истински вярващ човек — това е този, който се разкайва и както се подразбира от по-горе споменатата гръцка дума, има променен ум; така че неговата воля се съгласува с Божията и Неговия закон (Рим. 7:22, 25). Павел назовава такъв обърнат човешки разум вътрешен или нов чевек (Еф. 3:16; 4:24). Това не касае невярващия, разумът на който не е обърнат и е в съгласие с греха и плътта (Еф. 2:3; Рим. 8:7).

б) За разлика от невярващия, вярващия, кръстен в Христа е станал духовно жив чрез опитността на новорождението (Рим. 8:9-11). Тази опитност е основана на обективната истина, състояща се в това, че човек духовно оживява в Христа, когато Божествеността се е съединила с нашата колективна греховна човешка природа.

Следователно, новорождението е първия опит на вярващия при обръщането си да се прояви резултата на вече извършеното за всички хора Божие дело «в Христа». За новорождението се говори като за «начатъците на Духа» (Рим. 8:23) или възраждане, което променя напълно състоянието на вярващия, така че сега святият живот и съблюдаването на закона става възможно. Ако падналият човек е развратен до такава степен, че в себе си и от себе си вече не може да се подчинява на закона, то тази същата личност получава възможност да живее свят живот и в този случай човек става духовно жив и Божия Дух пребивава в него (Рим. 8:9, 10: Гал. 5:16, 22, 23). За такъв обърнат човек святият живот на Христа става пример и цел (Фил. 3:12-14; Рим. 13:14; 2 Кор. 3:17, 18).

2. Нравственно. Духовното оживяване не означава по някакъв начин промяна на моралното естество. Когато Христос е взел на Себе Си нашата човешка природа, то въпреки че тя вече е станала духовно жива, естеството, или плътта, все още е била склонна към егоизъм или с други думи се намира под закона на греха. Затова святият живот на Христос винаги се подразбира в светлината на кръста и себеотричането (Лк. 9:23).

Въпреки, че разума на Христос е бил напълно подчинен на Божията воля, така че в него не е имало и ни най-малка склонност къмо греха, Неговата плът е била под ръководството на принципа, който въздейства и на цялото човечество — принципа на егоизма. Затова святият живот за Него не е бил просто следване на естествените наклонности на Неговата човешка природа, както е случая с безгрешния Адам, но постоянна борба срещу «похотта на плътта, пожеланието на очите и тшеславието на душата». Когато Той провъзгласи на Своите ученици: «Дерзайте: Аз победх света» (Ин. 16:33), тук Той е имал впредвид Своята победа над плътта (за определяне значението на думата «света» виж 1 Ин. 2:15, 16).

Такова разбиране на святия живот на Христос дълбоко и пълно открива смъла на Неговата изкупителна служба. В този контекст «Международния критически коментар» привежда твърде интересно наблюдение относно потвърждението на Павел в Рим. 8:3, където апостола говори за това, че Христос е «осъдил греха в плътта» в подобие на плът греховна: «Но ако ние признаем, че, по мнението на Павел, Божият Син е приел падналата човешка природа, то ние ще видим тук намек за непрекъснатата борба, която Той е водил през целия Си Свой земен живот и посредством който е привел нашето възстанало естество към пълно послушание на Бога».

Съгласно Петър, всички страдания, които Христос е претърпял в Своя съвършен характер са имали място в Неговата плът (1 Петр. 4:1). Но това е станало възможно само благодарение на това, че Неговата плът се е отказала от греховните желания, въпреки, че е била подобна на нашата греховна плът. Тази важна част на добрата вест на Евангелияето трябва да ни напомня за дълбоката и искрена признателност за Неговата праведност и да ни подготови за страдания в плътта за прослава на Христа (Рим. 8:16-18).

В течение на 33 години Христос е изявявал Своето съвършено послушание чрез пълна и съвършена победа над плътта. Христос приел тази осъдена плът и на кръста я положил на възмездие за грях. По този начин, Той «осъди греха в плътта» както активния, така и пасивния чрез послушание и завинаги стана Източник и Извършител на спасе­ние за всички вярващи (Евр. 5:8, 9). В тази истина за пълно и съвършено спасение се крие надеждата за падналия човек. И тази надежда има два аспекта: «оправдание към живот» и «освещение чрез Духа», които могат да станат реални единствено посредством вяра.

3. Физически. Когато Христос е приел на Себе Си нашата греховна човешка природа, Той не само се е отъждествил с нашите морални слабости, но също е взел на Себе Си нашите физически немощи. Следователно, Той е станал подвластен на умора, стареене и смърт. Но изкупвайки и очиствайки нашето греховно човешко естество на кръста, Исус възкръсна от мъртвите с прославено тяло, прославено както морално, така и физически. Следователно, при възнесението Си Той е взел това изкупено тяло на Небето, където то се съхранява за нас до Второто пришествие. В това се заключава «блажената надежда за всички новородени вярващи (Рим. 8:23-25; Фил. 3:20, 21).

В светлината на тази пълна и чудесна добра вест на вечното Евангелие човешката природа на Христа действително се явява «всичко за нас». Тази съвършена, пълна и завършена вест за спасение в Христос, която веднъж е била проповядана от апостолите, трябва да бъде отново възстановена в нашия тъмен и обречен свят преди да дойде края. «То как ще избегнем въздаянието, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които го бяха чули от Него» (Евр. 2:3).

«И Духът и невеста казват: Ела! И който чуе, нека каже: Ела! И който е жаден, нека дойде. Който иска нека вземе даром водата на живота».