Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

Consumption of fossil fuels is constantly growing worldwide and at present it accounts for almost 80% of the total world energy consumption. Out of the final energy consumption, 30% are attributed to the transportation sector and its share is increasing, The use of fossil fuels is the main reason for the increase in carbon emissions and the climate change. Against this background, the European Union (EU) has agreed on the following targets for energy consumption: 20% share of renewables in the total energy consumption (for Bulgaria the target is 16%) and 10% minimum share of biofuels in the overall consumption of gasoline and diesel for the transportation sector by 2020. These targets can be achieved through the development of different alternatives for the fossil fuels among which the production of energy crops which can supply part of the row material necessary for the production of energy form renewable sources.

The paper is structured as follows:

• 
  Review of the needs for developing energy crops in Bulgaria. The link between agricultural and energy policies is outlined.
  
• 
  Analysis of the potential for cultivating and growing energy crops in Bulgaria through presenting:
  

• 
  the main types of energy crops and types of fuels produced by them
  
• 
  the different conditions that can be found in Bulgaria for growing these crops
  

• 
  Outlining the main challenges in front of the agricultural policy of our country with regards to the utilization of the potential and satisfying the need for the production of energy crops.
  

Необходимостта пред България от разработването на енергийни култури може да се обоснове с две основни съображения. Първото е конюнктурата на световния пазар на конвенционални горива и мерките, които Европейския съюз, част от който е страната ни, предприема с цел да се приспособи. Потреблението на изкопаеми горива в световен мащаб постоянно нараства и към настоящия момент е близо 80% от световното eнергийно потребление. Транспортният сектор използва над 30% от крайното енергийно потребление в Европейския съюз и тенденцията е делът му да продължи да нараства. Употребата на изкопаеми горива е основната причина за нарастването на вредни емисии и климатичните промени. В контекста на борбата с тях ЕС залага следните цели: 20% дял на възобновяемите източници в общото енергийно потребление (за България 16%) и 10% минимален дял на биогоривата до 2020 г. в цялостното потребление на бензин и дизелово гориво за транспорта. Постигането на тези цели сe свързва с разработването на различни алтернативи на изкопаемите горива, сред които и производството на енергийните култури, които могат да доставят определена част от суровината, необходима за добива на енергия от възобновяемите източници.

Така при планиране нуждите на страната ни от биогорива и стратегията за осигуряването им се очертава връзката между енергийната и селскостопанската политика.

Двата типа биогорива, които се получават от енергийните култури, са биоетанолът и биодизелът.

Използваните енергийни култури в страната към настоящия момент са слънчоглед, рапица, царевица, захарно цвекло и пшеница. Те могат да се разделят на две групи – култури за производството на биоетанол и такива, от които може да се добива биодизел.

Основните култури за производство на биоетанол, за които има подходящи климатични условия в страна ти, са захарното цвекло, пшеницата и царевицата.

През 2006 г. са заетите площи със захарно цвекло са 1 356 ха, а производството му в България е незначително – 26 788 т, въпреки че климатичните условия са

благоприятни. Ако не се приложат сериозни стимули за производството на захарно цвекло, в обозримо бъдеще не може да се разчита на използването му за суровина за биоетанол. Средният добив на захарно цвекло в България е 19,76 т/ха, което отговаря на 1,73 т/ха алкохол.

Така царевицата и пшеницата се оказват основните култури, които към момента са разработени в страната ни и които биха могли да се използват като суровини за производството на биоетанол.

Рапицата и слънчогледът са основните културите за производство на биодизел, за отглеждането на които има условия в България.

Климатичните и агрометеорологични условия в страната не позволяват широкомащабен добив на рапица. Поради това и производството на тази култура е сравнително ниско - през 2006 г. то е 28 463 т от 16 546 ха. Средният добив е 1,8 т/ха, което отговаря на 0,63 т/ха олио.

Поради тази причина за производството на биодизел трябва основно да се разчита на слънчогледа.

Таблица 2 илюстрира средните добиви на алкохол/ растителни масла от т/ха за съответните култури.

През 2008 г. обработваемите земи са 3 060 543 ха и представляват 60% от използваната земеделска площ, а необработваните земи възлизат на 547 381 ха или 11% от общата площ на земеделските земи в България. Угарите (обработваеми земи, които в годината на наблюдение не се реколтират) през

2008 г. са 229 471 ха, или 7,5% от обработваемата земя.¹⁶⁸

Именно угарите и необработваемата земя или общо 776 852 ха представляват потенциалните условия за засаждането и отглеждането на енергийни култури.

Sen. assist. prof. Ognyan Hubenov

България има дългогодишни традиции в научните изследвания в областта на зе­ме­де­лието, животновъдството и храните. Връзките между изследовател­с­ки­те институти и бизнеса се подобряват през последните години, тъй като все пове­­че и предимно големи стопанства и предприятия от хранително вкусовата промиш­леност се обръщат към институ­ти­те за информация и консултации. Предимството е, че значителна част от изследователските институции са разпо­ло­­жени в селските райони. Козефермите в Европейския съюз са съсре­до­то­чени в райони с неблагоприятно положение, където се наблюдава критичен спад в про­из­водството и масов отлив на производители, както и пълно възпиране на привличането на нови козевъди в сектора.

Връзките между изследователските институти и бизнеса се подобряват през последните години, тъй като все повече и предимно големи стопанства и предприятия от хранително вкусовата промишленост се обръщат към институ­ти­те за информация и консултации. Ресурсите, отделяни от страна на хранително-вкусовата промишленост и земеделието за изследвания и иновации, са малко и това също спъва развитието на проекти за сътрудничество с изследователските институти и на иновациите в сектора.

В секторите овцевъдство и козевъдство на Европейския съюз, са съсре­до­то­чени в райони с неблагоприятно положение, и се наблюдава критичен спад в производството и масов отлив на производители, както и пълно възпиране на привличането на нови овцевъди и козевъди в сектора.

Имайки предвид, че секторите овцевъдство и козевъдство в Евросъюза се ха­ра­ктеризират с ниски доходи на производителите, спад на местното про­из­водство и намаляващо потребление, те са изправени пред растяща международна конкуренция на вътрешния пазар. Това оказва негативно влияние върху пазара на труда предимно сред младите хора.

Козевъдството дава възможности за развиване на предприемаческа дей­ност в България. За да направят правилна преценка на дейността и постигнат поло­жителни икономически резултати предприемачите трябва да бъдат запозна­ти с някои особености на подотрасъла козевъдство.

Географското местоположение и природо-климатичните условия на Бъл­гария са изключително подходящи за развитието на козевъдството.

Козите се отличават с голяма адаптивност и могат да бъдат отглеждани, както в равнинните, така и в полупланинските и планинските части на страната.

Козите използват за храна разнообразна растителност – тревна, храсто­вид­на и дървесна, като над 120 ботанически вида са в рациона на козите.

Продължителността на пасищния период обикновено е над половин годи­на, което снижава разходите за фураж. Козите са животните с най-висока отно­сителна млечна продуктивност. При високопродуктивните породи се постига средно 15-20 пъти по-висока млечност спрямо живото им тегло или 800-1000 л. лактационна млечност на животно.

Козето мляко е с много добри диетични качества. По аминокиселинен състав е най-близко до майчиното мляко и не предизвиква алергии на бел­тъчна основа. Възможни са алергии на основата на млечната захар (лак­тоза), които могат да се избегнат при подквасване на млякото и полу­ча­ване на козето кисело мляко. При протичане на млечно-киселата фер­мен­тация лактозата се усвоява от млечно-киселите бактерии и не предизвиква алергии.

Мазнините са под формата на микросфери и са също много лесно усвоими от организма. Козето мляко съдържа готов витамин А и някои макро- и микро­еле­менти от минералните вещества. Козето мляко съдържа по-малко каротин (прови­та­мин А) от кравето мляко и по тази причина е бяло на цвят.

Освен за пряка консумация козето мляко се използва за приготвя­нето на козе кисело мляко и козе сирене с високо качество. Козето мляко и продуктите получени от него са изключително подходящи за малки деца, болни и възрастни хора и като цяло за всички възрастови групи.

Според Дирекция “Агростатистика” към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към 1 ноември 2009 г. козите намаляват до 360,8 хил. броя (-16,1%) спрямо 1 ноемери 2008 г. Намалява и броя на стопанствата, отглеждащи кози с 24,8% - Таблица 1.

Само в 3,8 % в стопанствата се отглеждат десет и повече кози-майки и в тях се отглеждат 32,7 % от всички кози-майки в страната.

За периода 01.11.2008 г. – 30.042009 г. в страната е произведено над 1231760 т мляко, от които 1073401 т краве мляко (-6,1%), 87247 т овче мляко (-1,1%), 64090 т козе мляко (-17,3%) и 7022 т биволско мляко (-2.1%).

Към 01.11.2009 г. производството на козе мляко намалява с 17,3% като средната млечност на козите е 211,4 л.

Освен за млечна продуктивност козите се използват и за добив на месо. Месото от млади животни не отстъпва по хранителни и вкусови качества на агнешкото месо и е търсено на вътрешния и външните пазари.

Таблица 1

Козевъдни ферми

За същия период 01.11.2008 г. – 30.04.2009 г. са заклани 484,8 хил. бр. живот­ни.

От някои породи се получава ангорска вълна и пух високо ценени на пазара. Получават се и кожи с висока здравина.

Производството на продукция от козевъдството би трябвало да се обла­го­детелства от липсата на квоти за износ за страните от Европейския съюз и други страни.

Търсенето на продукция от козевъдството на външните пазари е голямо, като цените са благоприятни и обикновено по-високи от тези на кравето мляко и млечни продукти.

Наблюдава се и голямо разнообразие от продукти, като само във Фран­ция се предлагат над 130 вида козе сирене, което може да се приложи и у нас.

Козевъдството дава възможност за развитието на семеен бизнес, като мо­же да се участва по програми към Министерство на земеделието и храните и Мини­стерство на труда и социалната политика, разработени за отглеждането на различен брой животни.

Козевъдството предоставя възможност за развитието на биологично про­изводство и продукция все по-търсена на външните пазари.

Дотук бяха разгледани някои по-значими предимства на подотрасъла, но отглеждането на кози може да бъде свързано и с някои недостатъци, с които трябва да бъдат запознати и предприемачите.

Съобразно действащото местно и европейско законодателство отглежда­нето на животни е разрешено съобразно Резо­лю­­ция на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. относно бъде­ще­то на сек­то­ри овцевъдство и козевъдство в Европа.

Голяма част от животните са с местен произход и с посредствена продук­тивност. Необходимо е подобряване на породния състав, което също изисква допълнителни средства и време.

Възникването на заболявания може да доведе до продължителни каран­тинни периоди без реализация на продукцията и дори до ликвидирането на животните в ра­йо­на.

Козите спадат към сезонно-полицикличните животни и в козевъдството има изразена сезонност, което показва, че не се получава продукция през цялата година.

Периодът от ноември до април, май на следващата година е свързан пре­дим­но с разходи и без да има съществени приходи за фирмата.

Механизирането на най-трудоемкия процес – доенето е възможно, но е не­об­ходимо определено ниво на селекция за получаване на животни със сходни по­казатели за млечност (изравненост на стадото). Съвременните доилни инста­ла­ции са скъпи и изискват също допълнителни инвестиции.

В повечето ферми труда е с ниско ниво на механизация, непривлекателен и ангажиращ.

Намаляването на броя на козите през последните години се дължи и на лип­са в застъпване на поколенията. В случая с говедата, овцете и козите собстве­ниците на животните използват главно общински пасища с общо ползване, дока­то за прасетата и птиците се купува концентриран фураж.

Предимно възрастни хора се занимават с отглеждането на кози, които не се заменят с по-млади. Овцевъдството и козевъдството с отглеждането на тра­дици­­онни породи, играят важна роля за окол­на­та среда, която включва естест­вено­то поддържане на по-неплодородни райо­ни, запазването на пейзажа и опазването на чувствителни екосистеми и природните обекти. Благо­да­рение на хранител­ни­те си навици, важна част от които е опасването на дър­вес­на­та зеле­ни­на и на сухите клонки и шума, овцете и козите поддържат биологич­но­то разно­об­разие на флората, предпазват дивата фауна и почистват природните обекти от суха растителна материя. Това е от съществено значение което за средиземно­мор­ските и балканските страни по отношение превенцията на пожарите.

Неконтролираното отглеждане на кози може да доведе до екологични проблеми, особено в места с млади горски насаждения. Забранява се отглеждане­то и пашата на домашни кози в и около защитени територии, в съответствие с изискванията на екологичната мрежа Натура 2000.
Литература:

1. 
   Дирекция „Агростатистика”, Министерство на земеделието и храните
   
2. 
   Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., Eвропейски земе­делски фонд за развитие на селските райони: Eвропа инвестира в селските ра­йо­ни, 2009
   
3. 
   Национален стратегически план за развитие на селските райони (2007–2013 г.), 2008
   
4. 
   НАТУРА 2000 България, Проект „Изграждане на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000 в България”
   
5. 
   Бъдещето на секторите „овцевъдство“ и „козевъдство“ в Европа - Резо­лю­­ция на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. относно бъде­ще­то на сек­то­ри овцевъдство и козевъдство в Европа (2007/2192(INI))
   

5250 Свищов

ул. „Емануил Чакъров” 2

Стопанска академия „Димитър А. Ценов”

Катедра „Аграрна икономика”

ст. ас. Огнян Хубенов

e-mail: houbenov@uni-svishtov.bg

сл. тел. 0631 66 2626

Doctoral studies Pavlina Ivanova

Цел на доклада е да се разгледат условията на труд, предопределящи качеството на заетостта в българското земеделие и да се разкрият някой основни проблеми, свързани с трудовите правоотношения, работната заплата и социалната защита на заетите в сектора.

Purpose of the report is to examine working conditions underlying the quality of employment in the Bulgarian agriculture and to detect any major problems related to employment, wages and social protection of employees in the sector.

Едно от основните предизвикателства за излизане от кризата и за постигане на икономически растеж в българското земеделие е повишаване на трудовата заетост и качеството на работната сила. Така то ще бъде по-гъвкаво и по–приспособимо към изменящите се условия и кризисни ситуации. Колкото по-бързо и по-добре се развива една икономика, толкова повече средства могат да се заделят за подобряване начина на живот на човешките ресурси и за повишаване качеството на заетостта.

Цел на доклада е да се разгледат условията на труд, предопределящи качеството на заетостта в българското земеделие и да се разкрият някой основни проблеми, свързани с трудовите правоотношения, работната заплата и социалната защита на заетите в сектора.

Анализът на промените в условията на труд в европейския трудов пазар показват редица нови явления в заетостта: нарастваща временна заетост, поява на нови форми на професионални заболявания, увеличаваща се несигурност в заетостта и доходите от нея и др. Ефектите на взаимодействията между елементите в условията на труда придобиват все по-важно значение при моделиране на поведението на участниците в трудовите отношения.

Затова и една от задачите на европейския трудов пазар днес се свързва с преразглеждане на концепцията за „качество на заетостта” с цел нейното актуализиране от гледна точка на новите реалности спрямо условията на труд.¹⁶⁹

Европейската стратегия за заетост след 2007 година има нови насоки – качество и продуктивност на заетостта. Европейските работодатели трябва да предлагат не само повече работни места, но и по-качествени работни места (с по-добри условия на труд, заплащане и социална защита).¹⁷⁰

Качеството на заетостта включва не само конкретните условия на труд на работното място, специфицирани от организационната и технологична особеност на дадено производство, но и равнището на заплащане на труда, условията за професионално развитие на работната сила, степента на осигуреност на заетите както в периода на трудовата им дейност, така и след излизане от трудоспособна възраст, защитата и гарантираността на трудовите права и интереси не само на заетите, но и на работодателите, възможностите на хората да съвместяват трудовата дейност с пълноценен семеен живот.¹⁷¹

Икономическите промени в българското земеделие през последните 20 години оказаха въздействие и върху условията на труд и качеството на заетостта в сектора. Наблюдава се спадане на равнището на заетост и увеличаване на безработицата. Характерно за условията на труд е съществуването на нерегистрирана заетост, ниско заплащане на труда и липса на социална защита.

В контекста на демографската картина тенденцията за броя на работещите в земеделието е низходяща. От 251,2 хил. души работещи в сектор „Селско, ловно , горско и рибно стопанство” през 2008 г., през 2009г. те намаляват с близо 8 % и вече наброяват 230,7 хил.души. ¹⁷²
Фиг.1 Население в трудоспособна възраст

В сектор „земеделие” наетите лица по трудов договор (регистрирана заетост) през 2007г. са 52 740, 2008г. – 52 147, 2009г. са били 53 763 души, а към месец март 2010г. - са 51 123 души.

По данни на Агростатистика¹⁷³ по-голямата част от работната сила е заета в малки по размер стопанства – 75 % от работната сила е заета в стопанства с размер под 1 ха, а 90% от заетите са в стопанства под 5 ха. Това определя високия дял на семейни работници. 90% от заетите са в стопанства, произвеждащи за собствена консумация и полупазарни стопанства. Производителността на труда в тях, измерена чрез показателя "брой заети на единица площ", е няколкократно по-ниска в сравнение с едрите земеделски стопанства с размер над 1000 дка и в които са заети около 3,3% от работната сила в отрасъла. ¹⁷⁴

Основен проблем на отрасъла е застаряването на работната сила:

• 
  Заетите в земеделието на възраст до 35 години са около 7%;
  
• 
  Над 55 годишна възраст – 59 %.
  

Причините са особеностите на земеделското производство, ниските доходи, неблагоприятните условия на труд, както и условия на живот в селските райони. Миграцията на селското население към градовете също е важен фактор, който оказва влияние върху заетостта в селското стопанство.

Продължителната безработица в отрасъла е 21%, като в някои общини надвишава 35%. Безработицата обхваща всички лица в трудоспособна възраст, които са останали без работа , т.е. не им се заплаща за наемен или вложен труд, нямат доходи от собствен бизнес, не упражняват свободна професия и са готови да се ангажират с наемна или свободно упражнявана работа.¹⁷⁶

Таблица 1

Коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица на селското население в периода

2007 – 2009г.

Икономическата активност се измерва с броя и относителния дял на населението, заето или търсещо платена заетост. Коефициентът за икономическа активност представлява съотношението между активното население и цялото население (или населението над 15 години).

Другите индикатори на трудовия пазар – коефициента на заетост и коефициента на безработица са относителни величини, изразяващи съотношенията между броя заети лица и трудоспособното население и съответно – броя на безработните и числеността на работната сила.¹⁷⁷

Делът на живеещите в бедност е значително по-висок в селските райони – ниско ниво на заплатите; по-висока безработица и частична заетост, най-вече сезонна и нерегистрирана заетост; висок дял на хората, издържащи се от планинско земеделие, пенсии и социални помощи.

На пазара на труда се чувства остра нужда от квалифицирана и обучена работна сила в областта на механизацията, животновъдството, лозарството, овощарството и зеленчуко­производството. По данни на Националния статистически институт близо 44% от работната сила в селата е с основно образование. Основен проблем в условията на кризата в земеделието е ниското образователно равнище само около 8% от заетите са с висше образование. Управлението на отрасъла е поверено предимно на възрастни хора без аграрно образование.

Земеделието и животновъдството се оказват в застрашителна по размери нужда не само от квалифицирани специалисти. В търсене на по-високо заплащане от България си тръгват дори трактористи. Годишно в 72-те професионални училища¹⁷⁸ , които подготвят кадри за селското стопанството, се дипломират над 6000 специалисти по аграрна механизация, ветеринарно дело, горско стопанство и хранителна промишленост , но в най-добрия случай работа намират една малка част от тях.

Навлизането в отрасъла на високопроизводителна техника и нови технологии, на високопродуктивни сортове растения и породи животни изисква висококвалифицирана работна сила, с повече знания и производствен опит за осъществяване на по-сложно производство. Нарастването на образователното равнище и високата квалификация на работещите в земеделието са решаващи за успешното му развитие.
Съществен социален проблем е нерегистрираната заетост, характерна за отрасъла. Повечето работници в сектор Земеделие имат временни договори. Сред тях повече от 80% практикуват най – ниските категории труд. Над 50% от заетите сезонни работници нямат сключени срочни трудови договори, а им се плаща в брой или „на ръка” , не се осигуряват социално и здравно и са в неравностойно положение със сезонните работници, наети съгласно трудовото законодателство за една и съща дейност.¹⁷⁹ За работниците без договори отпадат социално подпомагане, компенсации, отпуски и други социални плащания уредени с трудовото законодателство. Те често са засегнати от нарушение на наредбите за работно време, почивки и отпуски, както и нарушения на наредбите за организация и структура на работната заплата, за здравословни и безопасни условия на труд. Част от отношенията със сезонните работници са уредени по Закона за задълженията и договорите - т.е. с граждански договори, в които е договорено заплащане най –често на килограм набрана суровина.

По данни от извършени проверки от Главна инспекция по труда (ГИТ) през 2009 г. в цялата страна най – често срещаните нарушения са по организацията и управлението на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ):

• 
  Не се изготвят правила и инструкции за осигуряване на ЗБУТ за отделните селскостопански дейности, като: извършване на растително защитни мероприятия, провеждане на жътвена кампания, напояване, използваните химични вещества и препарати и др.
  
• 
  Не се документира провеждането на начален инструктаж на наетите по граждански договор лица в книгите за инструктаж.
  
• 
  Използва се подвижна земеделска техника (трактори, ремаркета и комбайни) с липсващи или неизправни системи за контрол и сигнализация.
  
• 
  Допускат се до работа механизатори без необходимата правоспособност.
  
• 
  Няма изградени и действащи групи и комитети по безопасни и здравословни условия на труд.¹⁸⁰
  

Като цяло, заплащането в сектор „Селско, горско и рибно стопанство” е ниско. При проверка на ГИТ през 2009г. е установено, че в редица производствени земеделски структури не се изплащат допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, за нощен и извънреден труд.¹⁸¹ За второто тримесечие на 2009г. средната месечна работна заплата общо за страната е 588 лева, а за отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” е общо 446 лева, при 389 лева през 2008г. За първото тримесечие на 2010 година средна месечна работна заплата за страната е 636 лева, а за отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” е общо 465 лева.

Минималната часова ставка, съгласно минималната работна заплата за страната е както през 2009г. така и през 2010г. 1,42 лв. (0,70 евро). Средната часова ставка за страната през 2009 г. е 1,75 евро, за сектора – 1,32 евро, през първото тримесечие на 2010г. средната часова ставка за страната е 5,33 лева (2,65 евро). За отрасъл Земеделие средната часова ставка е 2,80 лв. (1,40 евро). За сравнение часовата ставка за отрасъла в ЕС е от 5 до 9 евро.

Фиг.2 Средна часова ставка в евро
Цената на труда, равнището на работните заплати и равнището на данъците върху трудовите доходи са сред факторите, които определят икономическата активност на населението, мотивацията за труд и качеството на заетостта. В условията на криза средния размер на месечните приходи на селските домакинства е по-нисък от равнището на разходите за здравеопазване, образование, жилище, вода, електроенергия, топлоенергия и транспорт. Разходите за храна заемат висок относителен дял от паричните им разходи. Доходите на селските домакинства предопределят нисък стандарт на живот и не ги мотивират да работят и живеят в селските райони.

Важно за едно общество е да гарантира социална защита на своите индивиди. Елемент на социалната защита е социалното осигуряване. Наблюдава се, че само малка част от работещите по трудов договор се осигуряват върху реалното им възнаграждение. Практиката показва, че за останалата част от работещите се начисляват осигуровки върху минималната работна заплата или върху минималния осигурителен праг, установен в страната.

Минимален осигурителен доход по квалификационни групи професии в селското стопанство¹⁸²

Регистрираните земеделски производители¹⁸³ и тютюнопроизводители са:

• 
  Земеделски производители – 91 542 души;
  
• 
  Тютюнопроизводители – 37 000 души.
  

Регистрираните земеделски производители се осигуряват, съгласно Закона за бюджета на ДОО, както следва:

• 
  Върху минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 130 лв. през 2008 и 2009г. и 210 лв. през 2010г. (50% от осигурителния доход за самоосигуряващите се лица);
  
• 
  Върху минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват само земеделска дейност – 65 лв. през 2008 и 2009г. и 105 лв. през 2010г. (25 % от осигурителния доход за самоосигуряващите се лица);
  

В заключение, направената оценка за условията на труд, системата на

социално осигуряване и равнището на заплащане в земеделието дава

основание да се направят следните препоръки:

• 
  Необходимо е да се разпространят добрите европейски практики в областта на социално – осигурителната система в сектора.
  
• 
  Да се преразгледа осигурителния режим за сезонните работници за риска безработица.
  
• 
  Повишаване на икономическата активност на населението в трудоспособна възраст чрез политика, която ще осигури работна сила за внедряване на новите технологични решения, свързани с механизирането на работните процеси в отрасъла, за осъществяване на подходящи грижи за високопроизводителните сортове растения и породи.
  
• 
  Въпросът за повишаване на образователната подготовка и квалификацията на заетите в земеделието на настоящия етап придобива изключително значение.
  
• 
  Чрез усвояването на средства по Програмата за развитие на селските райони, както и на другите направления на финансиране в рамките на Общата селскостопанска политика, земеделските стопани и жителите на селските райони да имат възможността да откриват нови перспективи и нови атрактивни работни места.
  
• 
  Преди всичко трябва да се преодолеят противоречията между тежкия и непривлекателен характер на труда в този отрасъл. Политиката за интегрирано развитие на земеделието и селските райони трябва да бъде насочена към разкриване на възможности за съчетаване на трудовата заетост в земеделието с алтернативни форми на заетост, като развитие на местните традиционни занаяти, ангажираност в услугите, в туризма, в преработката на земеделски и други суровини. Развитието на тази форма на заетост ще повиши привлекателността на труда и доходите на живеещите в селските райони.
  
• 
  Повишаването на качеството и потенциала на работниците и
  

• 
  Комплексното подобряване на всички елементи на условията на труд – от трудовите правоотношения до съчетаването на работното и свободното време ще доведе до подобряване на условията на труд, качеството на заетостта и качеството на живота.
  

1. 
   Белева,И., Цанов,В., Велкова,Д. Условията на труд и качеството на заетостта в България: тенденции и взаимодействия, Авангард Прима, София, 2009.
   
2. 
   Кънчев, М. Управление на човешките ресурси, Албатрос, София, 2002.
   
3. 
   Владимирова, К. Икономика на труда, Сиела, 2009.
   
4. 
   Маламова, Н. проблеми пред пазара на труда в селските райони, Икономически живот, София, 2008.
   
5. 
   Агенция по заетостта, Годишник 2007, 2008, 2009.
   
6. 
   Enhancing Trade Union capacity in the new member states toward equal treatment of workers, Equal agrywork.
   
7. 
   http://agro.bg/topical/article
   
8. 
   http://www.nsi.bg
   
9. 
   МТСП, ИА ГИТ, Извънредна национална кампания „Сезонна работа в селското стопанство”, 2009.
   
10. 
    Закон за бюджета на ДОО, 2008, 2009, 2010.
    

Ивайло Тодоров, Асоциация на земеделските производители в България

Доц. д-р Теодорина Турлакова, Икономически университет-Варна

Доц.д-р Марин Маринов, Икономически университет-Варна

проф. д-р ик.н. Юлия Узунова, Икономически университет-Варна

Проф. д-р эк.н. Юрий Пасичник, Черкаски Държавен

Технологичен Университет,Украина

Приоритеты аграрной политики Украины

Доц.д.ик.н.Юлия Дойчинова, проф.д.ик.н.Иван Кънчев,

гл.ас.д-р Дарина Заимова, УНСС - София

Политиката за развитие на селските райони в контекста на

европейския социален модел

доц. д-р Венета Гайдарджиева, доц. д-р Таня Танева,

Тракийски университет-Стара Загора

Проблеми в социалната сфера на селските общини в

област Стара Загора

Гл. ас. д-р Виолета Блажева,

Стопанска академия - „Димитър Ценов” Свищов

Производството на биогорива от гледна точка на Общата

селскостопанска политика на Европейския съюз за развитие

на селските райони

Ст. ас. Живка Тананеева, Стопанска академия- „Димитър Ценов”- Свищов

Гл. aс. д-р Зорница Стоянова(УНСС-София)

доц. д-р Стефан Стефанов (Стопанска академия- „Димитър Ценов”-

Свищов)

Правна макрорамка на производството, вноса и износа на

биопродукти в България

Гл. ас. д-р Станислав Марков, ВТУ-София

Гл.ас.д-р Любомир Владимиров, Русенски университет “Ангел Кънчев”

Tosho Kostadinov, Nedeljka Nikolova, Natasha Gjorgovska,

UKIM Institute of animal science, Skopje

Particularities of the agricultural products market in the Republic

of Macedonia

Главен асистент Йорданка Икова, (Аграрен университет-Пловдив)

Доц.д-р Тодорка Атанасова-Калайджиева,

гл.ас.д-р Надежда Петрова, Тракийскиуниверситет-Стара Загора

Интегрирано развитие на агробизнеса и селските райони

Доц. д-р Пенка Горанова, Стопанска академия- „Димитър Ценов”-

Свищов

Особености на пазара на пчелен мед

доц. д-р Марина Николова,СА „Д. А. Ценов” – Свищов

Биоземеделието в България-перспективна форма на

предприемачество в селските райони

Гл. ас. д-р Радка Иванова, Икономически университет-Варна

Гл.ас. д-р Надежда Петрова, Доц. д-р Тодорка Атанасова-Калайджиева,

гл.ас. д-р Искра Ненчева, Тракийскиуниверситет-Стара Загора

Устойчиво използване на поземлените ресурси

Д-р Мирослава Христова-Чербаджи, ЛТУ-София,

Михаил Христов, Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево

Произход, разпространение и направление за използване на

слънчогледа

Гл. ас. Маруся Линкова Стопанска академия- „Димитър Ценов”- Свищов

Tosho Kostadinov, Nedeljka Nikolova, Natasha Gjorgovska,

UKIM Institute of animal science, Skopje

Possibilities for improvement of the foreign trade of the

Republic of Macedonia with the group of products of animal

origin Particularities of the agricultural products market

in the Republic of Macedonia

Д-р Ивелина Петкова Сметна палата, гр.София

Гл. ас. д-р Гергана Славова, Икономически университет-Варна

Гл. ас. Евгени Генчев, Тракийскиуниверситет-Стара Загора

Доц. д-р Мария Радославова Станимирова, Икономически университет-Варна