Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

Резюме

This paper presents a technology for utilization of animal blood, which is waste product in slaughter industry. By this technology blood-and-milk fodder concentrate with high protein amino acid content is obtained. The paper describes the basic technological processes and operations, their sequence, interrelations, some characteristics and modes. Comparative analysis of this technology and its previous versions is made in order to prove its higher efficiency. This technology has significant ecological effect since it prevents disposal of blood and pollution of wastewaters and respectively water reservoirs.

Ключови думи: животно, кръв, вода, оползотворяване

Key words: animal, blood, water, utilize.

Кръвта е основен замърсител в канализационните води от кланичното производство.

В годините на прехода в страната се увеличи броят на фирмите за клане, разфасовка на месо и производство на колбаси. Значителна част от тях нямат подходящи пречиствателни системи. В резултат кланичната кръв се изхвърля канализацията и във водоемите и възникват редица критични замърсявания [5,7].

За намаляване на вредните ефекти, вместо използване на скъпоструващи пречиствателни системи, може да бъдат внедрени безотпадъчни технологични процеси. Те могат да се ориентират към оползотворяване на кланичната кръв, която съдържа много ценни съставки. Ето защо е подходяща за производство на продукти за фуражни цели. Такива са кръвно брашно, кръвни трици, фуражна каша, кръвно – млечен обогатител, кръвно – млечен белтъчен концентрат и други [2,3,4,6].

Опитът ни [2,3,4,6] от създаването технологии за производство на кръвно-млечен белтъчен концентрат (КМБК) показа, че се получава продукт с голям хранителен и лечебен ефект при кокошки, прасенца и пчели.

Първият вариант на технологията е предназначен за производство в лабораторни условия (вариант І)[1]. Въз основа на опита от внедряване й и проведените допълнителни експериментални изследвания бе разработен подобрен вариант (вариант ІІ – [4] ). Третият вариант намалява значително общата продължителност на цикъла на производство – вариант ІІІ [6,8].

Цел на настоящата работа е да се представят резултати от създаване на усъвършенствана технология - вариант ІV за оползотворяване на животинската кръв.

За постигането й са решени следните задачи:

• 
  предлага се нова технология, която е съвкупност от операции и средства за производство на КМБК;
  
• 
  дефиниране на вида и характеристиките на операциите за получаване на продукт с по-висок белтъчен, амино - киселинен и витаминен състав;
  
• 
  достигане на максимална производителност и минимизиране на отпадъците.
  

Прилаганите технологични процеси и операции и последо­вателността им са показани на фиг.1.

Като изходни суровини се използуват животинска кръв от кланично производство и натурално краве мляко. Проведен бе експеримент и със сухо краве мляко, който показа че процесите на смесване и коагулация са нехомогенни. Поради това са неподходящи.

Фиг.1. Основни операции на технологията за оползотворяване на кланична кръв – вариант ІV

Установено бе, че кланичната кръв трябва да се обработват не по – късно от 2-2,5h от добиването й. След това възниква интензивно съсирване, което я прави негодна.

Кланичната кръв и млякото се дозират в ново съотношение¹⁴⁵. След това се смесват. Получената смес се хомогенизира чрез бъркане в продължение на 0,43h с честота 40-50min^-1. След това се загрява до температурата, която може да се отчете на фиг. 2.

За коагулиране на сместа се използуват два нови коагуланта, които се дозират, смесват и хомогенизират¹. Добавят се към суровинната смес. Коагулацията протича по време на първата степен на загряване и поддържане на началната температура. Процесът на коагулация е оптимизиран.

Фиг. 2. Температурно - времеви режим на сушене

Коагулираният материал е с висока относителна влажност

60 - 70 %.

След охлаждане сместа се подлага на двукратно обезводняване. Първо се използва гравитационно, а след това обезводняване чрез филтър – преса. В резултат на тази обработка относителната влажност намалява до 35-40%.

По-малката влажност на коагулирания материал, в сравнение с технологията описана в [1,4,6], позволи да се подобри температурния режим на сушене. Намалена е енергоемкоемкостта и продължителността на сушене.

Температурно-времевият режим на сушене е показан на фиг.2. Той е подбран:

първо, въз основа на съображения за намаляване на относителната влажност на материала до посочения диапазон,

второ, запазване на аминокиселинния и белтъчен състав на изходните суровини.

Таблица 1

Показатели на технологиите за оползотворяване на кланична кръв

След това материалът се охлажда до температура 25-30^оС, мели се 15min с топкова мелница (мелене 1 - фиг.1) и се подлага вибрационно ситово пресяване. По този начин се извлича фината фракция с размер до 0,8-1,0mm . Тя е 60% от общата сушена маса. Останалата част се подлага още три пъти (фиг.1) на аналогична обработка. Включва се допълнително омокряне, тъй като поради голямата твърдост на изсушените гранули не могат да бъдат смляни с топкова мелница

Получения КМБК се суши докато придобие влажност от порядъка на 5-7%. Проведените експериментални изследвания показват, че тази влажност гарантира едногодишна трайност на КМБК.

Отпадъкът представлява груба несмилаема фракция с твърдост на полимерен материал.

Продуктът КМБК е пълноценен, лесно усвояем и екологично чист белтък за обогатяване храната на птици, свине и пчели. Той съдържа млечна захар, минерални вещества, мазнини, витамините А, D, E, C, B₁ ,B₂ ,B₁₂ , PP, K, както и основните аминокиселини, определени чрез киселинна хидролиза (табл. 1).

Сравнителният анализ на показателите на изложения усъвършенствуван вариант (вариант IV) на технологията за оползотворяване на кланична кръв и първоначалните варианти (вариант I, ІІ и ІІІ) показва, че:

1. 
   Значително е намалена продължителността (4,8-5,7h) на технологичния цикъл, а производителността е увеличена с около 62,3%;
   
2. 
   Отпадъците са сведени до минимум от 0,12-0,23%;
   
3. 
   Белтъчното съдържание е увеличено 78,1-79,3%;
   
4. 
   Понижено е съдържанието на минерални вещества, а съдържанието на мазнини и млечна захар се запазва;
   
5. 
   Получен е по-добър аминокиселинен състав. Повишен е относителният дял на основните аминокиселини, като само за лекцин се получава приблизително същата стойност, както при предходните варианти на технологията.
   

След консумация смъртността при птиците рязко намалява и спира. Подобрява се жизнеността, общото състояние, растежа и натрупването на мускулна маса, а в по-късен период и носливостта.

При прасенца се установява подобен ефект относно физиологията и общото състояние.

При пчелите се увеличава съдържанието на белтък и се прилага с голям ефект предимно по време на образуване на пилото.

Изложената технология има и значителен екологичен ефект, тъй като кръвта при колене на животните не се изхвърля в канализационните води, а от там не се замърсяват водоемите.

Литература:

1. 
   Томов, В., И. Байчев. Технология и линия за производство на кръвно -млечен концентрат в лабораторни условия. Научни трудове РУ “Ангел Кънчев”, том 37, серия 11, Русе, 1999, стр.107 – 112.
   
2. 
   Томов, В., И. Байчев, Л. Владимиров. Технология за оползотворяване на кланична кръв. Управляване на иновационните технологии МИТ 2000. 4-та международна конференция 29 – 30.09. 2000, Варна.
   
3. 
   Томов В., И.Байчев, Л.Владимиров, Изследване процеса на мелене на кръвно-млечен белтъчен концентрат за фуражни цели. Известия на Съюза на учените-Русе.1/2000, серия “Технически науки”, 2000. №3, с.96-99.
   
4. 
   Томов, В., И.Байчев, Л. Владимиров. Технология за оползотворяване на кланична кръв. Варна, Механика на машините, 2000. №36, с.39-42.
   
5. 
   Томов, В., И.Байчев, Л.Владимиров , Оптимизиране коагулацията на високобелтъчен фуражен концентрат от кланична кръв. Варна, Механика на машините, 2000. №36, с.43-46.
   
6. 
   Томоv, V., Vladimirov, L. Preventing water pollution by means of waste blood utilization in slaughter industry, Ecologica, 2005, 44, pp. 5-11.
   
7. 
   Tomov, V. L. Vladimirov, About criticality of contamination of waters with animal blood. Varna, Second international congress of mechanical and electrical engineering and marine industry MEEMI, 2005, v.IV, pp:176-183.
   
8. 
   Vladimirov, L. Risk Assessment and risk decrease of contamination of Waters with Blood in Slaughter Industry. Part I. Risk Assessment. Journal of International Environmental Application & Science, 2008, Vol.3(3). рр. 1-7.
   

Русенски университет “Ангел Кънчев”

катедра “Екология и опазване на околната среда”

ул. “Студентска” №8, Русе 7017

E-mail: lvladimirov@uni-ruse.bg

ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ – ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

IMPLEMENTATION OF DIRECT PAYMENTS FOR FUNDING

OF BULGARIAN AGRICULTURE - PROBLEMS AND OPPORTUNITIES
Георги Турлаков, University of Glasgow, UK, Доц. д-р Теодорина Турлакова, Икономически университет – Варна

Georgi Turlakov, University of Glasgow, UK, Assoc. prof. Teodorina Turlakova, PhD,University of economics - Varna

В доклада се разглежда приложението на директните плащания като елемент на първи стълб от Общата селскостопанска политика на ЕС. Изяснени са схемите и технологията на прилагане на директните плащания, според Регламентите на Европейската Комисия. Въз основа на теоретичните формулировки и практическите схеми е направен опит да се определи влиянието на механизма на директните плащания върху организационно-стопанската структура и специализация на българското земеделие.

The paper discusses the application of direct payments as part of the first pillar of the Common Agricultural Policy. Schemes are clarified and the technology of application of direct payments under the European Commission Regulations. Based on theoretical formulations and practical schemes attempted to determine the impact of the mechanism of direct payments on the business organizational structure and specialization of Bulgarian agriculture.

Независимо, че аграрния сектор в ЕС не е с водещо значение като създател на БВП, носител на експортен потенциал и възможности за създаване на заетост, той е сектор с най- значителна степен на регулиране и високо ниво на подпомагане. Исторически ОСП е първата обща политика и има ключова роля в икономическата интеграция на ЕС. По тази причина страните присъединили се към ЕС приемат правилата и принципите за регулиране и регламентиране на земеделското производство, въведени с ОСП.

Присъединяването на България към ЕС е историческа възможност за ускоряване развитието на селското стопанство, в резултат на солидната финансова подкрепа, участието ни в единен разширен пазар с общи правила и стандарти.

След последните реформи на селскостопанската политика, за постигане на посочените цели се въведоха механизмите на директните плащания и изграждане на пазарна подкрепа и Общи пазари на производителите, които в България започнаха да действат от края на 2007 г. България се присъедини към ЕС в период, когато поставените цели на Общата селскостопанска политика за модернизиране на селското стопанство, насищане на вътрешния пазар с основни продоволствени продукти на достъпни за населението цени и осигуряване на добър стандарт на живот за фермерите са постигнати. Състоянието на българското земеделие е далеч не само от новите, но и от постигнатите цели на общността, което поставя с особена острота въпроса за резултатите от прилагането на механизмите на реформираната ОСП.

Целта на настоящата разработка е да се изследва приложението на механизмите на директните плащания (първи стълб на ОСП) в България и се установи влиението им върху развитието на българ­ското земеделие.

Директните плащания са форма на селскостопанска политика за директна подкрепа на дохода (direct income support). Те са много характерни за САЩ, където по принцип преобладават мерките за директно поддържане на земеделските доходи като дефицитни платежи, премии на едница площ и др. Като цяло в ЕС са по-силно застъпени мерките, свързани с подкрепата на пазарните цени на селскостопанските стоки. Единното плащане на стопанството като политика на ЕС замени повечето от премиите по различните Общи организации на пазара. По принцип, фермерите получават единно плащане на стопанство на основата на референтно количество за референтен период. В момента на извършване на реформата на ОСП и въвеждането на директните плащания в Общността, той е бил 2000-20002 г. Въз основа на директните плащания, които стопанството е получавало през референтния период, се определят новите права за подпомагане. Това породи в редица страни правни проблеми, свързани с прехвърляне на права на подпомагане при продажба на земя или част от стопанство, наследяване и делба на подпомагане и др.Като част от рефоормите е решено тези проблеми да останат предмет на законодателството на държавите, прилагащи такъв вид схеми на подпомагане.

В икономическата теория директните плащания се разглеждат като подход за държавно регулиране в сектора и се приемат за равностойни на субсидиите, защото прилагането им е базирано на добита продукция, част от направени разходи за производство или експорт. Американският икономист Тимоти Джозлинг¹⁴⁶ в началото на 70-те години, разработвайки методологията за „еквивалент на субсидията за производителя” (PSE-Producer Subsidy Equivalent), посочва диретните плащания като отделна категория на селскостопанските регулативни мерки. Въведена е и се използва от ОИСР следната формула отчитаща влиянието(еквивалента)¹⁴⁷ на директните плащания, които производителя получава (или при отрицателен резултат, се изземват) чрез държавната намеса:
(1) PSE = (Pd-Pw) +(D-L+B)/Qp,

където

Някои съвременни автори определят директните плащания като „мярка за пряко прехвърляне на пари от бюджета към производителя и не оказват непосредствено влияние върху пазарните цени”¹⁴⁸.

Исторически преките плащания са възникнали с цел регулиране на производството и предлагането на пазара на земеделските продукти. В рамките на ЕС те се прилагат от 1992 г. с цел да бъде компенсирано намалението на доходите на производителите поради занижаващите се за времето на производство, предварително определени интервенционни цени. Постепенно ролята на преките плащания в ЕС се промени, като те все повече се обвързват с нивото на доходите на производителите и все по-малко с производството на определени земеделски продукти. Затова и след последната реформа през 2003 г. с официалния текст приет от Съвета по земеделие на ЕС беше премахната връзката между преките плащания и производството на земеделски продукти. Реформата е насочена към трансформиране на продуктово специфичните механизми за подкрепа и свързаните с тях мерки за контрол на производството към директна подкрепа на доходите на производителите чрез въвеждане на схемата за единно плащане (Single Payment Scheme - SPS)¹⁴⁹.

Целта на въведеното единно плащане е да се засили пазарната ориентация на земеделието, при което решенията за инвестиции да се ръководят не от разликите във финансовата подкрепа на различните отрасли на селското стопанство, а от пазарното търсене и изискванията на потребителите.

Схемата за SPS предполага разпределение на плащанията по стопанства и се ползва от старите държави-членки от ЕС-15. С регламент 1782/2003 г. на Европейската Комисия са разработени два модела за прилагане на SPS: исторически и регионален. При историческия модел единното плащане се прилага за стопанство на базата на референтен минал период, през който са получавани плащания за подпомагане от ЕС. Регионалният модел предвижда общата сума на директните плащания да се разпределя между районите въз основа на обективни критерии за развитие на района (вж. Дял IV на Регламент 1782/2003г.).

Разликата при прилагане на двата модела се състои в следното:

• 
  При прилагане на историческия модел, единното плащане на стопанство е легитимно за всякакъв вид селскостопанска площ, заета от обработваема земя, постоянни пасища, с изключение на площите засадени с дълготрайни култури, гори или се ползват за неселскостоански дейности.
  
• 
  При ползване на регионалния модел площта, заета с плодове и зеленчуци е легитимна за подпомагане като плащанията се разпределят равномерно между регионите.
  

Нов и много важен момент от гледна точка на по-общите и стратегически цели на общността е, че директните плащания са обвързани със спазване на стандартите за опазване на околната среда, безопасност на храните, здравословното състояние на животните и растенията, както и с изискванията да бъде поддържана цялата налична в стопанството земя в добро състояние по повод опазване на околната среда. Това означава, че стопанствата кандидатстващи и получаващи директни плащания са обект на „кръстосани проверки на съответствието” (cross-compliance”)¹⁵⁰, състоящи се от проверки по 18 критерия за пропорционалност със стандартите. В случай на неспазване на изискванията на кръстосаното несъответствие, директните плащания се намаляват за брой неспазени стандарти.

Тъй като не всички от новите държави-членки са прилагали схемата на единно плащане преди присъединяването си към ЕС (и съответно не могат да стъпят на историческия модел), а и с цел да се отложи прилагането на задължителните изисквания по кръстосано съответствие, в техния Договор за присъединяване, включително и в Договора за присъединяване на България и Румъния, беше предвидена възможността за период от три години от датата на присъединяване (плюс възможност за удължаване два пъти за по една година по молба на съответната държава-членка), те да прилагат Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) (Single Area Payment Scheme – SAPS), след което да преминат към SEP¹⁵¹.

Правилата за прилагането на новите схеми за подпомагане са разписани в регламентите на ЕС- № 1782/2003 г. и № 796/2004 г. В българското законодателство те намират отражение в Закона за подпомагане на земеделските производители¹⁵².

Според правилата плащането на единица площ по схемата СЕПП се изчислява като се раздели определеното плащане за България на общата селскостопанска площ, за която Евростат приема наименованието Използвана земеделска площ (ИЗП)¹⁵³. За България ИЗП е определена от ЕС на 38 мил. дка.

Националният паричен таван на директните плащания заема много висок относителен дял – над 50 % от поетите ангажименти за финансиране на българското селското стопанство по линия на ОСП. За новите страни-членки той се определя въз основа на някои показатели като: базови площи за зърнени култури, относителни добиви на площ, както и на база производствени квоти, независимо че те не са прилагани по време на присъединяването на страните към ЕС

Посоченият механизъм за изчисляване на „национален таван” на директните плащания според нас отчита националните характеристики на икономиката и земеделското производство, но мултиплицира на по-високо равнище на доходност по-слабите резултати в земеделското произодство на новите страни-членки. Причината е в това, че не е заложено конвергиране в доходността на земеделските производители от страните-членки на ЕС, което би следвало да бъде приоритетно предвид конкуренцията им на един общ пазар.

Размерът на плащането за България се определя като годишния финансов пакет се разпределя на използваната земеделска площ (ИЗП). Стопанството кандидатстващо за плащания трябва да стопанисва най-малко 1 хектар¹⁵⁴ селскостопанска площ, като за трайните насаждения и лозята този минимум е 0,5 ха. При определяне размера на плащане няма задължение за производство и не се отчита ползването на производствените фактори. За разлика от „еквивалента на субсидия за производителя”, където се отчита влиянието на показатели, свързани с резултатите от производствения процес, практическото прилагане на механизма на директните плащания повлиява единствено нивата на нетните доходи и се определя по формулата:

където

Посоченото разминаване между теоретичния подход за определяне на влиянието на директната подкрепа на дохода и влиянието на директните плащания по СЕПП се предопределя от липсата на зависимост по СЕПП между директните плащания, производството и продажбата на селскостопанските стоки.

При предоставяне на плащания по СЕПП единственото изискване е земята да бъде поддържана в добро земеделско състояние, в съответствие с изискванията за опазване на околната среда и принципите на добрите производствени практики.

Земеделските производители от новите страни-членки получават директни плащания от деня на присъединяване към ЕС. Принципната позиция на ЕС е, че нашите земеделски производители няма да получат пълната сума от плащания през първата година, а ще достигнат 100 % равнище на плащанията след 10 годишен период. През първата година българските земеделски производители получиха 25 % от плащанията на производителите от ЕС-15. До 4-тата година плащанията ще се увеличават с по 5 % и ще достигнат равнището от 40 %. За да се намали разликата в плащанията за подкрепа на доходите на производителите в новоприетите и старите страни-членки на ЕС, през периода на достигане на 100 % равнище на плащанията за ЕС-15 новоприетите страни имат право да увеличат директната подкрепа на производителите си за сметка на националните си бюджети като определят т.нар. национални доплащания. В нашата страна националните доплащания за директни платежи са около 30 % от всички заделени средства от държавния бюджет, една немалка обща сума, която разпределена на референтните ИЗП, обаче е незначителна за дребните земеделски производители, които са преобладаващите земеделски производители в страната.За определяне на максималното равнище на допълнителните национални доплащания са предвидени два варианта от Комисията:

Доплащания до 30 % от подкрепата за ЕС-15, но общата подкрепа (директните плащания и националните доплащания) не могат да надхвърлят 100 % равнището на подкрепа за ЕС-15.

Доплащанията се формират от равнището на подкрепа за производителите, прилагано до присъединяването, увеличено с 10 %, като общата сума на всички плащания не може да надвишава 100 % равнището на подкрепа за ЕС-15.

Състоянието на земеделското производство, анализирано като равнище, структура и технологично състояние, оказва силно влияние върху възможностите и резултатите от прилагане на директните плащания, като елемент на ОСП. Равнището на брутната земеделска продукция показва силна неустойчивост през периода 1990-2005 г. Като цяло произвежданата земеделска продукция намалява, което се дължи преди всичко на годишните промени в нивата на произведената растениевъдна продукция.

Настъпилите промени през преходния период, доведоха както до намаление с повече от 40 % на брутната продукция, така и до редуциране на добивите. Ограничаването на интензивните фактори на земеделско производство доведе стопанствата и подотраслите до устойчивост на много ниско равнище.

Липсата на целенасочена селскостопанска политика и безконтролният внос на земеделски и хранителни продукти промени в негативен план структурата и обема на произвежданата продукция в страната. Някои производства бяха ограничени до минимални размери, а други практически изчезнаха. Към тази група се отнасят захарното цвекло, соята, памукът, ориза, производства които по принцип се подпомагат и финансират от ОСП. В резултат на изчезването или намаляване на тези производства, България изгради структура на земеделие, в която преобладаващите производства не се подпомагат или се подпомагат в много малка степен от ОСП.

Организационно-стопанската структура на земеделието е определящ фактор, но и резултат от прилагане на директните плащания като елемент на ОСП. Протеклото преструктуриране в предприсъединителния период не доведе до съществени положителни промени в структурата на земеделските стопанства, не подготви сектора за пълно усвояване и ефективно оползотворяване на плащанията.

Проведените изследвания ¹⁵⁶ показват, че през 2005 г. в страната има над 750 000 стопанства, от които 95 % (710 000 стопанства) са с основна насоченост – лично потребление. Запази се и преобладаващия брой дребни стопанства – 70 % от стопанствата притежават ИЗП до 10 дка, а само 3 % са с ИЗП над 100 дка.

Протеклите структурни промени в земеделските стопанства не водят до увеличаване на икономическия им потенциал и до подобряване на пазарната им ориентация. Средният икономически потенциал на стопанствата остава нисък – едва 1,7 ик.ед.¹⁵⁷ Около 92 % от стопанствата са до 2 ик.ед., което ги прави неустойчиви на промените на институционалната и пазарната среда.

Подобна структура на производствените единици поставя въпроса и за усвояемостта и за резултатите от директните плащания на ЕС за земеделието.

Предварителните очаквания, че от механизмите на директните плащания ще се възползват предимно едрите стопанства се потвърждава от данните за средния размер на изплатените средства в първата година след присъединяването ни към ЕС. При среден размер на стопанство от 430 дка, директните плащания бяха отчени¹⁵⁸ на 4 350 лв. и национални доплащания от 1 773 лв. на стопанство.

Изследванията¹⁵⁹ показват, че при едва 12 % от всички земеделски стопанства, а именно притежаващите ИЗП над 20 дка ще се установят реални резултати от директните плащания, изразяващи се в прогресивно икономическо развитие и нарастващи мащаби на производството. Анализите по специализация на производството показват, че директните плащания ще бъдат сериозен доход за едрите стуктури в зърнопроизводството, където около 1 % от произво­дителите ще получат 75 % от плащанията. В сектор „зърнопроизводство” освен директните плащания, ЕС предвижда и пазарна подкрепа на производителите чрез интервенция¹⁶⁰ на на пазарите на зърно. Макар и положително за зърнопроизводителите, това обстоятелство в по-дълъг период от време ще доведе до неблагоприятни промени в подотрасловата структура и специализацията на стопанствата. Очертаващата се негативна тенденция ще се задълбочи при сега съществуващите условия на свърпроизводство на зърнени култури в европейски мащаб.

В резултат на направените разсъждения можем да твърдим, че прилагането на ОСП предоставя големи възможности за извличане на икономически и финансови ползи, но крие големи предизвикателства и проблеми поради степента на развитие на българското селско стопанство.

В съвременните условия у нас това важи с още по- голяма сила..Под понятието “нетрадиционна дейност” следва да разбираме реализирането на дейност, разрешена от законите, която не е типична и не е задължително да бъде свързана с основния производствен процес. Организирането на нетрадиционни дейност означава подбор и реализация на различни ( не допълващи се) бизнес възможности в различни отрасли, без да е задължително и необходимо тяхното комбиниране.

Нетрадиционноста е използвана като понятие, обединяващо различията между другите дейности и селскастопанското производство. Различията формират няколко групи нетрадиционни дейности. Една от тях е “Нетрадиционни дейности, свързани с отглеждането на растения и животни нетипични за страната и пренесени от други държави”¹⁶¹

Целта на настоящия доклад е да се анализират производствените и икономически възможности за отглеждане и реализация на продукцията от Червени калифорнийски червеи (ЧКЧ).