Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

1. 
   Наръчник за общата рамка за мониторинг и оценка. Ръководство. Генерална дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони“, Септември 2006
   
2. 
   Rural Development in the European Union. Statistical and Economic Information. Report 2009, Directorate-General for Agriculture and Rural Development, December 2009
   
3. 
   www.prsr.government.bg
   

Chief Assist. Prof. Dr. Sevdalina Hristova

В доклада се изследва предоставеното финансиране на проекти за обновяване и модернизиране на образователната инфраструктура, чрез Европейския фонд за регионално развитие, в селските райони.

The report examines provided funding for renovation and modernization of the educational infrastructure through the European Regional Development Fund, in rural areas.

Всичките шест региона на България, отговарящи на ниво ІІ от Номенклатурата на териториалните статистически единици (NUTS ІІ) по смисъла на Регламент (ЕС) № 1059/ 2003¹²⁰ на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г. са избираеми за финансиране от Структурните фондове по цел „Сближаване”. Съгласно правилата на Общия регламент на ЕК № 1083/ 2006¹²¹, Оперативна програма „Регионално развитие”, като една от седемте оперативни програми действащи през периода 2007-2013, ще допринесе за реализирането на Кохезионната политика и ще се осъществява с помощта на Европейския фонд за регионално развитие. Тя е единствената оперативна програма за шестте района на планиране и се допълва от интервенции в рамките на Националния стратегически план за развитие на селските райони, който се съфинансира от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони

Целта на настоящия доклад е да се изследва предоставеното финансиране на проекти за обновяване и модернизиране на образователната инфраструктура, чрез Европейския фонд за регионално развитие, в селските райони.

Политиката за развитие на селските райони е изведена на преден план и за нея се отделят значителни финансови ресурси, поради факта, че селските райони заемат 91 % от територия на ЕС и в тях живее над 56 % от населението на 27-те страни членки.¹²² Селските райони са обект на интервенции по Стълб 2 на Общата селскостопанска политика и финансирането приоритетно е насочено в регионите извън цел „Сближаване”.¹²³

Затова развитието на селските райони, които са в шестте региона в България, се подпомагат от Структурните фондове на базата на допълняемост и съгласуваност с Европейския фонд за земеделие и развитие на селските райони.

От всички 264 общини в България, като селски са определени онези, в които няма населено място с повече от 30 хил. души. Съгласно тази дефиниция 231 общини се класифицират като селски и те попадат в обхвата на Националния стратегически план за развитие на селските райони (НСПРСР) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

През настоящия програмен период 2007-2013 НСПРСР се допълва от интервенции в рамките на Оперативна програма „Регионално развитие”. Целите по отделните приоритети и операции на ОПРР са близки до целите на ос 3 на ПРСР. Двете програми използват сходни средства за интервенции и се допълват териториално.

В посочените програмни документи се застъпват тезите, че възможностите за развитие на селските райони се редуцират значително от съществуващата инфраструктура, както и че подкрепата за развитие и модернизация на инфраструктурата е от определящо значение за включване на всички райони в процеса на развитие, увеличаване на регионалната инвестиционна атрактивност и конкурентоспособност в национален и международен план.

Дейностите, които не се подкрепят по Програмата за развитие на селските райони са подобряване на публична образователна, здравна и техническа бизнес инфраструктура, като и не се финансират и дребномащабни инвестиции за предотвратяване на наводнения в рамките на населените места. Всички тези дейности се подкрепят по операция 4.1 на Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР).

Безспорен е фактът, че образователната инфраструктура в малките общини не е приспособена към настоящите нужди и е в лошо техническо състояние. Съгласно приведения анализ в ОПРР, сградите на образователните институции не се поддържат и почти две трети от тях не са ремонтирани през последните 10 години.

Една от първите три отворени схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР е „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно развити”, чиито финансов ресурс е 48 856 413 лв., което представлява една трета от бюджета на операцията.

Основан цел на схемата е да осигури подходяща и рентабилна образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно развити. Конкретна цел, която е поставена е да се подобри, обнови и модернизира образователната инфраструктура на територията на 178 общини. Като по този начин се подобрят възможностите за развитие на съответната територия; качеството на живот, жизнената и работна среда и ще се повиши привлекателността на региона.

Всички 178 общини, които са избираеми по посочената схема нямат населено място с население над 30 000 жители и по дефиницията се определя като селски. Това са общини извън обхвата на агломерационните ареали и в тях живее около 24 % от населението на страната и обхващат 57 % от територията.

Към 01 януари 2010 г. по ОПРР са сключени общо 316 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чиито размер възлиза на 924 124 366,27 лв., което е около 30 % от бюджета на програмата.¹²⁴

От всички сключени договори, 225 са с бенефициент общини, като само 19 договора не финансират инфраструктурни проекти. Според приетото разграничение в ОПРР общините се подразделят на две групи – общини, попадащи в обхвата на агломерационен ареал (общо 86 или „големи общини”) и общини извън обхвата на агломерационен ареал, които е възприето да се наричат „малки общини” и такива са общо 178.

Конкретна помощ за ремонт, реконструкция и обновяване на общински образователни институции са получили 53 общини¹²⁵ от всички 178, които са допустими кандидати (вж. табл. 1).

1. 
   Средно за един район са финансирани близо 9 договора на стойност от 8 050 053,85 лв.
   
2. 
   Вижда се значителната разлика в средните стойности за страната и тези на отделните райони. Три от районите (СЗР, СИР и ЮЦР) са със стойности над средните, и останалите са под средните за страната.
   
3. 
   С общо 26 % от всички сключени договори и 24 % от получената БФП, СЗР е с най-голям относителен дял.
   
4. 
   Делът на сключените договори в ЮИР е едва 4 %. Единствено СЦР, със своите 8 договора възлизащи на 7 665 858,97 лв., се доближава до средните стойности за страната.
   

Представеният анализ позволява да се направят два основни извода:

1. 
   Заявения интерес от страна на общините значително превишава осигурения финансов ресурс. Одобрените, но нефинанисрани проектни предложения, представляват 75 % от бюджета на схемата.
   
2. 
   Финансираните проекти не са балансирано разпределени по територията на страната.
   

1. 
   Национален стратегически план за развитие на селските райони (2007-2013), януари 2008 г.
   
2. 
   Програма за развитие на селските райони (2007-2013), декември 2007 г.
   
3. 
   Оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013), октомври 2007 г.
   

Chief Assistant Professor Anton Marinov, PhD,

Ministry of the Interior Academy - Sofia

Резюме

Финансовите средства, които ЕС предоставя за България са значителни. Поради големия брой участници в процеса по усвояването им, риска от злоупотреби се увеличава, което налага анализ на действащата система за финансово управление и контрол на евросредствата и адаптирането й към съвременните условия. В настоящото изложение са дефинирани възможни злоупотреби със средства от ЕС. Разгледани са възможните рискове и индикаторите за измама в действащата система за финансово управление и контрол. Основният подход за ограничаване на злоупотребите трябва да се търси в процеса на изготвяне на добри, прозрачни и ефективни правила, с точни и адекватни контроли по всяка програма, като крайната цел е да се защити финансовият интерес на общността и страната ни и предотврати извършването на престъпления.

The funds that the EU provides for Bulgaria are significant. Due to the large number of participants in the process of absorption the risk of abuse is increasing, which requires analysis of the current system of financial management and control of EU funds and its adaptation to modern conditions. This statement defines the possible abuses of EU funds. Discussed are the possible risks and indicators of fraud in the current system of financial management and control. The basic approach to minimize abuse should be sought in the preparation of good, transparent and effective rules, accurate and adequate controls in each program, the ultimate goal is to protect the financial interests of the community and our country and prevent the commission of crimes.

Финансовите средства, които Европейския съюз (ЕС) заделя за България са значителни. Чрез усвояването им по различни програми на ЕС, страната ни има възможност да подпомогне икономиката си с инвестиции в инфраструктурата, заетостта, развитието на бизнеса, регионалното развитие, селското стопанство, околната среда, обучението и иновациите.

За успешното усвояване на евросредствата се изисква държавата ни да притежава добър административен капацитет и адекватна вътрешна законодателна уредба, хармонизирана със законодателство на Европейския съюз, така че за финансиране да се избират най-добрите и най-необходимите проекти за страната ни и да не се допускат нередности свързани с еврофондовете.

Поради големия брой участници в процеса по усвояването финансовите средства от ЕС, риска от злоупотреби значително се увеличава, което налага изследване на механизма за противодействие на злоупотребите със средства от фондове и програми на Европейския съюз в България и изготвяне на препоръки за подобряването на работата му.

За осъществяване на научното изследване са използвани следните методи: системен подход; проучване на документи; наблюдение; системен анализ и др.

Анализ на резултатите в ЕС

При анализ на доклада на Европейската комисия „Защита на финансовите интереси и борба с измамите през 2009 г.”¹²⁶ се установява, че България е на първо място по злоупотреби с еврофондове през миналата година. От общо 354 разкрити за 2009 година, в България са регистрирани 68, следвана от Белгия с 48 нарушения. Най-проблемна е земеделската програма САПАРД, където са засегнати една пета от отпуснатите ни от Евросъюза средства. България държи печалното първенство и по нередности и измами с пари от всички предприсъединителни програми. От общо 706 докладвани в Брюксел случая през миналата година, 376 са български, следвана от Румъния със 196 случая. Според годишния доклад на ЕК финансовите измерения на предполагаемите измами с предприсъединителните фондове са се увеличили от 13 млн. евро през 2008 г. на 57 млн. през 2009 г. Предполагаемите измами с пари за земеделие са скочили през същия период от 4 млн. евро на 13,3 млн. Предполагаемите измами в сферата на помощите за изостаналите райони също са се увеличили - от 57 млн. евро на 109 млн. евро. Експертите обясняват, че не е задължително това да означава, че броят на злоупотребите нараства –  просто докладването им е било по-добро. От Европейската комисия подчертават още, че не всяка нередност е измама (злоупотреба) и че част от случаите са свързани с технически и документни грешки. В доклада за България е записано, че има известни слабости в националната система за борба с измамите и че повечето нередности са били установени от външни, а не от вътрешни проверки.

Противодействието на злоупотребите със средства от фондове на ЕС се изразява в ефективна превенция и наказване на правонарушителите. Превенцията като основен инструмент за противодействие на престъпността има комплексен характер и представлява прилагане на общосоциални и специални мерки, насочени към ограничаване влиянието на общите и специфичните криминогенни фактори, обуславящи престъпността.

Понятието „Европейски фондове“ пък е дефинирано в § 1 т. 1а от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки се включват: Структурните фондове, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за рибарство.

В европейското законодателство, тъй като липсва дефиниция на понятието „злоупотреба” със средства от фондове на Европейския съюз, то може да бъде представено като сборно понятие от понятията „нередност” и „измама” дефинирани в европейското и българското законодателство.

Всички служители от звената, участващи в противодействието на злоупотребите със средствата от фондове на Европейския съюз, задължително трябва се запознаят с определенията за нередност и измама, както и с реда за докладване на сигнали за нередности и измами, за да е ефективна тяхната дейност.

Определение за нередност

Понятието „нередност” е дефинирано в разпоредбата на чл. 1 т. 2 от Регламент (ЕО) 2988/95 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и е възпроизведено в българското законодателство в на § 1 т. 7 на допълнителните разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

„Нередност, засягаща финансовите интереси на Европейските общности” е всяко нарушение на общностното право в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Европейските общности или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, в резултат на собствени ресурси, които се събират направо от името на Европейските общности, или посредством извършването на неоправдан разход.

Индикатори за нередности:

• 
  Нередности, свързани с провеждане на процедури:
  
  • 
    При оформяне на документи;
    
  • 
    При тръжни процедури;
    
  • 
    Свързани с конфликт на интереси;
    
  • 
    Свързани с липса на съфинансиране;
    
  • 
    Свързани със счетоводната отчетност.
    
• 
  Нередности, свързани с характеристики на обекта, който се финансира:
  
  • 
    Количеството и качеството - размер, характеристики, използван материал;
    
  • 
    Непредвидени изменения в проекта;
    
  • 
    Обема на извършената работа по него;
    
  • 
    Предоставянето на невярна информация.
    
• 
  Нередности, свързани с инвестициите;
  
• 
  Нередности, свързани с управлението на проекта.
  

Дефиницията за понятието „измама” в дадено в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, която е възпроизведена в § 1, т. 6 на допълнителните разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

„Измама, засягаща финансовите интереси на Европейските общности” е всяко умишлено действие или бездействие:

а) по отношение на разходи, свързано с използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба или неправомерно теглене на средства от общия бюджет на Европейските общности или от бюджети, управлявани от или от името на Европейските общности, укриване на информация в нарушение на конкретно задължение със същия резултат; използването на такива средства за различни цели от тези, за които те първоначално са били отпуснати;

б) по отношение на приходи, свързано с използването или предоставянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до неправомерно намаляване на средствата от общия бюджет на Европейските общности или бюджетите, управлявани от или от името на Европейските общности; укриване на информация в нарушение на конкретно задължение със същия ефект; злоупотреба на правомерно получена облага със същия ефект.

Според Асоциацията на дипломираните експерт-проверители на измами, измамите се делят на три вида, въз основа на които организацията може да идентифицира сферите, застрашени от появата на измами:

• 
  Умишлена манипулация на финансовите отчети (напр. невярно отчетени приходи);
  
• 
  Всякакъв вид незаконно присвояване на материални или нематериални активи (напр. неправомерно възстановени разходи);
  
• 
  Корупция (подкуп, подправяне на процеса на офериране, недеклариран конфликт на интереси).
  

Бенефициентите трябва стриктно да спазват условията за финансиране и да имат предвид, че могат да са обект на проверка по време на и след приключване изпълнението на проекта, както от страна на органите от системата за управление и контрол на европейските програми (одитори от Европейската сметна палата, Европейската комисия и ОЛАФ), така и от компетентни национални органи (вътрешни одитори, одитори от ИА „ОСЕС”, финансови инспектори и Сметна палата). Проверките относно разходването на средствата от еврофондовете се извършват на три нива:

• 
  Проверки от Управляващи органи и Междинни звена (първо ниво на контрол);
  
• 
  Проверки от Сертифициращия орган (второ ниво на контрол);
  
• 
  Проверки от Одитния орган (трето ниво на контрол).
  

На следващо място са Одиторите (вътрешни одитори в публичния сектор, одиторите от Сметната палата, одиторите от изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, одиторите от Одитния орган), които имат за задача и да оценят дали ефективно функционират системите за управление и контрол, така че да предотвратяват и навреме да откриват потенциални нередности/измами.

Одиторите могат да допринесат с анализ и препоръки за подобряването на контрола и управлението. В този контекст, одиторите трябва да притежават достатъчно знания, за да идентифицират индикаторите за нередности и измами.

За подозрението в измама одиторите информират Управляващия орган (освен, ако индикаторите за измама засягат него) и дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности“ (АФКОС) на МВР, с цел да се предприемат всички необходими стъпки и защитни мерки, които да запазят финансовия интерес на Общността.

Процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от ЕС определени в Регламент (ЕО) № 1828/2006 г. са възпроизведени в наредба на българското правителство приета с ПМС № 285 от 30.11.2009 г. Процедурата включва действия по предотвратяване, установяване, регистриране, докладване, последващи действия и приключване на случаите на нередности и измами.

За предотвратяване на нередностите се прилагат следните мерки:

• 
  Въвеждане на писмени процедури, с който се установяват системите на финансово управление и контрол по програми и проекти съфинансирани от ЕС, които следва да обхващат всички сфери на дейността;
  
• 
  Разделяне на задълженията между отделните длъжностни лица;
  
• 
  Контрол на всеки етап от цикъла на даден проект или програма съфинансирани от ЕС.
  

1. 
   Проверка „на бюро” (проучване на документите) – проверки, извършвани от Управителните органи/Междините звена;
   
2. 
   Проверка „на място” - фактически проверки, извършвани от Управителните органи/Междините звена;
   
3. 
   Одити, извършвани от вътрешни и външни одитори.
   

Сигнали за нередности могат да се подават писмено или устно, вкл. и анонимно от служители в рамките на ведомството, което изпълнява проекти и програми, финансирани от фондовете на ЕС или външни органи и лица. Информацията се подава директно до един или до няколко от следните органи:

1. 
   Ръководителите на структурите, администриращи европейски фондове и програми;
   
2. 
   Ресорния заместник-министър или ръководител на ведомство;
   
3. 
   Председателя на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (Съвета АФКОС) и до ръководителя на дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (АФКОС)” в МВР;
   
4. 
   Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) към Европейската комисия.
   

Структурите, администриращи европейски фондове и програми, докладват до края на месеца следващ всяко тримесечие всички нови случаи на нередности/измами и последващите действия на дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (АФКОС)” в Министерството на вътрешните работи. АФКОС на МВР докладва на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) в Европейската комисия в рамките на втория месец, считано от края на всяко тримесечие всички нови случаи на нередности/измами и последващите действия и/или промени по вече докладваните случаи на установени нередности/измами, включително всяка нова и/или липсваща в предходната информация във формата съгласно изискванията, приложими за съответната програма/фонд.

• 
  Възстановяване на неправомерно платени средства;
  
• 
  Административни наказания;
  
• 
  Наказания за осъществяване на наказателно-правни състави.
  

• 
  Възстановяване на недължимо платените и надплатените суми;
  
• 
  Приключване на започнатата процедура по административноправен ред с влязъл в сила административен/съдебен акт;
  
• 
  При изпълнение на задължения на бенефициента, неизпълнението, на които е било основание за регистриране на нередността;
  
• 
  Заличаване на длъжника от търговския регистър;
  
• 
  Когато нередността е открита преди извършване на плащания по проекта от управляващия орган/междинното звено.
  

В случай на установяване на умисъл при извършването на дадена нередност се налага и наказателна отговорност на виновните лица. Тя се осъществява чрез предвидените в Наказателния кодекс състави на престъпления, визирани в чл. 202, ал. 2, т. 3 от НК (длъжностно присвояване на средства от фондовете на ЕС), чл. 212, ал. 3 от НК (документна измама за получаване на имущество от фондове на ЕС), чл. 248а, ал. 2 от НК (получаването на средства от фондове чрез предоставянето на невярна информация или затаяването на сведения) и чл.254б (използване не по предназначение на получени финансови средства от фондове на ЕС).

Смисълът на целия този механизъм за противодействие е защита на финансовите интереси на Общността и на страната ни и предотвратяване извършването на престъпления.

Въпреки хармонизираното законодателство с ЕС и изградения механизъм за противодействие на злоупотребите има редица слабостите, които повишават риска от нередности и измами.

Основният подход за ограничаване на злоупотребите трябва да се търси в процеса на изготвяне на добри, прозрачни и ефективни правила, с точни и адекватни контроли по всяка програма и максимално изчистване на противоречията в нормативната уредба.

1. 
   Трифонов, Ев., „Механизъм и разследване на престъпленията, увреждащи финансовата система на ЕС”, Асоциация „Прозрачност без граници”, София, 2008 г.
   
2. 
   Доклад на Европейската комисия на тема „Защита на финансовите интереси и борба с измамите през 2009 г.”, http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3125151
   
3. 
   Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.
   
4. 
   Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 г.
   
5. 
   Наказателен кодекс обн. ДВ. бр.26/1968г., изм. и доп. ДВ. бр.32/2010 г.
   
6. 
   Закон за вътрешния одит в публичния сектор обн. ДВ. бр.27/2006г., изм. и доп. ДВ. бр.99/2009 г.
   
7. 
   Закона за обществените поръчки обн. ДВ. бр.28/2004 г., изм. и доп. ДВ. бр.82/ 2009 г.
   
8. 
   Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор обн. ДВ. бр.21/2006г., изм. ДВ. бр.42/ 2009 г.
   
9. 
   Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от Европейския съюз - приета с ПМС № 285 от 30.11.2009 г., обн., ДВ, бр. 97/2009 г., изм., бр. ДВ, 5/2010 г.
   
10. 
    Указания на дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите ДНФ № 08/29.12.2009 г., относно възстановяване на недължимо платени и надплатени суми, както и на неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз във връзка с регистрирани от Управляващия орган нередности
    

Гл. ас. д-р Антон Тодоров Маринов, Академия на МВР, гр.София, п.к. 1715, бул. „Александър Малинов” N 1, сл. тел. 02/9829454, моб. тел. 0888/942219, e-mail: antonmarinow@abv.bg

Assistant Damyan Kirechev

Икономически университет – Варна

Varna University of Economics

В доклада се извеждат съвременни подходи в изясняване на същността и необходимостта от интеграция в лозаро-винарския сектор. Представят се потенциални подходи и модели за пространствено концентриране на икономическите дейности в лозаро-винарския сектор, в т.ч. местни индустрии, индустриален комплекс, агломерации, бизнес-мрежи, тероар и клъстер. Извеждат се примери от модели за концентрация и интеграция на лозаро-винарския сектор в страни като САЩ, Канада, Франция, Австралия и Чили. Предлагат се възможности за повишаване на ролята на клъстерите в сектора и изграждане на политика за действие в клъстера.

In this report are discussed contemporary methods in clarifying the character of integration in grape and wine industry and its necessity. It introduces approaches and models for spatial concentration of economical activities in grape and wine industry, including local industry, industrial complex, agglomeration, networks, terroir and cluster. The reports shows examples of concentration methods, together with integration models in countries like USA, Canada, France, Australia and Chile.

It also presents opportunities for increasing clusters’ role in that sector as well as building of cluster’s operating policy.

Ключови думи: лозаро-винарски сектор; пространствена концентрация; интеграция; клъстери

Keywords: grape and wine industries; spatial concentration; integration; clusters
Интеграция в лозаро-винарския сектор

Лозарството и производството на вино заемат важно място в поминъка на българското население от дълбока древност. Понастоящем около 95% от стопанисваните площи заети с лозови насаждения са предназначени за производство на вино и спиртни напитки, което определя високата зависимост между производството на грозде и вино. В същото време, виното е уникален продукт, получен изключително от винено грозде и резултатите в производството на вино се опосредстват от производството на винено грозде. Това в голяма степен предопределя силните интеграционни връзки между лозарството и винопроизводството, което позволява да се говори в литературата за лозаро-винарски сектор от националната икономика. Лозаро-винарският сектор има сериозно място в националната икономика, благодарение на трайното присъствие на българското вино на международните пазари. Принципна схема показваща българския лозаро-винарски сектор на международните пазари на вино и по-важните тенденции, които се проявяват на тях, е фиг. 1.

Сам по себе си, лозаро-винарският сектор представлява умело интегриране (координиране) на производството и преработката на винено грозде. В резултат на усъвършенстването на технологиите за производство и преработка на гроздето, подобряване на мениджмънта и маркетинга, повишаване равнището на квалификацията на заетите, тенденциите на родните и международните пазари на грозде и вино, в съвременните пазарни условия се засилват интеграционните връзки в сектора. Необходимостта от интеграция в сектора предопределя потребността от изработването на фирмени, отраслова и национална стратегия за повишаване на конкурентноспособността, от взаимодействие и постоянен диалог между производители на винено грозде и вино, между производители и администрация.

Целите на интеграцията между производителите са насочени към задоволяване на търсенето от висококачествено грозде и вино, при минимални разходи за производството им, което предполага подобряване на производството и преработката, маркетинга, организацията и управлението и др. В този смисъл, нараства нуждата от инвестиции за подобряване на конкурентните позиции на производителите на грозде и вино.

В съвременните условия у нас, интеграцията в лозаро-винарския сектор може да се осъществява по линията производство на грозде – производство на вино. Наличието на интеграционни връзки могат да доведат до намаляване на разходите за транзакции (за търсене на пазарна информация, договаряне и доставяне на продукцията и др.), което е основно направление за икономия на средства и повишаване на дейността на стопанските субекти. Тези предпоставки, наред с тенденциите от пазарната среда, са в основата за изграждането на производствени единици, интегрирани по звена на веригата производство на грозде – производство на вино, включително на национално и международно равнище. В този смисъл, организационно-икономическото интегриране в лозаро-винарския сектор, във връзка с производството и преработката, може да се разглежда на две равнища:

• 
  интегриране на производители на винено грозде с преработвателните предприятия по линията на вертикално интегрираните производствени системи;
  
• 
  интегриране на производители на винено грозде във връзка с изграждането на нови лозя и доставка на материални и финансови ресурси и услуги, по линията на хоризонтално интегрираните системи.
  

Цялостния цикъл във веригата производство на грозде, производство на вино, доставки на суровини и материали, дистрибуция на виното, включва голям брой стопански единици от лозаро-винарския сектор, които добавят стойност на всеки етап, докато се достигне до предлагането на пазара. За успешното функциониране на всички по веригата е необходимо осигуряването на печалба за всички участници в сектора, за да може да протича нормално възпроизводството на капитала. Следователно, протичането на ефективен лозарo-винарски бизнес може да се развива върху обособени, относително самостоятелни интегрирани производствени системи, обединени с партньорски връзки, основани на взаимно изгодни икономически интереси.

Като се изходи от особеностите на лозарството и винопроизводството, могат да се изведат някои факторите, определящи необходимостта от интеграция в лозаро-винарския сектор:

• 
  използване на най-добрите природо-климатични, ресурсни и други условия за производство на грозде с високо качество;
  
• 
  необходимост от съчетаване на интересите на собствениците на ресурси и подобряване на условията за финансиране и достъпът до ресурси;
  

• 
  производство на грозде и вино, при спазване на технологичните изисквания за качество и безопасност;
  
• 
  разширяване на разнообразието в предлагането на грозде и вино от различни сортове, приети добре на пазара и конкурентни на чуждите;
  
• 
  промяна в пазарните изисквания в международен план;
  
• 
  стремеж за намаляване на производствените и особено транзакционните разходи;
  
• 
  стремеж към увеличаване на конкурентната способност на лозарските стопанства и преработвателите;
  
• 
  постигане на етика и коректност в отношенията между партньорите;
  
• 
  диверсификация на дейностите във връзка с отглеждането на лозя и производство на вино – например развитие на винен туризъм и т.н.
  

Теорията на М.Портър за клъстерите е една от най-модерната в икономическата литература касаеща конкуренцията и конкурентноспособността на стопанските субекти. Той дефинира клъстерите като “географска концентрация на взаимосвързани компании и институции ангажирани в обособено бизнес поле”¹²⁹ (Porter, 1998) и акцентира върху техни две основни характеристики, че клъстерите са част от индустриите, но предлагат промяна:

• 
  на първо място, фирмите и организациите включени в клъстер, предлагат широк кръг от продукти и услуги на различни производства, но свързани едно с друго;
  
• 
  на второ място, клъстерите могат да обхващат надолу продавачи, производители, търговци, предлагащи свързани продукти и услуги, в т.ч. правителствени и неправителствени организации имащи отношение към бизнеса.
  

Концепцията на Портър за клъстерите може да се разглежда в контекста или в контраст с други познати принципни модели за локализиране на икономическите дейности в бизнеса. Като потенциални алтернативи за пространственото концентриране и интегриране в лозаро-винарския бизнес могат да се посочат: конвенционални подходи и модели (в т.ч. местни (локализирани) индустрии, индустриалния комплекс, агломерациите); мрежите; тероара; клъстерите на Портър. Литературата касаеща пространствената организация на икономическите дейности е обширна и достъпна, и е невъзможно да се разгледа в детайли, но могат да се резюмират следните възможности.

• 
  Местни (локализирани) индустрии – предлагат се от А.Маршал¹⁴⁰ (1920), който обръща внимание върху концентрирането на специализирани индустрии в частни (обособени) локализации. Главните особености за концентриране според Маршал са наличието на “физически условия, като характер на климата и почвите, съществуването на мини и кариери в съседни области или достъпът до земя и вода”. Според него съществуването свобода на индустриите и предприятията да съществуват и процъфтяват около всеки един град. Още повече, създават се условия за подобряване на трудовите умения на заетите, създаване на връзки между съседни предприятия, подобряване на знанието в местната индустрия, съдейства се за внедряването на техника, повишават се пазарните умения на бизнес единиците и т.н. което води в крайна сметка до по-добра обща организация на бизнеса. Не на последно място ползите за местните индустрии са от предлагането на “постоянен пазар за умения” и от “удобство за купувачите”. Маршал разбира значението на промените в комуникациите и информацията за локализираните индустрии.
  
• 
  Индустриален комплекс – според Gordon и McCann в него се включват фирми с търговски връзки помежду си в рамките на тяхното местоположение. Ключово обстоятелство определящ избора на локация са транспортните разходи и транзакционните разходи. Никакви други ползи или разходи обикновено не се включват в индустриалния комплекс и това обяснява обединението. Участието в него е отворено към всички и ползите от обединението се разпределят чрез пазарите.
  
• 
  Агломерации – както и при индустриалния комплекс в агломерациите достъпът е отворен, връзките между фирмите не се нуждаят да са специфични и трайни, няма механизми за координирани доставки на публични блага. Допълнителни ползи от агломерациите могат да търсят в следните направления: налице са по-голям брой специализирани или свързани фирми,които могат да реагират по-чувствително на промените в търсенето; икономиите от мащаба могат да бъдат реализирани с използването на инвестиции в публични блага, включително инвестиции в реклама и научни изследвания; фирмите могат да се информират по-добре за пазарните условия; иновациите могат да се развиват по-бързо, особено когато разстоянията в агломерациите са малки и информацията пътува бързо.
  

С теорията за мрежите в лозаро-винарската индустрия в света е изследвана Чили (долината Колчагуа) от Guiliani и Bell (2004)¹⁴¹. Чили е от новите южни страни производителки на вина. Винената индустрия е представена от множество малки производители на грозде и винени продукти. Те активно внедряват от внос ноу-хау и енологични практики. Ключов елемент за винопроизводителите е капацитетът за знания, в т.ч. обучението, повишаване на технологичните и техническите умения за производство на заетите, провеждането на експериментални дейности и др. И тази система от знание се предава в мрежата чрез активни комуникационни връзки между участниците в нея. Guiliani и Bell разглеждат групата като “отворена система за знания” с множество връзки помежду си за външни източници на информация и тези връзки отключват възможностите за иновации и повишават на конкурентно­способността.

Главна организационна характеристика на тероара е фрагментацията и корпоративния характер на собствеността – голям брой малки винопроизводители в определен район. В условията на структурни промени на международния пазар на вино тероарът изпитва трудности заради ограничения иновационен и инвестиционен капацитет на винопроизводителите и индустрията като цяло. Малкият размер на бизнеса и заключването в рамките на традициите не позволява въвеждането на промени в бизнеса, което рефлектиране само в производството, но дори и в продажбите на фирмите. Освен това, важна характеристика на тероара е, че в страните от Европейския съюз се радва на защита от държавни регулации. Тероарът се явява противовес на клъстера на Портър в концентрацията на лозаро-винарската индустрия, но променящите за условия на международните пазари отправят много предизвикателство към бъдещето му.

Портър подчертава, че някои от сравнителните предимства на фирмите, които са част от клъстера, произтичат от самия клъстер. Клъстерът се явява като околна среда, която усилва конкурентноспособността на фирмите, но това не е валидно за фирмите извън клъстера. Портър извежда три начина по който се увеличава конкурентноспособността на фирмите от клъстера: увеличава се тяхната производителност; увеличава се капацитетът им за иновации, което съдейства за техния растеж; стимулират се нови бизнес единици, които подкрепят иновациите и увеличават клъстера. Увеличаването на производителността на фирмите в клъстера се подкрепя от веригата на стойността на Портър.

Според Портър конкуренцията и иновациите са движещи сили, като иновациите са своеобразен “тест за издръжливостта или краха на клъстера”. Иновационният капацитет на клъстера се явява резултат от увеличаването на информационните потоци в клъстера.

Политика за колективни действия в клъстера

В рамките на изграждането на клъстери могат да бъдат изведени няколко насоки за действие. На първо място, необходимо е да се възприеме разбирането, че природата на клъстера е такава, че да не позволява контрол от една или друга страна в процеса на организиране и функциониране.

Адапт. по Porter, M. Clusters and the new economics of competition. Harvard Business Review, 1998, pp 79

На второ място, най-важната връзка в един винен клъстер се явява договорните връзки между производители на грозде и производители на вино, които съдействат за повишаване на сигурността в бизнеса и намаляване на риска за двете страни. Участието на доставчиците в клъстера съдейства за подобряване на снабдяването, намаляване на транзакционните разходи и увеличаване на ефективността. Разбира се не бива да се пропуска, че един винен клъстер ще има отношение с други възникнали клъстери – в областта на земеделието по повод системата на земеделие, агротехническото обслужване на лозята и други; в областта на туризма – чрез развитие на винен туризъм в традиционните лозаро-винарски райони; в областта на храненето и т.н.

На трето място може да се отбележи, че всички участници в клъстера могат да оперират много по ефективно когато имат достъп до публични блага и услуги. Участието на специализирани правителствени и неправителствени агенции и организации позволяват да се провеждат и внедряват научни изследвания, да се въведат и спазват определени производствени стандарти; а също така да се въведат законодателни инициативи за ограничаване на индивидуално поведение на фирми, които могат да нарушат колективните интерес.

На четвърто място може да се посочи, че клъстерите са очертани от връзките които се осъществяват между участниците в процеса на тяхното взаимосвързано развитие и поддържането на тези връзки може да бъде най-важната управленска и държавна политика за развитието или оцеляването на групата. Но освен поддържането на взаимоотношенията вътре в клъстера е необходимо и поддържането на външни връзки – за проучване на контрактите на чуждите конкуренти и техните доставчици. това е така, защото ако един винен клъстер реши да продължи да съществува, то той трябва да се конкурира с винени индустрии на множество развити държави.

В заключение може да се посочи, че теорията и практиката познава многообразие от възможности за пространствено концентриране и интегриране на икономическите дейности в лозаро-винарските индустрии по света. Почти всички разчитат на местните фактори и условия за развитие на сектора и определящо условия за интегрирането е подобряване на възможностите за иновации, инвестиции. Ето защо през българския лозаро-винарски сектор стоят предизвикателства за това как ще повиши конкурентната си способност на международните пазари на вино и ще преодолее негативните тенденции в сектора.

Lyubomir Vladimirov