Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

На основата на тези принципи могат да се определят характерните черти на програма ЛИДЕР, които обясняват нейните положителни резултати:/4/

1.Микрорайонният мащаб е достатъчно малък, за да въз­приеме идентичностите на местните общности като движещ фактор за местно развитие, и в същото време е достатъчно голям, за да натрупа капацитет за достигане на критичната маса за конкретни проекти и да действа ефективно като партньор в глобални мрежи.

2Оценката на местните знания и умения не само повишава самоосъзнаването на местните хора и променя начина им на възприемане на района, в който живеят, но и поощрява иновационните решения и конкурентното предимство на дейностите за добавяне на стойност, а оттам и на самата територия.

3.Ниският праг за финансиране и това, че е ориентирано към търсенето, позволява на нови участници да се въз­ползват от него и да се превърнат в активни сътрудници за местно развитие.

4.Местното партньорство е най-подходящият инструмент, съчетаващ широко участие „отдолу нагоре" на местни жители с децентрализирана подкрепа „отгоре надолу" и финансиране по регионални и национални програми.

5.Търсенето на връзки и взаимодействие между различни сектори, линии на дейности и тематични мрежи от учас­тници е насърчило местните участници да възприемат систематична гледна точка за про­блемите, потенциал­ните възможности и начините за решаването им.

6.Подбудата за иновации вероятно е по-маловажна по отношение на действителното иновационно съдържа­ние на проектите, но по-значима като постоянен стимул за търсене на новаторски, невиждани досега и понякога дори дръзки решения.

7.Междутериториалното сътрудничество и работата в мрежа придават европейско измерение на местното раз­витие в селските райони от самото начало.

8.Относителната автономия и отговорната роля на местните партньорства при осъществяването на програмата и фактът, че стратегическите решения и подборът на проекти бяха оставени на местната инициативна група, представлява безценен стимул за индивидуално и орга­низационно обучение.

Може да се обобщи че:

- ЛИДЕР е отправен към местните хора, индивидуално и колективно, не само като потребители, но и като субекти и сътрудници. Той касае емоции и чувства и оценява личния опит, социалните връзки и истинската стойност на местата.

- ЛИДЕР приема селските райони като „източници за отличителни черти". Местните участници преследват модел на развитие, който носи специфичните черти на собствените им селски райони и насърчават уникалността, която те могат да превърнат в конкурентно предимство.

- прилагането на практика на прин­ципа за партньорство и развитие „отдолу нагоре" изис­ква местните партньори да инвестират много време, за да постигнат взаимно разбирателство, да намерят подходящ общ език, да осъзнаят това какво мислят съгражданите им и защо правят нещата по един или друг начин.

- ЛИДЕР, заедно с мест­ното партньорство, осигурява могъщ и многостранен инструмент за местните общности в контекста на децен­трализирано управление.

- Хората се съби­рат и обсъждат стратегии за развитие и проекти и общуват емоционално, което е неоценимо преживяване.

1. EC (1999a), Sixth periodic report on the socio-economic situation and development in regions of the European Union. Luxembourg.

2. EC (1999b), Reform of the CAP: Rural development. Brussels: DG VI, Fact Sheet.

3. EC (2000), Agenda 2000. Structural policy reform. In: http://www.europa.eu.int/scadplus/leg/en/lvb/160013.htm

4. LOWE, P., J. MURDOCH, T. MARSDEN, R. MUNTON and A. FLYNN (1993), Regulating the new rural spaces: The uneven development of land. Journal of Rural Studies 9-3, pp. 205-222.

5. LOWE, P., J. MURDOCH and N. WARD (1995), Networks in rural development beyond exogenous and endogenous models. In: J.D. van der Ploeg and G. van Dijk, eds., Beyond modernisation: The impact of endogenous rural development. Assen: Van Gorcum, pp. 87-105.

6.SLEE, B. (1994), Theoretical aspects of the study of endogenous develop­ment. In: J.D. van der Ploeg and A. Long, eds., Born from within: Practice and perspectives of endogenous rural development. Assen: Van Gorcum, pp. 184-194.

7. VANHOVE, N. (1999), Regional policy: A European approach. Aldershot: Ashgate, third edition.

8. 060214/DG Ag /HWRS/final Leader doc/RGCGPlus

9. P Wade et al., A Leader Dissemination Guide Book, www.ec.europe.eu/Leader+

10. Leader + Magazine, www.ec.europe.eu/Leader+

Перспективи за развитие на нови земеделски стопанства в България

Perspective for development of new

farms in Bulgaria
д-р Христина Харизанова – УНСС, гр. София

Dr. Hristina Harizanova – UNWE, Sofia

Причините за навлизане в аграрния сектор са разглеждани от редица автори, които обясняват решенията на предприемачите да стартират земеделска дейност. Някои автори като [Pascucci, Stefano Gardebroek, Cornelis 2010], са на мнение, че наличието на кооперативна форма в населеното място, повишава нагласите на домакинствата да развият аграрна дейност. От друга страна същите автори, делят стопанствата на два типа- първият, който е склонен да сътрудничи с кооперативната форма, а даже и да стане негов член, а другият тип, такива стопанства, които не са склонни да работят в колективни форми.

Други автори, обясняват навлизането в аграрния сектор [Мишев 2009], най-вече с липсата на алтернативна заетост, както за заплата, така и за стартиране на неаграрен бизнес. Авторът доказва още, че наличието на нископлатена работа извън аграрния сектор, допринася към взимане на решение за създаване на земеделско стопанство за генериране на допълнителни доходи.

Някои автори [Башев, Котева 2008], прогнозират, че новите стопанства, ще са най-вече организирани като фамилни земеделски стопанства. В голямата си част ще са унаследени от предно поколение. Също така, новите стопанства, като цяло се насочват по-скоро към растениевъдство, отколкото към животновъдство.

Земеделието в България е минало през множество процеси докато достигне сегашното си състояние. В близкото минало, силно влияние върху стопанствата и тяхното развитие оказа връщането на земята на собствениците Процесът на приватизация, включващ преразпределение, както на земята, така и на сгради и машини обслужващи аграрните дейности, е един от главните фактори повлиял върху цялостното развитие на сектора. Процесът стартирал февруари 1991 и приключил през 1995 година, но банкрутите в земеделието продължават години напред. След приключване на приватизацията и ликвидирането на множество кооперативни структури, започва бавен процес на развитие на земеделието. Интерес пред изследователите в областта са причините, които карат предприемачите, които не са били заети в земеделие да инвестират средства и време в аграрна дейност.
2. Характеристика на новите стопанства

Анализа на земеделски стопанства, цели да разкрие същностните характеристики на новите стопанства. На база анкетно проучване и с помощта на методите от статистическата обработка, ще се разкрият различните фактори, които са мотивирали хората да стартират аграрна дейност. Резултатите представени в доклада са на база емпирично изследване на структурите в аграрния сектор⁹⁸. Изследването включва земеделски стопанства, от 3 района на планиране, без оглед на земеделските им характеристики, от които 10% в годината на изследване нямат продукция. Земеделските стопанства, разгледани на фигура 1 прави впечатление, че новите стопанства, са близо три пъти по-малко от колкото тези напуснали аграрния сектор.

източник: анкетно проучване

От извадката 87% са тези стопанства, които имат аграрна дейност към момента на проучването.

• 
  Нагласи за стартиране на аграрен бизнес
  

• 
  Липса на свободни работни места;
  
• 
  Подпомагане на семейния бюджет;
  
• 
  Задоволяване на нуждите от пресни плодове и зеленчуци на домакинството;
  
• 
  Няма друга възможност за бизнес, освен аграрен в селските райони;
  
• 
  Аграрната дейност е наследствена;
  
• 
  Др.
  

• 
  Социални характеристики на домакинствата на новите стопанства за аграрния сектор
  

Броят членове в едно домакинство от този тип стопанства се състои от 3.57 души. При друг вид разпределение на броя на членовете, се установява, че 43% от домакинствата са с над 5 души, 43% с по 2 члена, останалите с по 3 члена. Интерес предизвика, че няма в извадката попаднало домакинство състоящо се от един човек. Главата на домакинството 71% от случаите са представители на мъжкия пол, а останалите 29% от домакинствата са управлявани от жени. В 100% от случаите главата на домакинството съвпада и със собственика на стопанството. Възрастовото разпределение е показано на фигура 2.

От гледна точка на главната заетост на главата на домакинството 71% са изцяло заети в аграрния сектор, 14% са пенсионери и 14% са заети в сектор извън аграрния. Нито едно от домакинствата не притежава частен бизнес извън аграрния.

Достигнатото образование от членовете на домакинствата на новите стопанства, е най- често средно техническо (57%), а висше образование имат 28% или близо 1/3 от всички членовете на всички нови стопанства. Останалите 15% имат гимназиално образование. От всички в извадката 14% са специализирали в аграрния сектор или са посещавали земеделски курсове

• 
  Характеристика на новите земеделски стопанства
  

Животновъдството е от голяма важност за развитието на новите стопанства и на този етап, съставлява 65% от общата икономическа структура на едно стопанство. С най- голямо значене, от гледна точка на икономически размер са овцевъдството и козевъдството, като тези две въдства допринасят общо 54% от животновъдната структура. На второ място по значение е свиневъдството, като то заема 23%, последвано от говедовъдството 19%. С най-малко значение е птицевъдството, като едва 28% от стопанствата отглеждат птици. Цялостното разпределение е представено във фигура 4.

• 
  Конкурентоспособност на новите стопанства
  

От таблица 1 се вижда, че младите стопанства имат доста висока самооценка за тяхната дейност в аграрната сфера, като конкурентни са 57%. Също така не малка част не могат да преценят сами до колко са конкурентни.

• 
  Перспективи за развитие на новите стопанства
  

Стопаните, които ще разширят дейността си са близо 1/3 от извадката. Мотивите, които посочват е, че това е бъдещата им заетост и смятат да продължат да инвестират в аграрни дейности.

Фермерите, които имат намерение да намалят или прекратят аграрната си дейност, твърдят, че тя не е достатъчно доходоносна и смятат да пренасочат усилията си в други сектори.

За много стопанства финансовото подпомагане от страна на държавата е единствения начин за оставане в сектора. Много от мерките за развитие на селските райони, включват редица благоприятни мерки, чрез които новите стопанства биха били конкурентоспособни и ще подпомогнат развитието на сектора.

От направеното проучване може да се направи извод, че на този етап има повече стопанства, които напускат аграрния сектор, от колкото стартиращи аграрна дейност. От тези, които са стартирали на скоро земеделска или животновъдна дейност. Стопанствата са сравнително малки, но това може да се обясни с непостигнат пълен потенциал на производството- млади животни, трайни насаждения не влезли в плододаване и др.

Собствениците на стопанствата са сравнително млади и с потенциал за развитие. На този етап, стопанствата се определят като конкурентоспособни и с желание да развиват дейността си, макар и да имат доста ограничителни фактори, земеделието остава един от основните поминъци в селските райони.

Използвана литература:

1.Pascucci, Stefano Gardebroek, Cornelis Some like to join, others to deliver. An econometric analysis of farmers’ relationships with agricultural co-operatives European Association of Agricultural Economists>114th Seminar, April 15-16, 2010, Berlin, Germany

2. Котева ,Младенова, Рисина, Башев Икономика и управление на селското стопанство, 53, 3/2008

3. Мишев, Пл., Иванова Недка,. Харизанова Христина, Щерев Николай Състояние и перспективи за развитие на полупазарните земеделски стопанства в България Научни трудове Том II, 2009

Университет за Национално и Световно Стопанство

гр. София, Студ. град кабинет 1069

тел 02/8195 234; e-mail: hharizanova@unwe.acad.bg

Гл. ас. д-р Д. Заимова

Тракийски университет, гр. Стара Загора
Осигуряването на безопасност на храните и високи станадрти за здравето и хуманното отношение към животните е приоритет както за Европейския съюз, така и за България. Независимо от постоянно дебатираните потенциални ползи и рискове от консумацията на генно-модифицирани организми (ГМО), нарастващото им потребление е неоспорим факт. В производството на месни и млечни продукти все повече се намесват химията и ГМО. Животните в традиционните ферми се хранят с фураж, в който са добавени антибиотици, катализатори на растежа, химикали за защита срещу паразити и други опасни препарати. Претендираното високо равнище на защита на потребителите на практика не е такова, защото продължава произ­водството и вноса на месо, мляко и други продукти от животни, отглеждани с фуражи, които съдържат ГМО.

Цел на настоящата разработка е да се проучат социо-икономическите аспекти на хуманното отношение към животните и генно-модифицираните храни.

За постигане на целта се решават следните задачи:

• 
  Да се анализира приложението на ГМО и значението им за хуманното отношение към животните и здравето на хората;
  
• 
  Да се разкрият социалните, икономическите и екологичните следствия от производството и консумацията на ГМО, както и възможните конфликти между производители и потребители;
  
• 
  На база извършените проучвания да се обобщят адекватни изводи и препоръки.
  

В научната литература биопроизводството се сравнява с конвенционалното производство по отношение на употребените антибиотици, катализатори на растежа, химикали срещу паразити и други опасни препарати. Основните изследвания, които се извършват, включват търпимост към третиране с хербициди, резистентност към инсектициди и към вирусни болести. Търпимостта към хербициди се отнася за почти всички генетично модифицирани култури, особено за соята, царевицата, рапицата и памука.

За по отчетливо разделение между двата крайни полюса – биопроизводство и генно инженерство на в табличен вид са представени промените, свързани с преминаване от конвенционално към биопроизводство, посредством използването на EIQ⁹⁹ или коефициент на влиянието върху околната среда, който е подходящ за маркиране на основни предимства и особености.

Глобалното влияние на промяната при използване на хербициди и инсектициди при биопроизводството за периода 1996-2008 е представено на таблица 1.

Таблица 1

Влияние на промяната в употребата на хербициди и инсектициди при биопроизводството за период 1996-2008г.

Положителни промени се наблюдават и при производството на царевица и рапица. При отглеждането на царевица използването на хербициди и инсектициди намалява с 141,5 млн. кг., което се явява в резултат на близо 29% ограничение на използваните инсектициди и преориентиране към по-качествени хербициди – увеличение с 8,5%. При рапицата, производителите са намалили използваните хербициди с 13,7 млн. кг. или регистирано е 17,6% намаление.

Конвенционалното земеделие е преобладаващо при развиващите се държави, а биопроизводството при развитите. Данните в Таблица 2 представят значителна разлика в стойностите на биопроизводството на някои растителни продукти.

Таблица 2

Биопроизводство в развити и развиващи се страни

за периода 1996-2008г.