Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

Това провокира въпроса доколко тези приходи могат да бъдат еквивалент на социалните разходи, свързани с потреблението на генетично модифицираните храни и по-конкретно потенциалните здравословни рискове от потреблението им, тъй като в практиката съществуват доказани примери за тяхната реална вреда^.

Съществува и реална заплаха за околната среда и по-конкретно за биоразнообразието. Критиките към генетично модифицираните храни насочват вниманието към опасността от създаване на нови микроби и модифицирани бактерии, които да застрашат живота на хората и на животните.

Позициите на обществото в Европейския съюз са категорични – общността отказва вноса на продукти, резултат от генното инженерство. Но независимо от ясните регламенти по отношение на търговията и обозначаването на генно-модифицираните продукти, потреблението им нараства. Науката е категорична по отношение на последиците от генетичното инженерство, а именно причиняване на репродуктивни и токсични ефекти с хематологични, биохимични и имунологични параметри.

Голяма част от добитата реколта се използва за изхранване на животните – статистиката посочва, че това е в обем между една трета до почти половината добиви. В повечето случаи такива генетично модифицирани култури са соята и царевицата. От произведеното количество соя 90% се използва за изхранване на животните. На таблица 3 е посочен процента на генно модифицираните соя, царевица и памук в световен мащаб.

Таблица 3

Относителен дял на генно-модифицираните култури

в световен мащаб

Каква е предприетата политика по отношение изхранването на животните с генно-модифицирани храни? Всяка храна, която съдържа повече от 0,9% от одобрена генно-модифицирана съставка или вторичен продукт следва да бъде обозначена. При съдържание на неодобрени продукти на генното инженерство над 0,5% също трябва да има съотнетното обозначение. На всеки един етап от продуктовата верига – производители, преработватели, търговци и крайни потре­бители следва да има информация относно ГМ продукти и съставки.

Въпреки че съществува ясен регламент по отношение на изхранването на животните с генетично-модифицирани храни, липсва такъв за производството на животнински продукти като месо, мляко и яйца. Това е един от основните пропуски в законодателството – храната, произведена от животни, изхранени с ГМО и предназначена за потребление от хората не се обозначава. Това означава, че крайният потребител не знае произхода на храната, която консумира и на практика не може да направи своя информиран избор.

Съществуват различни модели за оценка значението на генно-модифицираните храни за търговията и формирането на ценовото равнище. На практика тези модели обхващат биологичните, технологичните и икономическите взаимоотношения, определяйки ги като ключови променливи. Информацията за тях обикновено се базира на предишни анализи, настоящи научни изследвания, както и се основава на възприетите икономически, аграрни и биологични връзки в селскостопанското производство и пазарите на производствени фактори и готова продукция.

Моделите включват размера на обработваната земя, реколтата, суровини, крайно потребление. Равновесните цени, количества и нетна търговия се определят от достъпа до първоначални ресурси и размера на търсенето. Има три заинтересовани страни: доставчици на суровини, производители и крайни потребители. Процесът на вземане на решение на всяка една от посочените страни при различни режими на маркиране на храните като съдържащи или несъдържащи генно-модифицирани организми има различни етапи. Основният въпрос е при изпълнено условие за единна цена, какво значение има информираността на потребителите дали продукта съдържа генно-модифицирани организми?

В първият случай, когато съществува режим на обозначаване на продуктите, потребителите имат явният избор между конвенционален продукт, продукт съдържащ ГМО и продукт-заместител.

На Фигура 1 са посочени потребителските решения при зададени цени на трите категории продукти и съответно нивото на тяхното търсене.

Фигура 1

Потребителско решение при режим на обозначаване на продуктите



Източник: Plstina, Giannakas (2007)
На графиката ясно е диференцирано търсенето на продукти, които съдържат ГМО от търсенето на конвенционални продукти. Потребителите могат да осъществят своя информиран избор, основан на възможната полезност, която биха получили от трите категории продукти. Как се осъществява избора на потребителите, когато няма режим на обозначаване на стоките, които са продукт на генното инженерство?

Фигура 2 има за цел да онагледи разликата.

Ако правото на информиран избор за потребителите е спазено, тогава би следвало да се изследва тенденцията при ценообразуване в случай, че приложението на пестициди, хербициди и други намеси е изключено и на практика не се прилага.

Тук трите заинтересовани страни се изправят пред ситуация, при която производството се оскъпява и на практика, крайният продукт достига до потребителя на значително по-висока цена. На фигура 3 е представено нарастването на цените на групи продукти в процент при забрана на генното инженерство в аграрния сектор.

Фигура 3

Процентно нарастване на цените на групи продукти при забрана на генното инженерство в аграрния сектор



Източник: Johnson, Strom (2007)
Графиката посочва, че цените на основни продукти като царевица, соя и рапица ще нарастнат съответно с + 5,8%, + 9,6% и + 3,8%. Това следва да има същия ефект и при цените на производните продукти. Същевременно при едно напълно биопроизводство се очаква реалокализация на обработваните площи и намаляване на реколтата.

От извършеното проучване, могат да се направят следните изводи относно приложението на генно-модифицирани организми в аграрния сектор:

• 
  Съществува реален риск за здравето на хората и животните;
  
• 
  Изхранването на животните с генно-модифицирани продукти нарушава регламентите за хуманното отношение към тях;
  
• 
  Генетично модифицираният организъм, който е съществува свободно в околната среда може да репродуцира, както и да мутира;
  
• 
  Генетичните грешки не могат да бъдат отстранявани, а по-скоро предавани на бъдещите поколения;
  
• 
  Геннното инженерство е по-скоро комерсиално, отколкото да е насочено към опазването на здравето на хората и животните.
  

Земеделието и природата оказват силно влияние помежду си. Обществото има претенции към земеделските производители да спазват законите за безопасност на храните, здравето на животните и растенията. Така те опазват и общественото здраве.

1. 
   Johnson, S., & Strom, S. (2007, February). Quantification of the impacts on US agriculture of biotechnology-derived crops planted in 2006. Washington, DC: NCFAP. Available on the Worldwide Web: http://www.ncfap.org.
   
2. 
   Kleiter, G., et al. (2005). The effect of the cultivation of GM crops on the use of pesticides and the impact thereof on the environment. Wageningen, Netherlands: RIKILT, Institute of Food Safety
   
3. 
   Kovach, J., Petzoldt, C., Degni, J., & Tette, J. (1992). A method to measure the environmental impact of pesticides. New York's Food and Life Sciences Bulletin. Geneva, NY: NYS Agricultural Experiment Station, Cornell University. Available on the World Wide Web: http://www.nysipm.cornell.edu/publications/EIQ.html
   
4. 
   Plastina, Al., & Giannakas, K. (2007). Market and welfare effects of GMO introduction in small open economies, AgBioForum, 10(2), 104-123
   

Гл. ас. Радмил Николов, ИУ-Варна

Целта на настоящия доклад е да се осъществи критичен преглед на еволюцията в теорията за иновационния процес в земеделието и на тази основа да се оцени значението и при изследване на внедряването на конкретна иновация в земеделското производство, а именно – консервационно земеделие.

Исторически са се обособили две основни гледни точки за иновационния процес в селското стопанство. Установената до деветдесетте години на миналия век концепция се илюстрира чрез модела¹⁰⁰ на Бигс¹⁰¹. При представянето на модела се изхожда от разделението на труда между “производството на знание” и “използването на знание”. Университетските подразделения и държавно-финансираните изследователски институти осъществяват фундаментални и научно-приложни изследвания. Генерираното знание се предава посредством йерархични връзки на селскостопанските производители, които се ръководят от мотива печалба (Фиг.1). Допуска се, че посредством регулативните функции на пазара производството ще привлече онези технологични ресурси, от които има нужда и то тогава, когато е необходимо.

Изложеното виждане за иновационния процес в селското стопанство е

частен случай на класическия икономикс на иновациите. Специфичното в модела на Бигс е в разбирането за разделението между субектите, които генерират новите технологични практики, субектите, които осъществяват преноса на системното знание към производството и субектите, които внедряват новостите. Сходство между класическия икономикс на иновациите и класическото виждане за иновационния процес в селското стопанство може да се търси в разбирането за линейния характер на иновационния процес¹⁰².

Основните характеристики на виждането за верижния характер на иновационния процес в селското стопанство, могат да бъдат обобщени в следните направления: Първо: доверието в научния потенциал на аграрната наука като ключов фактор за подобряване на технологичните практики. На тази основа, при изследване на технологичното обновяване в земеделието, вниманието на изследователите се фокусира върху фактори като: публично финансиране на научните изследвания, ефективност на изследователските системи, интензивност на информационните потоци по изградените йерархични канали, ценови равнища на новите технологични практики¹⁰³. Второ: акцентът сравнително рядко се поставя върху факторите, които определят потенциала на селскостопанските производители да възприемат и внедряват нови технологични практики¹⁰⁴. Трето: При изследване внедряването на нови технологични практики изследователите възприемат подхода “отгоре-надолу”¹⁰⁵, като разглеждат съвкупността от научни и технологични институти в земеделието като система, която въздейства върху производителите на селскостопанска продукция, в качеството си на основа за технологично развитие. Конкретните взаимовръзки между научно-технологичните и производствени системи се разглеждат в рамките на публично изградените, специализирани институционални структури за научно обслужване на производителите на селскостопанска продукция (extension systems). Връзката изследвания – икономическо производство се възприема като йерархична и установена и по тази причина точният механизъм, посредством който “производството на знание” се предава, за да повлияе икономическото производство, сравнително рядко е предмет на изследване.

Въпреки че през последните години среща сериозни (и основателни) критики може да се предположи, че изложеното виждане допринася, в съществена степен, за последвалото развитие на теорията и практическите изследвания на иновационния процес и трансфера на технологии в земеделието. По наше мнение като съществени приноси на разгледания подход могат да бъдат разглеждани следните: а) теоретично се обосновава институционалното разделение между организациите, които генерират системното знание и селскостопанското производство; б) дава се легитимност на икономическите изследвания на технологичните иновации в селското стопанство. Икономистите третират техническите измерения на технологията като екзогенен фактор и се концентрират върху процесите и резултатите от внедряването на научно-техническите новости в икономически термини; в) очертава се пътят към позицията, която поставя ударението върху нуждата от по-тесни връзки между икономическите и технологични агенти.

През последните години икономическата и технологична среда, в която се осъществяват селскостопанските изследвания и трансферът на технологии в отрасъла в световен мащаб се промени драстично. С либерализацията на търговията технологията се превърна в ключов фактор за способностите на дадена страна да използва своите сравнителни и конкурентни предимства.

Фиг. 1 Традиционна (до деветдесетте години на двайсети век) гледна точка за иновационния процес в селското стопанство

В съвременните условия във все по-голяма степен като теоретична база на изследванията се налага теорията за системния характер на иновационния процес в селското стопанство¹¹¹ и свързаната с нея концепция за системата на знанието и информацията за земеделското производство¹¹². Концепцията допринася за по-добро разбиране на иновационния процес в земеделието като предоставя теоретична обосновка на новите разбирания за участниците в организацията на процеса. Научните институти, селскостопанските университети и други организации осъществяват фундаментални и приложни изследвания, в резултат на което генерират знание за нови технологични практики в областта на селскостопанското производство. Знанието се предава посредством разнообразни механизми към различни организации в публичния и частния сектор или пряко към селскостопанските производители. Организациите, които осъществяват пренос на информация превръщат получената информация в знание и я предават към организациите, осъществяващи научни изследвания и към селскостопанските производители. Селскостопанските производители превръщат получената от различни източници информация в знание и я оползотворяват в селскостопанското производство. В резултат на изпробването на новите технологични практики в производството генерират знание за реалните проявления на нейния потенциал в конкретните агро-екологични условия и го предават посредством разнообразие от механизми към организациите от публичния и частния сектор, които осъществяват преноса и към организациите, които провеждат научни изследвания. Получената информация има за резултат модификация на технологичните предписания и дава основа за следващи изследвания. Комплексът от иновационни технологични практики води до натрупване на практически опит и до поява на нови по своята същност, съдържание и подход селскостопански продуктови системи.

Информацията е предоставена от: 1) CTIC, 2007; 2) FEBRAPDP, 2005/06; 3) AAPRESID, 2006; 4) Dr. Doug McKell. Soil Conserv. Council of Canada. 2006; 5) Bill Crabtree, 2008. 6) MAG & CAPECO. 2008; 7) Li Hongwen, 2008; 8) Mekhlis Suleimenov, 2007 :9) ANAPO. Bolivia. 2007, 10) Miguel Carballal AUSID. 2007; 11) Ernilio Gonzalez-Sanchez. AEAC/SV.2008; 12) Richard Fowler, 2008: 13) Rafael E. Perez, 2004; 14) APAD, 2008; 15) Timo Rouhianinen. FINCA. 2008; 16) Carlos Crovetto. 2008: 17) John Baker, 2008; 18) Fabio Leiva. 2008; 19) Estimate by the authors

Разбирането за съществуване на аграрна иновационна система предполага прилагане на подхода “отдолу-нагоре” при изследване внедряването на консервационно земеделие. Основните характерни черти на този подход могат да се обобщят в следните направления: Първо: отделният селскостопански производител следва да се разглежда като “фокус” на иновационна по своите резултати мрежа; Второ: идентифицирането на агентите, които участват в преноса на знание в сферата на производството следва да се осъществява от гледна точка на тяхното реално влияние върху равнището и разпространението на внедряването в производството; Трето: резултатите от фундаменталните и научно-приложни изследвания следва да се разглеждат като ограничаващ фактор (горна граница) за технологичното обновяване на производството; Четвърто: взаимодействията в иновационната система и потенциалът на селскостопанските производители да възприемат и превръщат получената информация в полезно знание следва да се разглеждат като определящи дифузията (разпространението) на тази нова технологична практика.

Таблица 1