Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

Трето: Основните предимства на този подход в сравнение с традиционния са следните: а) прави възможно идентифицирането на точния механизъм, посредством който генерираното знание се предава към производителите, за осъществяване на тази технологична иновация в производството; б) дава възможност за разработване на модели на реалните взаимовръзки между производителите и организациите, осъществяващи преноса на системното знание за прилагане на консервационно земеделие и оттук – за концептиране върху подобряване качеството¹¹³ на връзките между участниците в иновационния процес; в) акцентът върху иновационния потенциал на производствените системи и институциите които го повлияват дава възможност да бъдат изведени насоки за по-пълно използване на резултатите от научните изследвания.

В заключение ще отбележим, че проблематиката на внедряването на консервационно земеделие в даден район е мащабна и изключително сложна. Теорията за иновационните системи предоставя теоретична обосновка на новите разбирания за участниците в организацията на този процес в съвременните условия. Представената концепция обосновава обобщаващи черти на всяка от представените три групи участници – производители, организации, ангажирани с научно обслужване на производителите и изследователски организации. Абстрахирането от специфичните интереси и роли на участниците, включени във всяка една от тези групи в значителна степен опростява комплексната реалност. От тази гледна точка, за да бъде детайлно изследвано влиянието на множеството от разнородни агенти върху процесите на придобиване и оползотворяване на информация в производството, е необходимо да бъдат включени идеи и от други теоретични подходи (напр. теориите за социологическите системи, теорията за системната комуникация и др).

АНАЛИЗ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

INDICATORS ANALYSIS FOR RURAL DEVELOPMENT

IN EUROPEAN UNION
Радка Ненова¹¹⁴

Radka Nenova

Една от насоките на Общата селскостопанска политика, която е актуална в съвременния етап, е развитие на селските райони. В България през 2006 г. е изготвен Национален стратегически план за развитие на селските райони (2007 – 2013 г.), а в последствие и Програма за неговото приложение. Основните цели на Програмата са четири и съответстват на четири оси. В настоящия доклад е акцентирано върху Ос 1 Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектор, чрез анализ на изходните данни за показателите през 2007 г. Получените резултати могат да бъдат използвани като база за сравнение с изпълнението на Плана през следващите години. Стойностите на избраните показатели за България са съпоставени с тези на останалите страни-членки на Европейския съюз (ЕС), въз основа на което са изведени конкретни препоръки за подобряване на развитието на селските райони.

Показателите за анализ на Ос 1 от Програмата за развитие на селските райони са съгласно Наръчника за Общата рамка за мониторинг и оценка¹¹⁵. Основните показатели са представени на фиг. 1. В настоящото изследване на анализ са подложени базовите показатели.

Фиг. 1. Основни показатели

В настоящия доклад са анализирани стойностите на базови показатели, свързани с целите (виж. таб. 1) и базовите показатели, свързани с контекста (виж таб. 2) за оценка на Ос 1 от Програмата за развитие на селските райони през 2007 г. Проучването на данните¹¹⁶ за първата година от действието на програмата може да служи като база за бъдещи сравнения. Данните са налични за всичките 27 държави-членки на ЕС.

Таблица 1

От групата на базовите показатели, свързани с целите за 2007 година, е публикувана информация за Възрастовата структура в земеделието, Производителността на труда в земеделието, Брутообразуването на основен капитал в земеделието, Брой стопанства с размер под една икономическа единица. Към тази група се включват още 9 показателя, но данните за тях са за период преди 2007 г.

Втората група показатели (свързани с контекста) е разделена в две подгрупи: показатели за използване на земеделската земя и показатели за структура на стопанствата. Използването на земята се наблюдава чрез процентите от Използваната земеделска площ, които са съответно в обработваема земя, пасища и трайни насаждения. Структурата на стопанствата включва показателите: Брой стопанства, Използвана земеделска площ, Средна площ на стопанство, Среден икономически размер и Човешки ресурси. Към втората група показатели има още два, които се отнасят за горското стопанство и по тази причина не са включен в анализа.

Първият показател от тази група е Възрастова структура в земеделието. Той е изчислен като отношение на заетите в земеделието под 35-годишна възраст към тези над 55-годишна възраст. Колкото стойността на коефициента е по-близка до 0, толкова възрастовата структура е по-лоша, при 1 – балансирана, а над 1 – добра. От таблица 1 е видно, че в Австрия и Полша младите фермери са над 1/3 от фермерите над 55 години, във Финландия и Германия са 1/4, а в Чехия и Франция около 1/5. В останалите страни-членки възрастовата структура е по-лоша, като България се нарежда на предпоследното място със стойност 0,04, заедно с Италия, Кипър и Великобритания. На последното място е Португалия с 0,03. Ниските стойности на коефициента показват лоша възрастова структура в земеделието за целия ЕС. Близките до нула стойности недвусмислено сочат, че почти няма млади европейци, които се занимават със земеделие. Тази тенденция трябва да бъде наблюдавана внимателно през следващите години, защото е с подчертано негативен характер (особено в България).

Вторият показател Производителност на труда в земеделието е измерен като отношение между Брутната добавена стойност (БДС), създадена в селското стопанство и Човешките ресурси, измерени чрез Годишните работни единици (ГРЕ). В човешките ресурси се включват само заети на пълен работен ден. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова производителността на труда е по-висока. За някои държави като Белгия, Германия, Ирландия, Гърция и Малта, производителността е отрицателна, което вероятно е резултат от високо междинно потребление и показва, че БДС, създадена в тези страни е недостатъчна. Най-висока производителност на труда е постигната от Естония (19) и Литва (16,5), следвани от Унгария (8,8) и България (8). Общата тенденция за ЕС сочи сравнително ниска производителност на труда, но по този показател България се намира на едно от челните места.

Третият показател е Брутообразуване на основен капитал (БООК) в земеделието. Както се вижда от таблица 1, с най-високи стойности е брутообразуването във Франция и Италия. В останалите страни-членки на ЕС наблюдаваният показател е с по-ниски стойности, което се определя от различните мащаби. Стойността на показателя БООК в България (148 млн. евро) е съпоставима, като стойност, със стойностите на Естония и Словакия. С по-ниска стойност е единствено Люксембург.

Последният показател от тази група е Брой ферми под 1 икономическа единица (ИЕ) – това са фермите, които съществуват за задоволяването на собствените си нужди. Колкото броят на тези ферми е по-малък, толкова по-благоприятни са стойностите на наблюдавания индикатор. Според таблица 1 най-много стопанства под 1 ИЕ има в Румъния (над 3 млн.), Полша (над 1 млн.), Унгария (над 480 хил.), България (над 370 хил.) и т. н. България отново се доближава до негативните резултати – голям брой стопанства, които произвеждат само за собствени нужди.

За да се получи ясна представа за стойностите на последния показател в анализа трябва да се включат и други показатели, като общ брой на стопанствата и среден икономически размер на стопанство, т. е. показатели за структурата на стопанствата.

Първата подгрупа на базовите показатели, свързани с контекста са показателите за използване на земеделската земя. Те изразяват каква процентна част от Използваната земеделска площ (ИЗП) е обработваема земя, каква – пасища и каква – трайни насаждения. В България 87,3% от ИЗП е обработваема земя, 9,2% са пасища и 2,9% – трайни насаждения. Подобна структура има в Унгария и в Швеция. В Дания и Финландия процентът на обработваемата земя е още по-голям – над 90%. В друга група държави (Полша, Германия, Словакия, Естония, Литва, Франция, Румъния и Белгия) обработваемата земя е около 2/3, пасищата около 1/3, а процентът на трайните насаждения е до 2%. В Холандия, Люксембург и Австрия ИЗП се разпределя почти по равно между обработваема земя и пасища, а трайните насаждения са, както в предходната група до 2%. Повече от половината от ИЗП е заета от пасища в Ирландия, Португалия, Словения и Великобритания. Важно е да се отбележи, че по-големи площи с трайни насаждения има в Кипър, Гърция, Португалия, Испания, Италия и Малта. Използването на земеделската земя в страните от ЕС зависи от природните дадености на всяка държава, но като обобщение може да се посочи, че голям процент от ИЗП на ЕС е обработваема земя, следвана от пасищата и на последно място – трайни насаждения.

Показателите за структурата на стопанствата са няколко. Първите три от тях са Брой стопанства, ИЗП (ha) и Средна площ на стопанство (ha). Те ще бъдат анализирани едновременно, т. к. са взаимно свързани. По показателя Брой стопанства (във възходящ ред) България се нарежда на 20^-то място с над 490 хил. бр. Използваната земеделска площ на нашата държава е около 3 млн. ha, което предопределя ниския среден размер на едно стопанство – 6,2 ha. Чехия, Швеция, Австрия и Португалия са със същия размер ИЗП (около 3 млн. ha), но средната площ на едно стопанство в тези държави е много по различна. Следователно като критерий за определяне на структурата на стопанствата, в зависимост от ИЗП и броя на стопанствата, трябва да се използва средната площ на стопанство.

С най-малък среден размер на стопанство е Малта (0,9 ha). В групата до 10 ha попадат още Румъния, Кипър, Гърция, България, Полша, Словения, Унгария и Италия. Всички останали държави са с по-голям среден размер на едно стопанство, като на първо място по този показател се нарежда Чехия с почти 90 ha. В обобщение от анализа на трите показателя, може да се посочи, че структурата на стопанствата в ЕС не е еднородна. В девет държави-членки, включително и България, средният размер на стопанство е под 8 ha, което означава, че земеделието в тях е дребно. В други 13 държави стопанствата са със среден размер между 10 и 50 ha, а в останалите 5 държави – над 50 ha.

След анализа на броя на стопанствата резултатите могат да бъдат обвързани с показателя брой стопанства под 1 ИЕ. Съпоставката на двата показателя потвърждава, че голяма част от общия брой стопанства в Румъния, Полша, България и Унгария са стопанства с размер под 1 ИЕ.

Следващия показател за структурата на стопанствата е Среден икономически размер на стопанство, измерен в ИЕ. От данните в таблица 2 е видно, че в България средния икономически размер е 2,2 ИЕ. От анализа на предходните индикатори стана ясно, че голяма част от тези стопанства са с размер под 1 ИЕ, което подсказва, че всъщност земеделието в България произвежда продукция, достатъчна само за задоволяване на собствените си нужди. Със сходни стойности са Румъния, Литва, Латвия и Унгария, като в Румъния средният икономически размер е 1 ИЕ. На първо място по този показател се нарежда Холандия (111 ИЕ). С над 50 ИЕ са Белгия, Дания, Франция и Люксембург.

Последният показател за структурата на стопанствата е Човешки ресурси, измерен в Годишни работни единици (ГРЕ). Този показател измерва равнището на заетите на пълен работен ден в земеделието. Както се вижда от последната колона на таблица 2 най-много заети на пълен работен ден има в Италия, Полша и Румъния. Ако сравним тези данни с броя на стопанствата в съответните страни ще установим, че в едно стопанство е зает средно по един работник на пълен работен ден. Същият извод е валиден и за България. В ЕС има и държави, в които броят на стопанствата е по-малък от разполагаемите човешки ресурси. Това вероятно се дължи на факта, че в тези държави се използва повече работна ръка, заета на непълен работен ден.
5. Изводи и препоръки

От проведения анализ на базовите показатели, характеризиращи Ос 1 от Националния стратегически план за развитие на селските райони (2007 – 2013 г.), могат да бъдат посочени някои по-важни изводи и препоръки: