Д О К Л А Д
от Министра на финансите,
г-н Д. Божилов
Относно: Законопроекта за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
Господине Председателю,
Върховната сметна палата изпраща законопроект за изменение на чл. 75 от Закона за В[ърховната] с[метна] палата и за о[бластните] с[метни] палати, с който се цели за председател на специалния съд при Палатата да се назначава един от членовете на Върховния касационен съд, вместо председател на отделение.
Като Ви докладвам горното, моля Ви, Господине Председателю, да занимаете почитаемия Министерски съвет с въпроса, който, ако одобри, да приеме следното
П О С Т А Н О В Л Е Н И Е:
Одобрява се да се внесе за разглеждане и гласуване от Народното събрание Законопроекта за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
Засяга: Върховната сметна палата
М И Н И С Т Ъ Р : (п) Д. Божилов
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 439, л. 6. Оригинал. Машинопис. Печатно.
№ 221
Доклад от Добри Божилов, министър на финансите, до цар Борис III за одобрение и внасяне за разглеждане и приемане от Народното събрание на Законопроект за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, 23 юни 1942 г.
ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ
ДОКЛАД
№ 5908
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО!
На основание чл. 109 от Конституцията, имам чест да помоля, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, да благоволите и одобрите да се внесе за разглеждане и гласуване от Народното събрание тук приложения ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ЗА ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
София, 23 юний 1942 година.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Д. Божилов
На доклада има надпис: “На първообразния с[ъс] собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано “Одобрено. БОРИС III”.
ЦДА, Ф.173 К, оп. 6, а.е. 2077, л. 2. Копие. Машинопис.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 439, л. 10. Копие. Машинопис.
№ 222
Мотиви към законопроекта за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, юни 1942 г.
МОТИВИ
към законопроекта за изменение на чл. 75
от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати
Господа народни представители,
Съгласно със Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, Специалния съд при палатата се председателствува от един председател на отделение на Върховния касационен съд, който се командирова от министра на правосъдието. Това съставлява голямо неудобство, понеже по този начин всяка година едно от отделенията на Върховния касационен съд се лишава от председателя си, който пази практиката на отделението.
Ето защо налага се да се измени горния закон, като вместо председател на отделение, за председател на Специалния съд се командирова един от членовете на Върховния касационен съд, както е било и по-рано, без това да е било в ущърб на работата.
Горното като излагам, моля Ви, Господа народни представители, да разгледате и гласувате изготвения за целта законопроект.
София, юний 1942 година
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Д.Божилов
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 6, а.е.2277, л. 3. Печатно.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 439, л. 11. Оригинал. Машинопис.
№ 223
Закон за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, приет от ХХV-то Обикновено Народно събрание.
София, 26 юни 1942 г.
ЗАКОН
за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата
и за областните сметни палати
Параграф единствен. В чл. 75 думите “един от председателите на отделение” се заменят с думите “един от членовете”.
Настоящият закон е приет от ХХV-то Обикновено Народно събрание, през четвъртата му извънредна сесия, в 5-то заседание, държано на 26 юний 1942 г.
София, 26 юний 1942 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Калфов
СЕКРЕТАР: Ат. Цвет[ков]
НАЧАЛНИК НА КАНЦЕЛАРИЯТА: ...*
ЦДА, Ф.173 К, оп. 6, а.е. 2277, л. 6. Оригинал. Печатно. Машинопис.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 439, л. 16. Оригинал. Печатно. Машинопис.
№ 224
Доклад от Добри Божилов, министър на финансите, до цар Борис III за утвърждаване с указ на приетия от Народното събрание Закон за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София,29 юни 1942 г.
ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ.
Д О К Л А Д
№ 6163
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО!
На основание чл. 45 от Конституцията, чест имам най-почтително да помоля, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, да благоволите и чрез подписване на тук приложения указ, да утвърдите приетия от ХХV-то Обикновено Народно събрание, през четвъртата му извънредна сесия, в 5-то заседание, държано на 26 юний 1942 година, ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 75 ОТ ЗАКОНА ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА И ЗА ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ.
София, 29 юний 1942 година
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Д. Божилов
ЦДА, Ф. 3 К, оп. 10, а.е. 28, л. 65. Оригинал. Машинопис. Ръкопис.
№ 225
Указ на цар Борис III за утвърждаване на Закон за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, 30 юни 1942 г.
У К А З
№ 39
НИЕ БОРИС III
С Божия милост и народната воля
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички Наши поданици, че ХХV-то обикновено Народно събрание, през четвъртата му извънредна сесия, в 5-то заседание, държано на 26 юний 1942 година, гласува и прие
НИЕ УТВЪРДИХМЕ И УТВЪРЖДАВАМЕ следния
ЗАКОН
за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата
и за областните сметни палати
Параграф единствен. В чл. 75 думите “ един от председателите на отделение” се заменят с думите “един от членовете”.
Настоящият закон се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие.
Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Министър на финансите.
Издаден в София на 30 юний 1942 година.
Министър на финансите: Д[обри] Божилов
№ 7114
София, 1 юлий 1942 г.
Пазител на Държавния печат:
Министър на правосъдието: К. Партов
ЦДА , Ф. 3 К, оп. 10, а.е. 28, л. 63, 64, 66. Оригинал. Машинопис. Печатно.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 439, л. 20-22. Препис. Машинопис. Печатно.
№ 226
Мотиви към законопроекта за построяване на сгради на Върховната сметна палата и на областните сметни палати.
София, 20 юли 1942 г.
МОТИВИ
към законопроекта за построяване сгради
за Върховната и областните сметни палати
ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Известни са неудобствата и несгодите за държавните учреждения, когато те се помещават в частни здания. Поради това, че тия здания никога не се строят с оглед нуждите на определено обществено учреждение, те често пъти не задоволяват елементарни, присъщи на службите, нужди, нещо, което неблагоприятно се отразява, както върху работата на служителите в тях, тъй и върху посетителите.Типичен пример в това отношение са министерствата и съдилищата в столицата, които до скоро се помещаваха в частни здания.
Независимо от това, обаче, въпросът за снабдяване държавните учреждения с нарочни и собствени сгради има и друга една, от по-съществено значение, страна финансовата. Не е нужно да се посочат цифрови данни, за да се види, какви грамадни суми са изразходвани от държавата в течение на времето, откакто тя плаща наеми на здания за държавни нужди. Достатъчно е да се вземе за пример един само случай, за да се убедим, че в течение на 10 15 години държавата плаща за наем на дадено учреждение толкова, колкото струва собствеността на същото здание. От това гледище, прочее, държавата има голям интерес да снабди всички държавни учреждения с[ъс] собствени сгради, защото по такъв начин ще облекчи значително съответната част от разходния бюджет.
Но понеже за дълго още време нашата сравнително млада държава, поради липса на достатъчни средства, не ще бъде в положение да снабди всички държавни учреждения с нарочни държавни сгради, налага се да се потърси там, където това е възможно някакъв особен начин за снабдяване поне на някои по-важни държавни учреждения със собствени сгради. В това отношение за пример могат да ни послужат пак съдилищата, респективно Министерство на правосъдието, което с[ъс] Закона за построяване сгради за съдебни места в Царството, направи и продължава да строи сгради, които могат да служат за показ и гордост на страната. Върховната и областните сметни палати, изпълнявайки една съществена обществена функция, която по естеството си е такава, че ползува твърде много частните лица, може, поради тия обстоятелства, да бъдат поставени между учрежденията, за които подхожда и следва да се прибегне до особен начин за снабдяването им с[ъс] сгради. И ето, само Върховната и Софийската областни сметни палати плащат наем за своите помещения общо годишно 1,058,000 лева; тази цифра ще се увеличи, разбира се, значително, като се прибави и наемът за останалите сметни палати. А тези разходи биха могли да се избегнат, като се построят сгради за сметните палати, и то с[ъс] средства не от държавното съкровище, а събрани от самите палати. Предлаганият законопроект има за цел да осъществи тази именно задача, като набере средства от частните лица, ползващи се от услугите на сметните палати, в[ъв] форма на такси и берии в съвсем незначителен размер, събирани в особени марки (чл. чл. 4 и 5).
Събирането, пазенето и оползотворяването на тия средства е уредено в чл. чл. 5 и 6 на проекта. Както се каза, вече, опитът, направен от Министерството на правосъдието, даде отлични резултати, затова и настоящият проект, що се отнася до създаването на орган за провеждане и изпълнение на поставената задача, е заимствуван от Закона за построяване сгради за съдебните места в Царството (чл. чл. 1 и 2). Особеното в тоя проект се състои в това, че с него се дава възможност за бързо движение на предприятията, съкращавайки формалностите докрай, което се постига чрез текста на чл. 7, а именно, че предприятието се извършва по реда на чл. 120-а от Закона за бюджета, отчетността и предприятията. Това отклонение от общия ред се явява, в случая оправдано, тъй като в изпълнение на предприятията са ангажирани представители на върховното контролно учреждение в страната и то председателят и съветници на Върховната сметна палата.
Считайки, че тоя законопроект е целесъобразен и навременен, моля Ви, Господа Народни представители, да го гласувате и приемете.
МИНИСТЪР: (п) Д[обри] Божилов
ЦДА, Ф. 242 К, оп. 4, а.е. 420, л. 2 3. Копие. Машинопис.
№ 227
Закон за построяване на сгради на Върховната сметна палата и на областните сметни палати.
София, юли 1942 г.
З А К О Н
ЗА ПОСТРОЯВАНЕ СГРАДИ ЗА ВЪРХОВНАТА И
ОБЛАСТНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ
Чл. 1. При Върховната сметна палата се създава фонд за построяване сгради за Върховната и областните сметни палати, който е отделна юридическа личност.
Чл. 2. Фондът се управлява от комитет, състоящ се от: Председателя на Върховната сметна палата, за председател на комитета, и членове: двама съветници от същата палата, избрани от общото й събрание, единият от които да е секретар, юрисконсулта при Министерството на земеделието и държавните имоти, или негов заместник, посочен от министъра на земеделието и държавните имоти, и един архитект, посочен от министъра на обществените сгради, пътищата и благоустрайството.
Управлението на фонда има право да назначава, по бюджета на фонда, при нужда, служители за канцеларска и отчетническа работа, както и технически персонал за ръководство и изпълнение на строежите. Тия лица са държавни служители.
Чл. 3. Комитетът изработва програма за постепенно построяване сгради за сметните палати и се грижи за изпълнението на тази програма, съобразно с нуждите, като започне с построяване една обща сграда за Върховната сметна палата и за Софийската областна сметна палата.
Проекционните планове за сгради на областните сметни палати се изработват с оглед да се построят такива сгради.
Чл. 4. Средствата на фонда се набират от особени такси и берии, а именно:
1) Такса на виза за платежните заповеди, издадени в полза на частни лица, физически и юридически: а) по 1 лв. на платежна заповед за сума от 500 до 1000 лева включително и б) по 2 лв. за всяка хиляда, или част от хиляда, за платежни заповеди на суми по-голями от 1000 лева.
2) Такса по два лева за всяко удостоверение, или препис от документи, издавани от Върховната или областните сметни палати.
3) По 10 лева за всяка апелативна жалба против решения на областните сметни палати и постановления на управителя на Българската земеделска и кооперативна банка, постановени по ревизионни актове.
4) По 10 лева за всяка касационна жалба против решения на областните сметни палати.
5) По 10 лева за всяка жалба за преглед по чл. чл. 71 73 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
6) По 10 лева за всяка молба за преглед на влезли в законна сила решения на областните сметни палати по ревизионни актове, както и за молби за преглед на влезли в законна сила решения на съда при Върховната сметна палата.
Чл. 5. Таксите и бериите за фонда се събират в особени фондови марки, наречени “Фонд постройка на сметни палати”. Тия марки се отпечатват в Държавната печатница, по решение на комитета на фонда (чл. 2).
Отчетника на фондовите марки и постъпилите от тях суми е касиерът на фонда.
Постъпленията във фонда се внасят на текуща лихвена сметка на някое държавно учреждение, по решение на комитета.
Чл. 6. Всички учреждения в Царството, които издават платежни заповеди, сметните палати, когато издават удостоверения, преписи от документи, или приемат апелативни или касационни жалби, или молби за преглед, както и съдът при Върховната сметна палата (в случая чл. 4, т. 6) са длъжни да събират суми за фонда предварително. За тази цел, всички тия учреждения се снабдяват от фонда с фондови марки. Всяко учреждение посочва на фонда по едно или повече длъжностни лица за отчетници на фондовите марки. Тези лица се считат държавни отчетници и се отчитат пред фонда, съгласно правилника на същия.
Чл. 7. Всички предприятия на фонда (по смисъла на чл. 119 от Закона за б[юджета], о[тчетността] и предприятията се извършват по реда на чл. 120-а от Закона за б[юджета], о[тчетността] и предприятията. Комитетът на фонда в случая замества предвидената в казания чл. 120-а комисия.
Чл. 8. Комитетът изработва и гласува всяка година бюджет за разходите на фонда, които се одобряват от Министерския съвет.
Чл. 9. Всички евентуални доходи, които биха носили построените от фонда сгради, както и лихвите от капитали на фонда, съставят приход на последния, а след привършване на постройката за всички сметни палати, тия доходи ще постъпят в приход на държавното съкровище.
Чл. 10. Построените от фонда сгради са държавно имущество.
Чл. 11. Върховната сметна палата, общо събрание, изработва правилник за приложение на този закон, който се утвърждава от министър-председателя.
ЦДА, Ф. 242 К, оп. 4, а.е. 420, л. 4-5. Копие. Машинопис.
№ 228
Решение на Общото събрание на Върховната сметна палата за реда на връщане на неправилно събрани или внесени суми във фонд “Общински налози”.
София, 9 септември 1942 г.
Препис от Препис.
ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА
Р Е Ш Е Н И Е
№ 142/о.с.
Гр. София, 9 септемврий 1942 година
С Ъ С Т А В:
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СЪВЕТНИК: Д-р Христо Иванов
СЪВЕТНИЦИ: Георги Петков
Стоян Стойчев
Никола Бочаров
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев
Докладва съветникът Стоян Стойчев.
Министърът на финансите, с писмо № 4185 от 29.VI.1942 г., моли Върховната сметна палата, на основание чл. 38 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, да се произнесе по следния въпрос, а именно: Когато връщането на неправилно събраните или внесени суми въ[в] фонда “Общински налози” бъде поискано писмено в шестмесечен срок по чл. 5 от Наредбата-закон за общинския налог, но по една или друга причина сумата не бъде върната навреме, т.е. не бъде издадена платежна заповед за връщането й, вносителят, за да има право да я получи, в какъв срок трябва наново да поднови искането си за връщане на сумата в срока по чл. 5 от казаната по-горе наредба-закон ли, или в тригодишен срок по чл. 115 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията?
Върховната сметна палата общо събрание на отделенията й, за да се произнесе по повдигнатия въпрос, взе предвид:
Съгласно чл. 116 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията, всички “суми, произходящи от неправилно или в повече събрани данъци, такси, берии, мита и др. такива, връщането на които не бъде поискано в продължение на три години от събирането им, остават в полза на държавното съкровище. Тази давност се прилага, ако в специалните закони не е предвидена по-къса давност”.
От горното постановление на закона е видно, че предвидената в него тригодишна погасителна давност е приложима само в ония случаи на връщане неправилно или в повече събрани данъци, такси и др., за които в специалните закони не е предвидена друга по-къса давност.
Въпросът за неправилно събраните или неправилно внесени суми въ[в] фонда “Общински налози”, предмет на запитването, е изрично уреден в Наредбата-закон за общинския налог (ДВ, бр. 237/1936 г.), който закон е специален. Според чл. 5 от същия закон, неправилно събраният общински налог, както и неправилно внесените суми в приход на фонда “Общински налози”, се връщат, ако се поискат от вносителите писмено в продължение на шест месеца от датата на събирането или внасянето. От този текст, по аргумент за противното, следва да се заключи, че всички вземания от фонда “Общински налози”, произтичащи от неправилно събрани или неправилно внесени суми, които не са били поискани в предвидения от закона шестмесечен срок, не подлежат на връщане и се погасяват.
Предвидената в чл. 5 от Наредбата-закон за общинския налог кратка погасителна давност е от обществен интерес. Тя е установена в полза на фонда “Общински налози”, за да може да се ликвидират по-бързо вземанията срещу него. Това съображение запазва своята сила и значение и при евентуалното прекъсване на казаната давност, тъй като и в този случай вземането си остава пак към фонда “Общински налози” и запазва напълно своя правен характер. Ето защо, няма никакво законно основание, след като течението на шестмесечната давност на казания по-горе чл. 5 е било прекъснато вследствие писмено поискване на вземането, да се допуща каквото и да било изменение в продължителността на новата давност, която започва да тече след прекъсването на първата. И в този случай, следователно, новият давностен срок ще бъде също шестмесечен, а не тригодишен.
Вследствие на всичко долуизложено и на основание чл. 38 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати, Върховната сметна палата общо събрание на отделенията й,
Р Е Ш И:
Всички вземания от фонда “Общински налози”, произтичащи от неправилно събрани и неправилно внесени суми, които не бъдат поискани писмено в продължение на шест месеца от датата на събирането им, се погасяват. Новият давностен срок, който почва да тече след евентуалното прекъсване, е също шестмесечен.
Препис от настоящето решение да се изпрати на Министерството на финансите Дирекция на държавния бюджет и отчетност за сведение, а на областните сметни палати за изпълнение.
ДА Смолян, Ф. 170 К, оп. 1, а.е. 53, л. 29. Препис. Машинопис.
№ 229
Заповед на Богдан Филов, министър-председател и министър на външните работи и на изповеданията, за назначаване на Евдокия Манчева на длъжност подсекретар на Специалния съд при Върховната сметна палата.
София, 23 септември 1942 г.
ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА
Сподели с приятели: |