Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

Чл. 101. Пер­со­на­лът на ар­хи­ва­та се със­тои от един ар­хи­вар и нуж­д­но­то чис­ло по­мощ[ник] ар­хи­ва­ри. По раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля в тях­на по­мощ мо­же да се да­де и част от дру­гия по­мо­щен пер­со­нал на па­ла­та­та.

Чл. 102. За ре­дов­но­то и пра­вил­но от­п­рав­ле­ние на служ­ба­та и доб­рия ред на ар­хи­ва­та от­го­ва­ря ар­хи­ва­рят.

Чл. 103. За ар­хи­ва­та се во­дят след­ни­те кни­ги:

1) днев­ник на пос­тъ­пи­ли­те го­диш­ни от­че­ти (обр. № 11).

2) днев­ник за пос­тъ­пи­ли­те в па­ла­та­та ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве (обр. № 12).

3) пар­тид­на кни­га за пос­тъ­пи­ли­те от­че­ти и за из­вър­ше­ни­те по тях дейс­т­вия (обр. № 13).

4) пар­тид­на кни­га на под­ле­жа­щи­те на ре­ви­зия уч­реж­де­ния и за за­пис­ва­не пос­тъ­пи­ли­те ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве (обр. № 14).

5) опис­на кни­га за де­ла­та по от­че­ти­те и ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве (обр. № 15).

6) ар­хив­на кни­га (обр. № 16).

7) пар­тид­на кни­га на уч­реж­де­ни­я­та за за­ве­ре­ни­те от па­ла­та­та кви­тан­ци­он­ни кни­ги (обр. № 9).

Чл. 104. По­лу­че­ни­те в па­ла­та­та го­диш­ни от­че­ти се при­е­мат от ар­хи­ва­ря и се за­пис­ват вед­на­га след пос­тъп­ва­не­то им в днев­ни­ка обр. № 11 и пар­тид­на­та кни­га обр. № 13. Пре­ди за­пис­ва­не­то им, оба­че, тряб­ва да се про­ве­ри да­ли не лип­с­ват ня­кои от при­ло­же­ни­я­та на от­че­та, спо­ред опи­са за пре­ло­же­ни­я­та. Ако лип­с­ват ня­кои от при­ло­же­ни­я­та, па­ла­та­та пра­ви пос­тъп­ки за из­дир­ва­не­то им.

Па­ла­та­та уве­до­мя­ва съ­от­вет­но­то уч­реж­де­ние за по­лу­ча­ва­не­то на от­че­та.

Чл. 105. При пос­тъп­ва­не­то на все­ки от­чет ар­хи­ва­рят е длъ­жен да про­ве­ри по кни­га­та обр. № 9 да­ли с от­че­та са пред­с­та­ве­ни всич­ки по­лу­че­ни от уч­реж­де­ни­е­то квит[ан­ци­он­ни] кни­ги. Ако към от­че­та са пред­с­та­ве­ни по-мал­ко квит[ан­ци­он­ни] кни­ги, съ­щи­те се изис­к­ват, щом по тях е ра­бо­те­но, или се на­реж­да да се пред­с­та­вят за пре­за­вер­ка, ако по тях не е ра­бо­те­но.

Чл. 106. По­лу­че­ни­те в па­ла­та­та от­че­ти се под­реж­дат в ар­хив­но­то по­ме­ще­ние по ре­да на за­пис­ва­не­то им в днев­ни­ка. На все­ки от­чет се пос­та­вя ети­кет с оз­на­ча­ва­не на­и­ме­но­ва­ни­е­то на уч­реж­де­ни­е­то, вре­ме­то, за ко­е­то се от­на­ся от­че­та и но­ме­ра, под кой­то той е за­пи­сан в днев­ни­ка.

Чл. 107. Неп­ро­ве­ре­ни­те от­че­ти се дър­жат от­дел­но от про­ве­ре­ни­те. Пос­лед­ни­те се под­реж­дат на раф­то­ве по ре­да на об­ра­зу­ва­ни­те по тях де­ла.

Чл. 108. От­чет­ни­те кни­жа на об­щи­ни­те и об­щин­с­ко-сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­я­тия, де­ла­та, ко­и­то са свър­ше­ни, как­то и ония, по ко­и­то са из­да­де­ни окон­ча­тел­ни ре­ше­ния, но де­ла­та по тях не са свър­ше­ни, а сро­кът по чл. 73 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти е из­те­къл, се пер­фо­ри­рат и връ­щат на те­зи уч­реж­де­ния за съх­ра­не­ние. Връ­ща­не­то на от­чет­ни­те кни­жа ста­ва с пис­мо, ко­е­то но­си ар­хив­ния но­мер на де­ло­то и да­та­та на връ­ща­не­то, ка­то чер­нов­ка­та от пис­мо­то се при­ла­га към де­ло­то, а в съ­от­вет­на­та пар­ти­да се от­бел­з­ва да­та­та на пис­мо­то.

Чл. 109. Про­ве­ре­ни­те го­диш­ни от­че­ти на фон­до­ви­те, дър­ж­в­ни­те, дър­жав­но-ав­то­ном­ни­те и об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния, де­ла­та по ко­и­то са свър­ше­ни и опи­са­ни в ар­хив­на­та кни­га, се под­реж­дат на раф­то­ве по ре­да на ар­хив­ния но­мер и се па­зят до уни­що­же­ни­е­то им. След уни­що­же­ни­е­то, в съ­от­вет­на­та пар­ти­да се от­бе­ляз­ва но­ме­ра и да­та­та на ак­та за уни­що­же­ни­е­то.

Чл. 110. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца от ар­хи­ва­та сле­дят за дви­же­ни­е­то на съх­ра­ня­ва­ни­те в ар­хи­ва­та от­чет­ни и дру­ги кни­жа.

Ис­ка­ни­я­та на съ­деб­ни­те мес­та и ли­ца, на фи­нан­со­ви­те ин­с­пек­то­ри и др. за из­п­ра­ща­не от­чет­ни кни­жа се раз­ре­ша­ват от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.

Ко­га­то се из­п­ра­щат от­чет­ни кни­жа на дру­ги уч­реж­де­ния или ли­ца, в съ­от­вет­на­та пар­тид­на кни­га се от­бе­ляз­ва но­ме­ра на пис­мо­то, с ко­е­то са из­п­ра­те­ни и вър­на­ти тия кни­жа.

Чл. 111. От­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, по ко­и­то па­ла­та­та е из­да­ла ре­ше­ние, ако се ис­кат от от­чет­ни­ци­те за справ­ка, се из­п­ра­щат на съ­от­вет­ния да­нъ­чен на­чал­ник.

Чл. 112. Справ­ки по съх­ра­ня­ва­ни­те в ар­хи­ва­та кни­жа мо­гат да пра­вят са­мо за­ин­те­ре­со­ва­ни­те ли­ца или тех­ни­те по­ве­ре­ни­ци. Справ­ки се да­ват са­мо в оп­ре­де­ле­ни­те за то­ва ча­со­ве. Те се раз­ре­ша­ват от сек­ре­та­ря на па­ла­та­та и се из­вър­ш­ват ви­на­ги в при­сът­с­т­ви­е­то на длъж­нос­т­но ли­це от кан­це­ла­ри­я­та. При прег­леж­да­не­то на кни­жа­та, ли­це­то, ко­е­то из­вър­ш­ва справ­ка­та, мо­же да сне­ма бе­леж­ки или из­в­ле­че­ния от кни­жа­та са­мо с мо­лив, но не и да пра­ви под­чер­та­ва­ния в тях.

Чл. 113. Кви­тан­ци­он­ни­те кни­ги, ко­и­то се по­лу­ча­ват в па­ла­та­та за преп­ра­ща­не на об­щи­ни­те, дър­жав­ни­те и дру­ги уч­реж­де­ния, след ка­то се прош­ну­ро­ват и под­пе­ча­тат, се впис­ват в пар­тид­на­та кни­га обр. № 9.

Кви­тан­ци­он­ни­те кни­ги се за­ве­ря­ват от сек­ре­та­ря на па­ла­та­та.

Чл. 114. По всич­ки от­чет­ни кни­жа и пре­пис­ки, по ко­и­то па­ла­та­та из­да­ва юрис­дик­ци­он­ни ре­ше­ния, се об­ра­зу­ват от­чет­ни де­ла.

От­чет­ни­те де­ла се об­ра­зу­ват след ка­то на из­ло­же­ни­е­то на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка по от­че­та, пре­пис­ка­та или кни­жа­та се да­де ход и по не­го се пос­та­но­ви ре­ше­ние.

От­чет­ни­те де­ла по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве, по ко­и­то па­ла­та­та се про­из­на­ся в ре­дов­но за­се­да­ние (чл. 15 п. 5), се об­ра­зу­ват след пос­та­но­вя­ва­не на ре­ше­ни­е­то.

По ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве, по ко­и­то не са пос­та­но­ве­ни не­из­дъл­же­ния от фи­нан­со­вия ин­с­пек­тор, не се об­ра­зу­ват от­чет­ни де­ла. Те се па­зят в осо­бе­ни пап­ки.

Чл. 115. Об­ра­зу­ва­ни­те от­чет­ни де­ла се впис­ват в опис­на­та кни­га обр. № 15. Но­ме­ра­ци­я­та на де­ла­та се во­ди спо­ред опис­на­та кни­га и за­поч­ва от на­ча­ло­то на вся­ка ка­лен­дар­на го­ди­на от № 1 и след­ва неп­ре­къс­на­то до края на го­ди­на­та.

Чл. 116. Вър­ху пред­на­та ко­ри­ца на вся­ко де­ло се от­бе­ляз­ва на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Па­ла­та­та, но­ме­ра на де­ло­то, под кой­то е за­пи­са­но в опис­на­та кни­га, пред­ме­та на де­ло­то, име­то на от­чет­ни­ка, по от­че­та или ре­ви­зи­я­та на кой­то е об­ра­зу­ва­но де­ло­то и но­ме­ра и ви­да на из­да­де­но­то ре­ше­ние.

Чл. 117. Ко­га­то ре­ше­ни­е­то по ня­кое де­ло бъ­де об­тъ­же­но пред по-гор­на ин­с­тан­ция, де­ло­то, след ка­то се про­но­ме­ру­ва, прош­ну­ро­ва и опи­ше, се из­п­ра­ща по при­над­леж­ност. В то­зи слу­чай, на мяс­то­то на де­ло­то се ос­та­вя ко­ри­ца, в ко­я­то се пос­та­вя чер­нов­ка­та от преп­ро­во­ди­тел­но­то пис­мо и всич­ки дру­ги кни­жа, ко­и­то ще пос­тъ­пят от­пос­ле.

Чл. 118. От­чет­ни­те де­ла се па­зят в ар­хи­ва­та под­ре­де­ни по но­ме­ра и по го­ди­ни в от­дел­ни връз­ки или пап­ки. На вся­ка връз­ка (пап­ка) се при­кач­ва кар­тон, вър­ху кой­то се оз­на­ча­ват но­ме­ра­та на де­ла­та, съ­дър­жа­щи се въ[в] връз­ка­та.

Чл. 119. От­чет­ни­те де­ла се счи­тат за свър­ше­ни:

1) ко­га­то по де­ло­то е из­да­де­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние за из­дъл­же­ние;

2) ко­га­то из­да­де­но­то по де­ло­то окон­ча­тел­но ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние се при­ве­де в из­пъл­не­ние или пък на­че­ти­те по не­го се за­ли­чат по за­кон.

Чл. 120. Свър­ше­ни­те де­ла се опис­ват в ар­хив­на­та кни­га обр. № 16 вед­на­га след свър­ш­ва­не­то им.

Но­ме­ра­ци­я­та на ар­хив­ни­те де­ла се во­ди спо­ред ар­хив­на­та кни­га и за­поч­ва в на­ча­ло­то на вся­ка ка­лен­дар­на го­ди­на от № 1 и след­ва неп­ре­къс­на­то до края на го­ди­на­та. Но­ме­ра­та на де­ла­та и ар­хив­ни­те но­ме­ра на съ­щи­те се на­на­сят в съ­от­вет­на­та пар­ти­да.

Свър­ше­ни­те де­ла се съх­ра­ня­ват по на­чи­на пред­ви­ден в чл. 118 от то­зи пра­вил­ник, но се под­реж­дат спо­ред ар­хив­ни­те им но­ме­ра.

В. РЕ­ГИС­Т­РА­ТУ­РА­ТА И ЕК­С­ПЕ­ДИ­ЦИ­Я­ТА.

Чл. 121. Всич­ки от­п­ра­ве­ни до па­ла­та­та пре­пис­ки се по­лу­ча­ват и раз­пе­чат­ват от сек­ре­та­ря. Па­ке­ти­те, ко­и­то но­сят бе­леж­ка “по­ве­ри­тел­но” или “лич­но”, как­то и тия, ко­и­то се из­п­ра­щат от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и Спе­ци­ал­ния съд при нея, се раз­пе­чат­ват от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.

Всич­ки но­се­ни на ръ­ка ка­са­ци­он­ни и въз­зив­ни жал­би се при­е­мат от сек­ре­та­ря на па­ла­та­та и се за­веж­дат вед­на­га от ре­гис­т­ра­то­ра.

Чл. 122. Всич­ки пос­тъ­пи­ли в па­ла­та­та мол­би, за­яв­ле­ния е др. към ко­и­то са при­ло­же­ни гер­бо­ви мар­ки за об­гер­б­ва­не на раз­ни удос­то­ве­ре­ния, пре­пи­си от ре­ше­ния и пр., се по­лу­ча­ват от сек­ре­та­ря на па­ла­та­та, кой­то за­пис­ва мар­ки­те и вхо­дя­щия но­мер на пре­пис­ка­та въ[в] во­де­ния за цел­та бе­леж­ник, след ко­е­то връ­ща пре­пис­ка­та, а мар­ки­те за­дър­жа в ка­са­та.

Ако пре­пис­ка­та съ­дър­жа гер­бо­ви и дру­ги мар­ки за об­гер­б­ва­не на раз­ни кни­жа, ос­та­ве­ни без дви­же­ние или със­та­ве­ни в на­ру­ше­ние на За­ко­на за гер­бо­вия на­лог, сек­ре­та­рят изис­к­ва съ­от­вет­ни­те кни­жа, об­леп­ва вър­ху тях мар­ки­те и ги уни­що­жа­ва по пред­ви­де­ния в за­ко­на на­чин, а с кни­жа­та пос­тъп­ва съг­лас­но сло­же­на­та ре­зо­лю­ция.

Чл. 123. Кни­жа­та, ко­и­то пос­тъп­ват в ре­гис­т­ра­ту­ра­та, се за­пис­ват въ[в] вхо­дя­щия днев­ник обр. № 1 по ре­да на пос­тъп­ва­не­то им. В днев­ни­ка се за­пис­ва по­ред­ния но­мер, да­та­та на при­е­ма­не­то, да­та­та и но­ме­ра на по­лу­че­но­то пис­мо, уч­реж­де­ни­е­то или ли­це­то, ко­е­то го из­п­ра­ща и вкрат­це съ­дър­жа­ни­е­то на пис­мо­то или за­яв­ле­ни­е­то. Вър­ху за­ве­де­но­то пис­мо или за­яв­ле­ние се пос­та­вя по­ред­ния вхо­дящ но­мер на днев­ни­ка.

Не се впис­ват въ[в] вхо­дя­щия днев­ник:

1) пис­ма­та, с ко­и­то пос­тъп­ват в па­ла­та­та пла­теж­ни за­по­ве­ди. Пос­лед­ни­те се пре­да­ват на пар­тид­но­то кни­го­вод­с­т­во, къ­де­то се за­пис­ват в оп­ре­де­лен за цел­та днев­ник-на­ръч­ник;

2) всич­ки дру­ги кни­жа, ко­и­то се от­на­сят до от­чет­ни­те де­ла и по­да­ва­не­то и по­лу­ча­ва­не­то на ко­и­то не е в за­ви­си­мост от срок, с из­к­лю­че­ние на ония от тях, към ко­и­то има при­ло­же­ни до­ку­мен­ти.

Вър­ху кни­жа­та, ко­и­то не се за­веж­дат въ[в] вхо­дя­щия днев­ник се пос­та­вя са­мо да­та­та на по­лу­ча­ва­не­то им и но­ме­ра на от­чет­но­то де­ло, към ко­е­то се при­ла­гат.

Чл. 124. Пли­ко­ве­те, с ко­и­то са пос­тъ­пи­ли в па­ла­та­та кни­жа, за по­да­ва­не­то на ко­и­то за­ко­на пред­виж­да срок, ви­на­ги се за­паз­ват и при­ла­гат към са­ми­те кни­жа. На длъж­нос­т­ни­те ли­ца е заб­ра­не­но да от­леп­ват и из­ряз­ват по­щен­с­ки­те мар­ки от тия пли­ко­ве.

Чл. 125. След за­веж­да­не­то, ре­гис­т­ра­то­рът пре­да­ва вхо­дя­ща­та ко­рес­пон­ден­ция на ар­хи­ва­ря, кой­то я свър­з­ва вед­на­га с об­ра­зу­ва­ни­те пре­пис­ки, ако има та­ки­ва.

Чл. 126. Всич­ки пос­тъ­пи­ли в па­ла­та­та кни­жа се пре­да­ват сво­ев­ре­мен­но на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та за ре­зо­лю­ция, ко­я­то се на­пис­ва вър­ху са­ми­те кни­жа.

Чл. 127. Всич­ки из­хо­дя­щи от па­ла­та­та кни­жа се из­веж­дат в из­хо­дя­щия днев­ник обр. № 2. В пос­лед­ния се от­бе­ляз­ва по­ред­ния но­мер, да­та­та на из­веж­да­не­то, уч­реж­де­ни­е­то или ли­це­то, до ко­е­то се из­п­ра­ща пис­мо­то и съ­дър­жа­ни­е­то на пос­лед­но­то вкрат­це. Да­та­та и по­ред­ни­ят но­мер се пос­та­вят вър­ху са­мо­то пис­мо на оп­ре­де­ле­но­то мяс­то, как­то и вър­ху чер­нов­ка­та на пис­мо­то. В чер­нов­ка­та се на­пис­ват и име­на­та на ли­ца­та, ко­и­то са под­пи­са­ли пис­мо­то.

Вър­ху чер­но­ви­те от из­хо­дя­щи­те пис­ма, на дол­ния ляв ъгъл, длъж­нос­т­но­то ли­це, ко­е­то ги е на­пи­са­ло, за­дъл­жи­тел­но пос­та­вя сво­я­та сиг­на­ту­ра и да­та­та на на­пис­ва­не­то.

Ко­рес­пон­ден­ци­я­та по от­чет­ни­те де­ла не се из­веж­да в из­хо­дя­щия днев­ник. Вър­ху та­зи ко­рес­пон­ден­ция се пос­та­вя са­мо да­та­та на из­п­ра­ща­не­то и но­ме­ра на съ­от­вет­но­то де­ло.

Чл. 128. Из­хо­дя­щи­те пис­ма на па­ла­та­та се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля, а в не­го­во от­сът­с­т­вие ­ от съ­вет­ни­ка, кой­то го за­мес­т­ва и от сек­ре­та­ря. Пис­ма­та с по­ве­ри­тел­но съ­дър­жа­ние се под­пис­ват са­мо от пред­се­да­те­ля.

Чл. 129. Под­пи­са­ни­те и из­ве­де­ни из­хо­дя­щи кни­жа ек­с­пе­ди­то­рът из­п­ра­ща не­за­бав­но на уч­реж­де­ни­е­то или ли­це­то, до ко­е­то са ад­ре­си­ра­ни, сре­щу под­пис в раз­нос­на­та кни­га обр. № 3. Чер­нов­ки­те от из­хо­дя­щи­те кни­жа се от­на­сят към съ­от­вет­но­то де­ло.

Чл. 130. В съ­от­вет­ни­те гра­фи по вхо­дя­щия и из­хо­дя­щия днев­ни­ци сво­ев­ре­мен­но се от­бе­ляз­ват но­ме­ра­та на пис­ма­та, на ко­и­то се от­го­ва­ря, или по по­вод на ко­и­то се из­п­ра­щат пис­ма­та на па­ла­та­та, как­то и но­ме­ра на де­ло­то, до ко­е­то се от­на­сят.

Чл. 131. Въ[в] вхо­дя­щия и из­хо­дя­щия днев­ни­ци ре­гис­т­ра­то­ри­те ви­на­ги от­бе­ляз­ват ко­му се да­ват от­дел­ни­те пре­пис­ки, спо­ред ре­зо­лю­ци­я­та на пред­се­да­те­ля.

Чл. 132. Всич­ки вхо­дя­щи и из­хо­дя­щи кни­жа, ос­вен тия ко­и­то се от­на­сят до от­чет­ни­те де­ла, се гру­пи­рат в кан­це­лар­с­ки де­ла спо­ред пред­ме­та, по кой­то се от­на­сят, ка­то се вни­ма­ва що­то кни­жа­та в ед­но де­ло да се на­реж­дат по хро­но­ло­ги­чес­ки ред, как­то са вър­ве­ли. Пред вся­ко де­ло се пос­та­вя заг­ла­вен лист, спо­ред ха­рак­те­ра на съ­дър­жа­щи­те се в не­го кни­жа, кой­то се за­ле­пя вър­ху пред­на­та ко­ри­ца на де­ло­то.

Вся­ка па­ла­та об­ра­зу­ва след­ни­те кан­це­лар­с­ки де­ла:

1) за лич­ния със­тав;

2) па­рич­ни и до­ма­кин­с­ки пре­пис­ки;

3) пре­пис­ки с Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и Спе­ци­ал­ния съд при нея;

4) пре­пис­ки с Мин­с­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве и уч­р­ж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во (без об­щи­ни­те);

5) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

6) пре­пис­ки с Ми­нис­т­р­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

7) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и из­по­ве­да­ни­я­та и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

8) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

9) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на­та и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

10) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на зем­ле­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

11) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та, про­миш­ле­ност­та и тру­да и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

12) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на же­лез­ни­ци­те, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

13) пре­пис­ки с Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то и уч­реж­де­ни­я­та по не­го­во­то ве­дом­с­т­во;

14) раз­ни ок­ръж­ни, из­да­ва­ни от па­ла­та­та;

15) пре­пис­ки по удос­то­ве­ре­ния, из­да­ва­ни от па­ла­та­та;

16) пре­пис­ки по из­п­ра­те­ни от­че­ти и от­чет­ни кни­жа на съ­ди­ли­ща­та и дру­ги уч­реж­де­ния;

17) пре­пис­ки с Б.Н.Бан­ка и дру­ги бан­ко­ви уч­реж­де­ния;

18) пре­пис­ки по със­та­ве­ни ак­то­ве и из­да­де­ни пос­та­нов­ле­ния по За­ко­на за гер­бо­вия на­лог и по чл. 37 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция;

19) пре­пис­ки с об­щи­ни­те;

20) пре­пис­ки по раз­ног­ла­си­я­та;

21) раз­ни пре­пис­ки.

Чл. 133. Кан­це­лар­с­ки­те де­ла се счи­тат за свър­ше­ни с из­ти­ча­не­то на ка­лен­дар­на­та го­ди­на, през ко­я­то са прик­лю­че­ни. Ако ня­коя пре­пис­ка не е до­вър­ше­на, тя се ос­та­вя за след­на­та го­ди­на, до­ка­то се свър­ши и след то­ва се при­ши­ва към де­ла­та на оная го­ди­на, през ко­я­то е свър­ше­на. След свър­ш­ва­не­то им, всич­ки кан­це­лар­с­ки де­ла, про­ну­ме­ро­ва­ни, прош­ну­ро­ва­ни и под­пе­ча­та­ни, за­ед­но с вхо­дя­щи­те и из­хо­дя­щи­те днев­ни­ци за из­тек­ла­та го­ди­на, се вна­сят в ар­хи­ва­та за съх­ра­не­ние. Пре­ди да се вне­сат в ар­хи­ва­та, кан­це­лар­с­ки­те де­ла се прег­леж­дат от сек­ре­та­ря, за да се ви­ди да­ли пос­та­ве­ни­те ре­зо­лю­ции по от­дел­ни­те пре­пис­ки са при­ве­де­ни в из­пъл­не­ние.

Чл. 134. В пар­тид­но­то кни­го­вод­с­т­во се во­дят след­ни­те кни­ги:

1) днев­ник-на­ръч­ни­ци за пос­тъ­пи­ли­те пла­теж­ни за­по­ве­ди по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та и бю­д­же­ти­те на раз­ни­те фон­до­ве (обр. № 18);

2) днев­ник-пар­тид­на кни­га за пос­тъ­пи­ли­те пла­теж­ни за­по­ве­ди по об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти и по бю­д­же­ти­те на об­щин­с­ко-сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­я­тия (обр. № 17);

3) пар­тид­ни кни­ги за де­ле­ги­ра­ни­те кре­ди­ти и за ви­зи­ра­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та и по бю­д­же­ти­те на раз­ни­те фон­до­ве (обр. № 19);

4) кни­га за че­ко­ве­те по ви­зи­ра­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та и по бю­д­же­ти­те на раз­ни­те фон­до­ве (обр. № 20);

Но­ме­ра­ци­я­та в че­ко­ва­та кни­га за­поч­ва от на­ча­ло­то на бю­д­жет­на­та го­ди­на от № 1 и след­ва неп­ре­къс­на­то до края на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние за всич­ки бан­ко­ви кло­но­ве и аген­ту­ри в ра­йо­на на па­ла­та­та.

Чл. 135. Пос­тъ­пи­ли­те в кни­го­вод­с­т­во­то пла­теж­ни за­по­ве­ди се под­реж­дат по ми­нис­тер­с­т­ва, ди­рек­ции и пр. и та­ка под­ре­де­ни се пре­да­ват на съ­от­вет­ния кни­го­во­ди­тел, кой­то из­вър­ш­ва по тях пос­ле­до­ва­тел­но след­но­то:

а) за­пис­ва пос­тъ­пи­ли­те дър­жав­ни и фон­до­ви пла­теж­ни за­по­ве­ди в днев­ник-на­ръч­ни­ка по пар­ти­да­та на съ­от­вет­ния вто­рос­те­пе­нен раз­по­ре­ди­тел, а об­щин­с­ки­те пла­теж­ни за­по­ве­ди ­ по пар­ти­да­та на съ­от­вет­на­та об­щи­на, ка­то вър­ху са­ми­те пла­теж­ни за­по­ве­ди пос­та­вя с щем­пел да­та­та на пос­тъп­ва­не­то им и по­ред­ния но­мер и стра­ни­ца­та на пар­ти­да­та, по ко­я­то са за­пи­са­ни в днев­ник-на­ръч­ни­ка.

Вър­на­ти­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се за­пис­ват тол­ко­ва пъ­ти, кол­ко­то пъ­ти пос­тъ­пят.

б) за­пи­са­ни­те в днев­ни­ка-на­ръч­ник пла­теж­ни за­по­ве­ди пре­да­ва на съ­от­вет­ния кон­т­ро­льор-док­лад­чик за про­вер­ка.

Забележка. За вър­на­ти­те не­ви­зи­ра­ни пла­теж­ни за­по­ве­ди в днев­ни­ка-на­ръч­ник или днев­ни­ка-пар­тид­на кни­га се от­бе­ляз­ва но­ме­ра и да­та­та на пис­ма­та за връ­ща­не­то им.

Чл. 136. Пос­тъ­пи­ли­те в па­ла­та­та аван­со­ви пла­теж­ни за­по­ве­ди по дър­жав­ния бю­д­жет, по бю­д­же­ти­те на раз­ни­те фон­до­ве и по об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти, ос­вен в днев­ник-на­ръч­ни­ка и пар­тид­на­та кни­га, след ви­зи­ра­не­то им, се за­пис­ват още и в кон­т­рол­на­та аван­со­ва кни­га обр. № 25.

Чл. 137. Ви­зи­ра­ни­те от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се връ­щат вед­на­га след ви­зи­ра­не­то им в пар­тид­но­то кни­го­вод­с­т­во, къ­де­то се за­пис­ват от кни­го­во­ди­те­ли­те в съ­от­вет­ни­те пар­тид­ни кни­ги. Все­ки кни­го­во­ди­тел, пре­ди да впи­ше ед­на пла­теж­на за­по­вед в пар­тид­на­та кни­га на съ­от­вет­но­то ми­нис­тер­с­т­во или ди­рек­ция, е длъ­жен да се уве­ри:

а) има ли сво­бо­ден кре­дит по па­раг­ра­фа;

б) вяр­но ли е по­ка­зан бю­д­же­та и па­раг­ра­фа на раз­хо­да;

в) ка­къв е раз­хо­да по пла­теж­на­та за­по­вед ­ по ре­дов­ния бю­д­жет на дър­жа­ва­та или по бю­д­же­та на ня­кой от фон­до­ве­те;

г) под­пи­са­на ли е пла­теж­на­та за­по­вед от съ­от­вет­ния кон­т­ро­льор­ док­лад­чик.

Чл. 138. Впис­ва­не­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди в съ­от­вет­на­та пар­тид­на кни­га се ус­та­но­вя­ва с под­пи­са на кни­го­во­ди­те­ля и с оз­на­че­ние сиг­на­ту­ра­та на впис­ва­не­то, как­то вър­ху пла­теж­на­та за­по­вед, та­ка и вър­ху прид­ру­жа­ва­щи­те я до­ку­мен­ти.

Чл. 139. Впи­са­ни­те от кни­го­во­ди­те­ли­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се пре­да­ват, за­ед­но с прид­ру­жа­ва­щи­те ги до­ку­мен­ти, на съ­от­вет­ния съ­вет­ник за под­пис­ва­не, след ко­е­то те се връ­щат на кни­го­во­ди­те­ля, кой­то вър­ши по тях пос­ле­до­ва­тел­но след­но­то:

а) вни­ма­тел­но про­ве­ря­ва под­пи­са­ни ли са пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и от съ­вет­ни­ка;

б) от­де­ля пла­теж­ни­те за­по­ве­ди от до­ку­мен­ти­те им, ка­то пла­теж­ни­те за­по­ве­ди пре­да­ва на ек­с­пе­ди­то­ра;

в) на­на­ся в днев­ник-на­ръч­ни­ка, сре­щу вся­ка ви­зи­ра­на пла­теж­на за­по­вед, да­та­та на ви­зи­ра­не­то й;

г) но­ме­ри­ра че­ко­ве­те и ги впис­ва в че­ко­ва­та кни­га.

Чл. 140. Ек­с­пе­ди­то­рът пос­та­вя пе­ча­та на па­ла­та­та вър­ху пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и вър­ху че­ко­ве­те, след ко­е­то из­п­ра­ща пла­теж­ни­те за­по­ве­ди на кре­ди­то­ри­те им, а че­ко­ве­те ­ на съ­от­вет­ния бан­ков клон или аген­ту­ра.

Чл. 141. Пос­тъ­пи­ли­те в па­ла­та­та пла­теж­ни за­по­ве­ди по об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти се за­пис­ват в от­де­лен днев­ник-пар­тид­на кни­га обр. № 17.

Чл. 142. Раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по ви­зи­ра­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди по об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти, след над­леж­но пер­фо­ри­ра­не, се връ­щат, за­ед­но с пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, на съ­от­вет­ни­те об­щи­ни, а тия по дър­жав­ни­те и фон­до­ви­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се под­реж­дат въ[в] връз­ки по ми­нис­тер­с­т­ва, ди­рек­ции и пр. и по ре­да на но­ме­ра­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и се съх­ра­ня­ват в ар­хи­ва­та на па­ла­та­та.

Чл. 143. Всич­ки дейс­т­вия, за ко­и­то ста­ва реч по-го­ре в чл.чл. 134-141 тряб­ва да се из­вър­ш­ват вни­ма­тел­но и сво­ев­ре­мен­но, с ог­лед вся­ка пос­тъ­пи­ла в па­ла­та­та пла­теж­на за­по­вед да бъ­де над­леж­но из­п­ра­те­на обик­но­ве­но най-къс­но след 5 дни от пос­тъп­ва­не­то й.

Чл. 144. Кни­го­во­ди­те­ли­те са длъж­ни да впис­ват сво­ев­ре­мен­но су­ми­те, но­ме­ра­та и да­ти­те на кре­дит­ни­те пис­ма в пар­тид­ни­те кни­ги на съ­от­вет­но­то ми­нис­тер­с­т­во или ди­рек­ция по гла­ва, па­раг­раф и бю­д­жет и сле­дят да не се пре­ви­ша­ват от­к­ри­ти­те кре­ди­ти.

Чл. 145. Все­ки кни­го­во­ди­тел е длъ­жен да знае въ[в] все­ки мо­мент об­що­то по­ло­же­ние на кре­ди­та за зап­ла­ти и кре­ди­та за лич­ни па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния, пред­ви­ден в па­раг­ра­фа за зап­ла­та, за вся­ко ми­нис­тер­с­т­во, ди­рек­ция и фонд по от­дел­но. То­ва ста­ва ка­то се на­ме­ри по-ра­но дейс­т­ви­тел­но раз­ре­ше­ния кре­дит, с ог­лед на всич­ки­те му на­ма­ле­ния и уве­ли­че­ния, и се срав­ни съ[с] су­ма­та на ви­зи­ра­ни­те и за­пи­са­ни­те по пар­тид­ни­те кни­ги пла­теж­ни за­по­ве­ди по па­раг­ра­фа. Ре­зул­та­ти­те от те­зи пос­то­ян­ни справ­ки се на­на­сят вре­мен­но с мо­лив, а на края на ме­се­ца об­щи­ят ре­зул­тат се на­на­ся с цвет­но мас­ти­ло.

Чл. 146. Ако при впис­ва­не на кре­дит­ни­те пис­ма в пар­тид­ни­те кни­ги, кни­го­во­ди­те­лят кон­с­та­ти­ра из­вес­т­ни греш­ки или не­ре­дов­нос­ти в тях, той спи­ра впис­ва­не­то на де­ле­ги­ра­на­та су­ма и док­лад­ва за връ­ща­не кре­дит­но­то пис­мо.

Чл. 147. По­лу­че­ни­те от бан­ко­ви­те кло­но­ве и аген­ту­ри опи­си с из­п­ла­те­ни пла­теж­ни за­по­ве­ди кни­го­во­ди­те­ли­те от­мя­тат в пар­тид­ни­те кни­ги сво­ев­ре­мен­но.

Чл. 148. На пър­во чис­ло на все­ки ме­сец, кни­го­во­ди­те­ли­те из­гот­вят по от­дел­но за вся­ко ми­нис­тер­с­т­во, ди­рек­ция или фонд ме­сеч­на ве­до­мост за по­ло­же­ни­е­то на де­ле­ги­ра­ни­те кре­ди­ти, ви­зи­ра­ни и из­п­ла­те­ни пла­теж­ни за­по­ве­ди и пр., ко­и­то ве­до­мос­ти се пред­с­та­вят на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ­ глав­но сче­то­вод­с­т­во най-къс­но до 10 чис­ло на сле­ду­ю­щия ме­сец.

Чл. 149. По­лу­че­ни­те от бан­ко­ви­те кло­но­ве и аген­ту­ри опи­си с внос­ни лис­то­ве за въз­с­та­но­ве­ни су­ми по ви­зи­ра­ни от па­ла­та­та пла­теж­ни за­по­ве­ди се све­ря­ват с дан­ни­те в пар­тид­ни­те кни­ги, ка­то то­ва кни­го­во­ди­те­лят удос­то­ве­ря­ва с под­пи­са си вър­ху внос­ни­те лис­то­ве. Въз­с­та­но­ве­ни­те су­ми кни­го­во­ди­те­лят от­бе­ляз­ва в съ­от­вет­на­та гра­фа на пар­тид­на­та кни­га след по­лу­ча­ва­не ме­сеч­на­та ве­до­мост за въз­с­та­но­ве­ни­те су­ми от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 150. Зак­ри­ва­не­то на кре­ди­ти по пла­теж­ни за­по­ве­ди през те­че­ние на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние ста­ва въз ос­но­ва на пис­мен­но ис­ка­не от вто­рос­те­пен­ния раз­по­ре­ди­тел, кой­то е из­дал пла­теж­на­та за­по­вед. В та­къв слу­чай, па­ла­та­та изис­к­ва от бан­ко­ви­те кло­но­ве или аген­ту­ри че­ко­ве­те на тия пла­теж­ни за­по­ве­ди, след ко­е­то зак­ри­ва кре­ди­ти­те по кни­ги­те си и съ­об­ща­ва на вто­рос­те­пен­ния раз­по­ре­ди­тел да нап­ра­ви съ­що­то по сво­и­те кни­ги.

Чл. 151. Кре­ди­ти­те по не­из­п­ла­те­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди след из­ти­ча­не на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние се зак­ри­ват по съ­от­вет­ни­те кни­ги. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва, па­ла­та­та съ­об­ща­ва на съ­от­вет­ния вто­рос­те­пе­нен раз­по­ре­ди­тел да нап­ра­ви съ­що­то по во­де­ни­те от не­го кни­ги.

Све­де­ние за зак­ри­ти­те кре­ди­ти по не­из­п­ла­те­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се из­п­ра­ща на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.
ГЛА­ВА III
КОН­Т­РОЛ ВЪР­ХУ ДЪР­ЖАВ­НИ И ОБ­ЩИН­С­КИ РАЗ­ХО­ДИ.
(чл. 43 З[ако­на за] б[юд­же­та,] о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], чл. 70 З[ако­на за] с[ел­с­ки­те] о[бщи­ни] и чл. 32 З[ако­на за] г[рад­с­ки­те] о[бщи­ни]).

Чл. 152. Та­зи служ­ба об­х­ва­ща про­вер­ка­та и ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди за зап­ла­ти и дру­ги лич­ни па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния, пред­ви­де­ни в па­раг­ра­фа за зап­ла­ти по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, по бю­д­же­ти­те на са­мос­то­я­тел­ни­те фон­до­ве, как­то и ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди по об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти и по бю­д­же­ти­те на об­щин­с­ко-сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­я­тия. Та­зи служ­ба се из­пъл­ня­ва от нуж­д­но­то чис­ло кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци на че­ло съ[с] съ­вет­ник. Пос­лед­ни­ят е ръ­ко­во­ди­тел на служ­ба­та и най-бли­зък на­чал­ник на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те от нея. Съ­вет­ни­кът, за­ед­но с кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те, но­си от­го­вор­ност за пра­вил­но­то и ре­дов­но от­п­рав­ле­ние на тая служ­ба.

В служ­би­те по кон­т­ро­ла на държ[ав­ни­те] и общ[ин­с­ки­те] раз­хо­ди се во­ди пар­тид­на кни­га за об­щин­с­ки­те пред­п­ри­я­тия обр. № 27.

Чл. 153. Ко­га­то при про­вер­ка­та на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти се кон­с­та­ти­ра, че раз­хо­дът по пла­теж­на­та за­по­вед е не­за­ко­но­съ­об­ра­зен или че оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти съ­дър­жат не­ре­дов­н­с­ти, ко­и­то не мо­гат да се от­с­т­ра­нят ад­ми­нис­т­ра­тив­но, в та­къв слу­чай, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът да­ва на над­леж­ния съ­вет­ник пис­мен­но из­ло­же­ние, ко­е­то след­ва ре­да, пред­ви­ден в чл. 57 и 60 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та и] О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 154. Ко­га­то съ­дър­жа­щи­те се в раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти не­ре­дов­нос­ти и не­пъл­но­ти са от та­ко­ва ес­тес­т­во, че мо­гат да се от­с­т­ра­нят от съ­от­вет­но­то уч­реж­де­ние, в та­къв слу­чай, пла­теж­на­та за­по­вед, за­ед­но с прид­ру­жа­ва­щи­те я оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, се връ­ща на уч­реж­де­ни­е­то с обик­но­ве­но пис­мо, за да се от­с­т­ра­нят до­пус­на­ти­те не­ре­дов­нос­ти. При пов­тор­но­то връ­ща­не на до­ку­мен­ти­те в па­ла­та­та, ако не­ре­дов­нос­ти­те не бъ­дат от­с­т­ра­не­ни и уч­реж­де­ни­е­то нас­то­я­ва да се ви­зи­ра пла­теж­на­та за­по­вед, въп­ро­сът за ви­зи­ра­не­то й се ре­ша­ва от съ­ве­та на па­ла­та­та.

С пис­мо­то, с ко­е­то се връ­ща ед­на пла­теж­на за­по­вед не­ви­зи­ра­на, за­дъл­жи­тел­но се по­соч­ват всич­ки до­пус­на­ти не­ре­дов­нос­ти, ко­и­то не поз­во­ля­ват ви­зи­ра­не­то й.

Чл. 155. Оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по аван­со­ви­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се про­ве­ря­ват от съ­от­вет­ния кон­т­ро­льор-док­лад­чик най-къс­но до края на ме­се­ца, през кой­то са пос­тъ­пи­ли.

Чл. 156. При ви­за на пла­теж­ни за­по­ве­ди, с ко­и­то на раз­по­ре­ди­те­ли­те и от­чет­ни­ци­те по об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти се връ­щат об­рат­но вне­се­ни­те от тях су­ми, съг­лас­но чл. 5, за­бе­леж­ка пър­ва, ал. II от За­ко­на за фи­нан­со­во­то об­лек­че­ние и заз­д­ра­вя­ва­не на об­щи­ни­те, па­ла­та­та е длъж­на да кон­с­та­ти­ра с ре­ше­ние, че вна­ся­не­то на су­ми­те е ста­на­ло от лич­ни­те им сред­с­т­ва. То­ва ре­ше­ние мо­же да се взе­ме би­ло от­дел­но, би­ло при ви­за­та на пла­теж­на­та за­по­вед.

Чл. 157. Та­зи служ­ба об­х­ва­ща про­вер­ка­та на го­диш­ни­те от­че­ти на всич­ки дър­жав­ни, об­щин­с­ки, об­щес­т­ве­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­и­то по за­кон са длъж­ни да се от­чи­тат пред па­ла­та­та. Тя се из­пъл­ня­ва от нуж­д­но­то чис­ло кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци на че­ло съ[с] съ­вет­ник. Пос­лед­ни­ят е ръ­ко­во­ди­тел на служ­ба­та и най-бли­зък на­чал­ник на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те от нея. Съ­вет­ни­кът, за­ед­но с кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те, но­си от­го­вор­ност за пра­вил­но­то и ре­дов­но от­п­рав­ле­ние на та­зи служ­ба.

Чл. 158. Пос­тъ­пи­ли­те го­диш­ни от­че­ти се про­вер­ват от па­ла­та­та в сро­ка пред­ви­ден в чл. 102, ал. II от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та].

Чл. 159. Про­ве­ре­ни­те об­щин­с­ки, учи­лищ­ни и ско­то­въд­ни от­че­ти, без­раз­лич­но да­ли се от­на­сят за вре­ме след или пре­ди гру­пи­ра­не­то на об­щи­ни­те от 1934 го­ди­на, за­ед­но с прид­ру­жа­ва­щи­те ги до­ку­мен­ти и кни­жа, се връ­щат вед­на­га след про­вер­ка­та на съ­от­вет­ни­те об­щи­ни за съх­ра­ня­ва­не, ако по тях са из­да­де­ни окон­ча­тел­ни ре­ше­ния (чл. 107).

Чл. 160. Раз­да­ва­не­то на го­диш­ни­те от­че­ти за про­вер­ка ста­ва под кон­т­ро­ла на съ­от­вет­ния съ­вет­ник, съг­лас­но пред­ва­ри­тел­но нап­ра­ве­но­то от пред­се­да­те­ля раз­п­ре­де­ле­ние на неп­ро­ве­ре­ни­те от­че­ти меж­ду на­лич­ни­те кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци.

Раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на от­че­ти­те меж­ду кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те тряб­ва да ста­ва по на­чин, що­то все­ки един от тях да про­ве­ря­ва раз­но­об­раз­ни и от раз­лич­на го­ле­ми­на от­че­ти. При раз­п­ре­де­ле­ни­е­то тряб­ва да се вни­ма­ва един и съ­щи кон­т­ро­льор-док­лад­чик да не про­ве­ри два пос­ле­до­ва­тел­ни от­че­та на един и съ­щи от­чет­ник.

Чл. 161. Пре­ди да за­поч­не про­вер­ка­та на от­че­та, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът тряб­ва да про­ве­ри да­ли всич­ки из­п­ра­те­ни на уч­реж­де­ни­я­та кви­тан­ци­он­ни кни­ги за от­чет­ния пе­ри­од са над­леж­но оп­рав­да­ни. За ре­зул­та­та от та­зи про­вер­ка той пра­ви съ­от­вет­на бе­леж­ка в из­ло­же­ни­е­то си по от­че­та. Ако кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът кон­с­та­ти­ра, че с от­че­та са вър­на­ти по-мал­ко кви­тан­ци­он­ни ко­ча­ни, па­ла­та­та раз­по­реж­да вед­на­га за из­дир­ва­не­то на не­оп­рав­да­ни­те кви­тан­ци­он­ни кни­ги.

Чл. 162. Ко­га­то при про­вер­ка­та на един от­чет се кон­с­та­ти­рат не­пъл­но­ти, не­ре­дов­нос­ти или не­яс­но­ти, ко­и­то не поз­во­ля­ват да се из­вър­ши про­вер­ка­та и не мо­гат да се от­с­т­ра­нят чрез ко­рес­пон­ден­ция, с не­ре­дов­ния и не­пъ­лен от­чет се пос­тъп­ва по ре­да, пред­ви­ден в чл. 54 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти, ка­то на от­чет­ни­ка се да­ва срок, в кой­то той тряб­ва да го пред­с­та­ви пъ­лен и ре­до­вен. Ако не сто­ри то­ва, на съ­щия се на­ла­га сан­к­ци­я­та, пред­ви­де­на в чл. 82, ал. III от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], без вся­как­во дру­го пре­дуп­реж­де­ние.

Ако кон­с­та­ти­ра­ни­те не­ре­дов­нос­ти или не­яс­но­ти са от та­ко­ва ес­тес­т­во, че мо­гат да се от­с­т­ра­нят чрез неп­ро­дъл­жи­тел­на ко­рес­пон­ден­ция, в та­къв слу­чай, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът, кой­то из­вър­ш­ва про­вер­ка­та, връ­ща от­че­та на ар­хи­ва­та и на­пис­ва пис­мо за из­п­рав­ле­ние на кон­с­та­ти­ра­ни­те опу­ще­ния, за ко­е­то на от­чет­ни­ка се да­ва срок. Ако не се из­пъл­ни ис­ка­не­то на па­ла­та­та в да­де­ния срок, с от­че­та и от­го­вор­ния от­чет­ник се пос­тъп­ва по ре­да по­со­чен в пред­ход­на­та али­нея.

Сро­кът, в кой­то от­чет­ни­кът тряб­ва да от­с­т­ра­ни кон­с­та­ти­ра­ни­те не­ре­дов­нос­ти и да пред­с­та­ви от­че­та пъ­лен и ре­до­вен, се оп­ре­де­ля от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та спо­ред ха­рак­те­ра на не­ре­дов­нос­ти­те.

Чл. 163. Про­вер­ка­та на го­диш­ни­те от­че­ти се из­вър­ш­ва вни­ма­тел­но и при най-стро­го спаз­ва­не изис­к­ва­ни­я­та на чл. 52 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

При про­вер­ка­та на от­че­ти­те, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те са длъж­ни да про­ве­ря­ват има ли пос­тъ­пи­ли в па­ла­та­та ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве за от­чет­ния пе­ри­од, за кой­то от­че­та се от­на­ся. Ако има та­ки­ва, те са длъж­ни да се съ­об­ра­зят с из­да­де­ни­те по тях ре­ше­ния.

Чл. 164. За вся­ка про­вер­ка на от­чет, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те да­ват пис­мен­но из­ло­же­ние, ко­е­то, след ка­то се за­ве­де въ[в] вхо­дя­щия днев­ник на па­ла­та­та, след­ва ре­да пред­ви­ден в чл.чл. 57, 60, 66 и посл. от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 165. Из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те по про­вер­ка­та на от­че­ти­те тряб­ва да бъ­дат мо­ти­ви­ра­ни. В тях, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те тряб­ва да из­ло­жат крат­ко и яс­но как­ви не­ре­дов­нос­ти е до­пус­нал от­чет­ни­ка при съ­би­ра­не на при­хо­ди­те и при из­вър­ш­ва­не на раз­хо­ди­те, да по­со­чат за­кон­ни­те ос­но­ва­ния, по­ра­ди ко­и­то на­ми­рат дей­ност­та на от­чет­ни­ка за неп­ра­вил­на и да ус­та­но­вят раз­ме­рът на при­чи­не­на­та ще­та на уч­реж­де­ни­е­то.

Чл. 166. При да­ва­не из­ло­же­ние по по­вод обяс­не­ни­я­та на от­чет­ни­ци­те по из­да­де­ни­те про­тив тех прив­ре­мен­ни ре­ше­ния, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те са длъж­ни да об­съ­дят всич­ки пред­с­та­ве­ни от от­чет­ни­ци­те пис­ме­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, как­то и да пре­це­нят всич­ки из­тък­на­ти от тях съ­об­ра­же­ния и до­во­ди за от­чи­та­не­то им.

Ако в обяс­не­ни­я­та си за­дъл­же­ни­ят от­чет­ник се по­зо­ва­ва на дан­ни и до­ку­мен­ти, ко­и­то се на­ми­рат в па­ла­та­та, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът, пре­ди да да­де из­ло­же­ни­е­то си, е длъ­жен слу­жеб­но да нап­ра­ви всич­ки не­об­хо­ди­ми справ­ки по тех и да кон­с­та­ти­ра да­ли твър­де­ни­е­то на от­чет­ни­ка в обяс­не­ни­я­та му се оп­рав­да­ват от фак­ти­чес­ка стра­на или не.

Ако в обяс­не­ни­я­та си за­дъл­же­ни­ят от­чет­ник, за да оп­рав­дае не­из­дъл­же­ни­я­та по прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние, се по­зо­ва­ва на пис­ме­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, ко­и­то по­соч­ва, но не ги пред­с­та­вя с обяс­не­ни­я­та си, по­не­же се на­ми­рат в дру­го уч­реж­де­ние, то­га­ва кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът, пре­ди да да­де из­ло­же­ни­е­то си, е длъ­жен да изис­ка тия до­ку­мен­ти и, след ка­то си пос­лу­жи с тях, съ­щи­те се връ­щат на уч­реж­де­ни­е­то, от ко­е­то са по­лу­че­ни.

Чл. 167. При да­ва­не из­ло­же­ния по пов­то­рен прег­лед на от­че­ти и до­ку­мен­ти, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те тряб­ва да спаз­ват пра­ви­ла­та, ко­и­то са ус­та­но­ве­ни за от­мя­на на ре­ше­ни­я­та по ре­да на прег­ле­да в чл.чл. 71 и 72 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 168. Не мо­гат да се из­да­ват окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ния въз ос­но­ва на из­да­де­ни прив­ре­мен­ни ре­ше­ния, пре­ди тия пос­лед­ни­те да бъ­дат ре­дов­но връ­че­ни и пре­ди да из­те­че дву­ме­сеч­ни­ят срок по чл. 66 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 169. Пре­ди да пос­та­но­ви окон­ча­тел­но ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние въз ос­но­ва на ед­но ре­дов­но връ­че­но прив­ре­мен­но ре­ше­ние, по ко­е­то не са да­де­ни ни­как­ви обяс­не­ния, ни­то са пред­с­та­ве­ни до­ку­мен­ти, ко­и­то са лип­с­ва­ли към от­че­та, или до­ку­мен­ти, ко­и­то ус­та­но­вя­ват не­го­во­то из­пъл­не­ние, па­ла­та­та е длъж­на слу­жеб­но да пре­це­ни до­кол­ко не­из­дъл­же­ни­я­та по прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние са ос­но­ва­тел­ни и за­ко­но­съ­об­раз­ни.

Чл. 170. Ако обяс­не­ни­я­та на от­чет­ни­ка по прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние са пос­тъ­пи­ли в па­ла­та­та след из­ти­ча­не­то на сро­ка по чл. 66 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти, но пре­ди да е из­да­де­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние по от­че­та, тия обяс­не­ния се раз­г­леж­дат на об­що ос­но­ва­ние.

Чл. 171. Ако обяс­не­ни­я­та на от­чет­ни­ка по прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние са пос­тъ­пи­ли в па­ла­та­та след из­ти­ча­не­то на сро­ка по чл. 66 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти и след ка­то па­ла­та­та е пос­та­но­ви­ла окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние, тия обяс­не­ния се раз­г­леж­дат и об­съж­дат ка­то ис­ка­не за пов­то­рен прег­лед на от­че­та.

Чл. 172. При раз­г­леж­да­не обяс­не­ни­я­та на от­чет­ни­ка, пос­лед­ни­ят не мо­же с окон­ча­тел­но ре­ше­ние да бъ­де за­дъл­жен за не­из­дъл­же­ния, ко­и­то не са по­со­че­ни в прив­ре­мен­но­то ре­ше­ние. За но­ви­те не­из­дъл­же­ния, би­ло за съ­щия от­чет­ник или за друг от­чет­ник, па­ла­та­та след­ва да из­да­де но­во прив­ре­мен­но ре­ше­ние, без да пос­та­но­вя­ва окон­ча­тел­но ре­ше­ние по пър­во­то прив­ре­мен­но та­ко­ва. След ка­то но­во­то прив­ре­мен­но ре­ше­ние бъ­де връ­че­но и след ка­то из­те­че сро­ка за обяс­не­ния по не­го, па­ла­та­та из­да­ва по две­те прив­ре­мен­ни ре­ше­ния ед­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние.

Чл. 173. Из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те по про­вер­ка на от­че­ти­те, след за­веж­да­не­то им, се да­ват на съ­от­вет­ния съ­вет­ник. Пос­лед­ни­ят, пре­ди да ги док­лад­ва в със­та­ва, е длъ­жен:

1) да про­у­чи из­ло­же­ни­е­то и да про­ве­ри да­ли кон­с­та­ти­ра­ни­те от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка не­ре­дов­нос­ти по от­че­та се оп­рав­да­ват от фак­ти­чес­ка стра­на и да­ли те мо­гат да пос­лу­жат ка­то ос­но­ва­ние за на­чи­та­не.

2) да срав­ни не­кол­ко точ­ки от про­ве­ре­ния от­чет съ[с] съ­от­вет­ни­те до­ку­мен­ти по от­че­та, за да се убе­ди да­ли кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът е из­вър­шил ре­дов­но и пра­вил­но про­вер­ка­та.

Чл. 174. Ако съ­вет­ни­кът не е съг­ла­сен с из­ло­же­ни­е­то на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка, той е длъ­жен да из­ло­жи пис­ме­но съ­об­ра­же­ни­я­та си за то­ва. Сво­и­те бе­леж­ки по из­ло­же­ни­е­то, съ­вет­ни­кът пра­ви на от­де­лен лист или вър­ху бе­ло­то по­ле на са­мо­то из­ло­же­ние, но не и вър­ху не­го­вия текст.

Чл. 175. Ко­га­то по един от­чет има не­кол­ко ду­ши от­чет­ни­ци за все­ки от­чет­ник след­ва да се из­да­де от­дел­но ре­ше­ние, ма­кар и всич­ки да се от­чи­тат.

Чл. 176. Кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те при па­ла­та­та, оп­ре­де­ле­ни да пра­вят ре­ви­зии по чл. 4 бук­ва “к” от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти, дейс­т­ву­ват съг­лас­но За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция и пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ни­е­то му. В ра­йо­на на па­ла­та­та, те се пол­зу­ват с всич­ки пра­ва, ко­и­то то­зи за­кон да­ва на фи­нан­со­ви­те ин­с­пек­то­ри.

Чл. 177. Кон­т­ро­льо­ри­те-ре­ви­зо­ри уп­раж­ня­ват ма­те­ри­а­лен кон­т­рол пре­дим­но вър­ху об­щи­ни­те. Вся­ка об­щи­на тряб­ва да бъ­де ре­ви­зи­ра­на най-мал­ко един път в го­ди­на­та.

Чл. 178. Кон­т­ро­льо­ри­те-ре­ви­зо­ри про­из­веж­дат ре­ви­зии са­мо по пис­ме­но пред­пи­са­ние на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та. Те имат пра­во да пра­вят ре­ви­зии по свой по­чин са­мо в слу­ча­и­те, ко­га­то по­лу­чат дос­то­вер­ни све­де­ния за ко­рис­т­ни дейс­т­вия, чи­е­то кон­с­та­ти­ра­не изис­к­ва бър­зо дейс­т­вие. В то­зи слу­чай, оба­че, ре­ви­зо­рът е длъ­жен не­за­бав­но да до­не­се за при­чи­ни­те, ко­и­то са му да­ли по­вод да за­поч­не ре­ви­зи­я­та.

Чл. 179. След ка­то по­лу­чи пред­пи­са­ние за ре­ви­зия, кон­т­ро­льор-ре­ви­зо­рът е длъ­жен на до­не­се в па­ла­та­та пис­ме­но за сво­е­то за­ни­ма­ние, за прис­ти­га­не­то си, за за­поч­ва­не­то на ре­ви­зия и за ней­но­то свър­ш­ва­не.

Чл. 180. Кон­т­ро­льо­ри­те-ре­ви­зо­ри са длъж­ни да из­пол­зу­ват слу­жеб­но­то си вре­ме це­ле­съ­об­раз­но и да не до­пус­кат не­оп­рав­да­на бав­ност и раз­та­ка­не при из­пъл­не­ние на въз­ло­же­на­та им ра­бо­та. Вся­ка ре­ви­зия тряб­ва да бъ­де свър­ше­на в най-къ­со вре­ме. Ако ре­ви­зо­рът, на­то­ва­рен да из­вър­ши ре­ви­зия в ед­на об­щи­на, се за­ба­ви в нея по­ве­че от 10 дни, длъ­жен е да до­не­се за то­ва пис­ме­но и да яви при­чи­ни­те за за­ба­вя­не­то си, ра­бо­та­та ко­я­то е свър­шил и до ко­га пред­по­ла­га да свър­ши ре­ви­зи­я­та.

Чл. 181. През вре­ме на ре­ви­зи­я­та кон­т­ро­льо­ри­те-ре­ви­зо­ри не мо­гат да на­пус­кат ра­йо­на на об­щи­на­та, где­то се на­ми­ра уч­реж­де­ни­е­то, ко­е­то им е въз­ло­же­но да ре­ви­зи­рат, без да уве­до­мат пред­ва­ри­тел­но па­ла­та­та.

При ид­ва­не­то в се­да­ли­ще­то на па­ла­та­та кон­т­ро­льо­ри­те-ре­ви­зо­ри са длъж­ни да се пред­с­та­вят.

Чл. 182. Кон­т­ро­льо­ри­те-ре­ви­зо­ри са длъж­ни да да­ват три­ме­сеч­но све­де­ние за кон­с­та­ти­ра­ни­те от тех по-съ­щес­т­ве­ни и пов­та­ря­щи се не­ре­до­во­нос­ти, до­пус­на­ти от от­чет­ни­ци­те.

Чл. 183. При из­да­ва­не ре­ше­ния по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве, по ко­и­то има пос­та­но­ве­ни не­из­дъл­же­ния, па­ла­та­та е длъж­на да има пред­вид ре­ше­ни­я­та по от­че­та, ако има та­ки­ва.

Чл. 184. В служ­ба­та по ре­ви­зи­и­те се во­дят след­ни­те кни­ги:

1) кни­га за въз­ло­же­ни­те ре­ви­зии (обр. № 26);

2) кни­га за пос­тъ­пи­ли­те в па­ла­та­та ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, със­та­ве­ни от ор­га­ни на па­ла­та­та, от фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри и др. (обр. № 12);

3) пар­тид­на кни­га за пос­тъ­пи­ли­те в па­ла­та­та ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве (обр. № 14).

Чл. 185. Пос­тъ­пи­ли­те в па­ла­та­та ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве се про­уч­ват и док­лад­ват от съ­вет­ни­ка, кой­то за­веж­да служ­ба­та по ре­ви­зи­и­те. Съ­щи­ят из­гот­вя ре­ше­ни­е­то по ак­та.

Чл. 186. Ко­га­то па­ла­та­та кон­с­та­ти­ра не­пъл­но­ти или не­яс­но­ти в не­кой ре­ви­зи­о­нен акт, пос­тъ­пил в нея за раз­г­леж­да­не, тя мо­же да раз­по­ре­ди да се вър­не ак­тът на уч­реж­де­ни­е­то, от ко­е­то го е по­лу­чи­ла, или на със­та­ви­те­ля му, за да бъ­де по­пъл­нен.

Чл. 187. Служ­ба­та по раз­ног­ла­си­я­та се за­веж­да от съ­вет­ник, кой­то всес­т­ран­но про­уч­ва и док­лад­ва пре­пис­ки­те.

Чл. 188. Ре­ше­ни­я­та на па­ла­та­та, из­да­де­ни по раз­ног­ла­сия, мо­гат да се об­жал­ват са­мо от не­до­вол­но­то длъж­нос­т­но ли­це ­ от раз­по­ре­ди­те­ля по бю­д­же­та или от от­чет­ни­ка, но не и от тре­ти ли­ца, до ко­и­то тия ре­ше­ния се от­на­сят.

Чл. 189. Об­жал­ва­не­то на ре­ше­ни­я­та по пред­ход­ния член ста­ва с обик­но­ве­но слу­жеб­но пис­мо. То­ва об­жал­ва­не не е свър­за­но с осо­бен срок, ни­то пък е под­чи­не­но на не­коя фор­мал­ност.

Чл. 190. По по­вод на нап­ра­ве­но­то об­жал­ва­не, об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та мо­же са­ма да от­ме­ни об­жал­ва­но­то ре­ше­ние, ако на­ме­ри за ос­но­ва­тел­ни из­тък­на­ти­те в жал­ба­та въз­ра­же­ния и обяс­не­ния. В та­къв слу­чай раз­ног­ла­си­е­то не се от­на­ся за раз­ре­ша­ва­не въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 191. Ако след нап­ра­ве­на­та пре­цен­ка на да­де­ни­те в жал­ба­та въз­ра­же­ния и обяс­не­ния, об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та не на­ме­ри за­кон­но ос­но­ва­ние за от­ме­ня­ва­не­то на об­жал­ва­но­то ре­ше­ние, в та­къв слу­чай тя из­п­ра­ща жал­ба­та и ця­ла­та пре­пис­ка по раз­ног­ла­си­е­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за окон­ча­тел­но раз­ре­ша­ва­не на въп­ро­са.

Чл. 192. Об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та, при раз­г­леж­да­не на пов­диг­на­ти­те пред нея раз­ног­ла­сия, е длъж­на да об­съ­ди всич­ки ос­но­ва­ния, има­щи зна­че­ние за пра­вил­ност­та или неп­ра­вил­ност­та на от­ка­за, ма­кар не­кой от тех да не са пред­мет на спор меж­ду раз­по­ре­ди­те­ля по бю­д­же­та и от­чет­ни­ка.
ГЛА­ВА VII.
ДЪР­ЖАВ­НО СМЕТ­КО­ВОД­С­Т­ВО И ЦЕН­Т­РА­ЛЕН

АД­МИ­НИС­Т­РА­ТИ­ВЕН КОН­Т­РОЛ.

Чл. 193. Та­зи служ­ба се за­веж­да от кон­т­ро­льор-док­лад­чик, под­по­мог­нат от не­об­хо­ди­мо­то чис­ло кни­го­во­ди­те­ли.

Чл. 194. В дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во се во­дят след­ни­те кни­ги:

1) при­хо­ден днев­ник-на­ръч­ник на кон­т­ро­льо­ра (обр. № 21);

2) раз­хо­ден днев­ник-на­ръч­ник на кон­т­ро­льо­ра (обр. № 22);

3) кни­га на при­хо­да (обр. № 23);

4) кни­га на раз­хо­да (обр. № 24).

Чл. 195. По­лу­че­ни­те от кло­но­ве­те и аген­ту­ри­те на Б[ъл­гар­с­ка] Н[арод­на] Бан­ка опи­си с при­ход­ни и раз­ход­ни до­ку­мен­ти, след ка­то се за­ве­дат въ[в] вхо­дя­щия днев­ник на па­ла­та­та, се пре­да­ват на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка, кой­то за­веж­да служ­ба­та по дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во. Пос­лед­ни­ят про­ве­ря­ва ре­дов­ност­та на опи­си­те и при­хо­до-раз­ход­ни­те до­ку­мен­ти, ка­то за всич­ки за­бе­ля­за­ни не­ре­дов­нос­ти и греш­ки, той за­веж­да пре­пис­ка съ[с] съ­от­вет­ния клон или аген­ту­ра на Б.Н.Бан­ка.

Ко­пие от пис­ма­та, с ко­и­то се ис­ка из­п­рав­ле­ние на греш­ки­те, се из­п­ра­ща на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ­ дър­жав­но смет­ко­вод­с­т­во, за све­де­ние.

Вся­ко ис­ка­не за нап­рав­ле­ние кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът за­пис­ва в спе­ци­а­лен бе­леж­ник.

Чл. 196. Въз ос­но­ва на тек­с­та на внос­ни­те лис­то­ве, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът оп­ре­де­ля и оз­на­ча­ва по кой па­раг­раф от бю­д­же­та след­ва да се за­пи­ше вся­ка ед­на су­ма и сле­ди да­ли при­хо­ди­те са по­ка­за­ни пра­вил­но по от­дел­ни­те под­с­мет­ки на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, а та­ка съ­що и раз­хо­ди­те пра­вил­но ли са от­не­се­ни по съ­от­вет­ни­те под­с­мет­ки.

Чл. 197. Об­щи­те су­ми на пос­тъ­пи­ли­те през де­ня при­хо­ди и из­п­ла­те­ни­те раз­хо­ди се за­пис­ват от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка в на­роч­ни­те днев­ни­ци за при­хо­да и раз­хо­да.

Чл. 198. Па­раг­ра­фи­ра­ни­те внос­ни лис­то­ве, за­ед­но с про­ве­ре­ни­те и ви­зи­ра­ни от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка при­ход­ни опи­си, се пре­да­ват на кни­го­во­ди­те­ля по при­хо­да, за да бъ­дат за­пи­са­ни по па­раг­ра­фи и гла­ви в кни­га­та за при­хо­да.

Чл. 199. Пре­ди да за­пи­ше при­хо­да в кни­га­та за при­хо­да, кни­го­во­ди­те­лят про­ве­ря­ва да­ли об­ща­та су­ма по па­раг­ра­фи е рав­на на об­щия дне­вен при­ход, а та­ка съ­що, да­ли су­ми­те по при­ход­ни­те па­раг­ра­фи, ко­и­то се включ­ват в от­дел­ни­те под­с­мет­ки, съ­от­вет­с­т­ву­ват на при­хо­ди­те по те­зи под­с­мет­ки по опи­са, ка­то ед­нов­ре­мен­но с то­ва по­пъл­ва и све­де­ни­е­то за пос­тъ­пи­ли­те при­хо­ди по от­дел­ни­те под­с­мет­ки на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще. От па­раг­ра­фи­ра­ни­те внос­ни лис­то­ве кни­го­во­ди­те­лят по при­хо­да из­на­ся на от­де­лен лист-бе­леж­ка при­хо­да по па­раг­ра­фи за все­ки бан­ков клон и да­та. За по-го­ля­ма бър­зи­на в ра­бо­та­та, кни­го­во­ди­те­лят по при­хо­да из­ра­бот­ва ед­на бе­леж­ка за ня­кол­ко да­ти на един бан­ков клон, ка­то за­пис­ва­не­то на при­хо­да в при­ход­на­та кни­га ста­ва на­вед­наж за ня­кол­ко да­ти.

Чл. 200. Внос­ни­те лис­то­ве за вне­се­ни су­ми, тег­ле­ни сре­щу раз­пис­ки, за въз­с­та­но­ве­ни су­ми по пла­теж­ни за­по­ве­ди, как­то и тия по чл. 70 от За­ко­на за б[юд­же­та,] о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], кни­го­во­ди­те­лят из­важ­да от опи­си­те на бан­ко­ви­те кло­но­ве и аген­ту­ри, под­реж­да ги и ги опис­ва в спе­ци­а­лен опис, след ко­е­то се из­п­ра­щат на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ка­то су­ми­те по тях се за­пис­ват в от­дел­на гра­фа.

Чл. 201. Дан­ни­те по внос­ни­те лис­то­ве за въз­с­та­но­ве­ни­те су­ми по пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ви­зи­ра­ни от па­ла­та­та, се про­ве­ря­ват от кни­го­во­ди­те­ли­те в пар­тид­но­то кни­го­вод­с­т­во, за ко­е­то пос­лед­ни­те се под­пис­ват вър­ху все­ки вно­сен лист.

Чл. 202. Кни­го­во­ди­те­лят по при­хо­да из­важ­да от опи­си­те и всич­ки внос­ни лис­то­ве за пос­тъ­пи­ли­те при­хо­ди по бю­д­же­та на Б.Д.Ж. и прис­та­ни­ща. Пос­лед­ни­те, след ка­то се под­ре­дят и при­ши­ят, се из­п­ра­щат на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­щи­ят кни­го­во­ди­тел се гри­жи, след ка­то тия внос­ни лис­то­ве се вър­нат от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, да бъ­дат от­не­се­ни към съ­от­вет­ни­те опи­си.

Чл. 203. Про­ве­ре­ни­те и ви­зи­ра­ни раз­ход­ни опи­си, за­ед­но с пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, след ка­то се за­пи­шат су­ми­те за раз­хо­ди­те по от­дел­ни­те под­с­мет­ки в све­де­ни­е­то за ежед­нев­ни­те раз­хо­ди по под­с­мет­ки­те на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, кон­т­ро­льор-док­л­д­чи­кът пре­да­ва на кни­го­во­ди­те­ля по раз­хо­да, за да се за­ве­де раз­хо­да по ми­нис­тер­с­т­ва, гла­ви и па­раг­ра­фи в кни­га­та за раз­хо­да. Кни­го­во­ди­те­лят по раз­хо­да раз­п­ре­де­ля пла­теж­ни­те за­по­ве­ди по ми­нис­тер­с­т­ва и по па­раг­ра­фи.

Чл. 204. Раз­пис­ки­те обр. № 17/10, сре­щу ко­и­то са из­п­ла­те­ни су­ми, кни­го­во­ди­те­лят из­важ­да от опи­си­те, под­реж­да ги и при от­де­лен опис се из­п­ра­щат на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 205. Кни­го­во­ди­те­лят по раз­хо­да из­гот­вя опи­си-ве­до­мос­ти по ми­нис­тер­с­т­ва на всич­ки пла­теж­ни за­по­ве­ди, из­п­ла­те­ни в ра­йо­на на па­ла­та­та, ви­зи­ра­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­и­то опи­си се из­п­ра­щат на пос­лед­на­та.

Чл. 206. Кни­го­во­ди­те­лят по раз­хо­да пре­да­ва из­п­ла­те­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди на пар­тид­но­то кни­го­вод­с­т­во, за да бъ­дат от­мет­на­ти по пар­тид­ни­те кни­ги, ка­то сле­ди и све­ря­ва дан­ни­те за раз­хо­да по под­роб­на­та ве­до­мост обр. № 1 да се схож­дат с дан­ни­те за раз­хо­да по пар­тид­ни­те кни­ги и по опи­си­те-ве­до­мос­ти на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, из­п­ла­те­ни в ра­йо­на на па­ла­та­та, ви­зи­ра­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 207. Смет­ки­те за при­хо­да и раз­хо­да на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще се прик­люч­ват след вся­ко 1 и 5 чис­ло на ме­се­ца. Све­де­ни­я­та за при­хо­да и раз­хо­да се из­п­ра­щат на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та най-къс­но в 10 дне­вен срок от да­та­та на прик­люч­ва­не­то.

Чл. 208. Пре­ди да за­поч­нат из­на­ся­не­то на при­хо­да и раз­хо­да в под­роб­ни­те ве­до­мос­ти за при­хо­да и раз­хо­да обр. № 1, кни­го­во­ди­те­ли­те све­ря­ват при­хо­да и раз­хо­да по кни­га­та за при­хо­да и та­зи за раз­хо­да съ­от­вет­с­т­ву­ва ли на при­хо­да и раз­хо­да по на­ръч­ни­те днев­ни­ци на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка.

Чл. 209. След прик­люч­ва­не на смет­ки­те за при­хо­да и раз­хо­да на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, към 15-то чис­ло на ме­се­ца се из­п­ра­щат на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, след­ни­те све­де­ния: а) под­роб­на ве­до­мост за при­хо­да; б) под­роб­на ве­до­мост за раз­хо­да; в) све­де­ние за пос­тъ­пи­ли­те при­хо­ди по от­дел­ни­те под­с­мет­ки на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще; г) све­де­ние за из­п­ра­те­ни­те при­хо­ди по от­дел­ни­те под­с­мет­ки на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще; д) опис, за­ед­но с внос­ни­те лис­то­ве, за пос­тъ­пи­ли­те из­вън­бю­д­жет­ни при­хо­ди; е) опис, за­ед­но с раз­пис­ки­те, за из­п­ла­те­ни­те от сък­ро­ви­ще­то су­ми сре­щу раз­пис­ки обр. 17/10.

Ос­вен гор­ни­те све­де­ния, при прик­люч­ва­не­то на края на ме­се­ца, на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се из­п­ра­щат и всич­ки внос­ни лис­то­ве за пос­тъ­пи­ли­те при­хо­ди през ме­се­ца по бю­д­же­та на Б.Д.Ж. и прис­та­ни­ща и опи­си­те-ве­до­мос­ти по ми­нис­тер­с­т­ва на всич­ки из­п­ла­те­ни през ме­се­ца пла­теж­ни за­по­ве­ди в ра­йо­на на па­ла­та­та, ви­зи­ра­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, а са­ми­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се за­дър­жат в па­ла­та­та.

Чл. 210. Всич­ки ве­до­мос­ти и све­де­ния, ко­и­то се из­п­ра­щат въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, се прег­леж­дат, про­ве­ря­ват и под­пис­ват от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка по дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, кой­то но­си от­го­вор­ност за тях­на­та дос­то­вер­ност.

Чл. 211. По­лу­че­ни­те в па­ла­та­та ве­до­мос­ти обр. № 6 пред­с­тав­ля­ва­ни от съ­би­ра­чи­те на дър­жав­ни при­хо­ди, се про­ве­ря­ват от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка по дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во с пър­ви­те по­ло­ви­ни от внос­ни­те лис­то­ве, из­п­ра­те­ни от бан­ко­ви­те кло­но­ве и аген­ту­ри, за ко­е­то се под­пис­ва вър­ху ве­до­мост­та. Съ­щи­ят кон­т­ро­льор-док­лад­чик сле­ди за ре­дов­но­то из­п­ра­ща­не на ве­до­мос­ти­те обр. № 6, за ко­я­то цел той во­ди спе­ци­а­лен бе­леж­ник. За всич­ки кон­с­та­ти­ра­ни не­ре­дов­нос­ти в тия ве­до­мос­ти, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът за­веж­да пре­пис­ка за от­с­т­ра­не­ни­е­то им.

Чл. 212. Ве­до­мос­ти­те обр. № 6, пред­с­та­ве­ни от ли­ца­та, ко­и­то се от­чи­тат пред об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та, се за­дър­жат в съ­ща­та и се при­ла­гат към съ­от­вет­ни­те го­диш­ни от­че­ти, а ве­до­мос­ти­те, пред­с­та­ве­ни от уч­реж­де­ния и ли­ца, ко­и­то не се от­чи­тат пред па­ла­та­та, а пред дру­ги уч­реж­де­ния, се из­п­ра­щат на тия пос­лед­ни­те, как­то след­ва: ве­до­мос­ти­те на ж.п.га­ри ­ в Глав­на­та ди­рек­ция на же­лез­ни­ци­те и прис­та­ни­ща­та, кон­т­ро­ла при­хо­ди; ве­до­мос­ти­те на т.п.стан­ции ­ в Глав­на­та ди­рек­ция на по­щи­те ­ от­де­ле­ние па­рич­ни пре­во­ди; ве­до­мос­ти­те от кло­но­ве­те на Б.Н.бан­ка за про­да­де­ни цен­ни ма­те­ри­а­ли ­ в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, служ­ба дър­жав­ни цен­ни кни­жа и га­ран­ции на чи­нов­ни­ци­те; ве­до­мос­ти­те от кло­но­ве­те на Б.Н.бан­ка за кам­би­а­лен да­нък ­ в Цен­т­рал­но­то уп­рав­ле­ние на Б.Н.Бан­ка, ин­с­пек­то­рат; ве­до­мос­ти­те от мит­ни­ци­те ­ в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, от­дел мит­ни­ци; ве­до­мос­ти­те от да­нъч­ни­те уп­рав­ле­ния ­ на съ­от­вет­но­то да­нъч­но уп­рав­ле­ние.

Чл. 213. Всич­ки кни­ги, по­со­че­ни в нас­то­я­щия пра­вил­ник, пре­ди да се ту­рят в уп­рав­ле­ние, се прош­ну­ро­ват, про­ну­ме­ро­ват и за­ве­ря­ват от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.
ЧАСТ IV.
ОБ­ЩИ РАЗ­ПО­РЕЖ­ДА­НИЯ.
ГЛА­ВА I.
СЛУ­ЖЕБ­НА ЙЕ­РАР­ХИЯ И ДИС­ЦИП­ЛИ­НА.

Чл. 214. В об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти ре­дът на пос­те­пен­на­та под­чи­не­ност на ос­нов­ни­те длъж­нос­ти, на­ре­че­на още слу­жеб­на йе­рар­хия, е след­ния: прис­луж­ник, пи­сар (ек­с­пе­ди­тор, ре­гис­т­ра­тор), по­мощ­ник ар­хи­вар, ар­хи­вар, кни­го­во­ди­тел, кон­т­ро­льор-док­л­д­чик, сек­ре­тар, съ­вет­ник и пред­се­да­тел.

Чл. 215. Вся­ко длъж­нос­т­но ли­це дъл­жи в слу­жеб­ни­те си от­но­ше­ния съз­на­тел­но, доб­ро­вол­но и за­дъл­жи­тел­но под­чи­не­ние към по-гор­ни­те от не­го. Все­ки слу­жи­тел е длъ­жен да по­дър­жа всред рав­ни­те по сте­пен и по-дол­ни­те от не­го вя­ра в на­чал­ни­ка и да па­зи не­го­вия ав­то­ри­тет, как­то при из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те си обя­за­нос­ти, та­ка и вън от служ­ба­та.

Чл. 216. Вся­ко длъж­нос­т­но ли­це от по-гор­на сте­пен дъл­жи в слу­жеб­ни­те си от­но­ше­ния към по-дол­ни­те от не­го спра­вед­ли­вост, доб­ри об­нос­ки и гри­жи за за­паз­ва­не­то пра­ва­та и ин­те­ре­си­те им в кръ­га на служ­ба­та.

Чл. 217. Меж­ду слу­жи­те­ли­те от рав­ни или близ­ки сте­пе­ни тряб­ва да има ко­ле­ги­ал­ност, дру­гар­с­ка сър­деч­ност и вза­им­но под­по­ма­га­не в слу­жеб­ни­те им за­дъл­же­ния. Дру­гар­с­т­во­то в служ­ба­та, оба­че, не из­к­люч­ва бла­го­род­но­то съ­рев­но­ва­ние и ста­ра­ние на все­ки­го да бъ­де по-усър­ден, по-пре­дан на ра­бо­та­та и да слу­жи за при­мер на дру­ги­те в служ­ба­та.

Чл. 218. В слу­жеб­ни­те си от­но­ше­ния, длъж­нос­т­ни­те ли­ца в па­ла­та­та са длъж­ни да се об­ръ­щат към по-гор­ни­те по слу­жеб­но­то им зва­ние, а не по име.

Чл. 219. Все­ки слу­жи­тел, кой­то при из­пъл­не­ние на служ­ба­та си или вън от нея, бъ­де за­сег­нат от ня­кое неп­ра­вил­но или не­за­кон­но дейс­т­вие от стра­на на друг слу­жи­тел или бъ­де оби­ден от не­го, или не му да­де при­па­да­ю­ща­та му се зап­ла­та, въз­наг­раж­де­ние, об­лек­ло и др., или бъ­дат пре­неб­рег­на­ти ня­кои дру­ги не­го­ви пра­ва, има пра­во да се оп­ла­че нап­ра­во на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та. Оп­лак­ва­не­то мо­же да бъ­де ус­т­но или пис­ме­но. То тряб­ва да се нап­ра­ви въ[в] веж­ли­ва фор­ма, сдър­жа­но, без на­пад­ки и да съ­дър­жа са­мо вер­ни дан­ни.
ГЛА­ВА II.
КЛА­СИ­РА­НЕ.

Чл. 220. Слу­жи­те­ли­те при вся­ка об­лас­т­на смет­на па­ла­та, при пос­тъп­ва­не­то им на служ­ба, се кла­си­рат от ко­ми­сия в със­тав: един съ­вет­ник, сек­ре­та­рят на па­ла­та­та и един кон­т­ро­льор-док­лад­чик. Съ­вет­ни­кът и кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът се оп­ре­де­лят еже­год­но съ[с] за­по­вед на пред­се­да­те­ля.

Чл. 221. Не­до­вол­ни­те от ре­ше­ни­я­та на ко­ми­си­я­та по кла­си­ра­не­то мо­гат да об­жал­ват из­да­де­ни­те от нея ре­ше­ния, в ед­но­ме­се­чен срок от съ­об­ще­ни­е­то, пред цен­т­рал­на­та ко­ми­сия за кла­си­ра­не при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.
ГЛА­ВА III.
КЛЕТ­ВА.

Чл. 222. Все­ки слу­жи­тел в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, при встъп­ва­не­то си в длъж­ност, по­ла­га ус­та­но­ве­на­та в за­ко­на клет­ва, ако по-ра­но не е по­ло­жил та­ка­ва.

Пред­се­да­те­ли­те, съ­вет­ни­ци­те, сек­ре­та­ри­те и кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те по­ла­гат клет­ва пред съ­ве­та на па­ла­та­та, а ос­та­на­ли­ят пер­со­нал ­ пред пред­се­да­те­ля.

Клет­ве­ни­ят лист, под­пи­сан от слу­жи­те­ля, се при­ла­га към пос­луж­но­то му де­ло.

Клет­ва­та се по­ла­га чрез све­ще­ник.
ГЛА­ВА IV.
ПОС­ЛУЖ­НИ ДЕ­ЛА.

Чл. 223. За все­ки слу­жи­тел в па­ла­та­та се во­ди пос­луж­но де­ло, в ко­е­то се при­ла­гат всич­ки кни­жа, от­на­ся­щи се до служ­ба­та на слу­жи­те­ля.

Чл. 224. В пос­луж­но­то де­ло на все­ки слу­жи­тел се при­ла­га пос­лу­жен лист, кой­то съ­дър­жа след­ни­те дан­ни:

1) три­те пъл­ни име­на на слу­жи­те­ля, да­та и мяс­то на раж­да­не­то и как­ва длъж­ност за­е­ма;

2) как­во об­ра­зо­ва­ние, се­мей­но по­ло­же­ние и ма­те­ри­ал­но със­то­я­ние има слу­жи­те­ля при пос­тъп­ва­не­то си в длъж­ност, то­чен ад­рес в се­да­ли­ще­то на па­ла­та­та и про­ме­ни­те в тях след наз­на­че­ни­е­то;

3) как­ви дру­ги длъж­нос­ти е за­е­мал слу­жи­те­ля пре­ди наз­на­че­ни­е­то му, с оз­на­че­ние точ­но­то вре­мес­лу­же­не в тях;

4) ре­зул­та­тът от кла­си­ра­не­то на слу­жи­те­ля и про­ме­ни­те в не­го;

5) раз­ре­ше­ни­те от­пус­ки на слу­жи­те­ля;

6) по­лу­че­ни­те от­ли­чия, пох­ва­ли, наг­ра­ди и на­ло­же­ни­те дис­цип­ли­нар­ни на­ка­за­ния на слу­жи­те­ля;

7) атес­та­ция на слу­жи­те­ля.

Чл. 225. Все­ки слу­жи­тел, под страх на дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност, е длъ­жен да да­де вер­ни и точ­ни све­де­ния, не­об­хо­ди­ми за по­пъл­ва­не пос­луж­ния лист, как­то и да съ­об­ща­ва не­за­бав­но в па­ла­та­та за вся­ка нас­тъ­пи­ла про­мя­на в не­го­во­то имот­но със­то­я­ние, се­мей­но по­ло­же­ние, ад­рес и пр.

Чл. 226. На все­ки пос­лу­жен лист се за­леп­ва фо­тог­ра­фи­я­та на слу­жи­те­ля.

Чл. 227. Слу­жеб­ни­те де­ла се во­дят и съх­ра­ня­ват от сек­ре­та­ря на па­ла­та­та. При пре­мес­т­ва­не, пос­луж­но­то де­ло, за­ед­но съ[с] за­ве­рен от пред­се­да­те­ля пос­лу­жен лист, се из­п­ра­ща слу­жеб­но на уч­реж­де­ни­е­то, в ко­е­то слу­жи­те­ля е пре­мес­тен.

Пос­луж­ни­те де­ла на пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те се во­дят и съх­ра­ня­ват въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 228. Все­ки слу­жи­тел в па­ла­та­та се атес­ти­ра един път на все­ки две го­ди­ни. Атес­та­ци­я­та се от­на­ся до лич­ни­те и слу­жеб­ни ка­чес­т­ва на слу­жи­те­ля.

Чл. 229. Атес­та­ци­я­та, след ка­то се впи­ше в пос­луж­ния лист, се съ­об­ща­ва на атес­ти­ра­ния сре­щу под­пис.

Чл. 230. Слу­жи­те­ли­те в па­ла­та­та се атес­ти­рат: по­мощ­ни­ят пер­со­нал ­ от пред­се­да­те­ля, по док­лад на сек­ре­та­ря, а кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те и сек­ре­та­ря ­ от съ­ве­та на па­ла­та­та в раз­по­ре­ди­тел­но за­се­да­ние.

Чл. 231. Ра­бот­но­то вре­ме в па­ла­та­та трае осем ча­са днев­но от 9 до 12 и от 14 до 18 ча­са за по­не­дел­ник, втор­ник, сря­да, чет­вър­тък и пе­тък и от 8 до 13 ча­са за съ­бо­та.

През лет­ни­те ме­се­ци, по раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та, ра­бот­ни­те ча­со­ве мо­гат да се из­ме­ня­ват спо­ред мес­т­ни­те ус­ло­вия, без да се на­ма­ля­ва об­що­то ра­бот­но вре­ме.

Един чи­нов­ник от ар­хи­ва­та и ре­гис­т­ра­ту­ра­та, по пред­ва­ри­тел­но оп­ре­де­лен на­ряд, за­дъл­жи­тел­но де­жу­ри в па­ла­та­та съ­бо­та след обяд, ко­га­то то­зи ден е при­със­т­вен.

Чл. 232. Пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та има пра­во, ко­га­то на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо, да при­кан­ва съ­вет­ни­ци­те и дру­ги­те слу­жи­те­ли на за­ня­тия и из­вън­ред­ни ра­бот­ни ча­со­ве, как­то и в неп­ри­със­т­ве­ни дни.

Чл. 233. Въ[в] вся­ка па­ла­та се во­ди при­със­т­ве­на кни­га обр. № 10, в ко­я­то слу­жи­те­ли­те се раз­пис­ват при явя­ва­не­то си на ра­бо­та. Пред­ва­ри­тел­но­то раз­пис­ва­не в при­със­т­ве­на­та кни­га е заб­ра­не­но. При­със­т­ве­на­та кни­га се на­ми­ра при сек­ре­та­ря и се про­ве­ря­ва от пред­се­да­те­ля.

При­със­т­ве­на­та кни­га се вди­га пет ми­ну­ти след оп­ре­де­ле­но­то за явя­ва­не на ра­бо­та вре­ме и се за­на­ся на пред­се­да­те­ля или не­го­вия за­мес­т­ник, кой­то от­бе­ляз­ва вър­ху са­ма­та кни­га кон­с­та­ти­ра­ни­те не­ре­дов­нос­ти.

В при­със­т­ве­на­та кни­га не се раз­пис­ват: сек­ре­та­ря, съ­вет­ни­ци­те и пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.

Чл. 234. Ра­бот­но­то вре­ме тряб­ва да се це­ни и из­пол­зу­ва от слу­жи­те­ли­те най-ра­зум­но. През оп­ре­де­ле­но­то за за­ня­тие вре­ме, все­ки слу­жи­тел е длъ­жен да се за­ни­ма­ва са­мо съ[с] слу­жеб­на ра­бо­та. Че­те­не­то на вес­т­ни­ци, во­де­не­то на нес­лу­жеб­ни раз­го­во­ри или из­вър­ш­ва­не­то на как­ва­то и да би­ло час­т­на ра­бо­та в слу­жеб­но вре­ме е стро­го заб­ра­не­но.

При слу­жеб­ни по­се­ще­ния на вън­ш­ни ли­ца слу­жи­те­лят не би­ва да се за­лис­ва в из­лиш­ни при­каз­ки и да гу­би вре­ме­то си нап­раз­д­но. Дълг е на слу­жи­те­ля да вну­ши на все­ки по­се­ти­тел да це­ни вре­ме­то му, но и той да це­ни не­го­во­то, ка­то му ус­луж­ва бър­зо, без ни­как­во от­ла­га­не.

Чл. 235. При прек­ра­тя­ва­не на ра­бо­та­та, все­ки слу­жи­тел е длъ­жен да ту­ри в ред всич­ки кни­жа, пред­ме­ти и др., с ко­и­то е ра­бо­тил, а не да ги ос­та­вя в без­по­ря­дък вър­ху ма­са­та или ета­жер­ка­та си.

Чл. 236. Кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те от от­дел­ни­те служ­би са длъж­ни да да­ват крат­ки све­де­ния за из­вър­ше­на­та от тях ра­бо­та през сед­ми­ца­та.

Чл. 237. Вся­ка па­ла­та е влас­т­на да оп­ре­де­ли вре­ме­то, през ко­е­то вън­ш­ни ли­ца мо­гат да пра­вят справ­ки и по­се­ще­ния, спо­ред мес­т­ни­те ус­ло­вия.
ГЛА­ВА VII.
ОТ­ПУС­КИ.

Чл. 238. Все­ки слу­жи­тел в па­ла­та­та им пра­во, през те­че­ние на ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на, на от­пуск с пъл­на зап­ла­та, най-мно­го до един ме­сец, ако е прос­лу­жил по­не шест ме­се­ца. Слу­жи­тел, кой­то не се е пол­зу­вал с от­пуск в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни, има пра­во на от­пуск до два ме­се­ца с пъл­на зап­ла­та. Ако слу­жи­те­лят, кой­то е из­пол­зу­вал пра­во­то си на от­пуск съ[с] зап­ла­та, има нуж­да от по­ве­че от­пуск по ува­жи­тел­ни при­чи­ни, мо­же да се раз­ре­ши та­къв, без пра­во на зап­ла­та най-мно­го до един ме­сец.

Чл. 239. От­пуск за не по­ве­че от 10 дни през го­ди­на­та се раз­ре­ша­ва: на пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те ­ от съ­ве­та на па­ла­та­та, а за по-дъ­лъг срок от 10 дни ­ съ[с] за­по­вед от Ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля по хо­да­тайс­т­во на пред­се­да­те­ля.

Чл. 240. От­пуск за срок не по­ве­че от де­сет дни през го­ди­на­та на сек­ре­та­ря и кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те при па­ла­та­та се раз­ре­ша­ва от пред­се­да­те­ля, а за по­ве­че от 10 дни ­ от съ­ве­та на па­ла­та­та.

Чл. 241. От­пуск на ос­та­на­ли­те длъж­нос­т­ни ли­ца при па­ла­та­та се раз­ре­ша­ва от пред­се­да­те­ля.

Чл. 242. В мол­ба­та си за от­пуск слу­жи­те­лят е длъ­жен да оз­на­чи, кол­ко от­пуск ис­ка, по как­ви при­чи­ни, къ­де ще го пре­ка­ра и ад­ре­са си.

При оти­ва­не­то и след връ­ща­не­то си от от­пуск, слу­жи­те­лят е длъ­жен да се пред­с­та­ви на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.

Слу­жи­те­лят не мо­же да за­ми­не в от­пуск пре­ди да по­лу­чи ус­т­но или пис­мен­но съ­об­ще­ние, че му е раз­ре­шен та­къв.

Раз­ре­ше­ни­те от­пус­ки се впис­ват в пос­луж­ния лист на слу­жи­те­ли­те.

Чл. 243. За крат­ко от­със­т­вие от ра­бо­та слу­жи­те­лят е длъ­жен да по­ис­ка раз­ре­ше­ние за то­ва от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.

Чл. 244. Пред­се­да­те­лят, съ­вет­ни­ци­те, сек­ре­та­рят и кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те се ко­ман­ди­ро­ват с ре­ше­ние на съ­ве­та при па­ла­та­та, одоб­ре­но от пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Всич­ки дру­ги слу­жи­те­ли при па­ла­та­та се ко­ман­ди­ро­ват съ[с] за­по­вед на пред­се­да­те­ля.

На­ред­ба­та на нас­то­я­щия текст не се от­на­ся за ко­ман­ди­ров­ки­те на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те ре­ви­зо­ри. Ко­ман­ди­ров­ки­те на тия слу­жи­те­ли ста­ват по ре­да, пред­ви­ден в чл. 178 от нас­то­я­щия пра­вил­ник.
ГЛА­ВА IХ.
УНИ­ЩО­ЖА­ВА­НЕ АР­ХИВ­НИ­ТЕ ДЕ­ЛА И КНИ­ЖА.

Чл. 245. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти за­паз­ват за ви­на­ги след­ни­те кни­ги:

1) Про­то­кол­ни кни­ги обр. № 4;

2) Ин­вен­т­р­на­та кни­га обр. № 5;

3) Биб­ли­о­теч­на­та кни­га обр. № 6;

4) Раз­да­ва­тел­на­та кни­га обр. № 7;

5) Пар­тид­на­та кни­га за от­че­ти­те обр. № 13;

6) Пар­тид­на­та кни­га за ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве обр. № 14;

7) Опис­на­та кни­га за де­ла­та обр. № 15;

8) Ар­хив­на­та кни­га за свър­ше­ни­те от­чет­ни де­ла обр. № 16.

Чл. 246. След из­ти­ча­не­то на 10 го­ди­ни се уни­що­жа­ват след­ни­те кни­ги:

1) Вхо­дя­щия ре­гис­тър обр. № 1;

2) Из­хо­дя­щия ре­гис­тър обр. № 2;

3) Пар­тид­на­та кни­га за за­ве­ре­ни­те кви­тан[ци­он­ни] кни­ги обр. № 9;

4) Днев­ни­кът за пос­тъ­пи­ли­те от­че­ти обр. № 11;

5) Днев­ни­кът за пос­тъ­пи­ли­те рев[изи­он­ни] ак­то­ве обр. № 12;

6) Днев­ни­кът-пар­тид­на кни­га за пла­теж­ни­те за­по­ве­ди на об­щи­ни­те обр. № 17;

7) Днев­ник-на­ръч­ни­кът за пос­тъ­пи­ли­те пла­теж­ни за­по­ве­ди по дър­жав­ния бю­д­жет и фон­до­ве­те обр. № 18;

8) Пар­тид­на­та кни­га за пла­теж­ни­те за­по­ве­ди по дър­жав­ния бю­д­жет и фон­до­ве­те обр. № 19;

9) Че­ко­ва­та кни­га обр. № 20;

10) Кон­т­рол­на­та аван­со­ва кни­га обр. № 25;

Чл. 247. След из­ти­ча­не­то на пет го­ди­ни се уни­що­жа­ват след­ни­те де­ла, кни­жа и кни­ги:

1) Свър­ше­ни­те от­чет­ни де­ла;

2) Внос­ни­те лис­то­ве за вне­се­ни в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще при­хо­ди;

3) Из­п­ла­те­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди и до­ку­мен­ти­те към тях;

4) Кни­га­та за пред­п­ри­я­ти­я­та обр. № 27;

5) Про­ве­ре­ни­те го­диш­ни от­че­ти, по ко­и­то са из­да­де­ни окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за из­дъл­же­ние, как­то и тия, по ко­и­то са из­да­де­ни окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние и е из­те­къл сро­ка по чл. 73 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] П[ала­ти];

6) Ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве, по ко­и­то не са из­да­де­ни юрис­дик­ци­он­ни ре­ше­ния (чл. 113, ал. IV).

Чл. 248. След из­ти­ча­не­то на три го­ди­ни се уни­що­жа­ват след­ни­те де­ла, кни­жа и кни­ги:

1) Свър­ше­ни­те кан­це­лар­с­ки де­ла;

2) За­по­вед­на­та кни­га;

3) Пар­тид­на­та кни­га за пла­теж­ни­те за­по­ве­ди на па­ла­та­та обр. № 8;

4) Раз­нос­на­та кни­га обр. № 3;

5) Кни­га­та за въз­ло­же­ни­те ре­ви­зии обр. № 26.

Чл. 249. След из­ти­ча­не­то на ед­на го­ди­на се уни­що­жа­ват след­ни­те кни­ги:

1) При­сът­с­т­ве­на­та кни­га обр. № 10;

2) На­ръч­ни­кът за при­хо­да обр. № 21;

3) На­ръч­ни­кът за раз­хо­да обр. № 22;

4) Кни­га­та за при­хо­да обр. № 23;

5) Кни­га­та за раз­хо­да обр. № 24.

Чл. 250. Сро­ко­ве­те по чл.чл. 246 до 249 от нас­то­я­щия пра­вил­ник те­чат за от­чет­ни­те де­ла ­ от края на го­ди­на­та през ко­я­то са свър­ше­ни, а за всич­ки дру­ги кни­жа, до­ку­мен­ти и кни­ги ­ от края на бю­д­жет­на­та го­ди­на, за ко­я­то се от­на­сят.

Чл. 251. Уни­що­же­ни­те кни­жа се про­да­ват под ус­ло­вие, че ще се упот­ре­бят за ин­дус­т­ри­ал­ни це­ли.

Су­ми­те по­лу­че­ни от про­даж­ба­та на уни­що­же­ни­те кни­жа се вна­сят на при­ход в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще.

Чл. 252. За не­из­пъл­не­ние пос­та­нов­ле­ни­я­та на нас­то­я­щия пра­вил­ник, ви­нов­но­то длъж­нос­т­но ли­це се на­каз­ва съг­лас­но чл. 99 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 994, л. 23 ­ 63. Ко­пие. Ма­ши­но­пис. Ръ­ко­пис.

ЦДА, Ф. 482 К, оп. 3, а.е. 1, л. 1 ­ 35. Ко­пие. Ма­ши­но­пис. Ръ­ко­пис.

№ 220

Док­лад от Доб­ри Бо­жи­лов, ми­нис­тър на фи­нан­си­те, до Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел, за пред­ло­же­ния За­ко­ноп­ро­ект за из­ме­не­ние на чл. 75 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, 19 юни 1942 г.

МИ­НИС­ТЕР­С­Т­ВО ДО ГОС­ПО­ДИ­НА ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕ­ЛЯ

НА НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ

ФИ­НАН­СИ­ТЕ Т У К

Ди­рек­ция на дър­жав­ния

бю­д­жет и от­чет­ност

№ 5745а/19.VI.[1]942 г.

С о ф и я