Б. АРХИВА И ДЕЛОВОДСТВО.
Чл. 101. Персоналът на архивата се състои от един архивар и нуждното число помощ[ник] архивари. По разпореждане на председателя в тяхна помощ може да се даде и част от другия помощен персонал на палатата.
Чл. 102. За редовното и правилно отправление на службата и добрия ред на архивата отговаря архиварят.
Чл. 103. За архивата се водят следните книги:
1) дневник на постъпилите годишни отчети (обр. № 11).
2) дневник за постъпилите в палатата ревизионни актове (обр. № 12).
3) партидна книга за постъпилите отчети и за извършените по тях действия (обр. № 13).
4) партидна книга на подлежащите на ревизия учреждения и за записване постъпилите ревизионни актове (обр. № 14).
5) описна книга за делата по отчетите и ревизионните актове (обр. № 15).
6) архивна книга (обр. № 16).
7) партидна книга на учрежденията за заверените от палатата квитанционни книги (обр. № 9).
Чл. 104. Получените в палатата годишни отчети се приемат от архиваря и се записват веднага след постъпването им в дневника обр. № 11 и партидната книга обр. № 13. Преди записването им, обаче, трябва да се провери дали не липсват някои от приложенията на отчета, според описа за преложенията. Ако липсват някои от приложенията, палатата прави постъпки за издирването им.
Палатата уведомява съответното учреждение за получаването на отчета.
Чл. 105. При постъпването на всеки отчет архиварят е длъжен да провери по книгата обр. № 9 дали с отчета са представени всички получени от учреждението квит[анционни] книги. Ако към отчета са представени по-малко квит[анционни] книги, същите се изискват, щом по тях е работено, или се нарежда да се представят за презаверка, ако по тях не е работено.
Чл. 106. Получените в палатата отчети се подреждат в архивното помещение по реда на записването им в дневника. На всеки отчет се поставя етикет с означаване наименованието на учреждението, времето, за което се отнася отчета и номера, под който той е записан в дневника.
Чл. 107. Непроверените отчети се държат отделно от проверените. Последните се подреждат на рафтове по реда на образуваните по тях дела.
Чл. 108. Отчетните книжа на общините и общинско-стопанските предприятия, делата, които са свършени, както и ония, по които са издадени окончателни решения, но делата по тях не са свършени, а срокът по чл. 73 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати е изтекъл, се перфорират и връщат на тези учреждения за съхранение. Връщането на отчетните книжа става с писмо, което носи архивния номер на делото и датата на връщането, като черновката от писмото се прилага към делото, а в съответната партида се отбелзва датата на писмото.
Чл. 109. Проверените годишни отчети на фондовите, държвните, държавно-автономните и обществени учреждения, делата по които са свършени и описани в архивната книга, се подреждат на рафтове по реда на архивния номер и се пазят до унищожението им. След унищожението, в съответната партида се отбелязва номера и датата на акта за унищожението.
Чл. 110. Длъжностните лица от архивата следят за движението на съхраняваните в архивата отчетни и други книжа.
Исканията на съдебните места и лица, на финансовите инспектори и др. за изпращане отчетни книжа се разрешават от председателя на палатата.
Когато се изпращат отчетни книжа на други учреждения или лица, в съответната партидна книга се отбелязва номера на писмото, с което са изпратени и върнати тия книжа.
Чл. 111. Отчетите и документите, по които палатата е издала решение, ако се искат от отчетниците за справка, се изпращат на съответния данъчен началник.
Чл. 112. Справки по съхраняваните в архивата книжа могат да правят само заинтересованите лица или техните повереници. Справки се дават само в определените за това часове. Те се разрешават от секретаря на палатата и се извършват винаги в присътствието на длъжностно лице от канцеларията. При преглеждането на книжата, лицето, което извършва справката, може да снема бележки или извлечения от книжата само с молив, но не и да прави подчертавания в тях.
Чл. 113. Квитанционните книги, които се получават в палатата за препращане на общините, държавните и други учреждения, след като се прошнуроват и подпечатат, се вписват в партидната книга обр. № 9.
Квитанционните книги се заверяват от секретаря на палатата.
Чл. 114. По всички отчетни книжа и преписки, по които палатата издава юрисдикционни решения, се образуват отчетни дела.
Отчетните дела се образуват след като на изложението на контрольор-докладчика по отчета, преписката или книжата се даде ход и по него се постанови решение.
Отчетните дела по ревизионните актове, по които палатата се произнася в редовно заседание (чл. 15 п. 5), се образуват след постановяване на решението.
По ревизионните актове, по които не са постановени неиздължения от финансовия инспектор, не се образуват отчетни дела. Те се пазят в особени папки.
Чл. 115. Образуваните отчетни дела се вписват в описната книга обр. № 15. Номерацията на делата се води според описната книга и започва от началото на всяка календарна година от № 1 и следва непрекъснато до края на годината.
Чл. 116. Върху предната корица на всяко дело се отбелязва наименованието на Палатата, номера на делото, под който е записано в описната книга, предмета на делото, името на отчетника, по отчета или ревизията на който е образувано делото и номера и вида на издаденото решение.
Чл. 117. Когато решението по някое дело бъде обтъжено пред по-горна инстанция, делото, след като се прономерува, прошнурова и опише, се изпраща по принадлежност. В този случай, на мястото на делото се оставя корица, в която се поставя черновката от препроводителното писмо и всички други книжа, които ще постъпят отпосле.
Чл. 118. Отчетните дела се пазят в архивата подредени по номера и по години в отделни връзки или папки. На всяка връзка (папка) се прикачва картон, върху който се означават номерата на делата, съдържащи се въ[в] връзката.
Чл. 119. Отчетните дела се считат за свършени:
1) когато по делото е издадено окончателно решение за издължение;
2) когато издаденото по делото окончателно решение за неиздължение се приведе в изпълнение или пък начетите по него се заличат по закон.
Чл. 120. Свършените дела се описват в архивната книга обр. № 16 веднага след свършването им.
Номерацията на архивните дела се води според архивната книга и започва в началото на всяка календарна година от № 1 и следва непрекъснато до края на годината. Номерата на делата и архивните номера на същите се нанасят в съответната партида.
Свършените дела се съхраняват по начина предвиден в чл. 118 от този правилник, но се подреждат според архивните им номера.
В. РЕГИСТРАТУРАТА И ЕКСПЕДИЦИЯТА.
Чл. 121. Всички отправени до палатата преписки се получават и разпечатват от секретаря. Пакетите, които носят бележка “поверително” или “лично”, както и тия, които се изпращат от Върховната сметна палата и Специалния съд при нея, се разпечатват от председателя на палатата.
Всички носени на ръка касационни и въззивни жалби се приемат от секретаря на палатата и се завеждат веднага от регистратора.
Чл. 122. Всички постъпили в палатата молби, заявления е др. към които са приложени гербови марки за обгербване на разни удостоверения, преписи от решения и пр., се получават от секретаря на палатата, който записва марките и входящия номер на преписката въ[в] водения за целта бележник, след което връща преписката, а марките задържа в касата.
Ако преписката съдържа гербови и други марки за обгербване на разни книжа, оставени без движение или съставени в нарушение на Закона за гербовия налог, секретарят изисква съответните книжа, облепва върху тях марките и ги унищожава по предвидения в закона начин, а с книжата постъпва съгласно сложената резолюция.
Чл. 123. Книжата, които постъпват в регистратурата, се записват въ[в] входящия дневник обр. № 1 по реда на постъпването им. В дневника се записва поредния номер, датата на приемането, датата и номера на полученото писмо, учреждението или лицето, което го изпраща и вкратце съдържанието на писмото или заявлението. Върху заведеното писмо или заявление се поставя поредния входящ номер на дневника.
Не се вписват въ[в] входящия дневник:
1) писмата, с които постъпват в палатата платежни заповеди. Последните се предават на партидното книговодство, където се записват в определен за целта дневник-наръчник;
2) всички други книжа, които се отнасят до отчетните дела и подаването и получаването на които не е в зависимост от срок, с изключение на ония от тях, към които има приложени документи.
Върху книжата, които не се завеждат въ[в] входящия дневник се поставя само датата на получаването им и номера на отчетното дело, към което се прилагат.
Чл. 124. Пликовете, с които са постъпили в палатата книжа, за подаването на които закона предвижда срок, винаги се запазват и прилагат към самите книжа. На длъжностните лица е забранено да отлепват и изрязват пощенските марки от тия пликове.
Чл. 125. След завеждането, регистраторът предава входящата кореспонденция на архиваря, който я свързва веднага с образуваните преписки, ако има такива.
Чл. 126. Всички постъпили в палатата книжа се предават своевременно на председателя на палатата за резолюция, която се написва върху самите книжа.
Чл. 127. Всички изходящи от палатата книжа се извеждат в изходящия дневник обр. № 2. В последния се отбелязва поредния номер, датата на извеждането, учреждението или лицето, до което се изпраща писмото и съдържанието на последното вкратце. Датата и поредният номер се поставят върху самото писмо на определеното място, както и върху черновката на писмото. В черновката се написват и имената на лицата, които са подписали писмото.
Върху черновите от изходящите писма, на долния ляв ъгъл, длъжностното лице, което ги е написало, задължително поставя своята сигнатура и датата на написването.
Кореспонденцията по отчетните дела не се извежда в изходящия дневник. Върху тази кореспонденция се поставя само датата на изпращането и номера на съответното дело.
Чл. 128. Изходящите писма на палатата се подписват от председателя, а в негово отсътствие от съветника, който го замества и от секретаря. Писмата с поверително съдържание се подписват само от председателя.
Чл. 129. Подписаните и изведени изходящи книжа експедиторът изпраща незабавно на учреждението или лицето, до което са адресирани, срещу подпис в разносната книга обр. № 3. Черновките от изходящите книжа се отнасят към съответното дело.
Чл. 130. В съответните графи по входящия и изходящия дневници своевременно се отбелязват номерата на писмата, на които се отговаря, или по повод на които се изпращат писмата на палатата, както и номера на делото, до което се отнасят.
Чл. 131. Въ[в] входящия и изходящия дневници регистраторите винаги отбелязват кому се дават отделните преписки, според резолюцията на председателя.
Чл. 132. Всички входящи и изходящи книжа, освен тия които се отнасят до отчетните дела, се групират в канцеларски дела според предмета, по който се отнасят, като се внимава щото книжата в едно дело да се нареждат по хронологически ред, както са вървели. Пред всяко дело се поставя заглавен лист, според характера на съдържащите се в него книжа, който се залепя върху предната корица на делото.
Всяка палата образува следните канцеларски дела:
1) за личния състав;
2) парични и домакински преписки;
3) преписки с Върховната сметна палата и Специалния съд при нея;
4) преписки с Минстерството на вътрешните работи и народното здраве и учржденията по неговото ведомство (без общините);
5) преписки с Министерството на правосъдието и учрежденията по неговото ведомство;
6) преписки с Министрството на народното просвещение и учрежденията по неговото ведомство;
7) преписки с Министерството на външните работи и изповеданията и учрежденията по неговото ведомство;
8) преписки с Министерството на финансите и учрежденията по неговото ведомство;
9) преписки с Министерството на войната и учрежденията по неговото ведомство;
10) преписки с Министерството на земледелието и държавните имоти и учрежденията по неговото ведомство;
11) преписки с Министерството на търговията, промишлеността и труда и учрежденията по неговото ведомство;
12) преписки с Министерството на железниците, пощите и телеграфите и учрежденията по неговото ведомство;
13) преписки с Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и учрежденията по неговото ведомство;
14) разни окръжни, издавани от палатата;
15) преписки по удостоверения, издавани от палатата;
16) преписки по изпратени отчети и отчетни книжа на съдилищата и други учреждения;
17) преписки с Б.Н.Банка и други банкови учреждения;
18) преписки по съставени актове и издадени постановления по Закона за гербовия налог и по чл. 37 от Закона за финансовата инспекция;
19) преписки с общините;
20) преписки по разногласията;
21) разни преписки.
Чл. 133. Канцеларските дела се считат за свършени с изтичането на календарната година, през която са приключени. Ако някоя преписка не е довършена, тя се оставя за следната година, докато се свърши и след това се пришива към делата на оная година, през която е свършена. След свършването им, всички канцеларски дела, пронумеровани, прошнуровани и подпечатани, заедно с входящите и изходящите дневници за изтеклата година, се внасят в архивата за съхранение. Преди да се внесат в архивата, канцеларските дела се преглеждат от секретаря, за да се види дали поставените резолюции по отделните преписки са приведени в изпълнение.
ГЛАВА II
ПАРТИДНО КНИГОВОДСТВО.
Чл. 134. В партидното книговодство се водят следните книги:
1) дневник-наръчници за постъпилите платежни заповеди по бюджета на държавата и бюджетите на разните фондове (обр. № 18);
2) дневник-партидна книга за постъпилите платежни заповеди по общинските бюджети и по бюджетите на общинско-стопанските предприятия (обр. № 17);
3) партидни книги за делегираните кредити и за визираните платежни заповеди по бюджета на държавата и по бюджетите на разните фондове (обр. № 19);
4) книга за чековете по визираните платежни заповеди по бюджета на държавата и по бюджетите на разните фондове (обр. № 20);
Номерацията в чековата книга започва от началото на бюджетната година от № 1 и следва непрекъснато до края на бюджетното упражнение за всички банкови клонове и агентури в района на палатата.
Чл. 135. Постъпилите в книговодството платежни заповеди се подреждат по министерства, дирекции и пр. и така подредени се предават на съответния книговодител, който извършва по тях последователно следното:
а) записва постъпилите държавни и фондови платежни заповеди в дневник-наръчника по партидата на съответния второстепенен разпоредител, а общинските платежни заповеди по партидата на съответната община, като върху самите платежни заповеди поставя с щемпел датата на постъпването им и поредния номер и страницата на партидата, по която са записани в дневник-наръчника.
Върнатите платежни заповеди се записват толкова пъти, колкото пъти постъпят.
б) записаните в дневника-наръчник платежни заповеди предава на съответния контрольор-докладчик за проверка.
Забележка. За върнатите невизирани платежни заповеди в дневника-наръчник или дневника-партидна книга се отбелязва номера и датата на писмата за връщането им.
Чл. 136. Постъпилите в палатата авансови платежни заповеди по държавния бюджет, по бюджетите на разните фондове и по общинските бюджети, освен в дневник-наръчника и партидната книга, след визирането им, се записват още и в контролната авансова книга обр. № 25.
Чл. 137. Визираните от контрольор-докладчиците платежни заповеди се връщат веднага след визирането им в партидното книговодство, където се записват от книговодителите в съответните партидни книги. Всеки книговодител, преди да впише една платежна заповед в партидната книга на съответното министерство или дирекция, е длъжен да се увери:
а) има ли свободен кредит по параграфа;
б) вярно ли е показан бюджета и параграфа на разхода;
в) какъв е разхода по платежната заповед по редовния бюджет на държавата или по бюджета на някой от фондовете;
г) подписана ли е платежната заповед от съответния контрольор докладчик.
Чл. 138. Вписването на платежните заповеди в съответната партидна книга се установява с подписа на книговодителя и с означение сигнатурата на вписването, както върху платежната заповед, така и върху придружаващите я документи.
Чл. 139. Вписаните от книговодителите платежни заповеди се предават, заедно с придружаващите ги документи, на съответния съветник за подписване, след което те се връщат на книговодителя, който върши по тях последователно следното:
а) внимателно проверява подписани ли са платежните заповеди и от съветника;
б) отделя платежните заповеди от документите им, като платежните заповеди предава на експедитора;
в) нанася в дневник-наръчника, срещу всяка визирана платежна заповед, датата на визирането й;
г) номерира чековете и ги вписва в чековата книга.
Чл. 140. Експедиторът поставя печата на палатата върху платежните заповеди и върху чековете, след което изпраща платежните заповеди на кредиторите им, а чековете на съответния банков клон или агентура.
Забележка. Платежните заповеди могат да се получават и на ръка от кредиторите им, след надлежно легитимиране, а чековете се изпращат само по пощата.
Чл. 141. Постъпилите в палатата платежни заповеди по общинските бюджети се записват в отделен дневник-партидна книга обр. № 17.
Чл. 142. Разходооправдателните документи по визираните платежни заповеди по общинските бюджети, след надлежно перфориране, се връщат, заедно с платежните заповеди, на съответните общини, а тия по държавните и фондовите платежни заповеди се подреждат въ[в] връзки по министерства, дирекции и пр. и по реда на номерата на платежните заповеди и се съхраняват в архивата на палатата.
Чл. 143. Всички действия, за които става реч по-горе в чл.чл. 134-141 трябва да се извършват внимателно и своевременно, с оглед всяка постъпила в палатата платежна заповед да бъде надлежно изпратена обикновено най-късно след 5 дни от постъпването й.
Чл. 144. Книговодителите са длъжни да вписват своевременно сумите, номерата и датите на кредитните писма в партидните книги на съответното министерство или дирекция по глава, параграф и бюджет и следят да не се превишават откритите кредити.
Чл. 145. Всеки книговодител е длъжен да знае въ[в] всеки момент общото положение на кредита за заплати и кредита за лични парични възнаграждения, предвиден в параграфа за заплата, за всяко министерство, дирекция и фонд по отделно. Това става като се намери по-рано действително разрешения кредит, с оглед на всичките му намаления и увеличения, и се сравни съ[с] сумата на визираните и записаните по партидните книги платежни заповеди по параграфа. Резултатите от тези постоянни справки се нанасят временно с молив, а на края на месеца общият резултат се нанася с цветно мастило.
Чл. 146. Ако при вписване на кредитните писма в партидните книги, книговодителят констатира известни грешки или нередовности в тях, той спира вписването на делегираната сума и докладва за връщане кредитното писмо.
Чл. 147. Получените от банковите клонове и агентури описи с изплатени платежни заповеди книговодителите отмятат в партидните книги своевременно.
Чл. 148. На първо число на всеки месец, книговодителите изготвят по отделно за всяко министерство, дирекция или фонд месечна ведомост за положението на делегираните кредити, визирани и изплатени платежни заповеди и пр., които ведомости се представят на Върховната сметна палата главно счетоводство най-късно до 10 число на следующия месец.
Чл. 149. Получените от банковите клонове и агентури описи с вносни листове за възстановени суми по визирани от палатата платежни заповеди се сверяват с данните в партидните книги, като това книговодителят удостоверява с подписа си върху вносните листове. Възстановените суми книговодителят отбелязва в съответната графа на партидната книга след получаване месечната ведомост за възстановените суми от Върховната сметна палата.
Чл. 150. Закриването на кредити по платежни заповеди през течение на бюджетното упражнение става въз основа на писменно искане от второстепенния разпоредител, който е издал платежната заповед. В такъв случай, палатата изисква от банковите клонове или агентури чековете на тия платежни заповеди, след което закрива кредитите по книгите си и съобщава на второстепенния разпоредител да направи същото по своите книги.
Чл. 151. Кредитите по неизплатените платежни заповеди след изтичане на бюджетното упражнение се закриват по съответните книги. Едновременно с това, палатата съобщава на съответния второстепенен разпоредител да направи същото по водените от него книги.
Сведение за закритите кредити по неизплатените платежни заповеди се изпраща на Върховната сметна палата.
ГЛАВА III
КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ РАЗХОДИ.
(чл. 43 З[акона за] б[юджета,] о[тчетността и] п[редприятията], чл. 70 З[акона за] с[елските] о[бщини] и чл. 32 З[акона за] г[радските] о[бщини]).
Чл. 152. Тази служба обхваща проверката и визата на платежните заповеди за заплати и други лични парични възнаграждения, предвидени в параграфа за заплати по бюджета на държавата, по бюджетите на самостоятелните фондове, както и визата на платежните заповеди по общинските бюджети и по бюджетите на общинско-стопанските предприятия. Тази служба се изпълнява от нуждното число контрольор-докладчици на чело съ[с] съветник. Последният е ръководител на службата и най-близък началник на контрольор-докладчиците от нея. Съветникът, заедно с контрольор-докладчиците, носи отговорност за правилното и редовно отправление на тая служба.
В службите по контрола на държ[авните] и общ[инските] разходи се води партидна книга за общинските предприятия обр. № 27.
Чл. 153. Когато при проверката на разходооправдателните документи се констатира, че разходът по платежната заповед е незаконосъобразен или че оправдателните документи съдържат нередовнсти, които не могат да се отстранят административно, в такъв случай, контрольор-докладчикът дава на надлежния съветник писменно изложение, което следва реда, предвиден в чл. 57 и 60 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата и] О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 154. Когато съдържащите се в разходооправдателните документи нередовности и непълноти са от такова естество, че могат да се отстранят от съответното учреждение, в такъв случай, платежната заповед, заедно с придружаващите я оправдателни документи, се връща на учреждението с обикновено писмо, за да се отстранят допуснатите нередовности. При повторното връщане на документите в палатата, ако нередовностите не бъдат отстранени и учреждението настоява да се визира платежната заповед, въпросът за визирането й се решава от съвета на палатата.
С писмото, с което се връща една платежна заповед невизирана, задължително се посочват всички допуснати нередовности, които не позволяват визирането й.
Чл. 155. Оправдателните документи по авансовите платежни заповеди се проверяват от съответния контрольор-докладчик най-късно до края на месеца, през който са постъпили.
Чл. 156. При виза на платежни заповеди, с които на разпоредителите и отчетниците по общинските бюджети се връщат обратно внесените от тях суми, съгласно чл. 5, забележка първа, ал. II от Закона за финансовото облекчение и заздравяване на общините, палатата е длъжна да констатира с решение, че внасянето на сумите е станало от личните им средства. Това решение може да се вземе било отделно, било при визата на платежната заповед.
ГЛАВА IV.
ПРОВЕРКА НА ГОДИШНИТЕ ОТЧЕТИ.
Чл. 157. Тази служба обхваща проверката на годишните отчети на всички държавни, общински, обществени и други учреждения, които по закон са длъжни да се отчитат пред палатата. Тя се изпълнява от нуждното число контрольор-докладчици на чело съ[с] съветник. Последният е ръководител на службата и най-близък началник на контрольор-докладчиците от нея. Съветникът, заедно с контрольор-докладчиците, носи отговорност за правилното и редовно отправление на тази служба.
Чл. 158. Постъпилите годишни отчети се проверват от палатата в срока предвиден в чл. 102, ал. II от Закона за б[юджета], о[тчетността и] п[редприятията].
Чл. 159. Проверените общински, училищни и скотовъдни отчети, безразлично дали се отнасят за време след или преди групирането на общините от 1934 година, заедно с придружаващите ги документи и книжа, се връщат веднага след проверката на съответните общини за съхраняване, ако по тях са издадени окончателни решения (чл. 107).
Чл. 160. Раздаването на годишните отчети за проверка става под контрола на съответния съветник, съгласно предварително направеното от председателя разпределение на непроверените отчети между наличните контрольор-докладчици.
Разпределението на отчетите между контрольор-докладчиците трябва да става по начин, щото всеки един от тях да проверява разнообразни и от различна големина отчети. При разпределението трябва да се внимава един и същи контрольор-докладчик да не провери два последователни отчета на един и същи отчетник.
Чл. 161. Преди да започне проверката на отчета, контрольор-докладчикът трябва да провери дали всички изпратени на учрежденията квитанционни книги за отчетния период са надлежно оправдани. За резултата от тази проверка той прави съответна бележка в изложението си по отчета. Ако контрольор-докладчикът констатира, че с отчета са върнати по-малко квитанционни кочани, палатата разпорежда веднага за издирването на неоправданите квитанционни книги.
Чл. 162. Когато при проверката на един отчет се констатират непълноти, нередовности или неясноти, които не позволяват да се извърши проверката и не могат да се отстранят чрез кореспонденция, с нередовния и непълен отчет се постъпва по реда, предвиден в чл. 54 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати, като на отчетника се дава срок, в който той трябва да го представи пълен и редовен. Ако не стори това, на същия се налага санкцията, предвидена в чл. 82, ал. III от Закона за б[юджета], о[тчетността и] п[редприятията], без всякакво друго предупреждение.
Ако констатираните нередовности или неясноти са от такова естество, че могат да се отстранят чрез непродължителна кореспонденция, в такъв случай, контрольор-докладчикът, който извършва проверката, връща отчета на архивата и написва писмо за изправление на констатираните опущения, за което на отчетника се дава срок. Ако не се изпълни искането на палатата в дадения срок, с отчета и отговорния отчетник се постъпва по реда посочен в предходната алинея.
Срокът, в който отчетникът трябва да отстрани констатираните нередовности и да представи отчета пълен и редовен, се определя от председателя на палатата според характера на нередовностите.
Чл. 163. Проверката на годишните отчети се извършва внимателно и при най-строго спазване изискванията на чл. 52 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
При проверката на отчетите, контрольор-докладчиците са длъжни да проверяват има ли постъпили в палатата ревизионни актове за отчетния период, за който отчета се отнася. Ако има такива, те са длъжни да се съобразят с издадените по тях решения.
Чл. 164. За всяка проверка на отчет, контрольор-докладчиците дават писменно изложение, което, след като се заведе въ[в] входящия дневник на палатата, следва реда предвиден в чл.чл. 57, 60, 66 и посл. от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 165. Изложенията на контрольор-докладчиците по проверката на отчетите трябва да бъдат мотивирани. В тях, контрольор-докладчиците трябва да изложат кратко и ясно какви нередовности е допуснал отчетника при събиране на приходите и при извършване на разходите, да посочат законните основания, поради които намират дейността на отчетника за неправилна и да установят размерът на причинената щета на учреждението.
Чл. 166. При даване изложение по повод обясненията на отчетниците по издадените против тех привременни решения, контрольор-докладчиците са длъжни да обсъдят всички представени от отчетниците писмени доказателства, както и да преценят всички изтъкнати от тях съображения и доводи за отчитането им.
Ако в обясненията си задълженият отчетник се позовава на данни и документи, които се намират в палатата, контрольор-докладчикът, преди да даде изложението си, е длъжен служебно да направи всички необходими справки по тех и да констатира дали твърдението на отчетника в обясненията му се оправдават от фактическа страна или не.
Ако в обясненията си задълженият отчетник, за да оправдае неиздълженията по привременното решение, се позовава на писмени доказателства, които посочва, но не ги представя с обясненията си, понеже се намират в друго учреждение, тогава контрольор-докладчикът, преди да даде изложението си, е длъжен да изиска тия документи и, след като си послужи с тях, същите се връщат на учреждението, от което са получени.
Чл. 167. При даване изложения по повторен преглед на отчети и документи, контрольор-докладчиците трябва да спазват правилата, които са установени за отмяна на решенията по реда на прегледа в чл.чл. 71 и 72 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 168. Не могат да се издават окончателни решения за неиздължения въз основа на издадени привременни решения, преди тия последните да бъдат редовно връчени и преди да изтече двумесечният срок по чл. 66 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
Чл. 169. Преди да постанови окончателно решение за неиздължение въз основа на едно редовно връчено привременно решение, по което не са дадени никакви обяснения, нито са представени документи, които са липсвали към отчета, или документи, които установяват неговото изпълнение, палатата е длъжна служебно да прецени доколко неиздълженията по привременното решение са основателни и законосъобразни.
Чл. 170. Ако обясненията на отчетника по привременното решение са постъпили в палатата след изтичането на срока по чл. 66 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати, но преди да е издадено окончателно решение по отчета, тия обяснения се разглеждат на общо основание.
Чл. 171. Ако обясненията на отчетника по привременното решение са постъпили в палатата след изтичането на срока по чл. 66 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати и след като палатата е постановила окончателното решение за неиздължение, тия обяснения се разглеждат и обсъждат като искане за повторен преглед на отчета.
Чл. 172. При разглеждане обясненията на отчетника, последният не може с окончателно решение да бъде задължен за неиздължения, които не са посочени в привременното решение. За новите неиздължения, било за същия отчетник или за друг отчетник, палатата следва да издаде ново привременно решение, без да постановява окончателно решение по първото привременно такова. След като новото привременно решение бъде връчено и след като изтече срока за обяснения по него, палатата издава по двете привременни решения едно окончателно решение.
Чл. 173. Изложенията на контрольор-докладчиците по проверка на отчетите, след завеждането им, се дават на съответния съветник. Последният, преди да ги докладва в състава, е длъжен:
1) да проучи изложението и да провери дали констатираните от контрольор-докладчика нередовности по отчета се оправдават от фактическа страна и дали те могат да послужат като основание за начитане.
2) да сравни неколко точки от проверения отчет съ[с] съответните документи по отчета, за да се убеди дали контрольор-докладчикът е извършил редовно и правилно проверката.
Чл. 174. Ако съветникът не е съгласен с изложението на контрольор-докладчика, той е длъжен да изложи писмено съображенията си за това. Своите бележки по изложението, съветникът прави на отделен лист или върху белото поле на самото изложение, но не и върху неговия текст.
Чл. 175. Когато по един отчет има неколко души отчетници за всеки отчетник следва да се издаде отделно решение, макар и всички да се отчитат.
ГЛАВА V.
РЕВИЗИИ НА САМОТО МЯСТО.
Чл. 176. Контрольор-докладчиците при палатата, определени да правят ревизии по чл. 4 буква “к” от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати, действуват съгласно Закона за финансовата инспекция и правилника за приложението му. В района на палатата, те се ползуват с всички права, които този закон дава на финансовите инспектори.
Чл. 177. Контрольорите-ревизори упражняват материален контрол предимно върху общините. Всяка община трябва да бъде ревизирана най-малко един път в годината.
Чл. 178. Контрольорите-ревизори произвеждат ревизии само по писмено предписание на председателя на палатата. Те имат право да правят ревизии по свой почин само в случаите, когато получат достоверни сведения за користни действия, чието констатиране изисква бързо действие. В този случай, обаче, ревизорът е длъжен незабавно да донесе за причините, които са му дали повод да започне ревизията.
Чл. 179. След като получи предписание за ревизия, контрольор-ревизорът е длъжен на донесе в палатата писмено за своето занимание, за пристигането си, за започването на ревизия и за нейното свършване.
Чл. 180. Контрольорите-ревизори са длъжни да използуват служебното си време целесъобразно и да не допускат неоправдана бавност и разтакане при изпълнение на възложената им работа. Всяка ревизия трябва да бъде свършена в най-късо време. Ако ревизорът, натоварен да извърши ревизия в една община, се забави в нея повече от 10 дни, длъжен е да донесе за това писмено и да яви причините за забавянето си, работата която е свършил и до кога предполага да свърши ревизията.
Чл. 181. През време на ревизията контрольорите-ревизори не могат да напускат района на общината, гдето се намира учреждението, което им е възложено да ревизират, без да уведомат предварително палатата.
При идването в седалището на палатата контрольорите-ревизори са длъжни да се представят.
Чл. 182. Контрольорите-ревизори са длъжни да дават тримесечно сведение за констатираните от тех по-съществени и повтарящи се нередовоности, допуснати от отчетниците.
Чл. 183. При издаване решения по ревизионните актове, по които има постановени неиздължения, палатата е длъжна да има предвид решенията по отчета, ако има такива.
Чл. 184. В службата по ревизиите се водят следните книги:
1) книга за възложените ревизии (обр. № 26);
2) книга за постъпилите в палатата ревизионни актове, съставени от органи на палатата, от финансови инспектори и др. (обр. № 12);
3) партидна книга за постъпилите в палатата ревизионни актове (обр. № 14).
Чл. 185. Постъпилите в палатата ревизионни актове се проучват и докладват от съветника, който завежда службата по ревизиите. Същият изготвя решението по акта.
Чл. 186. Когато палатата констатира непълноти или неясноти в некой ревизионен акт, постъпил в нея за разглеждане, тя може да разпореди да се върне актът на учреждението, от което го е получила, или на съставителя му, за да бъде попълнен.
ГЛАВА VI.
РАЗНОГЛАСИЯ.
Чл. 187. Службата по разногласията се завежда от съветник, който всестранно проучва и докладва преписките.
Чл. 188. Решенията на палатата, издадени по разногласия, могат да се обжалват само от недоволното длъжностно лице от разпоредителя по бюджета или от отчетника, но не и от трети лица, до които тия решения се отнасят.
Чл. 189. Обжалването на решенията по предходния член става с обикновено служебно писмо. Това обжалване не е свързано с особен срок, нито пък е подчинено на некоя формалност.
Чл. 190. По повод на направеното обжалване, областната сметна палата може сама да отмени обжалваното решение, ако намери за основателни изтъкнатите в жалбата възражения и обяснения. В такъв случай разногласието не се отнася за разрешаване въ[в] Върховната сметна палата.
Чл. 191. Ако след направената преценка на дадените в жалбата възражения и обяснения, областната сметна палата не намери законно основание за отменяването на обжалваното решение, в такъв случай тя изпраща жалбата и цялата преписка по разногласието на Върховната сметна палата за окончателно разрешаване на въпроса.
Чл. 192. Областната сметна палата, при разглеждане на повдигнатите пред нея разногласия, е длъжна да обсъди всички основания, имащи значение за правилността или неправилността на отказа, макар некой от тех да не са предмет на спор между разпоредителя по бюджета и отчетника.
ГЛАВА VII.
ДЪРЖАВНО СМЕТКОВОДСТВО И ЦЕНТРАЛЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ.
Чл. 193. Тази служба се завежда от контрольор-докладчик, подпомогнат от необходимото число книговодители.
Чл. 194. В държавното сметководство се водят следните книги:
1) приходен дневник-наръчник на контрольора (обр. № 21);
2) разходен дневник-наръчник на контрольора (обр. № 22);
3) книга на прихода (обр. № 23);
4) книга на разхода (обр. № 24).
Чл. 195. Получените от клоновете и агентурите на Б[ългарска] Н[ародна] Банка описи с приходни и разходни документи, след като се заведат въ[в] входящия дневник на палатата, се предават на контрольор-докладчика, който завежда службата по държавното сметководство. Последният проверява редовността на описите и приходо-разходните документи, като за всички забелязани нередовности и грешки, той завежда преписка съ[с] съответния клон или агентура на Б.Н.Банка.
Копие от писмата, с които се иска изправление на грешките, се изпраща на Върховната сметна палата държавно сметководство, за сведение.
Всяко искане за направление контрольор-докладчикът записва в специален бележник.
Чл. 196. Въз основа на текста на вносните листове, контрольор-докладчикът определя и означава по кой параграф от бюджета следва да се запише всяка една сума и следи дали приходите са показани правилно по отделните подсметки на държавното съкровище, а така също и разходите правилно ли са отнесени по съответните подсметки.
Чл. 197. Общите суми на постъпилите през деня приходи и изплатените разходи се записват от контрольор-докладчика в нарочните дневници за прихода и разхода.
Чл. 198. Параграфираните вносни листове, заедно с проверените и визирани от контрольор-докладчика приходни описи, се предават на книговодителя по прихода, за да бъдат записани по параграфи и глави в книгата за прихода.
Чл. 199. Преди да запише прихода в книгата за прихода, книговодителят проверява дали общата сума по параграфи е равна на общия дневен приход, а така също, дали сумите по приходните параграфи, които се включват в отделните подсметки, съответствуват на приходите по тези подсметки по описа, като едновременно с това попълва и сведението за постъпилите приходи по отделните подсметки на държавното съкровище. От параграфираните вносни листове книговодителят по прихода изнася на отделен лист-бележка прихода по параграфи за всеки банков клон и дата. За по-голяма бързина в работата, книговодителят по прихода изработва една бележка за няколко дати на един банков клон, като записването на прихода в приходната книга става наведнаж за няколко дати.
Чл. 200. Вносните листове за внесени суми, теглени срещу разписки, за възстановени суми по платежни заповеди, както и тия по чл. 70 от Закона за б[юджета,] о[тчетността и] п[редприятията], книговодителят изважда от описите на банковите клонове и агентури, подрежда ги и ги описва в специален опис, след което се изпращат на Върховната сметна палата, като сумите по тях се записват в отделна графа.
Чл. 201. Данните по вносните листове за възстановените суми по платежните заповеди, визирани от палатата, се проверяват от книговодителите в партидното книговодство, за което последните се подписват върху всеки вносен лист.
Чл. 202. Книговодителят по прихода изважда от описите и всички вносни листове за постъпилите приходи по бюджета на Б.Д.Ж. и пристанища. Последните, след като се подредят и пришият, се изпращат на Върховната сметна палата. Същият книговодител се грижи, след като тия вносни листове се върнат от Върховната сметна палата, да бъдат отнесени към съответните описи.
Чл. 203. Проверените и визирани разходни описи, заедно с платежните заповеди, след като се запишат сумите за разходите по отделните подсметки в сведението за ежедневните разходи по подсметките на държавното съкровище, контрольор-доклдчикът предава на книговодителя по разхода, за да се заведе разхода по министерства, глави и параграфи в книгата за разхода. Книговодителят по разхода разпределя платежните заповеди по министерства и по параграфи.
Чл. 204. Разписките обр. № 17/10, срещу които са изплатени суми, книговодителят изважда от описите, подрежда ги и при отделен опис се изпращат на Върховната сметна палата.
Чл. 205. Книговодителят по разхода изготвя описи-ведомости по министерства на всички платежни заповеди, изплатени в района на палатата, визирани от Върховната сметна палата, които описи се изпращат на последната.
Чл. 206. Книговодителят по разхода предава изплатените платежни заповеди на партидното книговодство, за да бъдат отметнати по партидните книги, като следи и сверява данните за разхода по подробната ведомост обр. № 1 да се схождат с данните за разхода по партидните книги и по описите-ведомости на платежните заповеди, изплатени в района на палатата, визирани от Върховната сметна палата.
Чл. 207. Сметките за прихода и разхода на държавното съкровище се приключват след всяко 1 и 5 число на месеца. Сведенията за прихода и разхода се изпращат на Върховната сметна палата най-късно в 10 дневен срок от датата на приключването.
Чл. 208. Преди да започнат изнасянето на прихода и разхода в подробните ведомости за прихода и разхода обр. № 1, книговодителите сверяват прихода и разхода по книгата за прихода и тази за разхода съответствува ли на прихода и разхода по наръчните дневници на контрольор-докладчика.
Чл. 209. След приключване на сметките за прихода и разхода на държавното съкровище, към 15-то число на месеца се изпращат на Върховната сметна палата, следните сведения: а) подробна ведомост за прихода; б) подробна ведомост за разхода; в) сведение за постъпилите приходи по отделните подсметки на държавното съкровище; г) сведение за изпратените приходи по отделните подсметки на държавното съкровище; д) опис, заедно с вносните листове, за постъпилите извънбюджетни приходи; е) опис, заедно с разписките, за изплатените от съкровището суми срещу разписки обр. 17/10.
Освен горните сведения, при приключването на края на месеца, на Върховната сметна палата се изпращат и всички вносни листове за постъпилите приходи през месеца по бюджета на Б.Д.Ж. и пристанища и описите-ведомости по министерства на всички изплатени през месеца платежни заповеди в района на палатата, визирани от Върховната сметна палата, а самите платежни заповеди се задържат в палатата.
Чл. 210. Всички ведомости и сведения, които се изпращат въ[в] Върховната сметна палата, се преглеждат, проверяват и подписват от контрольор-докладчика по държавното сметководство, който носи отговорност за тяхната достоверност.
Чл. 211. Получените в палатата ведомости обр. № 6 представлявани от събирачите на държавни приходи, се проверяват от контрольор-докладчика по държавното сметководство с първите половини от вносните листове, изпратени от банковите клонове и агентури, за което се подписва върху ведомостта. Същият контрольор-докладчик следи за редовното изпращане на ведомостите обр. № 6, за която цел той води специален бележник. За всички констатирани нередовности в тия ведомости, контрольор-докладчикът завежда преписка за отстранението им.
Чл. 212. Ведомостите обр. № 6, представени от лицата, които се отчитат пред областната сметна палата, се задържат в същата и се прилагат към съответните годишни отчети, а ведомостите, представени от учреждения и лица, които не се отчитат пред палатата, а пред други учреждения, се изпращат на тия последните, както следва: ведомостите на ж.п.гари в Главната дирекция на железниците и пристанищата, контрола приходи; ведомостите на т.п.станции в Главната дирекция на пощите отделение парични преводи; ведомостите от клоновете на Б.Н.банка за продадени ценни материали в Министерството на финансите, служба държавни ценни книжа и гаранции на чиновниците; ведомостите от клоновете на Б.Н.банка за камбиален данък в Централното управление на Б.Н.Банка, инспекторат; ведомостите от митниците в Министерството на финансите, отдел митници; ведомостите от данъчните управления на съответното данъчно управление.
Чл. 213. Всички книги, посочени в настоящия правилник, преди да се турят в управление, се прошнуроват, пронумероват и заверяват от председателя на палатата.
ЧАСТ IV.
ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ.
ГЛАВА I.
СЛУЖЕБНА ЙЕРАРХИЯ И ДИСЦИПЛИНА.
Чл. 214. В областните сметни палати редът на постепенната подчиненост на основните длъжности, наречена още служебна йерархия, е следния: прислужник, писар (експедитор, регистратор), помощник архивар, архивар, книговодител, контрольор-доклдчик, секретар, съветник и председател.
Чл. 215. Всяко длъжностно лице дължи в служебните си отношения съзнателно, доброволно и задължително подчинение към по-горните от него. Всеки служител е длъжен да подържа всред равните по степен и по-долните от него вяра в началника и да пази неговия авторитет, както при изпълнение на служебните си обязаности, така и вън от службата.
Чл. 216. Всяко длъжностно лице от по-горна степен дължи в служебните си отношения към по-долните от него справедливост, добри обноски и грижи за запазването правата и интересите им в кръга на службата.
Чл. 217. Между служителите от равни или близки степени трябва да има колегиалност, другарска сърдечност и взаимно подпомагане в служебните им задължения. Другарството в службата, обаче, не изключва благородното съревнование и старание на всекиго да бъде по-усърден, по-предан на работата и да служи за пример на другите в службата.
Чл. 218. В служебните си отношения, длъжностните лица в палатата са длъжни да се обръщат към по-горните по служебното им звание, а не по име.
Чл. 219. Всеки служител, който при изпълнение на службата си или вън от нея, бъде засегнат от някое неправилно или незаконно действие от страна на друг служител или бъде обиден от него, или не му даде припадающата му се заплата, възнаграждение, облекло и др., или бъдат пренебрегнати някои други негови права, има право да се оплаче направо на председателя на палатата. Оплакването може да бъде устно или писмено. То трябва да се направи въ[в] вежлива форма, сдържано, без нападки и да съдържа само верни данни.
ГЛАВА II.
КЛАСИРАНЕ.
Чл. 220. Служителите при всяка областна сметна палата, при постъпването им на служба, се класират от комисия в състав: един съветник, секретарят на палатата и един контрольор-докладчик. Съветникът и контрольор-докладчикът се определят ежегодно съ[с] заповед на председателя.
Чл. 221. Недоволните от решенията на комисията по класирането могат да обжалват издадените от нея решения, в едномесечен срок от съобщението, пред централната комисия за класиране при Върховната сметна палата.
ГЛАВА III.
КЛЕТВА.
Чл. 222. Всеки служител в областните сметни палати, при встъпването си в длъжност, полага установената в закона клетва, ако по-рано не е положил такава.
Председателите, съветниците, секретарите и контрольор-докладчиците полагат клетва пред съвета на палатата, а останалият персонал пред председателя.
Клетвеният лист, подписан от служителя, се прилага към послужното му дело.
Клетвата се полага чрез свещеник.
ГЛАВА IV.
ПОСЛУЖНИ ДЕЛА.
Чл. 223. За всеки служител в палатата се води послужно дело, в което се прилагат всички книжа, отнасящи се до службата на служителя.
Чл. 224. В послужното дело на всеки служител се прилага послужен лист, който съдържа следните данни:
1) трите пълни имена на служителя, дата и място на раждането и каква длъжност заема;
2) какво образование, семейно положение и материално състояние има служителя при постъпването си в длъжност, точен адрес в седалището на палатата и промените в тях след назначението;
3) какви други длъжности е заемал служителя преди назначението му, с означение точното времеслужене в тях;
4) резултатът от класирането на служителя и промените в него;
5) разрешените отпуски на служителя;
6) получените отличия, похвали, награди и наложените дисциплинарни наказания на служителя;
7) атестация на служителя.
Чл. 225. Всеки служител, под страх на дисциплинарна отговорност, е длъжен да даде верни и точни сведения, необходими за попълване послужния лист, както и да съобщава незабавно в палатата за всяка настъпила промяна в неговото имотно състояние, семейно положение, адрес и пр.
Чл. 226. На всеки послужен лист се залепва фотографията на служителя.
Чл. 227. Служебните дела се водят и съхраняват от секретаря на палатата. При преместване, послужното дело, заедно съ[с] заверен от председателя послужен лист, се изпраща служебно на учреждението, в което служителя е преместен.
Послужните дела на председателя и съветниците се водят и съхраняват въ[в] Върховната сметна палата.
ГЛАВА V.
АТЕСТАЦИИ.
Чл. 228. Всеки служител в палатата се атестира един път на всеки две години. Атестацията се отнася до личните и служебни качества на служителя.
Чл. 229. Атестацията, след като се впише в послужния лист, се съобщава на атестирания срещу подпис.
Чл. 230. Служителите в палатата се атестират: помощният персонал от председателя, по доклад на секретаря, а контрольор-докладчиците и секретаря от съвета на палатата в разпоредително заседание.
ГЛАВА VI.
РАБОТНО ВРЕМЕ.
Чл. 231. Работното време в палатата трае осем часа дневно от 9 до 12 и от 14 до 18 часа за понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък и от 8 до 13 часа за събота.
През летните месеци, по разпореждане на председателя на палатата, работните часове могат да се изменяват според местните условия, без да се намалява общото работно време.
Един чиновник от архивата и регистратурата, по предварително определен наряд, задължително дежури в палатата събота след обяд, когато този ден е присъствен.
Чл. 232. Председателя на палатата има право, когато намери за необходимо, да приканва съветниците и другите служители на занятия и извънредни работни часове, както и в неприсъствени дни.
Чл. 233. Въ[в] всяка палата се води присъствена книга обр. № 10, в която служителите се разписват при явяването си на работа. Предварителното разписване в присъствената книга е забранено. Присъствената книга се намира при секретаря и се проверява от председателя.
Присъствената книга се вдига пет минути след определеното за явяване на работа време и се занася на председателя или неговия заместник, който отбелязва върху самата книга констатираните нередовности.
В присъствената книга не се разписват: секретаря, съветниците и председателя на палатата.
Чл. 234. Работното време трябва да се цени и използува от служителите най-разумно. През определеното за занятие време, всеки служител е длъжен да се занимава само съ[с] служебна работа. Четенето на вестници, воденето на неслужебни разговори или извършването на каквато и да било частна работа в служебно време е строго забранено.
При служебни посещения на външни лица служителят не бива да се залисва в излишни приказки и да губи времето си напраздно. Дълг е на служителя да внуши на всеки посетител да цени времето му, но и той да цени неговото, като му услужва бързо, без никакво отлагане.
Чл. 235. При прекратяване на работата, всеки служител е длъжен да тури в ред всички книжа, предмети и др., с които е работил, а не да ги оставя в безпорядък върху масата или етажерката си.
Чл. 236. Контрольор-докладчиците от отделните служби са длъжни да дават кратки сведения за извършената от тях работа през седмицата.
Чл. 237. Всяка палата е властна да определи времето, през което външни лица могат да правят справки и посещения, според местните условия.
ГЛАВА VII.
ОТПУСКИ.
Чл. 238. Всеки служител в палатата им право, през течение на една календарна година, на отпуск с пълна заплата, най-много до един месец, ако е прослужил поне шест месеца. Служител, който не се е ползувал с отпуск в продължение на три години, има право на отпуск до два месеца с пълна заплата. Ако служителят, който е използувал правото си на отпуск съ[с] заплата, има нужда от повече отпуск по уважителни причини, може да се разреши такъв, без право на заплата най-много до един месец.
Чл. 239. Отпуск за не повече от 10 дни през годината се разрешава: на председателя и съветниците от съвета на палатата, а за по-дълъг срок от 10 дни съ[с] заповед от Министър-председателя по ходатайство на председателя.
Чл. 240. Отпуск за срок не повече от десет дни през годината на секретаря и контрольор-докладчиците при палатата се разрешава от председателя, а за повече от 10 дни от съвета на палатата.
Чл. 241. Отпуск на останалите длъжностни лица при палатата се разрешава от председателя.
Чл. 242. В молбата си за отпуск служителят е длъжен да означи, колко отпуск иска, по какви причини, къде ще го прекара и адреса си.
При отиването и след връщането си от отпуск, служителят е длъжен да се представи на председателя на палатата.
Служителят не може да замине в отпуск преди да получи устно или писменно съобщение, че му е разрешен такъв.
Разрешените отпуски се вписват в послужния лист на служителите.
Чл. 243. За кратко отсъствие от работа служителят е длъжен да поиска разрешение за това от председателя на палатата.
ГЛАВА VIII.
КОМАНДИРОВКИ.
Чл. 244. Председателят, съветниците, секретарят и контрольор-докладчиците се командироват с решение на съвета при палатата, одобрено от председателя на Върховната сметна палата. Всички други служители при палатата се командироват съ[с] заповед на председателя.
Наредбата на настоящия текст не се отнася за командировките на контрольор-докладчиците ревизори. Командировките на тия служители стават по реда, предвиден в чл. 178 от настоящия правилник.
ГЛАВА IХ.
УНИЩОЖАВАНЕ АРХИВНИТЕ ДЕЛА И КНИЖА.
Чл. 245. Областните сметни палати запазват за винаги следните книги:
1) Протоколни книги обр. № 4;
2) Инвентрната книга обр. № 5;
3) Библиотечната книга обр. № 6;
4) Раздавателната книга обр. № 7;
5) Партидната книга за отчетите обр. № 13;
6) Партидната книга за ревизионните актове обр. № 14;
7) Описната книга за делата обр. № 15;
8) Архивната книга за свършените отчетни дела обр. № 16.
Чл. 246. След изтичането на 10 години се унищожават следните книги:
1) Входящия регистър обр. № 1;
2) Изходящия регистър обр. № 2;
3) Партидната книга за заверените квитан[ционни] книги обр. № 9;
4) Дневникът за постъпилите отчети обр. № 11;
5) Дневникът за постъпилите рев[изионни] актове обр. № 12;
6) Дневникът-партидна книга за платежните заповеди на общините обр. № 17;
7) Дневник-наръчникът за постъпилите платежни заповеди по държавния бюджет и фондовете обр. № 18;
8) Партидната книга за платежните заповеди по държавния бюджет и фондовете обр. № 19;
9) Чековата книга обр. № 20;
10) Контролната авансова книга обр. № 25;
Чл. 247. След изтичането на пет години се унищожават следните дела, книжа и книги:
1) Свършените отчетни дела;
2) Вносните листове за внесени в държавното съкровище приходи;
3) Изплатените платежни заповеди и документите към тях;
4) Книгата за предприятията обр. № 27;
5) Проверените годишни отчети, по които са издадени окончателни решения за издължение, както и тия, по които са издадени окончателни решения за неиздължение и е изтекъл срока по чл. 73 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] П[алати];
6) Ревизионните актове, по които не са издадени юрисдикционни решения (чл. 113, ал. IV).
Чл. 248. След изтичането на три години се унищожават следните дела, книжа и книги:
1) Свършените канцеларски дела;
2) Заповедната книга;
3) Партидната книга за платежните заповеди на палатата обр. № 8;
4) Разносната книга обр. № 3;
5) Книгата за възложените ревизии обр. № 26.
Чл. 249. След изтичането на една година се унищожават следните книги:
1) Присътствената книга обр. № 10;
2) Наръчникът за прихода обр. № 21;
3) Наръчникът за разхода обр. № 22;
4) Книгата за прихода обр. № 23;
5) Книгата за разхода обр. № 24.
Чл. 250. Сроковете по чл.чл. 246 до 249 от настоящия правилник течат за отчетните дела от края на годината през която са свършени, а за всички други книжа, документи и книги от края на бюджетната година, за която се отнасят.
Чл. 251. Унищожените книжа се продават под условие, че ще се употребят за индустриални цели.
Сумите получени от продажбата на унищожените книжа се внасят на приход в държавното съкровище.
Чл. 252. За неизпълнение постановленията на настоящия правилник, виновното длъжностно лице се наказва съгласно чл. 99 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] Палати.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 994, л. 23 63. Копие. Машинопис. Ръкопис.
ЦДА, Ф. 482 К, оп. 3, а.е. 1, л. 1 35. Копие. Машинопис. Ръкопис.
№ 220
Доклад от Добри Божилов, министър на финансите, до Богдан Филов, министър-председател, за предложения Законопроект за изменение на чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати.
София, 19 юни 1942 г.
МИНИСТЕРСТВО ДО ГОСПОДИНА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
ФИНАНСИТЕ Т У К
Дирекция на държавния
бюджет и отчетност
№ 5745а/19.VI.[1]942 г.
С о ф и я
Сподели с приятели: |