105 човека. Но те не са там безцелно.
Много неща, случващи се в нашето тяло, се извършват именно от тези бактерии. Най-важната функция на тези бактерии е да създават първични основни ензими, които са източник на нашата жизнена енергия. Смята се, че чревните бактерии създават приблизително 3000 вида ензими.
Всред чревните бактерии има и лоши, и добри бактерии. Общо взето,
„добра” бактерия
наричаме например лактобацила, който работи съзидателно за човека; „лоши” са тези, които причиняват разпадни процеси и имат вредни ефекти за човешкото тяло.
С една дума добри бактерии са тези, които произвеждат ан- тиоксидантни ензими. Когато в червата се образуват свободни радикали, тези бактерии умират и създават антиоксидантни ензими, които обезвреждат свободните радикали.
В червата съществуват безброй малки власинки, наричани ”villi”
(смукалца). Лактобацилите,
добрите бактерии, навлизат в пространствата между тези власинки. Много клетки, включени в имунната система, като белите кръвни телца и клетките-убийци, се произвеждат именно в тези власинки. Когато белите кръвни телца и клетките-убийци се борят с чуждите тела от рода на белтъчини, болестотворни бактерии,
вируси и ракови клетки, се произвежда огромен брой свободни радикали.
Лактобацилите играят активна роля в отстраняването на тези свободни радикали.
Според мен фактът, че свободните радикали не могат да бъдат неутрализирани напълно от „добрите бактерии” или по някаква друга причина остават невредими, води до възпаление на извънредно деликатните власинки, до тяхното унищожаване и това причинява язвен колит или болестта на Крон.
От друга страна, лошите бактерии разлагат несмлените материи и по принцип се смятат за токсични. Но, като предизвикват анормална ферментация на несмлените материи и като създават токсични газове, те стимулират вътрешностите ни да
отделят газове и изпражнения, като по този начин спомагат за възможно най-бързото отстраняване от тялото ни на несмлените вещества. Поради това смятам, че не може да се прави точно разграничаване на чревните бактерии на добри или лоши. „Лошите” бактерии може също така да съществуват с определена цел в тялото, която не е задължително да бъде вредна.
Освен добри и лоши бактерии има и такива, които не са нито токсични, нито полезни. Те се наричат „междинни” или неутрални бактерии. И тук отново не съществува особено точен начин за тяхната класификация.
Важен е балансът между всички тези видове бактерии. Както с белтъчините няма значение колко важна хранителна съставка са те, ако ги консумирате в
големи количества, ще се превърнат в отрова за тялото ви.
106
Същото може да се каже и за лошите бактерии. Ако броят им се увеличи твърде много, биха създавали проблеми, дори и ако са вид бактерии, от които тялото се нуждае за поддържане на здравето.
Всичко се свежда до равновесието и, както вече споменах, равновесието на чревните бактерии е нещо много деликатно. Микроорганизмите са извънредно деликатни и лесно се влияят от обкръжаващата ги среда. Ако тази среда е
подходяща за размножение, броят им ще нараства с няколко хиляди или дори с няколко милиона пъти по-бързо. Но, ако тази среда е неблагоприятна, те ще умират много бързо.
Характеристиката на междинните чревни бактерии все още не е ясна, защото, ако са заобиколени предимно от добри бактерии, те също започват да произвеждат антиоксидантни ензими. Но обкръжени предимно от лоши бактерии, те започват да произвеждат оксидирани ензими и се превръщат в лоши бактерии. С други думи, междинните бактерии силно се влияят от това какъв вид бактерии ги обграждат.
На
хората не се харесва, когато става дума за лоши бактерии, но ние самите създаваме благоприятна за тях чревна среда. Не може да обвиняваме микроорганизмите за нашето пренебрежително отношение към собствените ни навици на хранене и начина ни на живот. Дали ще превърнем междинните бактерии в телата ни в добри или лоши, зависи от собствените ни действия.
Сподели с приятели: