ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ПЕТА ГЛАВА

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ПЕТА ГЛАВА

Нека да отворим Библиите си на Римляни 5:

В книгата до Римляните има три "и тъй". Първото е свързано с оправданието: "И тъй ние сме оправдани чрез вяра" (Римляни 5:1). Второто е свързано с освещението: "И тъй няма осъждане за тези, които са в Христос Исус" (Римляни 8:1). Независимо от проблемите, за които предишните стихове говорят, няма осъждане. Независимо че: "това, което искам да правя не го правя, но това, което мразя правя" (Римляни 7:15), "няма осъждане за тези, които са в Христос Исус."

Третото "и тъй", което срещаме в Римляни е "и тъй" на службата: "И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, угодна на Бога, като ваше духовно служене" (Римляни 12:1).

Така че в Римляни срещаме  три "и тъй" – за оправданието,  за освещението и за службата.

"И тъй, след като сме оправдани." Времето в Гръцкия език е сегашно продължително. В трета глава ние прочетохме: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог. (Римляни 3:23). "Всички съгрешиха" – на гръцки това е минало време. "Не заслужават да се прославят от Бог" – това е настояще продължително време.

Много важно е да видим сегашното време. "Ние сме оправдани." Това е така защото на мен непрекъснато нещо не ми достига. Ако аз правя нещо за по–малко отколкото съвършена любов, по–малко отколкото съвършено не себелюбие на мен не ми достига славата на Бог. Себелюбието преследва всяка наша мисъл, дума и дело, докато сме в това тяло. Не съществува склонност на сърцето и плътта, която да не е опетнена от нашия егоизъм, дори и след обръщането. 

И тъй ако е вярно, че всички съгрешиха и ако е вярно, че аз не само съм съгрешавал в миналото, но дори и като вярващ има неща, които не ми достигат (на всеки от нас), тогава на мен ми трябва сегашно продължително оправдание чрез вяра, сега и за винаги.

На всички не ни достига нещо. Кой от нас е толкова щедър, колкото трябва да бъдем с любов, симпатия, финанси, и физическа помощ? Кой от нас е щедър колкото трябва да сме? Кой от нас е доверчив и възхваляващ, колкото трябва да сме? В повечето случаи молитва и хвала, са чужди езици за християнина.

"И тъй след като сме оправдани."

Независимо от това какъв съм, продължава да е вярно, че Бог "оправдава нечестивия" (Римляни 4:5). Аз съм все още нечестив, но оправдан.
Мир с Бог

Римляни 5:1 продължава: "Следователно, след като сме оправдани чрез вяра ние имаме мир с Бог." Мир с Бог не е просто емоция.

Моля да не ме разбирате погрешно. Библията не е против емоциите. Бог сътвори човешките емоции. Те са чудесни. Но както всяко прекрасно нещо, те също могат да бъдат много опасни.

Има неща, които са голямо благословение и в същото време могат да бъдат голямо проклятие. Най–добрите Божии благословения могат да бъдат двуостър меч. Дарът на говора е прекрасен. На колко много хора може да се помогне с любезна дума на разбиране? Но колко много хора могат да бъдат наранени от противното?

С всяко добро нещо може да бъде злоупотребено – както и става. Дори като християни, ние често вземаме подаръците от Бог и злоупотребяваме с тях. Обаче, ние сме оправдани чрез вяра, не чрез чувства. Мира за който Павел говори, е краят на войната между Бог и нас. Той не е емоционално претоварване.

Бог никога не е по–доволен, отколкото когато вярващият, гледайки на всемира, от който изглежда, че всяка следа от Бог е изчезнала и въпреки това решава да му се подчини – независимо от чувствата си. Чувствата скъпи приятели са измамни и не може да се надяваме на тях. Когато Библията говори за мир с Бог, тя не говори относно чувства.

Библията говори за мир, като емоция. "А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви." (Римляни 15:13) На този етап радост и мир са емоции – ние ще се спрем на това по–късно. Забележете, че това е след като имате вяра. Това са радост и мир във вярата.
Мирът на примирието

Мирът, в "и тъй оправдани чрез вяра имаме мир с Бог" е примирие с Бог, не емоция. Войната между нас и Бог е приключена.

Нещо трябва да се случи преди Бог да може да се примири с нас. Не с Божието естество, нито с Неговото сърце, но с начина, по който Бог може да продължи връзката си с нас. Кръстът прави това. Само поради кръста Бог има законното право да прости и приеме грешниците.

Това няма да ни направи невнимателни относно греха. Тази благодат  ще разтопи и промени човешкото сърце.

Ще откриете, че първите пет глави на Римляни говорят за свобода от Божия гняв "чрез нашия Господ, Исус Христос." В шеста глава  на Римляни се говори относно свобода от грях, "чрез нашия Господ, Исус Христос." След това, в седмата глава, се говори за свобода от закона (като метод за спасение), "чрез нашият Господ, Исус Христос." След това, в осмата глава,  се говори за свобода от смърт "чрез нашия Господ, Исус Христос." Всичко е "чрез нашия Господ, Исус Христос."

Не чрез проповедника, не чрез църква или учение, не чрез нещо, което правим. Ние сме близо до Бог, чрез това, което Христос е направил.

Проповедниците от деветнадесети век казваха: Благовестието е извършено, извършено, извършено, не, прави, прави, прави. Извършено! Това е вярно. Благовестието е извършено.

И когато видите, че сте го получили, вие пресъздавате завършената работа, завършено дело. Бог не намира грешка в делата на Исус и когато аз съм скрит в Исус чрез проста вяра, Бог не намира грешка в мен. Аз намирам хиляди грешки в себе си, но Бог не намира никакви. Това е щедрост.
Съкровищницата на благодат

След това Павел казва: "Чрез когото ние придобихме достъп, чрез вяра в тази благодат в която сега стоим." (Римляни 5:2)

"Придобихме достъп". Като че ли сме дошли в огромна съкровищница. "В която сега стоим." Ние не сядате там, ние стоим, защото от сега нататък ще ходим с Бог.

Ходенето е непрекъснато нарушавано падане. Ние живеем чрез вяра. Ние не можем да вдишате само веднъж. Всяко малко момче е щастливо, че няма само един рожден ден. Ние трябва да дишаме непрекъснато. Трябва да се доверяваме непрекъснато. Стъпка след стъпка, всяка стъпка, стъпка на вяра.

Ние ходим, ние стоим, защото вече имаме достъп до Божията благодат в Христос. Ние сме в голяма съкровищница.

Клайв, английски генерал от осемнадесети век бил заведен в съкровищницата на един от Индийските раджи. Раджата казал на Клайв: "Виждаш ли всичките тези диаманти и сапфири? Вземи си!"

Когато се върнал в Англия, той бил извикан пред съда. "Ти открадна част от съкровището на Негово величество крал Джордж ІІІ когато беше в Индия на държавна служба."

Клайв обяснил ситуацията, казвайки им, че бил поканен да вземе каквото пожелае. "Учуден съм от скромността си" – възкликнал той.

Ангелите са изумени от нашата скромност.

На нас са ни приписани 100% от заслугите на Христос. Това е нашият достъп до Бог.

Но с достъпа идват и добавките.

Законът в съкровищницата на благодатта е: "Ще ви бъде направено според вярата ви" (Матей 9:29.) Това е закона в съкровищницата на благодатта. С нашия достъп до Бог идват добавките, като радост и плодородие. Ние трябва да бъдем учудени от нашата скромност.

Всички можем да правим повече, отколкото правим. Бог ни приема в Христос, като че ли ние правим всичко. Но ние сме в съкровищницата и Бог ще ни накара да запомним правилото. "Ще ви бъде направено според вярата ви."

"И се радваме в надеждата за Божията слава" (Римляни 5:2).

Павел скача от оправдание – оправдан чрез вяра – до надеждата на прославянето. Когато сме преобразени и получим нови духовни тела (1 Коринтяни 15:44) ние се радваме в надеждата за Божията слава. 

Той дори не споменава освещението. Освещението е неминуема и основна част от християнската опитност, една чудесна част.

Но Павел казва(перифразирам): "Ако вие сте започнали и гледате към Исус, това е всичко!  Начинът, по който ви виждам, е в Христос сега и в Христос тогава. Аз ви виждам в края на вашето странстване с Христос, радващи се в надеждата за Божията слава."

За Павел всичко е сигурно в Христос. Когато сме оправдани чрез вяра, изглежда като че ли  вече сме в слава!