ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ОСМА

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ОСМА

 

Римляни 8 продължава:

 

Грях, смърт и сън

Грехът е този, който донася смърт, мъка и страдание в света. Всяка болка е резултат от греха.

Това не винаги е резултат от нашият грях. Нашите тела са обречени на смърт поради първия грях, този на нашите първи родители Адам и Ева, които ние копираме, подражаваме и повтаряме ден след ден и година след година. Поради това, тялото трябва да умре.

Но, след това Римляни казва, че Духа е живот. Святият Дух, който дойде в сърцето ви, след като повярвахте донася със себе си вечен живот. Много хора ще умрат, без някога да са живели. С християните е обратно. Те живеят и никога няма да умрат в  пълния смисъл на думата.

Исус каза: "Никой, който е жив и вярва в мен, няма да умре до века." (Йоан 11:26)

Да, ние всички ще заспим. Гробът ще ни приеме и тези, които ни обичат ще хвърлят пръст върху нашият ковчег. Но що се отнася до Исус, за Него ние само спим. Само сън, очаквайки събуждането в деня на възкресението.
Дух, живот и правда

Духът е живот, поради правдата. Когато получите депозита, гаранцията, небесният печат, с други думи, идването на Святият Дух ние казваме: "Христос обича дори мен. Той умря за мен." То не е нещо, което трябва да дойде с екстаз, с говорене на непознати езици, правене на чудеса или силни емоции. То става, когато чуете благовестието и вашето сърце отговори на реалността на Божията любов за вас в Христос. Когато знаете това, Духа е дошъл във вас. Вие не можете да го знаете без Духа. (Римляни 8:16)

Павел пише относно Духа на Христос, казвайки: "живеещ във вас" (Римляни 8:11, виж стих 9) Духа не идва само на посещение. Той идва, за да живее, да пребъдва в нас.

Духа няма да ни изостави, когато благодатното време за този свят изтече.

Исус каза: "И Аз ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века." (Йоан 14:16) Ние не сме вече сами.

Ние не притежаваме всичко в пълна мярка. Когато видим няколко много - талантливи хора, ние сме изкушени да мислим: "няма значение в каква ситуация са, те могат да се справят."

Но това не е истина.

Няма значение колко силни, колко мъдри, колко красиви сте. Ние можем да бъдем превърнати в нищо много бързо. По средата на живота си, ние можем да умрем.

Животът е твърде голям за нас. Но не е твърде голям за Бог. Когато притежаваме Духа на Бог, ние имаме живот.

Римляни 8 продължава: 

Ние сме мъртви към плътта (греховната природа) така, че ние не живеем според плътта. Ако ние живеем според плътта, ние ще умрем. Но ако чрез Духа, умъртвим делата на плътта, ние ще живеем.

Много християни смятат, че има голяма разлика между Римляни 7 и 8. До известна степен това е вярно, тъй като Римляни 7 представя нашата опитност, когато фокуса ни е върху нас, а Римляни 8, когато фокуса ни е върху Христос.

В Римляни 7 ние забелязахме, че личното местоимение е използвано около 30 пъти. Това е, когато се съсредоточим върху себе си. Това е нещо, което се случва с всички християни от време на време. Павел не говори за някого, който не се е научил да живее "победоносен живот." Павел не говори за някой, който живее живот без Христос. Има моменти в живота дори и на най-израсналите християни, когато те отместват очите си от Господа и допускат грешки. Това е Римляни 7.

Неправилно е, когато хората казват, "ние трябва да излезем от Римляни 7 и да влезнем в Римляни 8." Ситуацията в Римляни 7 е възможно да се случи с всеки християнин във всеки час на деня.

По надолу, когато в Римляни 8 Павел казва: "умъртвете телесните действия" (стих 13), той ни казва, че собственото аз е съвършено живо и трябва да бъде разпъвано непрекъснато.
Кажи не на собственото аз

Но, какво означава да: "умъртвиш телесните действия?"

Библията съдържа много фрази: "Вземи кръста си" (Матей 16:24); "А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света." (Галатяни 6:14); "Изпъди слугинята и сина й" (Галатяни 4:30); "Ако окото ти те съблазнява, извади го." (Марк 9:47); "Ако те съблазни ръката ти отсечи я." (Марк 9:43) 

Нито едно от тези неща не звучи привлекателно.       

Това е така, защото най-трудното нещо в този свят е да кажем не на себе си. Повечето от нас с радост казват не, на други хора. Но да кажем не на себе си, това е трудно нещо. И когато Библията казва: "умъртвете телесните действия", тя приканва за смирение.

Исус не каза: "Вземи си възглавницата и ме следвай." Той каза: "Вземи кръста си."

Носейки кръста си не означава да се справяш с проблема на ревматизма си или свекървата. Носейки кръста си означава да разпънеш себе си. Означава да се отречеш от безбожие и от този свят. Това означава да ходиш в светлината.

То означава, че аз ще си спомням, че моят език бе кръстен, както остатъка от тялото ми.

То означава, че аз ще мисля в хармония с истината, че челото на моят Господ бе прободено с тръни, за да мога аз да мисля правилно. Той заплати за лошите ми мисли.

То означава, да предавам непрекъснато всичко, което имам, за всичко, което Той е.

То означава, цялостност. Святост е цялостност; то е пълнота. Всичко, което е по-малко от това не е автентично. То не е непогрешимост, но цялостност. То е да не предоставяме нашите тела като инструмент на беззаконие, но като инструмент на правда в Бог.

Това е, за което Писанията говорят, когато казват да умъртвим телесните действия. Тогава вие ще живеете.