ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

 

Първите три стиха в Римляни 8, обобщават предшестващите я седем глави в книгата. Те сумират първите пет глави и свободата от гняв, шестата глава и свободата от грях и седмата глава, и свободата от мотивиране чрез закона.

Те ни говорят за  огромните благословения на благовестието. Няма осъждане за вярващия днес, утре или вдругиден.
Ние стоим в оправданието

Натъжавам се, когато мисля за хора, които мислят, че оправданието е нещо, което се случва само в началото на християнския живот, то е само начало, а след това, всичко останало е само освещение.

Идеята, че Бог извършва велика работа за вас и ви прощава в началото, но след това не трябва да правите повече грешки или с вас ще бъде свършено, не е библейско учение.

Според Римляни 5:1–2 ние стоим в оправданието.

С други думи, оправданието е върху нас през цялото време, докато умрем, или докато Исус дойде.

Нито за момент Бог не ме вижда такъв, какъвто съм. Благодаря на Бог за това! Бог ме вижда само в Христос. Бог ви вижда само в Христос. Оправданието е продължително, непрекъсващо благословение през всичките ви дни, във всичките ви пътища, така, че вашето положение пред небето е винаги 100%, дори и когато вашата съвест ви притеснява.

В 1 Йоан се казва:
 "От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко" (1 Йоан 3:19–20).
Това не е ли прекрасно? Когато нашите сърца ни обвиняват, Бог е по–голям от тях. 

KJV казва: "ако нашите сърца ни обвиняват." Разбира се, че ни обвиняват. И те правят това много често. Има причина, поради която правят това. Те не го правят толкова често, колкото трябва, защото нашата съвест е притъпена.

Дори нашата притъпена съвест ни ощипва или пробожда от време на време. Библията ни уверява, че ако нашите сърца ни обвиняват, Бог е по–голям от нашите сърца и Той не ни обвинява.
Нежният Исус

Моля ви обърнете внимание на Римляни 8:4:

Аз не желая да причинявам душевна болка на тези около мен. Нито Ти желаеш това. Аз не желая да наранявам тези, които обичам, но го правя толкова лесно. На нас ни липсва чувствителността на Исус. Той никога не каза погрешна дума.

Предполагам, че дори когато Исус ходеше, Той ходеше толкова внимателно, че никога не събуди някой, който спи. Когато Исус докосваше някои хора, които бяха болни, те бяха радостни, че Той ги докосва, и скачаха от радост.

Исус беше нежен. Малките деца тичаха към Него, те обичаха да са с Него. Исус беше нежен.

В някои случаи ние сме брутални поради начина, по който се изразяваме. Моята съвест често ме подсеща, че не съм помислил два пъти, преди да кажа нещо. Очевидната причина, поради която Бог ни е дал две уши и един език е, че ние трябва да слушаме два пъти повече, отколкото да говорим, и че трябва да помислим внимателно, преди да говорим. Ние трябва да спрем и да помислим първо.

Независимо какъв съм, Римляни 8:4 казва: "Виж какво, Аз мога да те променя. Когато повярваш, че те обичам, нищо друго не може да господства над теб."

Вие не може да намерите нищо по–добро от това. Всичко, което света, плътта и дявола могат да ви предложат е фъстъци, само безвкусни фъстъци в сравнение с това.

"Ако ти можеш да имаш Моята любов" – казва Бог, "Моето приемане, Моята закрила, Моята гаранция, че всичко в живота ще бъде за твое добро, така че останалата част от нещата ще бъдат безвкусни за теб. Те няма да те притесняват."

Това е истинското предназначение на християнският живот.

Предназначението на християнският живот не е да бутате пълна количка с камъни, потейки се, когато правите това. Да, има усилие, има конфликт, има борба в християнския живот. Но това не е усилие, което се стараем да поддържаме преднамерено през цялото време. То е това, което Езекиил описва:

Какво се случва, когато наистина повярваме в благовестието? Когато наистина посветим себе си на Бог, който ни обикна повече от живота и смири себе си заради нас, изведнъж всичката мотивираща сила, от която се нуждаем, за да живеем праведен живот идва в нас. И тя е наша, докато гледаме към Исус.

Тъй като сме слаби и все още сме в плътта, поради множеството  неща, които ни изкушават в този свят никой от нас не гледа  непрекъснато към Христос. В края на деня всеки един от нас казва: "Господи, съжалявам но аз направих това и това. Аз направих тези неща, които не трябваше да правя. И аз не направих неща, които трябваше да направя. Господи, продължи да ме приемаш във Възлюбления."

Никога не мислете, че когато сте направили грешка, вие губите оправданието си. Бог не ни чака да си спомним нашите грехове, да се помолим за тях, да получим прощение и  да бъдем оправдани пред Бог отново. Не! Много преди да сте поискали прошка, Бог ви е простил.

Аз съм радостен за това, той като много често ние не забелязваме нашите грешки. Къде щяхме да сме, ако опрощението зависеше от добра памет и ясно познаване на нашите грехове? С нас щеше да е свършено, защото ние не виждаме много от нещата, които сме направили погрешно.

Когато нашите грешки са очебийни, ние ги виждаме. Ако тече кръв от раната, ние я виждаме. Но ние причиняваме много болка, без кръв, и дори не знаем, че сме причинили болка. Понякога, след като се приберем в къщи с Джил, тя казва: "Ти знаеш ли какво каза на еди кого си?" Аз я питам: "Какво казах?" Тя ще ми каже, след което ще добави: "Ти не трябваше да казваш това, поради тези обстоятелства..."

В много от случаите Джил е права.

Ако аз трябва да чакам, докато моята съвест ме поправи, след това трябва да бързам да се моля, за да може греховете ми да бъдат простени, а какво ще стане с мен, ако междувременно умра при катастрофа? Затова винаги трябва да се обръщаме към Рим. 8:1 – няма обвинение. (Няма обвинение, спомняйки си или не, независимо, дали вашата съвест ви притеснява или не.)

Ние сме винаги в изправни отношения с Бог, когато се доверяваме на Исус Христос. Това е добрата вест.
Как ставаме праведни?

Това е същото както "изискванията за правда на закона да се изпълнят напълно в нас." (Римляни 8:4 NIV)

Това не означава, че изведнъж ние ставаме съвършени. Знакът, на който е написано: "Аз не съм съвършен, аз съм опростен" е винаги приложим. Ние не сме съвършени. Ние сме опростени.

Спомняте ли си какво казва Михей?

Когато Павел казва, че да може: "изискванията за правда на закона да се изпълнят в нас" – той няма предвид, че ние можем да кажем: "Охо, изведнъж аз започнах да правя всичко правилно."

Кой би могъл да живее с теб, ако ти можеш да правиш всичко безгрешно? Хората около теб ще изглеждат толкова засрамени, че няма да могат да се понасят.

Това, което текста казва е, че есенцията или предназначението на Божият закон – който е любов – е станал преобладаваща мотивировка във вашето сърце.