V. МЕТОДИ, ПОДХОДИ И СТИЛОВЕ НА ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ

2. Емпирично обучение

Емпиричното обучение или обучението чрез опита е обучение чрез отразяване и извеждане на заключения на базата на собствения опит с цел те да бъдат приложени в сходни ситуации в бъдеще.

Съществуват различни начини, по които учат хората. Основно различаваме четири начина на обучения:

• 
  Чрез наблюдение и отразяване;
  
• 
  Чрез правене;
  
• 
  Чрез концептуализиране;
  
• 
  Чрез чувства или интуиция.
  

Като отделните стилове на обучение поставят ударението върху различни дейности: Гледане - Правене - Мислене - Чувстване.

Повечето хора имат определени предпочитания към един от тези стилове. Нито един от четирите стила не може да бъде посочен като най-добър, но един вид или друг вид може да е по-подходящ в определена ситуация.

Съществуват различни фази на Цикъла на емпирично обучение и взаимоотношения между тези фази. Във всяка фаза на цикъла на обучение преподавателят има определена роля.

Фазите са следните:

• 
  Първа фаза - Опит (дейност, „правене”)
  
• 
  Втора фаза - Процес (споделяне, сравняване, контрастиране, отразяване)
  
• 
  Трета фаза - Обобщение (извличане на изводи, определяне на общи принципи)
  
• 
  Четвърта фаза - Приложение (планиране на по-ефективното поведение)
  

Хората често преживяват нещо, без в действителност да научат нищо от този опит. За да е налице максимално обучение, трябва да се състоят и останалите фази - с или без помощ от страна на учител. Процесът на споделяне означава отчитане на личните мисли и чувства и, може би, тяхното обсъждане с по-широк кръг хора. По време на фазата на “обобщението”, участниците правят изводи - уроците, които те са научили от своите отражения на опита. Често участниците в обучение не успяват да приложат ново наученото, когато се върнат на работа. Затова е много важно, още докато са в учебната среда, те да решат как ще прилагат ново наученото, когато се върнат във външния свят.

Този, който ще обучава под някаква форма възрастни, не трябва да забравя, че те се учат най-добре да посрещат проблеми от „реалния свят”, когато могат да отразяват въз основа на своя минал опит и т.н. Обучението, свързано с опита, е центрирано около обучавания. Ролята на преподавателя е да помага на напредъка на обучавания през фазите, чрез задаването на въпроси, които провокират към мислене.

Всички модели се опитват да обобщят действителността, което обикновено става като се обръща повече внимание на някои нейни характеристики, а други се пренебрегват. Освен това, моделите като субективна представа за действителността, са на практика безброй. Някои модели се считат за по-добри, а други просто са на мода в момента.

3. Модели на обучение. Стилове на учене

3.1. Дивергентен (Отклоняващ се)

Дивергентният стил се основава на конкретното преживяване и рефлективното наблюдение. Водещата силна страна на този стил е развитото въображение и съзнанието за смисъл и ценности. Основна способност на този тип аудитория е разглеждането на конкретните ситуации от различни страни и перспективи, както и организирането на множество взаимоотношения. Акцентът е предимно върху адаптация чрез наблюдение, а не толкова чрез действие. Този стил се нарича дивергентен, защото хората, притежаващи такъв стил на учене, се представят най-добре в ситуации, изискващи генериране на алтернативни идеи и следствия (дейности като "мозачна атака"). Те се интересуват от другите хора и са ориентирани към емоционалното преживяване и използване на въображението си. Имат широки културни интереси, склонност към изкуствата, творчеството и хуманните науки. В администрацията хората с такъв стил се ориентират към консултантска дейност, развитие на персонала и човешките ресурси, организационно развитие и др.

3.2. Асимилативен (Усвояващ)

При асимилативния стил водещо умение за учене е абстрактното концептуализиране и рефлексивното наблюдение. Най-силните страни при тази ориентация се изразяват в индуктивното извеждане на причинно-следствени връзки, в способността да се създават теоретични модели и да се обединяват в единни обяснителни концепции отделните наблюдения. Хората с тази ориентация, както и при конвергентния стил, са по-малко насочени към другите хора и са по-заинтересувани от идеите и абстрактните теории. Те по-слабо оценяват идеите от гледна точка на практическата им стойност. По-важно за тях е теорията да изглежда логично и да е изградена прецизно. Характеристики на този стил имат хора, занимаващи се по-скоро с фундаментални науки и математика, отколкото с приложни науки. В организациите те могат да бъдат полезни в дейности като проучване и изследвания, проектиране и планиране.

3.3. Конвергентен (Обединяващ)

Конвергентният стил на учене има силни страни, противоположни на дивергентния стил. Водещи умения са абстрактното концептуализиране и активното експериментиране. Основна силна страна на този тип аудитория е разрешаването на проблеми, вземането на решения и практическото приложение на идеите. Този тип се нарича конвергентен, защото хората с такъв стил се представят най-добре в ситуации, които се базират на здравия, конвенционален разум и в които има един правилен отговор или решение на въпрос и проблем. При този стил на учене знанието е организирано така, че по хипотетико-дедуктивен път да се насочва към специфичните проблеми. В някои изследвания се установява, че конвергентните личности предпочитат да контролират изразяването на своите емоции. Те са по-склонни да имат работа с технически задачи и проблеми и избягват да се занимават със задачи, засягащи социални и междуличностни отношения. Често се насочват към естествените науки, инженерните и технически специалности.

3.4. Акомодативен (Приспособяващ се)

Акомодативният стил на учене е противоположен на асимилативния, акцентирайки на конкретното преживяване и активното експериментиране. Най-силна черта на тази ориентация е извършването на дейности, изпълнение на планираните задачи и въвличането в нови преживявания. Адаптивният характер на акомодативния стил се изразява в търсене на възможности, поемане на рискове и действие. Хората с такъв стил на учене се адаптират към бързо променящи се обстоятелства. В ситуации, където теорията или плановете не прилягат точно към фактите, човекът с акомодативен стил сигурно би се отказал от теорията и би забравил за първоначалния план. (Представителите на противоположния - асимилативен стил, по-скоро биха изследвали отново фактите.) Хората с акомодативна ориентация са склонни да решават проблемите чрез интуитивно прилагане на метода на пробата и грешката, облягайки се повече на другите хора за информация, отколкото на собствените се аналитични способности. Те лесно влизат във взаимоотношения с хората, но понякога биват възприемани като нетърпеливи и твърде настойчиви. Често хора с такъв стил се занимават с търговия, мениджмънт, маркетинг, бизнес.

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 0.54 Mb.

Сподели с приятели: