Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4

3.6.3. Растителност

Концесионната площ до днес се използва основно за зърнопроизводство

Така описаното видово разнообразие, без да се говори за пълна изчерпателност, включва и широко срещани в нашата природа лечебни растения, като: лечебна иглика, брястнолистно орехче, лечебна динка, ливадна детелина, лечебна дилянка, същинско еньовче, голям живовлек, ланцетолистен живовлек, лечебен ранилист, хилядолистен равнец, лечебно глухарче.

В реката и по нейното крайбрежие й са разпространени водните растения:

Сем Лютикови- Ranunculaceae: Водно лютиче — Ranunculus aqualilis, Лъжеплаващо лютиче — Ranunculus penicillatus, Нишколистно лютиче — Ranunculus trichophyllus;

Сем. Лападови-. Polygonaceae: Земноводно пипериче — Persicaria amphibia;

Сем. Халорагови- Haloragaceae: Класовиден многолистник — Myriophyllum spicatum, Прешленест многолистник — Myriophyllum verticillatum;

Сем. Сенникоцветни- Apiaceae: Същински воден морач — Oenanthe aquatica ;

Сем. Дренчеви- Callitrichaceae : Гладкоплодно дренче — Callitriche cophocarpa, Плоскоплодно дренче — Callitriche platycarpa;

Сем. Водолюбови- Butomaceae: Сенников водолюб — Butomus umbellatus;

Сем. Лаваницови- Alismataceae: Живовлековидна лаваница — Alisma plantago-aquatica, Теснолистна лаваница — Alisma lanceolatum, Житна лаваница — Alisma gramineum, Стрелолистен стрелолист — Sagittaria sagittifolia ;

Сем. Дзуковидни- Juncaginaceae: Блатен триостеник — Triglochin palustris;

Сем. Ръждавецови- Potamogetonaceae: Къдрав ръждавец — Potamogeton crispus, Плаващ ръждавец — Potamogeton natans;

Сем. Цанихелиеви- Zannichelliaceae: Блатна цанихелия — Zannichellia palustris;

Сем. Русалкови- Najadaceae: Малка русалка — Najas minor;

Сем. Острицови- Cyperaceae: Морски болбошьонус — Bolboschoenus maritimus, Обикновена блатница — Eleocharis palustris;

Сем Водни лещи- Lemnaceae: Дребна водна леща — Lemna minor, Триделна водна леща — Lemna trisulca;

Сем. Ежоглавичкови- Sparganiaceae: Изправена ежова главичка — Sparganium erectum;

Тук са се настанили и храсти като: смин Jasminum fruticans; шипка, Rosa canina; трънка, Prunus spinosa ; къпина, Rubus sp., др. Около реката се забелязват единични представители като върба Salix ssp., бяла топола Populus alba , черна топола Р. Nigra, джанка Prunus divaricata .

По така направеният преглед на растителния свят в концесионната площ ( реално орни земи ) личи липса на видове описани в ЗБР, прил. 2 и 3.

По данни на Червена книга на НР България, 1984, за района (но извън концесионната площ) са описани l таблицата по-долу:

Природозащитен статус на застрашена растителност в района (по Червена книга на България)

Степен на застрашеност/ Растителен вид	Местонахождение
Изчезнал вид: Европейско ленивче (Lusimachia thyrsiflora L.) Застрашен вид: Горска съсънка (Anemone silvestris L.) Седефче (Ruta graveolensis L.) Брошово еньовче (Galium rubioides L.) Рядък вид: Пеперудовиден салеп (Orchis papilionaceae L.) Есенен спиралник (Spiranthes automnalis Rich) Изправеноплодна злина (Barbarea strica Adrz.)	Срещано в Предбалкана до 1899 г., на надморски височини до 400 m Предбалкана, 0-1500 m Предбалкана, до 500 m, скали Предбалкана, 200-500 m, влажни места Предбалкана, 200-1000 m Предбалкана, 200-1000 m Предбалкана, до 500 m

Защитени територии в близост с инвестиционното намерение (Интернет, МОСВ)

Код на ЗТ № по ДР	Наименование на ЗТ	Цел на обявяване	Дата на обявяване	Площ ha	Населено място, отстояние от обекта
1	СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТЕНА ЗОНА(СЗЗ)
1.1	„ПЪСТРИНА”BG 0001037	ЗЗ по Директива 92/43/ЕЕС	02.2008	35 515,8 дка	Монтана

Не се очакват преки въздействия върху характерната флора и фауна на същите поради отдалеченост и сигурна защита от заобикалящи обекта била и дерета.

Предвид характера на обекта и неговото строителство, пряко негативно въздействие върху защитените зони не се очаква.

3.6.4. Животински свят

Фаунистичният състав е представен главно от евросибирски и средноевропейски зоогеографски елементи:

• 
  Европейските и сибирските елементи сред насекомоядните бозайници и гризачите са 81%, а средиземноморските – 11%;
  
• 
  Европейските и евросибирските видове гнездещи птици са 60%, средиземноморските – 19%;
  
• 
  При пеперудите те са съответно 53 и 35%
  
• 
  Палеарктичните и евросибирските елементи преобладават и в различните височинни пояси на района. Това се вижда много добре от разпространението на полукрилите насекоми (Heteroptera) и някои семейства от пеперудите (напр. Noctidae)
  
• 
  В северозападна България се срещат значителен брой ендемити, като охлювите Bulgarica vratzatica и др., стоножките Harpolithobius hemusi и др., многоножките Polydesmus planinensis и др., скакалците Isophya obtusa и др., бръмбарите Trechus merkli и др.;
  

Фиг.3.7.2. Зоогеографски райони(по Георгиев, Г.,1980)

• 
  Сред бозайниците се срещат таралеж, къртица, катерица, жълтогърла горска мишка, обикновена горска мишка, обикновена полевка, див заек, лисица, невестулка, язовец и др.;
  
• 
  Разнообразието се допълва от представители на орнитофауната, сред които по-често срещани са голям синигер,горска зидарка,черноглаво коприварче, малко белоглаво коприварче и др. Типични представители на този регион са градска и селска лястовица, горските видове-обикновена чинка, червеношийка, кос, имелов и поен дрозд, сойка обикновен мишелов;
  
• 
  Присъствието на малки водни течения благоприятства разпространението на земноводни. Същият фактор е в основата на широко и разнообразно представена рибна фауна.