Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4

3.5. Ландшафт

Характерна особеност на Северния Предбалкан са уединените възвишения, едното от които е „Пъстрина” (566м). Изобщо релефът в тази част е хълмисто-равнинен с преобладаване на хълмовете, достигащи до около 76% от земите. Същите са изградени от юрски варовици. Талвеговата мрежа има средна гъстота. Повечето от малките реки в хълмистите обезлесени участъци през лятото пресъхват. Климатичните и хидроложки условия са умерено-континентални. Почвите са предимно сиви горски и ерозирани. Горите (смесени благуновови-церови и габърови) заемат около31% от площите на района.

На север от р. Ботуня релефът постепенно преминава в равнинен. Теренът е изграден и от льос и льосоподобни материали. Почвите са основно черноземи.

Дъното на долината е равно с н.в около 30м. Речните тераси са изградени изключително от алувий. Подпочвените води са на 1.5 – 2 м. дълбочина. Почвите са наносни, земите – преобладаващо обработваеми.

• 
  Характеристика и анализ на ландшафта
  

Табл.1.

1	Клас	Равнинни ландшафти
1.1	Тип	Ландшафти на умерено-континентални ливадно-степни и горски низини
1.1.1.	Подтип	Ландшафти на ливадно-степните низини
1.1.1.1	Група	Ландшафти на ливадно-степните алувиални низини със средна степен на земеделско усвояване

Средна степен на земеделско усвояване имат ландшафтите с разорани 30-70% от земите в съответната ландшафтна група. Ландшафтите с разорани над 70% от земите на групата са с висока степен на земеделско усвояване. Същите се установяват основно в северна посока от находището, върху широките и плоски плата, а тези със средна степен на земеделско усвояване – върху по-тесните билни части и наклонени терени.

Поради преходният характер на района, отличаващ се със сравнително голямото си разнообразие по отношение на релефа, хидроложки и микроклиматични условия, скален субстракт, почви, растителност и начин на земеползване, местният ландшафт, попадащ в ландшафтите на ливадно-степните низини, същевременно носи и белезите на ландшафтите на среднопланинските широколистни гори. Същите се определят от следните таксономични класификационни единици:

Табл. 2.

1	Клас	Планински ландшафти
4.10	Тип	Ландшафти на умереновлажните планински гори
4.10.21	Подтип	Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади
4.10.21.52	Група	Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали

Според схемата на последното ландшафтно регионално деление на страната (Петров П., География на България, БАН, 1997г), създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, както и съобразно височинната поястност и местни природни особености, долината с находището попада в най-южната част на ландшафтен район със следните регионално таксономични класификационни единици:

А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина

ІІ. Южна Дунавскоравнинна подобласт

13. Лютенско-Боровански район

Тук е същевременно и северната условна граница на ланшафтния район от юг, чиито регионални тектонични единици са:

Б. Старопланинска област

V. Западностаропланинска подобласт

35. Белоградчишко-Веслецки район

Съществена особеност за участъка от долината с находището е посоченото по-горе преходно местоположение – от хълмисто-равнинен релеф от север към планинския релеф на юг. Факторите обуславящи тази физикогеографска и ландшафтна преходност са различията по отношение на основните геокомпоненти посочени по-горе.

Преходността на ландшафта на района се потвърждава и от величините на представителните количествени показатели на основните природни компоненти. Същите за всички ландшафтни области и подобласти на страната са синтезирани, обобщени и таблично оформени (Петров П., География на България, БАН, 1997г). В таблица №3.1.6-1 са посочени стойностите на тези показатели за Южна Дунавскоравнинна подобласт. С цел съпоставяне и отчитане на влиянието на прилежащите планински ландшафти от юг и установяване преходния характер на района, в таблицата са включени и данните за Западностаропланинска подобласт.

Другият съществен извод от данните в таблицата е, че стойностите от втората колонка на южнодунавскоравнинна ландшафтна подобласттвърде чувствително се доближават до тези от първата колонка на западностаропланинска ландшафтна подобласт. Факт, който отново се свързва и обяснява с величините на надморската височина. Същите тези стойности са по-близки и меродавни и за обследвания район на находището, подчертавайки по този начин още веднъж неговия преходен характер – между ланшафтите на севернобългарската зонална област на Дунавската равнина от север и ландшафтите на Старопланинската област от юг.

По отношение на структурата на естествените ландшафти най-съществената констатация е, че в резултат на многогодишната интензивна антропогенизация те са силно променени или изобщо ликвидирани. Така например естествените ливадностепни ланшафти в равнината са почти изцяло заменени от аграрноландшафтите, а среднопланинските широколистни горски ланшафти по хълмовете са заменени от пасищни и по-слабо от агроландшафтите. Но в крайна сметка съществуващото разнообразие от ландшафти в района на находището е сравнително по-ограничено в сравнение с това което е посочено в приетата през 1998г. (според изискванията на проекта за Европейската конвенция за ландшафта) харта за устойчиво развитие на българските ландшафти. Включените в Хартата ланшафти са както следва: Естествено съхранени ландшафти, Горски ландшафти, Селскостопански ландшафти, Водни ландшафти, Селищни ландшафти, Комуникационни ландшафти, Промишлени ландшафти и Рекреационни ландшафти.

Естествено съхранени ландшафти в района на находището могат, както бе посочено по-горе, да се установят евентуално по склоновете и доловете. Съществуват и частично запазени по равнинните и платовидни терени. Но като постоянно и най-трайно устояли на човешката дейност природни ландшафти, но преди всичко основни ландшафтни компоненти са: релеф, геоложки строеж, почви, реки и долове, както и неголеми по площ горски и ливадни ландшафти със запазени първични горски и тревни формации.

Горските ландшафти са типични за планинските склонове, южно от района на находището. В хъмисто-равниния релеф, в зоната на прехода между Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина, където е и района на находището, значителната част от горските площи, в резултат главно на селскостопанската антропогенизация , са силно редуцирани и заемат частично първата и втора третина от хълмистите склонове. Съществуващите в района гори са от нископланинския пояс и са преобладаващо смесени широколистни, главно благуновоцерови. Срещат се още габър, липа, ясен, явор и др. Горите са предимно изровени, издънкови и нискостеблени. Срещат се и различни по площ и възраст иглолистни култури. От храстите се установяват драка, глог, шипка, трънка смрадлика и др., както в горските площи, така също и в пасищата и изоставените обработваеми земи. Отделни естествени участъци от крайречните ивици са заети от единични влаголюбиви дървесни видове и храсти.

Опазването и грижата за горските ландшафти освен стопанско има и особено екологическо значение. Тъй като горите са като природен резерват за съхраняване на биологичното разнообразие и поддържане на генетичното богатство на флората и фауната в района, както и за поддържане на съществуващото равновесие и стабилност на природните процеси.

В рамките на находището, те още в далечното минало са преобразенив земеделски ландшафти (като обработваеми земи).

Особено значение на естествените ландшафти, подобно на естествените горски и ливадни ландшафти, е съхраняването на съществуващите характерни за района растителни видове.

Поради високото ниво на подземните води (1,5 - 2м дълбочина), добиват се води под вода и до края на експлоатацията в четирите експлоатационни блока се оформят четири кариерни езера (по две в двата добивни участъка).

Изготвена е допълнителна карта в М 1:10000 към Приложение №2 на ДОВОС (Приложение №2А), на която са нанесени концесионната площ, санитарно-охранителните зони, съгласно Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и временните пътища за извозване на баластрата.

Нанесена е зоната, предложена за намаление от концесионния контур.

Разкриването и разработването на находището не се очаква да окажат някакво пряко или косвено въздействие върху селищните ландшафти в района.

С разкриване и разработване на находището, на територията му се създава нов, за определен срок от време, техногенен кариерно-добивен (промишлен) ландшафт. Първоначално върху площ от 217,507дка в участък „Палилула. След погасяването му, добивът се прехвърля в участък „Охрид” (160,238дка), а двата отработени експлоатационни блока №1 и №2 се превръщат във водни ландшафти. По същия начин, след приключване на експлоатацията и експлоатационните блокове №3 №4 преминават към водните ландшафти.

Основният и единствен третокласен път, преминаващ по дължината на долината (в посока югоизток-северозапад) свързва района на северозапад с гр. Бойчиновци, а на югоизток с гр. Криводол.

Като пътни подходи между експлоатационните блокове и асфалтовия път ще се ползват съществуващите черни пътища, като след приключване на добива се запазват като стопански пътища.

Временните вътрешни (багерни) пътища, последователно след изземването на баластрата, се ликвидират или рекултивират.

Съгласно експлоатационния проект, промяна на пътната мрежа в района не се предвижда. В резултат на разработването на находището отрицателното въздействие върху комуникационните ландшафти не се очаква. Наличието на кариера за инертни материали вероятно ще допринесе за подобряване на пътната инфраструктура в района. Особено значение за комуникационните ландшафти на района има и преминаващата през долината паралелно на пътя ж.п. линия Мездра – Видин.

Рекреационни ландшафти. Обследвания район е преди всичко е селскостопански. Ландшафтът му общо взето е деградиран. Рекреационните ландшафти не са характерни за него. Същевременно природните дадености, в в тази част от долината на р. Ботуня, предоставят известни условия за развитието му в тази насока. Съществен принос за превръщането на района в рекреационна зона на място за отдих и спортуване, могат да дадат кариерните езера (№1 до №4) със свежи и чисти води, формирани последователно в резултат на разкриването и разработване на находището. Но за постигането на тази цел е необходимо, не само проект за поетапна рекултивация, но и допълнително разработване на ландшафтно-устройствен проект, обхващащ и прилежащите терени, както и за изграждане на специфична за такива обекти инфраструктура и озеленяване.

Това е състоянието след прилагане на първия вариант за разработка, но след предложението от експертния екип на настоящия ДОВОС, за прилагане на алтернативен вариант на разработка – т. е. Добив до нивото на подземните води и тихнологична и биологична рекултивазия на отработените пространства, чрез запръстяване и затревяване няма да се образуват рекреативни ландшафти.