Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4

3.6. Природни обекти

3.6.1. Защитени територии

Фиг.3.6.1. Биогеографско райониране на България (по Б. Груев и Б.Кузманов,1994)

В съществуващата Национална екологична мрежа (НЕМ) от защитени зони (ЗЗ) и защитени територии (ЗТ) в Предбалкански подрайон има добре запазени природно- териториални комплекси, голям брой защитени местности (в близост ЗЗ „Пъстрина”), представеност на характерни екосистеми. По предварителни проучвания и картен материал се установи, че концесията е извън границите на ЗЗ и ЗТ(табл.3.6.1).

Табл. 3.6.1.

Защитени територии в близост с инвестиционното намерение (Интернет, МОСВ)

Код на ЗТ № по ДР	Наименование на ЗТ	Цел на обявяване	Дата на обявяване	Площ ha	Населено място, отстояние от обекта
1	СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТЕНА ЗОНА(СЗЗ)
1.1	„ПЪСТРИНА”BG 0001037	ЗЗ по Директива 92/43/ЕЕС	02.2008	35 515,8 дка	Монтана

Не се очакват преки въздействия върху характерната флора и фауна на същите поради отдалеченост и сигурна защита от заобикалящи обекта била и дерета.

Предвид характера на обекта и неговото строителство, пряко негативно въздействие върху защитените зони не се очаква.

3.6.2. Културно наследство

Находище “Гредо” се намира между селата Охрид и Палилула, община Бойчиновци, област Монтана. Разположено е върху речната тераса на р. Ботуня и се състои от два участъка – “Охрид” и “Палилула”.

Добивът на пясък и разработка на участък „Охрид” в находище „Гредо” ще се осъществи по открит кариерен способ, в обем от 25 000 m³ годишно в терен на участъка на площ от 174,392 dka. Теренът на участък „Охрид” представлява първа заливна речна тераса, покрита с тревна и ниска храстова растителност. Земеделието почти не е развито, като теренът представлява пасища – мери.

Добивът ще се извършва с тежка техника: Разкривни работи с булдозер; Товарене на разкривката с багер; Товарене на суровината на автосамосвали; Транспорт на разкривката на разстояние 1 km до специализиран табан. Добитата суровина ще се продава в непреработен вид или ще се транспортира до ТМСИ за преработка

При добива и извозването на пясъка и чакъла ще се използва съществуваща пътна мрежа, без да се извършва промяна.

Съвременното корито на р. Ботуня, което в границите на находището е коригирано с диги, оформя двата участъка. Добивът на баластра от незаливните тераси е открит. Близостта на реката и спецификата на крайречните тераси обуславят и наличието на високи грунтови води, които се появяват на 3 – 4 m под повърхността на терена. Находището е разположено от двете страни на руслото на реката. Изпълнението на експлоатационната дейност, свързана с изземане на баластрата, довежда до изменение на ландшафта на околността. Сухите теренни площи се превръщат във водни езера. В следствие на добивните работи в участъците се образуват котловини, чието дъно е до 4 м под нивото на околния терен. От наличието на грунтовите води котлованите се завиряват с естествено чиста вода с дълбочина от 4 и повече метра. Създават се изкуствени водни езера, които не подлежат на последващо засипване и заличаване. Те могат да бъдат култивирани за многоцелево използване.

Общи сведения за културното наследство на територията на общини Бойчиновци и Криводол

Историко-географските изследвания показват продължителното антропогенно присъствие върху анализираната територия. още през старокаменната епоха. През периода на медно – каменната епоха 5000 - 4000 г. пр. н. е. (халколита), в земите на днешна Западна България се зараждат и развиват две оригинални и последователни по време халколитни култури - култура Градешница и култура Криводол.

Историческият музей в гр. Криводол, съдържа експонати от "етнокултура Градешница" и "етнокултура Криводол" (на 20км. от Охрид), намерени при разкопки в землището на селища от общината. По тези земи живеят най-ранните човешки общества - носители на произвеждаща икономика. (И гр.Криводол и с.Градешница са само на 20км. от Охрид)

Край с. Градешница е открита глинена плочка с писмени знаци - образец на първата писменост в Европа. Смята се за едно от най-важните археологически открития от халколита в световен мащаб.

През халколита - пето и четвърто хилядолетие пр.н.е., хората се заселвали на високите тераси, близо до изворите или край реките, където има наносни плодородни почви за обработка и за пасища. Установено е, че такива селища освен в Монтана, имало и на височината "Кремениш", северозападно от с.Долно Белотинци , в местността "Армалуй" до гр. Вълчедръм, при с. Якимово, на височината "Багачина", югозападно от с. Сталийска махла, при с. Градешница и при гр. Криводол. Такова селище имало и на височината "Градо" до с. Охрид² Селищата, създадени на височини със стръмни склонове, можели по-лесно да се отбраняват и особено разцъфтели през късния период на каменно-медната епоха.³

Река Огоста и нейните притоци са богати на златни наноси, и освен това, предоставят възможност за земеделие, поради което бреговете им били удобни за заселване от най-дълбока древност. Крепостите по течението на реките са охранявали римските пътища и са пазели „златоносните рудни пясъчни полета, както и медно-железните залежи, от които през римската епоха е плавено злато и добивано желязо и мед”⁴

с. Портитовци се намира до вливането на река Ботуня в р. Огоста. Следи от римското владичество се откриват и тук – северно от село Портитовци има останки от римски галерии и крепости (напр. Антично укрепено селище в м.»Калето»), и римски път.

Около извора Смърдещец се виждат следи от праисторическо селище, което е обитавано през средния неолит (Николов, Б., Изв. муз. СЗ България, т. 18, 1992 г., с. 18). Върху естествено защитената тераса Чульова дръмка са останките от укрепено селище, обитавано в края на медно-каменната епоха. Откъм изток, където е достъпната част на терасата, личат отбранителен окоп и вал. Тракийско селище през желязната епоха е имало на Кочова поляна, а тракийски могилен некропол се издига на Маркова страна. Останки от средновековно селище и неговия некропол са разкрити в местността под Рушки трап. Намерените в гробовете накити и други предмети датират от периода IX-XIV в. В местността Манастира има развалини от едноабсидна средновековна църква.

Характерно по тези земи по време на късноримската епоха е наличието на много имения, вили и крепости. От един каменен надпис научаваме, че днешният гр. Криводол е разположен върху територията на римския град Тафтиомозис. На територията на общината са съхранени уникални исторически паметници - римска вила "Рустика" и античен мавзолей край с. Урвене, останки от римски крепости край селата Осен, Краводер, Галатин и др. В пещерите край с. Ботуня, уникални със своята разнообразност и съвършенство, има неизследвани обиталища на първобитния човек от края на палеолитната епоха - 40 000 г. пр.н.е. Интересни туристически обекти са построеният в малка долина манастир "Йоан Предтеча" известен като Градешки манастир, мемориален комплекс "Септемврийци" в местността "Томин мост", Манастирът "Иван Пусти", наричан още Мътнишкият манастир и др. Градешкият манастир се намира в землището на село Градешница и на запад – до село Охрид, близко е и до с.Добруша.

Културно-историческо наследство в непосредствена близост до обекта на инвестиционното предложение
с. Охрид е най-старото селище в цялата Монтанска област, твърдят историците. Доказано е, че на същото живописно място е имало живот още по време на траките. Най-старото исторически засвидетелствано население са траките трибали, които обитавали тези местности през I хил. пр. Хр. Следи от техни поселения са открити при археологически разкопки до селото, местността Градо, където са разкрити останки от праисторическо селище, обитавано и през късната античност. Антични селища има разкрити в местността „Пъстрина” и в местността „Орничево” на река Бутонец. През селото минавал оживен римски път от Лом и Оряхово за Враца.

В селото се намира православният храм “Св. Димитър”. Построен е през 1867 год. изцяло от дялан камък. Изографисан е от прочутите Самоковски зографи. Интересна забележителност е камбанарията, която е изработена в Грузия. Църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.