Съдържание на общински план за развитие на община рила 2007-2013г

Водосборът на р. Рилска се простира между върховете “Додов връх”, “Орловец”, “Голям купен” и “Попова капа” на Север, на Изток – “Водния рид”, “Възела” и “Канарата”, на Юг – “Острец”, “Рилец”, “Теодосиеви караули”, “Баба” и “Бричи бор”.

По-значими притоци са: “Черния гьол”, “Дяволска /Джендемска/ река” и “Водница” /Гьолска/ от Юг /леви притоци/, а от Север – “Маринковица”, “Крива река”, “Суха река”, “Друшлявица” и “Елешница”. По-голямата част от оттока се формира от левите притоци поради това, че те са разположени по северните склонове на Рила планина.

Река Рилска почти през цялата година е с постоянен дебит, който през пролетно-летния период е в своя максимум, в резултат на топенето на снеговете.

Тя е единствената по-голяма река на територията на Природен парк “Рилски манастир”. С размера на годишния си воден отток на единица площ Природният парк е зона с най-висока водопродуктивност в България и най-значимият източник на вода за Югозападна България и част от Тракийската низина. Благодарение на защитния режим са запазени горите и клековият пояс, които поддържат водните запаси, осигуряват благоприятен климат и постепенен отток, което предпазва от наводнения.

Относно качествата на водата в реките на територията на община Рила, изследванията са ограничени. По принцип планинските води са с ниска обща минерализация, много меки и силно наситени с кислород.

Някои от реките на територията на общината служат за питейно-битово водоснабдяване, като например: р. Елешница и р. Каменица за гр.Рила, р. Рилица за с. Смочево, р. Джамбевска за с. Пастра и р. Горанина за с. Падала.

Съществен замърсител на р.Рилска са битово-отпадните води на с. Пастра и гр.Рила. Понастоящем голяма част от отпадните води на гр.Рила са включени в напоителен канал, минаващ по главната улица на града и посредством, който се напояват земеделски земи, разположени западно от града, а останалата част от отпадни води се изливат в р.Рилска.

Това налага да се изгради канализационен колектор, който да отведе битово-отпадните води от гр. Рила до пречиствателната станция в гр. Кочериново. Изграждането на колектора има голямо екологично значение, тъй като опазването на водните ресурси от замърсяване е свързано в голяма степен със системите за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води, т.е. със степента на изграденост на канализационните мрежи и възможностите за обхващане, събиране и отвеждане на отпадъчните води.

• 
  Езера
  

Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро. От тях най-ниско разположено е Сухото езеро, което се намира на 1 892 м. надморска височина и заема площ от 19,5 дка. То е свлачищно езеро, разположено в коритовидна ледникова долина. В него се влива потокът, който отводнява северозападните склонове на седл. Кобилино бранище и потокът от Поповокапските езера. Представлява природен феномен поради факта, че “скрива” водите си през летния сезон. Сухото езеро няма видим отток, а се оттича подземно. Просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна.

Смрадливите езера са група от три постоянни и три плитки, пресъхващи през лятото езера. Разположени са в Смрадливия циркус, принадлежащ към Рилецкия дял на Средна Рила. Най-малкото има водна площ 8.1 дка, второто по големина – 9.6 дка. Общото им наименование е свързано с името на най-голямото от езерата - Смрадливото езеро. То е най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров с обща площ 212 дка., дължина 900 м., ширина 260 м., дълбочина 24 м. и надморска височина 2 294 м.

Рибните езера са две - Горно и Долно. Горното Рибно езеро е по-голямото и заема площ от 176 дка, а средната му дълбочина е 4.4м. Площта на Долното Рибно езеро е 131.5 дка, а средната му дълбочина е 2.8 м. Разликата във височината между двете езера е 15м.

Манастирските езера са група от три постоянни и две пресъхващи езера. Голямото Манастирско езеро се намира източно от вр.Баба. Площта му е 24.5 дка, максималната му дъбочина е 4м. От него води началото си р. Водница, ляв приток на р. Рилска.

Дяволските езера са седем, разположени на юг от главното Рилецко било в Дяволския циркус, отводняван от р.Дяволска, ляв приток на р.Рилска. Най-високото езеро се намира на западния склон на вр.Рилец, а най-голямото е разположено на източния склон на вр. Теодосиеви караули и е с водна площ 14.6 дка. Две от езерата са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи.

На кота 2 379 м се намира язовир “Калин”, който е най-високо разположения изкуствен басейн у нас и на Балканския полуостров.

• 
  Геотермални извори
  

Няма регистрирано замърсяване на почвите с вредни вещества и отпадъци.

На територията на общината не са установени находища на полезни изкопаеми с промишлено значение. Ерозионнни процеси се наблюдават над 1800-2000 м. н.в. и в местата с концентрация на човешки дейности.
1.8. Флора
В Общината се очертават два добре изразени растителни пояса: горист и тревист. Гористият е най - обширния пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и др. Гористия пояс над 1 500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен нискорастлия силно разклонен бор – клек.

Тревистия пояс се състои от алпийските пасища, които се простират до 2 600 м. надморска височина. Сред характерните тревисти видове са представени и лилав минзухар, тинтява, омайниче, алпийска роза, кантарион, и др.

Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичият свят е представен от черен орел, сокол, ястреб, глухар, щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др. Реките са обитавани от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, речен рак и др.

Залесената територия е 142 890 дка, в т.ч. за ДЛ”Рилски манастир” 49 290 дка и за Рилска Св.обител - 142890 дка.

Общият запас дървостой е 2 478 420 куб.м., в т.ч. на ДЛ”Рилски манастир” 573 805 м3 и Рилска Св.обител 1 904 615 м3.

Преобладаващите дървесни видове са бук, зимен дъб, бял бор, ела, смърч и бяла мура.

Ценно богатство е биоразнообразието. От растителните видове се срещат рилската /божествена/ иглика – локален ендемит за Рила; от билките – мащерка, жълт и червен кантарион и др.; златиста кандилка – рядък вид, включен в “Червената книга” на България – том 1, български омайник, златовръх, рилски ревен – локален ендемит за Рила, жълт планински крем – рядък вид, жълта тинтява – застрашен вид, планински божур и др.

Горите са предпоставка за разнообразната фауна – яребици, зайци, лисици, вълци, диви прасета, сърни, мечки и др.

Контрол върху екологосъобразното използване на горите за територията на община Рила се осъществява от Държавно лесничейство “Рилски манастир”.

Със Закона за защитените територии /обн. ДВ, бр.133 от 11.11.1998г./ частта от Национален Парк "Рила", включваща горите в горския фонд от община Рила, област Кюстендил, по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство - Рилски манастир, от 1990 г., отдели: 1а - г, е, ж, 1, 2; 2; 3; 4а - д, 1 - 3; 7а - д, 1 - 3; 8 - 12; 14а - в, 1, 8 - 11; 15а, б, 1, 2, 9; 16а - ж, м, 1 - 5; 17 - 45; 46а - и, 1 - 5; 47 - 74; 75г - к; 76; 77а - к, 1, 3 - 5; 78г - л, 6; 79б - п, 2 - 5; 80 - 82; 83г - т, 4 - 9; 84з - ч; 8 (част), 9 - 19; 85; 86а - я, 2 - 5; 87д - п, 2 - 5; 88а - т, 3 - 6; 89 - 91; 101 - 108; 113 - 117; 119; 120; 121а - е, 1, 2; 400 - 410, с обща площ 14 370,7 хектара, както и високопланинските пасища и ливади, с обща площ 13 000 хектара, се прекатегоризира като природен парк с наименование "Природен парк "Рилски манастир".

Паркът е обявен с цел да се запазят ценни растителни и животински видове, както и да се запази голямото разнообразие и красота на местата, подходящи за отдих и туризъм.

Особено забележителен от геоморфоложка гледна точка е районът около “Кирилова поляна” с красивагта скалиста дъга, включваща върховете Злия зъб, Иглата, Купените, Ловница, Орловец и Елени връх.

В резултат на ерозионната и акумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части са се образували значителен брой ледникови езера. На територията на парка има 28 езера, от които 25 ледникови. В него се намира и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 224 дка и дълбочина 24 м.

Богат и разнообразен е растителният и животинския свят в парка. Голям е броят на видовете растения. Сред тях са сладководни водорасли, лишеи, папрати и др. В “Червена книга на България”, том 1 са вписани 96 вида растения с различна степен на уязвимост, от които 87 вида с категория рядък и 9 вида – застрашени. В Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са вписани 8 от тези видове – рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, рилско подрумиче, кернерова метличина,, трансилванска камбана и сив див тютюн.

На територията на парка се срещат над 200 вида гръбначни животни, от които 33 са включени в “Червена книга на България”, том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, златка, скален орел и др.

Дейностите по управление, контрол и охрана на Природен парк “Рилски манастир” се осъществяват от Дирекция “Природен парк Рилски манастир”, гр.Рила.

През 1986 година с площ 3 676.5 ха е обявен резерватът “Риломанастирска гора”. В него е разположен историческия комплекс “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983г. за паметник на световната култура.
2. ИКОНОМИЧЕСКИ РАЗВИТТИЕ

2.1. Общински бюджет
Основните финансови ресурси, с които разполага общината се формират от:

• 
  приходите в общинския бюджет;
  
• 
  постъпления от републиканския бюджет;
  
• 
  постъпления от извънбюджетни фондове;
  
• 
  частни инвестиции;
  

Общинският бюджет е основен финансов документ, отразяващ общинските приходи и разходи и средство за управление на паричните потоци, свързани с издръжката на основните дейности в общината.

Бюджетът е в пряка зависимост от състоянието на икономиката на общината, размерът му зависи от печалбата на стопанските субекти, трудовата активност на населението и умението на администрацията да акумулира допълнителни приходи.
Количествени характеристики на общинския бюджет

• 
  Общински приходи
  

• 
  Общински разходи
  

Според икономическата си същност общинските разходи най-общо могат да се разделят на текущи и инвестиционни. Субсидиите, отпускани от общинския бюджет за определени дейности, макар и с малък относителен дял в общата структура на разходите, поради специфичния им характер са представени отделно/таблица 5/.

Таблица 5

Както се вижда от данните, текущите разходи са с най-голям дял в структурата на разходите.

Основен източник на средства за инвестиции са субсидиите от Републиканския бюджет и собствени приходи.

Разходите за инвестиции в областта на териториалното развитие, са предимно за изграждане на техническата инфраструктура.

Значителен е спадът в разходите за здравеопазване от 6,80 % през 2002г. до 1,58 % през 2004г.

Общината разполага с множество природни и антропогенни ресурси, които определят значителния туристически потенциал на района.

• 
  Архитектурни паметници
  

Килийно училище датира от 1830 г. и в момента е разрушено.

Църква “Св. Архангел Михаил”-датира от XII-век.

Хрельовата кула в Р. Манастир –датира от 1365г.

Като единични архитектурни паметници са обявени /1971г./ църква “Св.Никола” , Метох на Р.манастир /ветеринарна лечебница/ и 9 частни къщи.

• 
  Религиозни паметници
  

В Рилски манастир открити за посещения са: главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей “Манастирско стопанство”, както и четирите църкви в близост до манастира с ценни стенописи от началото на ХІХ в.

Манастирът е обявен за национален паметник на културата от 1961 година. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 година Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 година е удостоен с наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 година е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.Метох “Орлица” отстои на 18 км от Р.манастир. За първи път се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.Възстановяван е няколко пъти.В сегашния си вид е от 1863г.Църквата при метоха ,“Св. Петър и Павел” е малка еднокорабна постройка.Запазени са стенописи от 1478 г.Последното и изписване е от 19 век,извършено от Никола Образописов-художник от Самоковската живописна школа.

Църква “СВ.Архангел Михаил” се намира в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на ХІІ-началото на ХІІІв. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите и параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/.

Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда,западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага.

Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.

Църква “Св.Никола”

В центъра на гр.Рила се намира църквата “Св.Никола” ,която датира от 1885г.

В нея се съхранява рядък паметник на средновековната везба – литургична тъкан от групата на т.н.”Епитафиос” с размери 107-109 см.

На територията но общината се намират църквите “Св. Пророк Илия” в с. Смочево,църква “Св.Харалампи” в с. Пактра, параклис “Св. Пророк Илия”

В с.Падала и параклисите “Св.Петка”, “Св.Троица” , “Св.Варвара” и “Св.Георги”а до водопада “Бохемия” на река “Бозовайска Каменица” оброчището “Света Неделя” в гр. Рила.

-Художествени паметници

Църква “Св. Архангел Михаил”-декларирана през 1971г.

Църква “Св.Никола”-декларирана през 1976г.

Църква “Св. Пророк Илия” в с. Смочево- декларирана през 1976г.

• 
  Музеи
  

Музейната сбирка е от общ исторически характер.В нея е съхранено богатото културно- историческо наследство на Рила от античността до най – ново време.

На 4 септември 1969 г. на тържествена сесия на общински народен съвет е открита музейна сбирка на селището, която съхранява и популяризира историята на град Рила и района.През 1974 г. музейната сбирка е преместена в сграда,собственост на рилското читалище.През 1998 г.е извършен основен ремонт на помещението и е актуализирана музейната експозиция. С 240 фотоса и 215 експоната е поставен акцент на основни моменти от богатата история на Рила. Акцентите в историческата ретроспекция са социално – икономическото развитие на Рила и района, ролята на Рилски манастир в икономическото му развитие, национално – освободителните борби и участието на населението във войните за национално обединение, бита и някои.

Исторически музей “Рилски манастир ”

В музея към Р.манастир са запазени множество старинни предмети, църковни отвари от злато и сребро, икони, монетни колекции. Шедьовър на резбарското изкуство е Рафаиловият кръст, работен 12 години. В музея се съхранява и Хрельовата надгробна плоча. В библиотеката на манастира са запазени 134 ръкописа от XV-XIX в., старопечатни книги и документи, сред които е хрисовула на цар Иван Шишман, султански фермани и др.

В Рилски манастир открити за посещения са: главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, магерницата, музей “Манастирско стопанство”.

• 
  Защитени територии
  

Друга защитена територия е Природен парк “Рилски манастир” обявен през месец юни 2000 г. Обхваща площ от 22 253,2 хка. гори и високопланински пасища.

Тези територии включват местообитаиния на множество животински и растителни видове. От животинския свят това са: царски орел, картал, видра, сляпо куче, кафява катерица, балканска чучулига, южен белогръб кълвач. От растенията се срещат ендемити като рилска иглика, рилски ревен, светиивановото подрумиче. Съхраняват се около 203 вида лечебни растения и 38 вида ядливи гъби. Тук се намират едни от най-ценните в Европа и единствени в света масиви от царборисова ела и рилски дъб.

Значителен природен ресурс в обкщината е водното богатство.Основни реки са р.Рилска и Илийна река.На територията на общината се намират 28 планински и високопланински езера-Сухото езеро, Смрадливите езера, Рибни езера, Синьото и др.

Всички населени места в общината са електрифицирани и телефонизирани, имат покритие всички мобилни оператори.В гр.Рила ими изградена интернет мрежа.

Водоснабдяването на Община Рила се осъществява от повърхностни водоизточници. Необходимо е да се изгради пречиствателна станция за питейни води, тъй като в момента се извършва само хлориране на водата.

Няма изградена канализационна мрежа. Всички отпадни води от гр.Рила и с.Пастра си изливат в р. Рилска.

От архитектурно - исторически комплекс Рилски манастир започва туристически маршрут: Рилски манастир-Рибни езера-Смрадливо езеро-Рилски манастир; Рилски манастир- Кирилова поляна-Сухо езеро-Кобилино бранище; Рилски манастир-Илийна река-река Радовичка-Хижа “Македония”. През Рилски манастир минава и международен туристически маршрут Е – 4 /Пиринеи-Алпи-Олимп/

Създаден е и дендрологичен маршрут “Бачкова чешма” – гробът на Свети Иван Рилски.

Туристическите маршрути са маркирани и обозначени с табели.

Развитието на туризма се характеризира с изразена сезонност/м. март-м.септември/ и териториална съсредоточеност - в Рилски Манастир и прилежащия му район.

Туристическите посещения са предимно от организиран характер. Рилският манастир е основен обект на посещения от международни и български туристи. Не се използва достатъчно туристическият потенциал на антропогенните и природни дадености на територията на общината. Основни видове туризъм, застъпени в района са поклоннически и културен.

Слабо развит е еко туризмът, детският туризъм, планинският туризъм. Нямат развитие и други видове туризъм, като например селски и зимен.

Приходи от туризъм

Таблица 7

2002 - 27бр.

2003 - 49 бр.

2004 - 30 бр.

2005 - 9 бр.

От тях за 2004г. – Заведения за хранене и развлечение- 38 бр.; средства за подслон и места за настаняване- 10 бр.

Легловата база на територията на общината за 2004г.възлиза на 1125 легла, от които 765 в места за настанюване и 360 в средства за подслон.Местата за сядане в заведения за хранене са 1495 бр.Категоризирани туристически обекти са 47, преобладават категория една и две „звезди”.Персоналът, зает в туристическата индустрия е с ниско ниво на професионалан квалификация.

В региона са застъпени основните туристически услуги-настаняване и хранене.

Липсва цялостно интегриран туристически продукт.

Конкурентноспособността на предлагания туристически продукт е ниска.

Нивото на допълнителни туристически услуги е ниско.На територията на Общината няма предлагане на услуги като екскурзовод, планински водач,аниматор,транспорт до различни туристически дестинации и др. В Национален музей “Р.манастир” работят екскурзоводи само на български език.

Съществуващите магазини за сувенири се намират в Р.манастир.

На територията на общината са регистрирани три НПО с основна дейност “туризъм”:

СНЦ “Инициативи за природа, култура и туризъм”

Туристическо дружество”Рила”.

ТД „Иван Рилски 2005”

Няма изпълнени съвместни инициативи с общината и цитираните НПО.

През м.декември 2004г.е създаден Консултативен съвет по въпросите на туризма, в който участват представители на неправителствения сектор, общинска администрация и бизнеса.

Осъществени и текущи програми и проекти в сферата на туризма са следните:

-ФРИ на Програма ФАР; Програма “Европа “ към ДЕК в България: Консервация и реставрация на средновековни стенописи църква “Св.Ар.Михаил”

-Проект “Красива България”: Изграждане на ТИЦ, Ремонт на тротоари ул.”Спортела и ул.”Св.Иван Рилски”, изграждане на детска спортна площадка.

-Програма ФАР Проект BG 0102.03 ”Регион Кюстендил-кръстопът на осем –хилядолетна история и култура”-текущ- -Благоустрояване на прилежаща пространство на църква “Св.Ар.Михаил ”, компютърно оборудване на ТИЦ и реконструкция на калдъръмена настилка ул .”Манастирска ”, обучение на екскурзоводи.

В структурата на търговската мрежа значителен е броят на малките обекти, в т.ч. павилиони, каравани и др. с временен характер.

На територията на общината осъществяват дейност следните видове търговски обекти:

• 
  заведения за хранене и развлечения
  
• 
  магазини за хранителни и промишлени стоки
  
• 
  средства за подслон и места за настаняване
  
• 
  места за игра и развлечение;
  
• 
  бензиностанции и газостанции.
  

Услугите за населението са слабо развити. В тази сфера осъществяват дейност – часовникари, фризьори, обущар и др.

В обхвата на територията на общината има само междуградски пътнически транспорт. Той се осъществява от общинска фирма “Транс-Рилец” ЕООД и частно сдружение “Рила-Експрес-2000”, гр.Рила.

Няма развит ЖП транспорт.На територията на общината не се предлагат таксиметрови услуги.

Общият брой заети лица във фирма “Транс-Рилец” ЕООД е 20, а в Сдружение “Рила Експрес” – 4 броя. Предстои провеждането на конкурс за отдаване на линиите по утвърдени транспортни схеми на територията на Общината.

Общината осъществява транспортни връзки с гр.София и общините Дупница, Благоевград и Кочериново /Таблица 6/

Таблица 8

Транспортна връзка	Разстояние м/у населените места /км/	Транспортна връзка на гр. Рила с населени места, извън общината	Разстояние между населените места /км/
Рила – Смочево Рила – Падала Рила – Пастра Рила– Р.манастир	9 10 8 22	Рила – София Рила – Дупница Рила – Благоевград Рила – Кочериново	100 34 20 8

2.4. Промишленост

Като малка община, Рила формира незначителна част от произведената продукция общо за страната и област Кюстендил.

В промишлената структура превес има леката промишленост – предимно шивашка и хранително-вкусова /хлебопроизводство, хлебни изделия, др./.

По-значимите фирми, които осъществяват дейност на територията на общината са следните:

• 
  “Рила Текс” АД – шивашка дейност
  
• 
  ВЕЦ “Група Рила” – производство на електроенергия
  
• 
  ”Рила СНМ” ООД – метални изделия
  
• 
  “Транс Рилец” ЕООД – транспортни услуги
  
• 
  Сдружение “Рила-Експрес 2000” – транспортни превози
  
• 
  “Рила Лес” ЕАД – дърводобив
  
• 
  ДЛ “Рилски манастир” – лесовъдство
  
• 
  СД “Етиком Наков и сие” – строителство
  

Частното жилищно строителство на територията на община Рила е слабо развито. След присъединяване на България в ЕС се очаква по-голямо развитие на строителството, свързано с предстоящи инвестиции в инфраструктурата. На територията на общината има изграден бетонов център и варово стопанство, които осигуряват бетони и варови разтвори и за населението.

Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукция през 90-те, този отрасъл остава основен източник на доходи в селата. Приносът на селското стопанство в реализираните приходи от продажби в общината е символичен и далеч под потенциала само на поземлените фондове. Както и в национален мащаб, селското стопанство се развива без или с незначително научно обслужване.

На територията на общината няма регистрирани земеделски кооперации и сдружения. Земеделската дейност се осъществява в лични натурални стопанства и основната част от продукцията не се реализира на пазара а е предназначена за лични нужди /Таблица 9/

Таблица 9

Регистрирани земеделските производители на територията на община Рила
	2003 г.	2004 г.	2004 г.
Растениевъдна дейност	6	5	5
Животновъдна дейност	8	14	11

Таблица 10

Таблица 11

Други подотрасли в земеделското производство на територията на общината, за които има условия за развитие са овощарството и лозарството - създаване на трайни насаждения – лозя, овощни дървета (череша, слива, орех) , ягодоплодни и култивирана шипка. Достатъчно перспективни са и етерично маслените култури, като лавандула и др.

Инвестирането в създаване и развитие на частни земеделски стопанства в областта на трайните насаждения и производство на земеделска продукция за пазара е възможната посока на развитие на подотрасъла в общината.

Със същата цел започна създаването на 300 дка лозови насаждения в землището на с. Смочево. Необходимо е създаването на Общински фонд “Земеделски земи”, с което да се привлекат инвестиции, а в по-далечна перспектива терени за развитие на производство на екологично чиста продукция.

Зърнените култури заемат 4,2 % от нивите. През стопанската 2003 – 2004 г. бяха засети 650 дка с пшеница, в т.ч. 200 дка в гр. Рила и 450 дка в с. Смочево. Засетите декари са почти наполовина по-малко в сравнение с предишни години. Причината е главно в скъпата себестойност на килограм получено зърно.

Животновъдството в общината изцяло се реализира в дребния, основно семеен частен сектор, където няма условия за стопански ефективна концентрация и за въвеждане на съвременни технологии при отглеждане на голям брой животни. Липсата на добре изградена фуражна база и ниските изкупни цени на животинската продукция са причина за слабото развитие на подотрасъла и в следствие намалява броя на отглежданите селскостопански животни /Таблица 12/.

Таблица 12

№ по ред	Видове животни	Брой към 01.01.2003 г.	Брой към 01.01.2004 г.	Брой към 01.01.2005 г.
1	Говеда	292	265	248
	в т.ч. крави	147	195	169
2	Овце	1970	1065	993
	в т.ч. овце майки	1612	805	809
3	Кози	1343	1219	1048
	в т.ч. кози майки	1255	1038	935
4	Свине	310	637	251
	в т.ч. свине майки	2	19	2
5	Птици	2923	2530	2957
	в т.ч. кокошки носачки	2028	1884	2038
6	Пчелни семейства	134	500	508

В община Рила са регистрирани 39 пчелари, а пчелните семейства са 508.

Предвид природните условия е възможно развитието на високопланинско животновъдство, рибовъдство и пчеларство.

Основен проблем за качеството и количеството на произведената селскостопанска продукция е лошото техническо състояние на изградените напоителни съоръжения и селскостопанските пътища.

Общината е собственик на 19 бр. водоеми, в т.ч. 5 в землище гр. Рила и 14 бр. в землище с. Смочево. Част от тези водоеми общината може да ги отдаде на концесия с цел по-нататъшно развитие на рибовъдство.

1.Добро географско положение и природни дадености

2.Богато културно-историческо наследство и наличие на паметник на световната култура

3.Добро ниво на комуникации

4.Традиции в туризма и селското стопанство

5.Близост до Е-79, столицата и гранични райони

6.Развита текстилна промишленост

7.Изградена мрежа от туристически обекти

1.Ниско ниво на инвестиции

2.Слабо ниво на ИТ и липса на модерни производствени и енергоспестяващи

технологии.

3.Ниска професионална квалификация на заетите земеделието и туризма и липса на земеделски сдружения

4.Липса на преработвателни и производствени мощности

5.Разпокъсаност на земеделските земи

6.Силна зависимост от тютюнопроизводството

7.Слабо развит туризъм и сезонен характер на туристическите посещения

8.Лошо състояние на базисната инфраструктура

1.Потенциал за развитие на туризъм/ интегриран тур. Продукт на база културен и екологичен и съпътстващи туризма услуги

2.Възможност за развитие на селско стопанство

3.Развитие на леката промишленост и дървообработване.

4.Членство в ЕС

5.Пазар на земята

6.Макроикономическа стабилизация

Заплахи:

1.Демографски срив

2.Миграция и обезлюдяване

3.Висока инфлация

4.Риск от невъзможност достигане изискванията на ЕС

5.Международен тероризъм

6.Природни бедствия

Извод: Икономиката на Община Рила като цяло е слабо развита и се характеризира със много слабо ниво на инвестиции. Основни отрасли продължават да бъдат туризмът и селското стопанство. Ниското ниво на туристически посещения са основни причини за ниските приходи в отрасъла. В селското стопанство основен проблем е разпокъсаната земеделска земя и силната зависимост от тютюнопроизводството, което с оглед предстоящото членство в ЕС и преструктурираното в отрасъла е необходимо да се насочи към сортове тютюни търсени от пазара.

Необходимо е да се предприемат мерки за създаване на по-благоприятен бизнес-климат и привличане на външни инвеститори.Една от задачите на Община Рила е подобряване на общата инфраструктура, което е възможно с осигуряване на финансов ресурс от Структурните фондове и на основата на публично-частното партньорство.

Туризмът се очертава като важен отрасъл и с висок потенциал, но не трябва да се определя като основен, имайки предвид сезонния му характер, който в краткосрочен аспект ще бъде трудно преодолим.Общината разполага с големи ресурси по отношение на селско стопанство и лека промишленост, които не са намерили стопанската си реализация. В туризма бъдещите инвестиции трябва да се насочват не само към основния туристически обект в Общината- Рилски манастир, но и към населените места. Това ще доведе до балансирано развитие в общината, по-висок доход за населението във всички населени места и развитие на алтернативни форми на туризъм- селски, екологичен, детски, което ще е и предпоставка за преодоляване на сезонния характер на туристическите посещения.

В селското стопанство трябва да се акцентира върху създаване на трайни насаждения – лозя и овощни култури като алтернатива на тютюнопроизводството.Възможности за развитие на сектора представляват биологичното земеделие, етерични култури и гъбарство. В по-дългосрочен план е възможно развитие на съвременно и модерно високопланинско животновъдство и рибовъдство.

Общината разполага с голям ресурс от горски фонд, което може да се превърне в предпоставка за развитие на дърводобива и дървопреработването /мебелни предприятия/.

От особено значение е развитието не само на производствени, но и на преработвателни мощности, като така ще се избегне износа от общината на ресурси и ще се осигурят допълнителни работни места.

За да се съхрани чистата околна среда не е целесъобразно развитие на тежка промишленост и замърсяващи производства.

Популяризирането на общината със средствата на рекламата не е достатъчно за привличане на инвестиции. Необходимо е разработване на маркетингови мероприятия по привличане на чужди инвестиции и инвестиционен профил, основани на преимуществата на общината за развитие на бизнеса.В това отношение е от особено значение разширяване на връзките с общината с други общини и области, развитие на трансгранично сътрудничество, работа с организации, подкрепящи икономическто развитие – Министерство на икономиката, Агенция за малки и средни предприятия и др.

Демографските процеси се характеризират с определено развитие, определено от редица социално – икономически фактори.

Като цяло, демографските процеси на територията на общината през последните години се характеризират с намаляване на естествения и механичен прираст.

Общината е с голям дял на градското население – 81,8 %, по-голям и от този на община Кюстендил – 71,2 %. Населението на общината е концентрирано в гр. Рила, като най-слабо заселено е с. Падала. Територията е много слабо заселена – 10,5 души / кв.км.

Населението на Община Рила по данни от Национална база данни ”Население” за 2004г. е 3 890 души.

В трудоспособна възраст е преобладаващ броя на мъжете, а в нетрудоспособна възраст преобладават жените. Броя на младежите /18-35г./ е 736 /по постоянен адрес/ и 113 /по настоящ адрес/

Характерно за демографската характеристика на Община Рила е отрицателен естествен прираст. През 2004г. броя на новородените е 22, а на починалите- 83 /Таблица 13/
Таблица 13

Година на анализ	Родени	Починали	Население
2002	22	93	3808
2003	26	69	3731
2004	22	83	3890

Характеристика за състава на населението на общината, в проценти / Таблица 14/.

В рамките на общината делът на заетите в индустрията е 21,7%, а в услугите – 78,3%.

По данни на бюрото по труда, средногодишният брой на регистрираните безработни лица, по години, е както следва:

2002г. – 190 броя

2003г. – 160 броя

2004г. – 141 броя

Средното равнище на безработицата през 2004г. е 8.64%.

Липсват статистически данни за реалното ниво на безработица, поради факта че голяма част от безработните лица не са регистрирани в Бюро по труда.

Преобладаващата част от работната сила са хора със средно образование. Равнището на професионалната квалификация, особено на безработните лица, не отговаря на пазарните изисквания. Ниско е равнището на професионална квалификация на продължително безработните лица.

Организираните курсове за квалификация и преквалификация от Д”БТ”, гр. Дупница са недостатъчни за безработните лица, което е и причина през 2004г. от Община Рила да няма обучени граждани.

В Община Рила няма професионално училище и не се осъществява обучение на възрастни.

3.3. Образование и професионално обучение

В общината функционират едно общинско училище – СОУ и една общинска детска градина – ОДЗ.

На територията на общината съществува Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа – обслужващо звено в системата на народната просвета

Числеността на персонала във функция “Образование” при общината за учебната 2002/2003г. е 66; за учебната 2003/2004 година беше 66 бр., а за 2004/2005 г. одобрената численост е 65 бр. /Таблица 15/

В прогимназиален етап на Средното общообразователно училище има паралелки с разширено изучаване на хореография, а в гимназиален етап от 2003/2004 учебна година се осъществява прием по профил “Технолоичен”, вариант “Туризъм”.

В училището има помощни паралелки /V - VІІІ кл./– за деца със специфични образователни потребности.

СОУ разполага с 1 компютърен кабинет с 16 бр. Компютри. Няма компютърни конфигурации в ОДЗ. Нивото на ИТ е ниско.

По-голяма част от педагогическия персонал е с висше образование, но без ПКС. В СОУ се изучават 2 чужди езика-английски и руски език. Поради проблем с осигуряване на правоспособен учител качеството на обучение по английски език е ниско.

В Обединеното детско заведение, дейността е организирана в 1 яслена група, 4 групи – детска градина, в т. Ч. 1 подготвителна група за децата , на които предстои постъпване в първи клас.