Съдържание на общински план за развитие на община рила 2007-2013г

Електропреносната мрежа в Община Рила е сравнително добре развита. Всички населени места са електрифицирани. Осигуреното улично осветление е недостатъчно. Като цяло техническото състояние на електроснабдителните мрежи и съоръжения е сравнително добро.

Съществуват обаче райони, в които електропреносната мрежа не е добре оразмерена и не може да поеме допълнителни консуматори. В тези райони доставяната електроенергия не притежава необходимите параметри и затруднява крайните потребители.

Експлоатацията на електропреносната мрежа и съоръжения в общината се осъществява от “Електроснабдяване” – Дупница.

Електропроизводството на територията на общината е добре развито. То се осъществява от БАД „Гранатоиид” АД. В състава на каскада „Рила” собственост на дружеството влизат следните Вец :

ВЕЦ “Калин”, с мощност 4 000 kw/h, изравнител с обем 39 000м3;

ВЕЦ ”Каменица” – мощност 3 200 kw/h, изравнител – 40 000куб.м.;

ВЕЦ “Пастра” – мощност 5 400 kw/h, изравнител – 44 300 куб.м.;

ВЕЦ “Рила” – мощност 10 400 kw/h, изравнител – 63 000 куб.м.,

В общината няма ипълнени проекти за енергийна ефективност.Улично осветление, както и отплителните инсталации в обществените сгради са остаряли и са причина за високите експлотационни разходи.

Питейно-битовото водоснабдяване на населените места от общината се осъществява посредством речни водохващания, изградени на реките, минаващи през територията на общината – р.Елешница, р.Каменица, р.Джембевска, р.Горанина, р.Рилица и чрез водохващане от изтичалото на ВЕЦ”Каменица” и при ВЕЦ”Рила”.

Водоснабдяването на гр.Рила се осъществява от речни водохващания на реките Елешница и Каменица, и от изтичалото на ВЕЦ”Каменица” .

Водохващането на р.Елешница представлява масивен яз, от който по стоманен водопровод водата се подава до облекчителна шахта в с.Пастра. Водопроводът е оразмерен за 80 л/сек.

Друг водоизточник за гр.Рила е речно водохващане на р.Каменица за около 20 л/сек. И от изтичалото на ВЕЦ „Каменица”. Водата от изтичалото и от водохващането се събира пред централата в обща шахта и тръгва по етернитов водопровод ф300, оразмерен за 80 л/сек. Изградено е и ново водохващане при ВЕЦ”Каменица” със стоманен водопровод с диаметър Ф300, който на разстояние около 300 м от водохващането се включва в етернитовия водопровод.

Двата водопровода от р.Елешница и р.Каменица се събират в с.Пастра, в облекчителна шахта със сито, където се улавят по-едрите физически примеси. Оттам водата се подава до хлораторно, където се извършва хлориране.

От хлораторното посредством етернитов водопровод с диаметър Ф300 и новоизградения стоманен – Ф325, оразмерен за 106 л/сек. Водата се отвежда в разпределителна шахта в местн.”Св.Георги”, землище гр.Рила и оттам в резервоар 400 м3 и новоизграден резервоар 2500 м3. Двата резервоара осигуряват нормално водоподаване до потребителите през цялото денонощие и гарантират регулиращия, противопожарния и аварийния обем.

От разпределителната шахта посредством два водопровода /съществуващ и новоизграден/ се подава вода и за гр.Кочериново.

Водата за гр.Рила не се пречиства механично, а се извършва само хлориране.

С.Смочево се водоснабдява от група Робовица. От нея се водоснабдяват и населени места от община Кочериново.

Водоизточник на групата е речно водохващане на р.Рилица, разположено на кота 1120 м в местността “Робовица”. В сухите месеци се улавят около 3 л/сек., което е крайно недостатъчно.

Водопровода е етернитов, изграден през 60-те години, с изтекъл амортизационен срок. За с.Смочево има резервоар с обем 200 м3.

Водоснабдява се гравитачно от каптаж “Гугулево” с дебит 0,20 л/сек. И изтичалото на ВЕЦ “Каменица”, и от речно водохващане на р.Джембевска, посредством стоманен водопровод с диаметър Ф100.

С.Падала

Селото се водоснабдява от речно водохващане на р.Горанина и посредством водопровод от РVC тръби, които не отговарят на стандартите за питейно-битово водоснабдяване, с диаметър ф 80 водата се подава до вътрешната водопроводна мрежа.

Вътрешната водопроводна мрежа на населените места в общината не отговаря на правилата и нормите в проектирането и строителството, поради което водоподаването до някои консуматори е нарушено и непостоянно.Поради липса на модерни пречиствателни съоръжения е влошено качеството на питейната вода.

Качеството на водата се влошава и от честите аварии по вътрешната водопроводна мрежа. Авариите са в резултат на набраните амортизационни норми на тръбите, поради което е необходимо да се извърши тяхната подмяна.

От населените места в общината само гр.Рила има частично изградена вътрешна канализационна мрежа, която не отговаря на строителните правила и норми.

Голяма част от тези води са включени в напоителен канал, минаващ по главната улица на града и посредством, който се напояват земеделски земи, разположени под града, а останалата част отпадни води се изливат в р.Рилска.

Тези води са един от съществените замърсители на р.Рилска.

Запазването, реконструирането и поддържането на съществуващите напоителни системи ще създаде предпоставки за по-продуктивно и ефективно земеделие в общината. Напоителните мрежи и системи се стопанисват от “Напоителни системи”, гр.Дупница.

Основните съоръжения за акумулиране на вода за напояване са изравнителя при ВЕЦ”Рила”, гр.Рила и няколко водоеми в землищата на гр.Рила и с.Смочево.

Напояването на землището на с.Пастра се осъществява от речно водохващане на р.Рилска и от съоръженията на ВЕЦ “Група Рила”.

Мобилни телефонни услуги се предлагат от “М-тел”, “Глобул” и “Мобиком”.

Пощенските станции са три – гр. Рила, с. Смочево и Рилски манастир.

На територията на гр. Рила има осигурен Интернет достъп.

На територията на общината не са налице сериозни и потенциални опасности, свързани с трайно увреждане на околната среда. Няма регистрирано замърсяване на почвите с вредни вещества.

Не са регистрирани вредни лъчения, шум и вибрации.

Не съществуват промишлени предприятия, които да отделят вредни емисии в атмосферния въздух и опасни промишлени отпадъци.

Все пак съществуват някои рискови фактори, които увреждат частично компонентите на околната среда. Те могат да се обобщят, както следва:

• 
  Липсата на канализационен колектор за отвеждане на битово – отпадните води от гр.Рила до ПСОВ в гр.Кочериново, които са основен замърсител на р.Рилска и почви;
  

• 
  Липсата на канализационни мрежи в населените места;
  

• 
  Масовото използване на твърдо гориво за отопление през есенно-зимния период, както и запалването на съдържанието на контейнерите за битови отпадъци;
  

• 
  Горски пожари.
  

На територията на община Рила съществува едно депо за ТБО, разположено в м. “ Момена “, отдалечено на 1,5 км южно от гр. Рила и до него води черен път. То е разположено на площ от 6 500 кв.м, върху скат с наклон около 15%, на 525м надморска височина. Река Рилска преминава на разстояние 250м от площадката на сметището (площадката е разположена югоизточно от реката).

Площадката на сметището попада на границата между площно разкритие на Гнайсово-магматитовия комплекс (PeC), изградена от конгломерати и пясъчници, и алувиалните отложения на р.Рилска. На него се депонират следните видове отпадъци: битови ; строителни и производствени – неопасни отпадъци с друг произход.

Отпадъците се депонират върху делувиални материали с малка мощност – около 50см – и коренна скала. Скални късове се разкриват на повърхността.

Подземните води са от пукнатинен тип, залягането им не е по-плитко от 7м.

Основната скала на площадката на сметището не осигурява естествена геоложка бариера и дъждовните води, преминали през тялото на отпадъците, замърсяват подземните, които от своя страна са хидравлично свързани с реката.

Депонираните отпадъци се запръстяват през определен период от време – 2 пъти /месечно, съгласно Заповед на Кмета на общината.

Депото се стопанисва от Общината. Монтирана е бариера на входа му, кабина /работно помещение/ за пазач, изградена е и дига от земни маси, която определя контура на депото.

Компоненти на околната среда, върху които сметището въздейства отрицателно са повърхностни и подземни води, почви, геоложка основа, въздух.

Сметосъбирането и сметоизвозването се осъществява от общината. Състоянието на сметосъбирачната техника е лошо. Съществува недостиг на съдове за смет. Наблюдава се тенденция към повишаване количството генерирани отпадъци.

Данни за генерирани количества битови отпадъци:

2002г.- 1790т

2003г.-1880т.

2004г.- 1996т.

На натрупаните ТБО не е извършван морфологичен анализ, т.е. не е прилаган екологичен мониторинг по отношение на състава им и няма данни относно съдържанието на съответните компоненти в тегловни проценти - хартия, текстил, пластмаси, стъкло и др.

Община Рила е заявила участие с решение на ОбС за включване в Регионално депо за битови отпадъци на територията на община Кочериново.В тази връзка е изготвен проект за финансиране по програма ИСПА на ЕС.

Изготвен е проект за “Регионално депо за ТБО на територията на община Кочериново” и Община Рила е заявила желание за участие в това депо.

а/ Питейни води

От проведените лабораторни изследвания съгласно Доклад за “ Изследване качествата на водите на р. Елешница, р. Каменица и ВЕЦ “ Каменица “- изтичало – I етап “ на “ ВОДОКАНАЛИНЖЕНЕРИНГ “-АД може да се направи следната обобщена оценка :

• 
  по физико-химични показатели водата се характеризира като типично високопланинска с умерена мътност през по-голяма част от годината и завишена при интензивно снеготопене и проливни дъждове;
  
• 
  студена и чиста по отношение на органични и биогенни замърсявания;
  
• 
  ниското съдържание на сух остатък я определят като слабо минерализирана;
  
• 
  много мека – ниска обща твърдост
  
• 
  с ниска алкалност и слабо агресивна спрямо плътен бетон с водоциментно отношение В/Ц 0,56 – 0,60 и 0,46 – 0,55 и клас по водонепропускливост в 0,4 и 0,6, съгласно БДС 9075/89 година.
  
• 
  с ниска агресивност спрямо желязо, според БДС 15704/83 година.
  
• 
  по микробиологични показатели водата от водохващане р.Елешница и р.Каменица и изтичалото на ВЕЦ “Каменица” се характеризира като I-ва категория водоизточници.
  
• 
  радиологичните показатели са с по-ниски стойности от нормираните в БДС 2823/83 г. и я характеризират като годна за пиене.
  

• 
  мътност;
  
• 
  цветност;
  
• 
  амоняк и нитрити;
  
• 
  окисляемост;
  
• 
  микробиологични показатели.
  

Създаването на актуална градоустройствена основа – общ устройствен план и подробни устройствени планове е възможност да се гарантират за сериозен период от време инвестиционните намерения, относно атрактивните терени в урбанизираната територия и извън строителните граници, осигуряване на необходимото инфраструктурно обезпечаване и запазване на екологичното равновесие в региона.

Наличните кадастрални, регулационни и застроителни планове, с които разполага Община Рила са непълни и в недобро състояние.

Всички кадастрални планове и ПРЗ на населените места са морално остарели с оглед новите изисквания на ЗУТ и ЗКИР и подзаконовите актове, свързани с тях.

Необходимо е да се изработят кадастрални карти по реда на ЗКИР и ПРЗ по реда на ЗУТ за цялата урбанизирана територия на общината.
4.6. SWOT АНАЛИЗ НА СЕКТОР ИНФРАСТРУКТУРА
Силни страни

1.Транспортна достъпност до всички населени места

2.Добре развито електропроизводство

3.Наличие на водни ресурси

4.Изградена водопреносна мрежа

5.Чиста околна среда и наличие на защитени територии

1.Лошо състояние на базисната инфраструктура

2.Липса на съвременна ВиК инфраструктура

3.Влошено качество на питейната вода

4.Недостатъци в системата за управление на отпадъците

5.Липса на нови кадастрални планове и ПРЗ

6.Липса на инвестиционни проекти
Възможности

1.Бъдещо членство на страната в ЕС

2.Привличане на инвестици

3.Разаработване Програма за енергийна ефективност

4.Развитие на публично-частното партньорство

5.Изграждане на Регионално депо за ТБО, община Кочериново

1.Ограничен финансов ресурс на общината

2.Увеличение разходите за сметосъбиране и сметоизвозване
Изводи: Подобряване и развитие на базисната инфраструктура е задължителна предпоставка за създаване условия за бъдещи инвестиции и осигуряване благоприятни среда за живот на населенето. С цел балансирано териториално развитие трябва да се подобрява и развива базисната инфраструктура не само в административния център на общината, но и във всички населени места.Най- наложително е изработването на кадастрални планове и ПРЗ за територията на с. Пастра и с. Падала.Целесъобразно е и изработването на специализирана карта на проводи и съоръжения на инженерната инфраструктура за всички населини места.

За да се подобри достъпа да населените мместа е необходимо подобряване състоянието на пътищата гр. Рила-с. Падала, гр. Рила- с. Смочево, гр. Рила- Рилски манастир, както и да се изгради пътя Рила-с.Стоб.

С цел благоустрояване трябва да се извърши реконструкция на вътрешната улична мрежа и преносните проводи на техническата инфраструктура във всички населени места на общината.

В енергийния сектор е наложителна подмяната на уличното осветление с енергоспестяващи мощности.Перспективно е изграждането на хидроцентрали на основта на пулично – частно партньорство.

С цел подобряване водоснабдяването е необходимо изготвяне на инвестиционни проекти за допълнително водоснабдяване на населените места, които ще осигурят възможност за финансиране от европейски и други донорски програми.

Една от силните страни на Община Рила е чистата околна среда и липсата на замърсяващи производства.В това отношение е наложително изграждане на ПСПВ, с. Пастра и други малки пречиствателни съоръжения с цел повишаване качеството на питейната вода. Изграждането на Канализационен колектор и вътрешна канализационна мрежа ще ограничи замърсяването на р. Рилска и почвите.

С оглед предстоящото разкриване на Регионална депо за ТБО в община Кочериново е наложително реорганизация на съществуващата система за управление на отпадъците – подмяна на съществуващата техника, въвеждане на система за разделно събиране на отпадъци. Пред общинското ръководство стои за решаване въпроса за приоритетите при управлението на отпадъците и избора между минимизиране на финансовите разходи срещу максимизиране на предлаганите услуги, което ще изисква и повече средства.

С цел повишаване на екологичната култура на населението е необходимо сътрудничество и партньорство с екологичните организации и ДПП „Р. Манастир” за изпълнение на инициативи и мероприятия за опазване на околната среда.

По отношение на съобщителната инфраструктура е необходимо да се предвиди развитие на съобщителната система чрез внедряване на съвременни системи и технологии.

III СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ

1. 
   ВИЗИЯ НА ОБЩИНА РИЛА.
   

Развитото селското стопанство и леката промишленост са съобразени с опазване и съхранение на чистата околна среда и осигуряват висок жизнен стандарт на гражданите, привличат младите хора, инвеститори и туристи.

Осигурено е устойчиво развитие на социалната сфера, култура и образование.

Повишено е качеството и жизнения стандарт на населението.

Съчетавайки географско положение и добрите природните дадености с ентусиазма и желанието на местните жители, Община Рила ще се стреми към една просперираща в икономическо и духовно развитие община, запазваща културното и историческото си наследство.

Община Рила, в рамките на своите компетенции ще се стреми да осигури подходяща среда и качествени услуги за задоволяване на материалните и духовни потребности на населението.

Общинската администрация ще изпълнява ролята на двигател за местното икономическо и социално развитие на общината на основата на публично – частно партньорство и прозрачност на управление.

Тя създава по- добри условия и среда за реализация на частната инициатива. Работи в сътрудничество с всички заинтересовани страни на територията на общината.

Тя е коректен и лоялен партньор, който съдейства за осигуряване на необходимия финансов ресурс за реализиране на програмираните дейности и проекти за устойчива развитие на общината.

повишаване потенциала на човешките ресурси и достигане равнище на заетост, доходи, социална интеграция и социализация на етническите групи, осигуряващи високо качество на живот.

Една от възможности за развитие на местната икономика е развитието на туризмът, като важен но не единствен сектор. Община Рила разполага с благоприятни възможности за развитие на леката промишленост- текстилна, дърводобивна и дървопреработвателна, търговия и земеделие.

Усилията трябва да се насочат към създаване на благоприятна среда за инвестиции и съхранение и развитие на човешките ресурси.

На тази основа могат да се опеделят следните :

4. 
   МЕРКИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЦЕЛ
   

между общината и бизнеса, координиране на бизнес намеренията, информиране и насочване на бизнеса към възможности за финансиране по европейските програми и възможностите за инвестиции. На основата на трансгранично и междурегионално сътрудничество се очаква да са създадат възможности за икономическото стабилизиране на общината, приобщаване към други общности и култури, обмен на добри практики в съответствие с принципите на европейската политика.

1. 
   Създаване и развитие на публично – частни партньорства.
   

Учредяване на търговски дружества с общинско участие в сферата на туризма, енергетиката, водоснабдяването.

2. 
   Създаване благоприятен бизнес-климат в общината.
   

- Създаване на бизнес-център

-Разработване на инвестиционенн профил и система от маркетингови мероприятия по привличане на инвестиции;

1.3. Развитие на трансгранично и междурегионално сътрудничество.

- Междуобщинско сътрудничество с общини от областта и съседни области за реализация на проекти от общ интерес

- поддържане членство в сдружения на общини от областта и съседни области;

- Участие в проекти за трансгранично сътрудничество с Македония, Сърбия и Черна гора в сферата на културата и туризма.
П 1: Постигане на динамична конкурентоспособна общинска икономика, базирана на знание.

ЦЕЛ2: Постигане на устоичиво развитие на туризмма в региона.

1.4. Създаване на интегриран туристически продукт на база природните и кулутрно-исторически дадености на общината.

Дейности:

- Предлагане на завършен туристически продукт на база КИН и природно богатство;

- Създаване на собствени туристически пакети;

1.5. Социализиране на природното и КИН.

- Актуализиране/ инвентаризация на списъка на пиродните забележителности и културно-историческите паметници;

- Възстановяване и реставрация на пиродните забележителности и културно-историческите паметници и контрол върху състоянието им;

- Партньорство с туристическия бизнес и неправителствените организации в сферата;

1.6. Развитие на селски, планински и екологичен туризъм.

- Създаване на нови маршрути и поддържане на съществуващите;

- Осигуряване достъп до природни забележителности и създаване на рекреационни зони;

- Стартиране а специални програми за обучение по развитие на туристически продукт за бизнеса и населението;

1.7. Популяризиране на община Рила като привлекателна туристическа дестинация.

- Провеждане на рекламни мероприятия с цел популяризиране общината като туристическа дестинация;

- Разработване на маркетинг стратегия за развитие на туризма в общината;

- Осъществяване на контакт с туроператорски и агентски фирми;

- Привличане на чужди инвестиции в туризма;

Мерките за развитие на земеделието трябва да са насочени към

създаваане на добри условия за инвестиции, както за производство така и за преработване на местната продукция, съобразно изискванията на ЕС. Необходима е координация със земеделските производители, мотивирането им да участват в сдружения и образователни програми като възможност за усвояване на средства от Структурните фондове на ЕС.

Мерки:

1.8. Подобряване на съществуващата и изграждане на нова селскостопанска инфраструктура.

Дейности:

- Оптимизиране качеството на напоителните системи.

- Рехабилитация на селскостопанските пътища

1.9. Развитие на растениевъдството и животновъдството.

- Инвестиции в лозя и трайни насаждения

- Въвеждане на алтернативни за тютюна селскостопански производства

- Развитие на рибовъдство и високопланинско животновъдство съобразино с изискванията на ЕС.