Съдържание обща информация

Икономическата статистика сочи, че преобладаващата част от заетите на територията на общината са ангажирани в добивната промишленост, следвана от преработващата промишленост. Прави впечатление сравнително устойчивият брой на заетите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, които са директно отнесени към сферата на туризма. Устойчиво ниският брой на заетите тук показва, че въпреки значителните инвестиции в сферата на туризма – инфраструктура, включително и туристическа, създаване на капацитет и адекватни човешки ресурси, стратегическо планиране и др., към настоящия момент те представляват една солидна база, над която следва да се надгражда допълнително, за превръщането на общината в туристическа дестинация.

По отношение на безработните лица, данните на Дирекция „Бюро по труда” – Асеновград (ДБТ) показват ясна тенденция входящият поток да бъде в рамките на 100-130 души за календарна година.

Високият брой входящи през 2007 г. се дължи на масово съкращаване на служители в рамките на годината – „Преспа фешън” ЕООД прекратява дейността си в гр. Лъки, в следствие на което в ДБТ са регистрирани 211 лица. Ясно изразена е и тенденцията за намаляване в абсолютни стойности на броя на лицата, които възстановяват регистрациите си .

На пазара на труда се диференцират групи от безработни лица, чиято реализация е значително затруднена - безработни над 50-годишна възраст, младежи до 29 години и продължително безработни лица. Безработните младежи до 29-годишна възраст са рискова група на пазара на труда, чието устройване на работа е затруднено поради липсващия опит. Пазарът на труда се характеризира със значителен дял на продължително безработните. Броят на продължително безработните в община Лъки е 16,9% от общия брой безработни. Запазва се висок делът на лицата без образование сред продължително безработните. Безработни с намалена работоспособност са малка, но специфична група, като за тях е характерна липсата на квалификация и образование, съчетана със специфични здравословни проблеми, което затруднява трудовата им реализация на тези лица. Устройването им на работа е предимно чрез включване в програми за заетост и преференциални режими.

Продължителността на регистрация на безработните лица характеризира дълготрайността на проблема „безработица”. Той зависи от квалификацията и образователното равнище, от възрастта и пола на безработното лице. Най-голяма продължителност на регистрация има сред лицата без образование и без квалификация. С увеличаване на възрастовата група се наблюдава нарастване на продължителността на регистрация, която се превръща в дълготраен проблем при лицата на възраст над 55 г. Като цяло безработицата в региона се характеризира с висока продължителност - 27.4% от безработните поддържат своята регистрация повече от 1 година.

За 2013 г. средната възраст на безработните в община Лъки е 44,45 години, при 42,1 години през 2007 г и 43,45 години през 2009 г. и 44,75 години през 2010 г. През 2013 г. обявените свободни работни места са 43, при 94 през 2008 г. и 99 през 2010 г., 52 през 2011 г. и 78 през 2012 г. Продължават да се търсят предимно лица без квалификация. Частният сектор е основен генератор на свободни работни места, като не малка част от тях е със сезонен характер. Няма новоразкрити работни места, което е индикатор за ниска устойчивост на трудовата заетост. Значителна част от обявяваните през годините свободни работни места не се дължат на разширяване на производствена дейност, а са част от програми за насърчаване на заетостта.

ДБТ играе важна роля при осигуряването на заетост на безработните лица. Между половината и две-трети от започналите работа в периода 2007-2013 г. са ползвали неговите услуги.

Към 31.12.2012 г. съгласно актуалните данни на НСИ, отчитащи категоризирани средства за подслон/места за настаняване над 10 легла, са налични 80 легла в 40 стаи, разпределени в 3 средства за подслон, които обслужват туристически нужди. Реализираните нощувки са 2669, което се равнява на 33,35 нощувки на легло, или заетостта е в рамките на малко над един месец в рамките на календарна година, при средно 88 за областта, 67,25 за страната и над 137 за община Хисаря, като водеща туристическа дестинация. Пренощувалите лица през 2012 г. са 1466, което се равнява средно на 1,82 нощувки на лице. За сравнение, в община Хисаря са реализирани 253961 нощувки от 92636, което се равнява на 2,74 нощувки на лице средно. Декларираните приходи от нощувки в община Лъки са 56016 лв. – при средна цена близо 21 лева на нощувка, а за сравнение – средна цена на нощувка близо 48 лв. в община Хисаря.

Налице е увеличение на средствата за подслон, като през 2010 г. (първата година за която са налични статистически данни) е посочено 1 средство за подслон с 36 легла. Реализираните нощувки през 2010 г. са 832. Подобно увеличение са дължи на извършени целенасочени действия по отношение на развитието и промотирането на „Дестинация Лъки”. Следва да бъде отчетен и фактът, че това увеличение е значително, но при твърде ниска базова стойност. Постигнатите резултати следва да бъдат цялостно развивани.

В рамките на редица документи туризмът е определен като приоритетен за общината. Неговото развитие изисква отлично развита инфраструктура. Тъй като автомобилният транспорт е единственият наличен на територията на общината поддържането на пътищата, улиците и пешеходните зони в добро експлоатационно състояние е от съществена важност. Постигнатите високи резултати следва да бъдат поддържани. Неизпълнените мерки от общинския план следва да залегнат за реализация за периода до 2020 г., с оглед приоритетността и значителният ефект от тяхното реализиране за цялата територия на общината.

ОБЩИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

В периода на действие на общинския план за развитие не е извършвана междинна оценка. Има данни за извършване на текущи оценки за 2011 и 2012 г.

Изпълнението на плана ясно показва, че основните разходи по изпълнението на заложените мерки произлиза от средствата на фондовете на ЕС. Привличането на допълнителни финансови ресурси, на фона на намален бюджет, е единственият начин за финансиране на ключовите дейности за общината. Тази зависимост обуславя необходимостта наличният капацитет за планиране, разработване, изпълнение и отчитане на проекти да се подържа, включително от собствени средства на общината.

Изпълнението на общинския план за развитие е свързано с реализирането на проекти, финансирани от значителен брой финансови инструменти – Програма ФАР „Развитие на гражданското общество”, оперативни програми „Регионално развитие”, „Околна среда”, „Развитие на човешките ресурси”, „Административен капацитет”; Програма за развитие на селските райони 2007-2013, Фонд „Социална закрила” към Министерство на труда и социалната политика, Международен фонд Козлодуй (2010-2013). В допълнение, чрез Сдружение Местна инициативна група „Преспа – общините Баните, Лъки и Чепеларе” е сключен договор във връзка с одобрена Стратегия на Местната инициативна група.

Особено през втората половина на действие на плана общинската администрация се е възползвала от голяма част от приложимите към общинските проблеми възможности за кандидатстване с проекти, привличане и усвояване на средства от европейски фондове и програми на българските министерства. Общината е натрупала сериозен опит в подготовката на проекти и разполага с административен капацитет за тяхното управление и отчитане, включително и по отношение на избор на приоритетни за територията проекти и дейности. Създадена е добра проектна готовност. Народно читалище „Христо Ботев” – с. Манастир извършва активна работа по изготвяне и подаване на проекти, за да бъдат реализирани идеи с обществена значимост от културен и социален характер, предимно разработване на проекти, с които се кандидатства пред Министерство на културата. Необходима е целенасочена подкрепа и създаване на „проектна” култура сред тази институции - пазители на традициите и културата.

Също така са реализирани и проекти, подкрепени от частни донори.

Въз основа на извършено кабинетно проучване на наличната информация се установяват няколко основни предизвикателства по отношение определянето и управлението на системата за наблюдение и оценка на общинския план за развитие:

За всички приоритети са налични индикатори за продукт, индикатори за резултат, индикатори за въздействие, което е силна страна на системата за наблюдение. Наличната система от индикатори не съответства на заложените мерки и не дава надеждна база за измерване на резултатите от дейностите, насочени към реализиране на заложените мерки. Не са налични дефинициите на предложените индикатори, което значително затруднява последващата оценка на изпълнението. Част от индикаторите не са подходящо подбрани.

В голямата си част липсват целеви стойности за предложените индикатори. Възможна причина за това е описаното по-горе неподходящо определяне на съответните индикатори спрямо постигането на съответните цели, които трябва да бъдат постигнати. Препоръчително е в бъдеще да се използват налични в областната стратегия за развитие индикатори, за които да се определят целеви стойности, относими съм общинската администрация. Препоръчително е също така прилаганата система за наблюдение и оценка да бъде интегрирана с процесите по наблюдение и оценка, определени за оперативните програми, финансирани от ЕС, включително определянето както на общи индикатори, проследяващи състоянието на националната икономика, така и на индикатори за наблюдение и оценка на постигнатото по съответните приоритетни области, използване на формулировки, определящи динамиката на развитие на индикаторите, както и начални и целеви стойности.

Препоръчително е определяне на индикатори за наблюдение и оценка, за които са или могат да бъдат определени надеждни източници на информация. В рамките на анализирания план не е определена дефиниция и методика за определяне на източниците на информация, нито процедура за тяхното набавяне, систематизиране и анализиране. За значителна част от индикаторите не може да бъде набавена адекватна статистическа или друга информация за целите на последващата оценка. Наличните в Националния статистически институт данни (набавени от Изпълнителя за целите на настоящата оценка) дават частична възможност за проследяване на напредъка. При избор на източници на информация следва да се взимат предвид възможностите за регулярно получаване на данни, в разумен срок, на разумна цена от достъпен източник.

Идентифициран е недостатъчен капацитет за изграждане, поддържане и прилагане на система за мониторинг и оценка, вкл. избор на индикатори и източници на информация. За целите на общинския план за развитие за периода 2014-2020 г. е необходимо реализирането на мерки за надграждане на наличния институционален капацитет както чрез обучения, така и чрез въвеждане на електронни системи за управление на изпълнението, оптимизиране/включване на допълнителни процедури по наблюдение и събиране на данни, както и определяне на служители/структури/отговорници за текущ мониторинг. Важна стъпка е и текущото отчитане на постоянни или нововъзникнали рискове, които могат да поставят на изпитание както системата за наблюдение, така и самото изпълнение на плана.

Препоръчително е определянето на минимално необходимия брой обективно измерими индикатори за заложените цели/мерки, като индикаторите за продукт, резултат и въздействие следва да са пряко приложими.

По отношение на целевите стойности – необходимо е да се извърши ясно приоритизиране, както с оглед на ограничените финансови средства, така и на времето, необходимо за успешното завършване на набелязаните мерки и наличието на капацитет или възможност за привличането на такъв за тяхното изпълнение.

В рамките на значителен брой реализирани проекти или такива, които към момента са в процес на изпълнение, е извършена значителна по обхват работа за осъществяване на инвестиционните намерения на общинската администрация, подобряване условията, качеството на живот на населението на общината и естетизацията на селищната среда. Реализирани са ангажименти, свързани с поддържането и обновяването на общинската транспортна инфраструктура, уличната мрежа, водоснабдителна и канализационна инфраструктура, подобряване управлението на отпадъците, повишаване на енергийната ефективност и намаляване на публичните разходи за енергия. Следва да се отбележи, че осигуряване на финансови ресурси за развитието на техническата инфраструктура е сериозно предизвикателство пред администрацията, предвид нейната значимост за интегрираното социално-икономическо развитие на общината и привличането на нови инвеститори в града и общината.

Реализирани са значими инициативи за ограничаване на безработицата, както и стабилизиране и нарастване на заетостта в общината, чрез включване в различните национални програми. Местният трудов пазар се характеризира с невисоки нива на безработица, с наличие на неравнопоставени групи на пазара на труда; нерегламентирана сезонна заетост и ограничено търсене на труд, неадекватно образователно-квалификационно ниво на свободните човешки ресурси спрямо потребностите на работодателите.

Разширена е системата за предлагане на качествени социални услуги посредством проекти в социалната сфера – лични асистенти и обществена трапезария. Прави впечатление твърде тясното формулиране на програми в изпълнение на мерки в социалната и младежката сфера. При адресиране на предизвикателства от този порядък следва да се подхожда предпазливо, тъй като подобни „меки” мерки твърде трудно показват конкретно измерим резултат, подобно напр. на мерки, свързани с изграждане на транспортна инфраструктура. За целите на следващия общински план за развитие е препоръчително всички „меки” мерки да бъдат формулирани възможно най-широко, без при това да изгубят необходимия им за измерване на постигнатите резултати фокус. Те следва да имат характеристиката на „стратегия”, а не на „план за изпълнение”. Наличните примери доказват тази необходимост, с оглед коректно посочване на степента на изпълнение. Междинна оценка на бъдещия план ще провери адекватността на дефинициите и при необходимост ще внесе корективни мерки.

Капацитетът на администрацията остава извън обсега на общинския план за развитие. Въпреки това са реализирани конкретни дейности по оперативна програма „Административен капацитет”, насочени именно към тази сфера. За подобряване равнището на административното обслужване на гражданите и бизнеса е обособен „Център за информация и услуги на гражданите“. Актуализират се постоянно образците на бланките за заявяване на услуги в монтираните табла пред информационния център за обслужване на граждани. Гражданите могат да получат информация за всички предоставяни услуги от общината, сроковете за тяхното изпълнение и необходимите документи. Публично се обсъжда бюджетът на общината, както и редица други актове и проекти. Във фоайето на сградата е поставено добре подредено табло за обяви, заповеди, съобщения, решения на общинската администрация и общинския съвет. Община Лъки има интернет-страница - www.oblaki.com. В нея се публикуват всички проекти за нормативни актове – стратегии, програми, наредби, анализи, отчети, обществени поръчки и всяка друга важна, значима и актуална информация.

Усилията за подобряване качеството на публичните услуги са насочени към изграждането на администрация с добър капацитет, включително целенасочено обучение и специализация на служителите, повишаване на езиковите и компютърните им умения. Като предизвикателство са следващите години може да се посочи намаляване на бюрокрацията и повишаване на прозрачността в управлението и предоставянето на услуги чрез въвеждане на принципа на „комплексно административно обслужване”, въвеждането на електронни административни услуги и отворените данни.

Успешно са преодолени периодите на кризисно икономическо развитие. Въпреки това е намален интересът на бизнеса за нови инвестиции.

По отношение на средното образование, СОУ „Христо Ботев” – гр. Лъки, работи с делегиран бюджет. Педагогическият и непедагогическият персонал е в съответствие със задължителните дейности в учебния план на училището. Училището е включено в Списъка на защитените училища и в Списъка на средищните училища в България, като за това получава съответните дофинансирания от републиканския бюджет съгласно стандартите за издръжка на ученик. С решение на общинския съвет е дадено съгласие за сформиране на маломерни паралелки, като все повече се отразява трайната тенденция за намаляване броя на учениците в паралелките. Разкрити са маломерни паралелки в профил „Технологичен – Туризъм”. Направена е организация за пътуването на учениците в направление Дряново-Белица-Манастир.

В недостатъчна степен е развито практическото сътрудничество с неправителствени организации и други структури на гражданското общество. Предизвикателството, което е на дневен ред пред общинската администрация, е да бъдат осъществени необходимите стъпки за непрекъснато информиране и въвличане на социално-икономическите партньори и заинтересованите страни в ефективното изпълнение, наблюдение и оценка на общинския план за развитие.

Като метод за оценка на изпълнението самооценката има специфична добавена стойност. В рамките на годишния доклад за наблюдение на Общинския план за развитие на община Лъки 2007-2013 г., за 2012 година е посочено:

„Като равносметка може да се каже, че, работейки върху изпълнението на Плана за развитие и заложеното в Програмата за управление, успяхме да реализираме голяма част от заложените цели и приоритети. Друга част успяхме само да започнем, а за трета не ни останаха време, техническа възможност и финансов ресурс, за да ги осъществим.”

Фокусирането върху един основен приоритет за периода 2014-2020 г. ще доведе до концентрирана интервенция и същевременно много по-ясно изразени резултати. Туризмът има потенциал да се превърне в източник на устойчив растеж за общината, включително и по отношение на осигуряване на по-висока заетост при наличната социално-икономическа ситуация. Към настоящия момент са постигнати значителни успехи, които следва да бъдат доразвити и мултиплицирани.