Сътрудничество на европейски и международно равнище в областта на професионалното образование и обучение

98. Приветства насърчаването чрез Процеса от Копенхаген на общи референтни инструменти (Еворопас, Европейската квалификационна рамка, Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение и Европейската референтна рамка за гарантиране на качеството на професионалното образование и обучение) и подкрепя последователното въвеждане и развитие на тези инструменти;

99. Призовава Комисията да проучи какво е взаимодействието - и да засили ефектите от него - между Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации, Процеса от Болоня във висшето образование и Процеса от Копенхаген в професионалното образование и обучение при по-добро използване на европейската квалификационна рамка (ЕКР), европейската кредитна система за професионално образование и обучение (ECVET) и Европас; поддържа становището, че държавите-членки следва да запазят правомощията си да организират образователните си системи съобразно своите конкретни обществени и културни условия;

100. Призовава Комисията да продължава да подкрепя и последователно да прилага сертифициране на качеството, което да осигурява съществен тласък за новаторските процеси от гледна точка на действия, ефикасност и ефективност, като например препоръчаните в Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в мрежата на професионалното образование и обучение (EQAVET) и инструментите, разработени в рамките на Процеса от Копенхаген, като например Европас и Европейската квалификационна рамка (ЕКР); призовава държавите членки да опростят процедурите за признаване на чуждестранните професионални квалификации, така че да гарантират, че професионални умения могат да бъдат доказвани не само чрез официални удостоверения, но и посредством изпитателен срок, теоретически и практически изпити, както и чрез експертни оценки;

101. Счита, че предизвикателствата, поставени от Процеса от Копенхаген и стратегията „ЕС 2020“, изискват предоставянето на подходящи финансови ресурси, наред с другото чрез Структурните фондове, по-специално ЕСФ, и изискват по-цялостен ангажимент за насърчаване на висококачествено ПОО чрез конкретни действия и включването на нови модели и методи на обучение, като например да се дава гласност на примери за студенти, успели на пазара на труда, да се популяризира престижността на ПОО в големите дружества и да се предоставя по-пълна информация и насоки по въпроси, свързани с ПОО, преди завършване на задължителното обучение; отбелязва, че би било изключително ценно да се насърчава обменът на опит, натрупан по отношение на програмите за подпомагане и за периодите, прекарани в чужбина, като например за участие в програмата „Леонардо да Винчи“;

102. Призовава държавите членки да опростят процедурите за признаване на чуждестранните професионални квалификации, които дават възможност дадени професионални умения да бъдат доказвани не само чрез официални удостоверения, но и посредством изпитателен срок, теоретически и практически изпити, както и чрез оценка от вещи лица;

103. Призовава за установяването на транснационално сътрудничество както между държавите членки на ЕС, така и с трети страни, с цел установяването на програми за обмен на най-добри практики в областта на професионалното обучение и образование;

104. Призовава Комисията да прилага системата за оценка на ефективността на обучението, за да постигне и поддържа висока степен на заетост;

105. Призовава Комисията и Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) да включат аспектите на равенството между половете в последващите действия във връзка с Комюникето от Брюж относно засилване на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011—2020 г., по-специално по отношение на достъпа до учене през целия живот, така че жените и мъжете да имат възможност да се обучават на всеки етап от живота си и възможностите за образование и обучение да бъдат по-отворени и по-гъвкави;

Финансиране

106. Призовава Комисията да направи необходимите промени в Европейския социален фонд, в Програмата за учение през целия живот като цяло и в програмата „Еразъм“ за млади предприемачи, за да могат да се заделят средства за финансирането на конкретни проекти в областта на образованието и обучението, проекти за борба с безработицата сред младежта и схеми за обучение на възрастни хора , както и да се улесни достъпът до тези средства на територията на целия Съюз; призовава Комисията да подкрепя общностните програми за подпомагане на младите хора да придобият знанията, уменията и опита, които са им необходими за да намерят своята първа работа;

107. Призовава Комисията и държавите-членки да осигурят оптимално използване на структурните фондове, включително Европейския социален фонд, за конкретни програми, които насърчават ученето през целия живот, както и участието на повече жени в него, стимулират участие на по-голяма част от жените в него, и имат за цел увеличаване на дела на жените в системата за професионално образование и обучение, включително чрез финансирани по подходящ начин мерки, специално предназначени за тази цел; призовава за разработване на конкретни действия в рамките на пилотния проект „Еразъм“ за млади предприемачи“, с цел да се насърчи предприемачеството сред жените;

108. Отново отправя критика по повод съкращенията, направени от Съвета на министрите в бюджета за 2011 г. по отношение на финансирането за основните програми на ЕС в областта на образованието (средствата за Програмата за учене през целия живот и за програмата „Хора“ са намалени съответно с 25 милиона евро и 100 милиона евро); констатира, че амбициозната стратегия „Европа 2020“ очевидно изостава в условията на бюджетни ограничения;

109. Призовава държавите членки да разгледат като възможност въвеждането на система от ваучери за обучение, която да гарантира на лицата с нисък доход възможност за участие в процеса на обучение; приканва държавите членки, ако е необходимо, да кандидатстват за отпускане на финансиране за подобна система от ваучери за обучение от средствата на ЕСФ;

о

о о

P7_TA-PROV(2011)0264

Отвъд БВП − Измерване на напредъка в свят на промени

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

PE460.599

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно „Отвъд БВП − Измерване на напредъка в свят на промени“ (2010/2088(INI))

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2009 г., озаглавено „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“ (COM(2009)0433),

– като взе предвид конференцията на тема „Отвъд БВП“, организирана от Парламента, Комисията, Римския клуб, Световния фонд за дива природа (WWF) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през ноември 2007 г. в Брюксел,

– като взе предвид доклада на комисията за измерване на икономическите резултати и социалния напредък (Доклад Stiglitz), представен на 14 септември 2009 г.,

– като взе предвид инициативата на световно равнище за изследване на икономиката на екосистемите и биоразнообразието (инициативата TEEB), подкрепена от държавните и правителствените ръководители от Г8+5 през юни 2007 г., и резултатите от нея, публикувани през 2009 и 2010 г.,

– като взе предвид „Преглед на икономиката на изменението на климата“ от Nicholas Stern, публикуван на 30 октомври 2006 г.,

– като взе предвид декларацията от Истанбул, подписана по време на втория световен форум на ОИСР относно статистиката, знанията и политиката на 30 юни 2007 г.,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 10 и 11 декември 2009 г., 25 и 26 март 2010 г. и 17 юни 2010 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 10 ноември 2009 г. (Икономически и финансови въпроси) относно статистиката,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 23 октомври 2009 г. (Околна среда), озаглавени „Към устойчиво развитие: екологично ефективна икономика в контекста на Лисабонската програма след 2010 г. и стратегията на ЕС за устойчиво развитие“,

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент относно европейските икономически сметки за околната среда (COM (2010)0132),

– като взе предвид интегрираните насоки ЕС 2020 за европейските политики в областта на икономиката и заетостта, предложени от Комисията на 27 април 2010 г.,

– като взе предвид съобщенията, озаглавени „Европейско управление: по-добро законотворчество“(COM(2002)0275), „Стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2006)0689), „Втори стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2008)0032) и „Трети стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2009)0015),

– като взе предвид плана за действие на ЕС за устойчиво потребление и производство (COM(2008)0397),

– като взе предвид съществуващите статистически инструменти, като например статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), изследването на работната сила (LFS), Евробарометър, проучването на европейските ценности и европейското социално проучване (ESS),

– като взе предвид европейското проучване на качеството на живот (EQLS), координирано от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), което предоставя цялостна картина на качеството и условията на живот в европейските държави (обхващайки всички държави-членки на ЕС и страните кандидатки) с над 120 показателя, като осигурява съпоставителни данни между страните¹,

– като взе предвид своите резолюции от 10 март² и 16 юни 2010 г.³ относно стратегията „ЕС 2020“, своята резолюция от 8 октомври 2009 г.⁴ относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 година, своята резолюция от 15 юни 2006 г.⁵ относно ревизираната стратегия за устойчиво развитие, както и своята резолюция от 24 април 2008 г.⁶ относно Зелена книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по развитие, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, и на комисията по регионално развитие (A7-0175/2011),

А. като има предвид, че необходимостта от подобряване на данните и показателите, за да се допълни БВП като показател за цялостното развитие на обществото, се признава все повече от всички международни институции,

1. Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“, като възможен допълващ инструмент, с който да се допринесе за подобряване на анализирането и обсъждането на политиките;

2. Изтъква, че БВП е показател за икономическата активност на пазара, превърнал се в стандартен ориентир, използван от лицата, влияещи върху формирането на политиките по целия свят; подчертава, че БВП е показател за измерване на производството и не измерва устойчивостта на околната среда, ефикасното използване на ресурсите, социалното приобщаване и социалния напредък като цяло; подчертава също така, че БВП може да бъде подвеждащ, в смисъл че възстановителните мерки вследствие на някои събития, като например злополуки и природни бедствия, биват разглеждани като полза, вместо като разходи;

3. Отбелязва, че освен показателите за измерване на икономическото развитие и производителността, съществуват и други показатели, които влияят и изясняват жизнените стандарти в дадена страна и които досега не са били измервани, макар и да съществуват релевантни показатели;

4. Подчертава необходимостта от разработване на допълнителни показатели за измерване на средносрочния и дългосрочния икономически и социален напредък; призовава за разработването на ясни и измерими показатели, които да отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие, ефикасното използване на ресурсите и социалното приобщаване; освен това призовава да се разработят показатели, които са съсредоточени в по-голяма степен върху перспективата за домакинствата, и отразяват доходите, потреблението и благосъстоянието;

5. Приветства инициативата на Комисията да представи индекс за екологичното състояние, който да бъде представян редом с БВП, и който първоначално ще включва следните основни елементи на политиката в областта на околната среда: „изменение на климата и използване на енергията“, „природа и биоразнообразие“, „замърсяване на въздуха и отражение върху здравето“, „използване и замърсяване на водата“, „генериране на отпадъци и използване на ресурсите“;

6. Изразява очакване пренасочването на вниманието към по-широкообхватни и по-устойчиви показатели да доведе и до по-систематично съсредоточаване върху социалните и екологичните фактори в развиващите се страни, включително изменението на климата, биологичното разнообразие, здравеопазването, образованието и управлението, и по този начин да се даде възможност политиките за развитие да се насочат към най-силно нуждаещите се и намиращите се в най-неблагоприятно положение групи от населението; подчертава, че тези показатели следва да бъдат съвместими и в съответствие със съществуващите глобални инициативи, като например индекса на човешко развитие на ООН;

7. Подчертава необходимостта от измерване на качеството на живот в обществото; счита, че постигането и поддържането на качество на живот включва важни и многостранни фактори като здравеопазване, образование, култура, трудова заетост, жилищно настаняване, екологични условия и т.н.; счита, че на показателите, които измерват тези фактори, следва се отдаде по-голямо значение; предлага показателите на EQLS, които обхващат ключовите области на качеството на живот, да служат като основа за по-нататъшното разработване на качествените и количествените показатели;

8. Отбелязва мерките и инструментите, възприети на европейско равнище за измерване и анализ на възможните последици от законодателните инициативи върху напредъка, като например оценките на въздействието, включително анализите на съотношението разходи-ползи, на разходната ефективност, многофакторните анализи, оценките на риска, събирането на данни, статистиката, свързаните с околната среда икономически отчети, политическия анализ на различни политически равнища, докладите относно мониторинга на изпълнението и прилагането и прегледите, извършвани в различни области на законодателството на ЕС; подкрепя изцяло създаването на солидна нормативна уредба за европейските икономически отчети за околната среда като положителна стъпка в процеса „БВП и отвъд него“;

9. Отбелязва нарастващото международно признание на ограниченията на БВП като показател за социалния напредък, природните ресурси и екосистемните услуги, за мащабните трансформации като тези, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие; признава напредъка, постигнат на различни форуми, като например Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Световната банка и ОИСР, и от страна на Комисията, наред с други, по отношение на разработването на показатели за измерване и анализ на напредъка;

10. Подчертава, че е важно да се постигне съгласие за прилагане на системен подход за създаване на съгласувана система „Отвъд БВП“, с цел да се допринесе за подобряване на анализирането и обсъждането на политиките;

11. Подчертава, че предизвикателството се състои в това, да се разработи ясен и разбираем набор от показатели, които да бъдат същевременно теоретически последователни, политически актуални и емпирично измерими и да осигуряват съпоставимост между страни и региони; подчертава, че е необходимо тази работа да се извърши в тясно сътрудничество с други заинтересовани институции и организации;

12. Подчертава необходимостта от разработване на надеждни, хармонизирани и навременни статистически данни, както и от получаване на поредици от данни и показатели, обхващащи дълъг период, които могат да се използват за планиране на бъдещи промени и формиране на политики; препоръчва различните бази данни, поддържани от публичните органи, да бъдат по-добре използвани и комбинирани, както и да се използва еднообразна методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчетност във всяка държава-членка, за да се гарантира качеството и сравнимостта на данните; призовава събирането и обработването на данните да се извършва в съответствие с принципите на професионална независимост, безпристрастност, обективност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се обръща съответно внимание и на въпросите, свързани със защитата на личните данни; счита, че Евростат следва да играе водеща роля в този процес;

13. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

P7_TA-PROV(2011)0265

Европейски програми за спътникова навигация

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE441.020

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи (2009/2226(INI))

– като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г.¹ относно финансирането на европейската програма за спътникова радионавигация („Галилео“) съгласно междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. и многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и Галилео)²,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейската агенция за ГНСС³,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (SEC(2010)0717),

– като взе предвид доклада за пазара на ГНСС („GNSS Market Report“) на Надзорния орган за европейската глобална навигационна спътникова система (октомври 2010 г.),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700),

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация“ (COM(2011)0005),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи и на комисията по бюджети (A7-0165/2011),

A. като има предвид, че Европейският парламент винаги е оказвал пълна подкрепа за европейската глобална навигационна спътникова система (ГНСС), която се прилага чрез програмите „Галилео“ и EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие) и която има за цел да подобри ежедневието на европейските граждани, да гарантира автономността и независимостта на Европа и да заеме значителен дял от световния пазар на високи технологии, свързан със спътниковата навигация;

Б. като има предвид, че понастоящем ЕС зависи от Глобалната система за позициониране (GPS) на САЩ, като около 7% от БВП се генерира от дейности, които са силно зависими от тази система,

В. като има предвид, че се очаква „Галилео“ да има предимства в сравнение с GPS, например по-голяма точност, глобална цялостност, идентифициране и гарантиране на услугата, както и да обезпечи стратегическата автономност на Съюза,

Г. като има предвид, че световният пазар за глобални навигационни спътникови системи се разраства с ускорени темпове и според оценките той ще достигне около 150 милиарда евро през 2020 г., от които по-малко от 20% ще се генерират в ЕС,

Д. като има предвид, че програмата EGNOS вече се използва ежедневно от 80 000 земеделски стопани в Европа и че наскоро беше сертифицирана за гражданското въздухоплаване, а сертифицирането за морския транспорт се очаква в близко бъдеще,

Е. като има предвид, че „Галилео“ има за цел да се превърне в най-развитата в технологично отношение, авангардна глобална навигационна спътникова система в света, която да е в състояние да определи световния стандарт за бъдещето, като се характеризира с висока концентрация на научна дейност, съвременни технологии и квалифицирани кадри и допринася за иновациите и конкурентоспособността на промишлеността в ЕС,

Ж. като има предвид, че EGNOS и „Галилео“ ще генерират косвени ползи на стойност 60 милиарда евро за икономиката и обществото в ЕС, под формата на повишена сигурност на пътния транспорт и въздухоплаването, по-ниска степен на замърсяване на въздуха и на потреблението на пестициди, нови работни места и обществена сигурност, като се осигурява много висока възвръщаемост в сравнение с други съпоставими инвестиции,

З. като има предвид, че с оглед на изграждането от различни международни структури на четири глобални и две регионални системи за спътникова навигация, скоростта на предоставянето на услугите е от жизненоважно значение за „Галилео“, за да може тази европейска система възможно най-бързо да се превърне във водеща алтернатива при избора на ГНСС,

И. като има предвид, че неуспехът на първоначалното публично-частно партньорство за финансиране на програмите за ГНСС доведе през 2007 г. до решението за продължаване на изпълнението на тези програми чрез финансиране изключително от бюджета на Съюза (3,4 милиарда евро за етапите на проектиране, валидиране и пускане в експлоатация в срок до 2013 г.) и съответно Европейският съюз се явява пълноправен собственик, като „Галилео“ и EGNOS са първите важни проекти от този вид, които са собственост на ЕС,

Й. като има предвид, че „Галилео“ е гражданска система под граждански контрол и че всички нейни услуги следва да са в съответствие с международното право в областта на космическото пространство, основополагащите договори на ЕС и принципите, предвидени в устава и договорите на ООН,

К. като има предвид, че поради увеличаването на разходите по програмата, което се дължи наред с другото на неточни прогнози за разходите и стратегии за управление на разходите, настоящият бюджет може да финансира единствено първоначалния оперативен капацитет, който включва 18 сателита,

Л. като има предвид, че преди да се вземе решение за допълнителен финансов принос от бюджета на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка, Комисията трябва да представи ясна оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи и ползи,

1. Приветства доклада на Комисията, в който се представя настоящата ситуация и бъдещите предизвикателства, свързани с тази важна, водеща инициатива;

2. При все това изказва съжаление във връзка със забавянето на публикуването на междинния преглед, което в продължение на твърде дълго време предизвикваше чувство на несигурност относно цялостния напредък на проекта и финансовото му състояние, което засяга по неблагоприятен начин внедряването на пазара на приложенията на ГНСС и обществената подкрепа;

3. С цел повишаване на прозрачността призовава Комисията да актуализира стратегическата рамка за ГНСС (C(2008)8378) с оглед на настоящата ситуация, включително основните действия, прогнозирания бюджет и графика, необходими за постигане на целите;

4. Призовава Комисията, с оглед на предотвратяването на превишаването на разходите в бъдеще, да въведе строги мерки за ограничаване на разходите и намаляване на рисковете, включително мерки, необходими за контролиране на разходите по изстрелването на сателитите; предлага Комисията да проучи получените до момента факти и да разгледа възможността за използване за тази цел на независими експерти, включително представители на сектора, с цел да подобри значително ефективността на управлението на проекта;

5. Призовава Комисията да приложи препоръчаните мерки за ограничаване на рисковете, например използване на два източника на доставки, при възлагането на обществени поръчки за всички работни пакети от ключово значение с цел да може да се придържа към амбициозния график, като взема предвид равнището на действителната конкуренция в съответните пазари, както и политическата воля за поддържането в бъдеще на базата за изстрелването на сателитите в Европа, както беше отразено наред с другото в резолюцията, приета на седмото заседание на Съвета по въпросите на космическото пространство от 25 ноември 2010 г.;