Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254

6. Счита, че изграждането на първоначалния оперативен капацитет, който е в състояние да осигури първоначални услуги, основаващи се на 18 сателита, следва да приключи най-късно в срок до 2014 г., за да се гарантира, че „Галилео“ действително ще се превърне във втората по значение глобална навигационна спътникова система, която служи като отправна точка за производителите на приемници; във връзка с това настоятелно призовава Комисията във възможно най-кратък срок да изстреля четирите сателита за изпитание в орбита, да изготви ясна пътна карта за изстрелването на останалите 14 сателита и да приключи работата по окончателните дейности;

7. Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 сателита и подходящ брой резервни сателити и подходяща наземна инфраструктура, е предпоставка за осигуряване на добавената стойност на „Галилео“ по отношение на идентификацията, високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на ползи за икономиката и обществото; счита, че за да се убедят потребителите и инвеститорите в дългосрочната ангажираност на ЕС, е необходима ясна и недвусмислена подкрепа от страна на всички европейски институции за постигане на пълния оперативен капацитет; призовава за тази цел Комисията да изпрати положителен сигнал на пазара;

8. Изразява съжаление във връзка с факта, че не е предложено допълнително финансиране за тази програма чрез адаптиране на текущата многогодишна финансова рамка, което доведе до допълнително забавяне и нови разходи и вероятно до пропускане на ценна възможност; с оглед на това счита, че пълният оперативен капацитет следва да се изгради най-късно в срок до 2018 г., което според Комисията се очаква да изисква допълнително финансиране от 1,9 милиарда евро и годишно финансиране в размер на приблизително 800 милиона евро от 2014 г. нататък за покриване на оперативните разходи; призовава Комисията да полага активни усилия за всякакви възможни спестявания, свързани с финансовата ефективност, и да въведе целесъобразна финансова структура (като взема предвид, наред с другото, приходите от търговската служба на „Галилео“) за ограничаване на необходимото допълнително финансиране;

9. Изтъква факта, настоящото финансиране на ЕС за изследователската и развойна дейност е едва 15 милиона евро на година; предупреждава относно вредите за другите научно-изследователски и развойни програми, в случай че допълнителното финансиране за тези дейности бъде приспаднато от текущата рамкова програма (Седма рамкова програма); заема становището, че в бъдеще следва да се предоставя достатъчно финансиране в рамките на Осмата рамкова програма и чрез други мерки за улесняване на разработването на основаващи се на ГНСС продукти и услуги;

10. Подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането с оглед на стимулирането на разработването на приложенията и услугите, свързани с ГНСС , което е от основно значение, за да се гарантира, че се извлича максимална полза от инфраструктурните инвестиции, които „Галилео“ представлява, и че е разработен пълният капацитет на системата „Галилео“;

11. Изразява силното си убеждение, че допълнителното финансиране за ГНСС може да се обезпечи единствено ако се повиши значително осведомеността сред лицата, вземащи решения, и широката общественост относно ползите, които ГНСС предлага на икономиката и обществото в ЕС; приветства предприемането на конкретни инициативи като годишния конкурс „Galileo Masters“, за който през 2010 г. имаше 350 записани за участие от 44 държави, детския конкурс в рамките на „Галилео“ и наградата за иновации в областта на ГНСС;

12. Настоятелно призовава Комисията и Европейската агенция за ГНСС да положат много по-големи усилия за повишаване на осведомеността относно ГНСС сред потенциалните потребители и инвеститори, като насърчат използването на основаващите се на ГНСС услуги, както и като проучат и обединят търсенето на тези услуги в Европа; в този контекст подчертава, че „Галилео“ е в интерес на обществото на европейско равнище и по този начин има основателни претенции за финансиране от обществените фондове;

13. Призовава Комисията и Европейската агенция за ГНСС да подходят към националните органи и към занимаващите се с космически технологии МСП като към потенциални крайни потребители на приложенията на ГНСС, като за тази цел използват подходящи тръжни процедури, кампании за осведомяване и механизми за трансфер на технологии, като едновременно с това подчертават значението на поддържането на европейското регионално равновесие;

14. Призовава Комисията да осигури активното участие на региони в света, в които внедряването на европейската технология и приложения в областта на ГНСС може да спомогне за развитието на пазарите, например Латинска Америка, Югоизточна Азия или Африка;

15. Подкрепя Комисията в нейните усилия за осигуряване на съответствието и оперативната съвместимост на „Галилео“ с други системи за сателитна навигация и за постигане на стандартизация на световно равнище; във връзка с това настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да използват всички налични средства, за да разрешат своевременно текущите въпроси, свързани със съвместимостта с Китай;

Бъдещи предизвикателства: финансиране и управление

16. Подчертава стратегическото значение на политиката в областта на космическото пространство и програмата за ГНСС по отношение на волята за създаването на действителна европейска промишлена стратегия, основана на конкретни проекти, които носят осезаеми ползи за гражданите и предприятията; призовава във връзка с това Комисията да отчете важната роля, която сателитната навигация може да изпълнява, и да я включи като елемент при разработването на всички други политики на Общността в тази сфера;

17. Посочва, че дългосрочната стабилност е важна с оглед на свеждането до минимум на допълнителното забавяне, скъпо струващото повторно проектиране и дестабилизирането на потребителската база; във връзка с това призовава Комисията да представи своевременно законодателни предложения относно бъдещото равнище на услугите, финансирането и управлението на програмите за ГНСС; освен това изразява увереност, че от основно значение за доброто управление на програмите е да се гарантира запазването на съответните познания и придобит опит;

18. Призовава Комисията да включи в оценката на въздействието, която предстои да бъде извършена в рамките на предстоящото законодателно предложение, ясна и всеобхватна информация относно:

• 
  техническите спецификации (точност, географско покритие, цялост и др.) на услугите (открити услуги, безопасност на живота, търговски услуги, обществено регулирани услуги), които различните спътникови конфигурации на „Галилео“ могат да предоставят (включително първоначален работен капацитет или пълен оперативен капацитет, в комбинация с други системи за ГНСС или самостоятелно);
  
• 
  ролята на услугите в рамките на EGNOS по отношение на различните възможни конфигурации на „Галилео“ и дали е необходимо EGNOS да се поддържа в състояние на пълен работен капацитет;
  
• 
  разходите, свързани с възможните конфигурации на „Галилео“ и EGNOS, по отношение не само на инфраструктурните инвестиции, но и на разходите за управление и непредвидените разходи (включително първоначален работен капацитет, пълен работен капацитет и други възможни варианти);
  

20. Счита, че непредвидените допълнителни разходи следва да се финансират от бюджета на Общността, без да се застрашават другите текущи програми; във връзка с това призовава Комисията да извърши оценка на възможността за създаване на резервен фонд за „Галилео“ за покриване на непредвидените разходи;

21. Счита, че дългосрочната структура за администриране и управление на ГНСС следва да отразява разделението на задачите и отговорностите между Комисията, Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция, както и други актуални аспекти, като целесъобразното поделяне на разходите, механизма за споделяне на приходите, режима за отговорността, политиката на ценообразуване и възможното участие и принос на частния сектор за програмите за ГНСС; в този контекст призовава Комисията да постигне бърз напредък в рамките на текущото обсъждане на бъдещите схеми за управление на експлоатацията на системата, да поеме отговорност за дългосрочните дейности и приспособяване на инфраструктурата, да гарантира предоставянето на непрекъснати данни и услуги на потребителите и да увеличи в максимална степен възможностите за развитие на търговските услуги;

22. Подчертава значението на това, всяка дългосрочна структура за администриране и управление на ГНСС да бъде напълно прозрачна, да се отличава с финансова стабилност и отчетност и да се управлява по възможно най-отговорен начин; в тази връзка отбелязва, че координацията със Съвета и Европейския парламент следва да се извършва редовно и да включва подробни актуализирани данни;

23. Призовава Комисията да създаде подходящи механизми, за да гарантира, че основаващите се на ГНСС услуги и приложения, както частно, така и обществено регулирани, спазват основните права на гражданите като неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни;

о

о о

P7_TA-PROV(2011)0266

Нова многогодишна финансова рамка за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа

Специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г.

PE458.649

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“ (2010/2211(INI))

– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление¹,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 312 от него,

– като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз²,

– като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности³ и неговите правила за прилагане,

– като взе предвид съобщението на Комисията относно „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700),

– като взе предвид своето решение от 16 юни 2010 г. за създаване на специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г.⁴,

– като взе предвид приноса от страна на Националния съвет на Република Австрия, Камарата на депутатите на Чешката република, Парламента на Кралство Дания, Парламента на Република Естония, Бундестага на Федерална република Германия, Бундесрата на Федерална република Германия, Камарата на представителите на Ирландия, Сейма на Република Литва, Сейма на Република Латвия, Събранието на Португалската република, Втората камара на Кралство Нидерландия и Риксдага на Кралство Швеция,

– като взе предвид член 184 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на специалната комисията по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. и становищата на комисията по развитие, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по транспорт и туризъм, на комисията по регионално развитие, на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на комисията по култура и образование, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0193/2011),

А. като има предвид, че Парламентът взе решение да създаде специална комисия със следния мандат:

a) да определи политическите приоритети на Парламента за МФР след 2013 г. както в законодателен, така и в бюджетен аспект,

б) да направи оценка на финансовите средства, необходими на Съюза за постигане на неговите цели и провеждане на неговите политики за периода, който започва на 1 януари 2014 г.,

в) да определи продължителността на следващата МФР,

г) да предложи, в съответствие с тези приоритети и цели, структура за бъдещата МФР, като в нея се посочат основните области на дейност на Съюза,

д) да представи насоки за индикативно разпределение на средствата между и в рамките на различните функции за разходната част на МФР съобразно приоритетите и предлаганата структура,

е) да определи връзката между реформата на системата за финансиране на бюджета на ЕС и преразглеждането на разходите, така че комисията по бюджети да разполага със солидна основа при преговорите за новата МФР,

Б. като има предвид, че специалната комисия следва да представи окончателния си доклад, преди Комисията да представи предложенията си относно следващата МФР,

В. като има предвид, че в съответствие с член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съюзът трябва да си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики, и да се финансира изцяло от собствени средства,

Г. като има предвид, че в съответствие с член 312, параграф 5 и член 324 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Европейският парламент трябва да участва по подходящ начин в процеса на преговори за следващата МФР,

Д. като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон укрепва политиките на ЕС и създава нови области на компетентност – нещо, което следва да бъде отразено в следващата МФР,

Е. като има предвид, че предизвикателствата, пред които са изправени Съюзът и неговите граждани, а именно световната икономическа криза, бързият възход на нововъзникващите икономики, преходът към устойчиво общество и ефективна по отношение на ресурсите икономика, справянето с изменението на климата, демографските предизвикателства, включително интеграцията на имигрантите и закрилата на лица, търсещи убежище, изместването на световното разпределение на производството и спестяванията в посока към нововъзникващите икономики, борбата срещу бедността, както и заплахите от природни и причинени от човека бедствия, тероризъм и организирана престъпност, изискват силна ответна реакция от страна на Съюза и неговите държави-членки,

Ж. като има предвид, че Европейският съюз има по-голяма тежест на международно равнище, отколкото отделните държави-членки, взети заедно,

З. като има предвид, че основната цел на политиката на сближаване на ЕС следва да продължи да бъде намаляването на все още съществуващото социално, икономическо и териториално неравенство в Съюза, и като има предвид, че една видима и успешна политика на сближаване има сама по себе си европейска добавена стойност и следва да облагодетелства всички държави-членки на ЕС,

И. като има предвид, че гражданите на ЕС са станали по-взискателни по отношение на Съюза, както и по-критични към неговите постижения; като има предвид, че ангажираността на обществеността към ЕС ще се възстанови, единствено когато гражданите се убедят, че ЕС обслужва по-добре техните ценности и интереси,

Й. като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна чрез създаване на работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид, че тази стратегия се базира на пет водещи за Съюза цели, свързани с насърчаване на заетостта, подобряване на условията за иновации, научни изследвания и развитие, постигане на целите в областта на изменението на климата и енергетиката, подобряване на образователните равнища и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално посредством намаляване на бедността,

К. като има предвид, че бюджетът на Съюза е мощен фактор за реформи; и като има предвид, че неговото въздействие може да бъде увеличено, ако мобилизира допълнителни източници на частно и публично финансиране в подкрепа на инвестициите, като по този начин действа като катализатор за засилване на ефекта от разходите на Съюза; като има предвид, че т.нар. принцип на „подобаваща възвръщаемост“ (just retour) не е икономически обоснован, тъй като не отчита надлежно европейската добавена стойност, косвените последици и необходимостта от солидарност между държавите от ЕС,

Л. като има предвид, че съгласно член 3 от ДЕС устойчивото развитие на Европа следва да се основава на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, целяща постигането на пълна заетост и социален напредък, както и високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда,

М. като има предвид, че принципът на доброто финансово управление е един от основните принципи за изпълнението на бюджета на Съюза; като има предвид също така, че много държави-членки предприемат трудни фискални промени в националните си бюджети; и като има предвид, че доброто финансово управление – ефикасност, ефективност и икономии – придобива все по-голямо значение за публичните разходи както на равнището на Съюза, така и на равнище държави-членки,

Н. като има предвид, че разпоредбите за периодичното адаптиране на разходните програми в зависимост от променящите се нужди и обстоятелства се оказаха недостатъчни; като има предвид, че комплексното естество на регламентите и правилата се оказа една от пречките пред успешното управление и функционирането на системите за контрол,

О. като има предвид, че първите четири години от настоящата МФР за периода 2007–2013 г. извадиха наяве ограничения капацитет на финансовата рамка за приспособяване към нови промени и приоритети, без това да става за сметка на вече съществуващите такива; като има също така предвид, че настоящата МФР не можа да реагира бързо на новите ангажименти, като например „Галилео“, ITER, инструмента за прехрана или Европейския план за икономическо възстановяване,

П. като има предвид, че въвеждането на ресурса БНД през 1988 г. във финансовата система на ЕС имаше за цел временно да се допълни намаляването на собствените ресурси, но с течение на годините то беше удължено и засилено и днес е основният компонент на бюджетните средства на ЕС; като има предвид, че доминиращата позиция на този ресурс подчерта тенденцията държавите-членки да изчисляват своето налично салдо, в резултат на което бяха извършени редица отстъпки, корекции, освобождавания и компенсации, които правят текущата система на собствени ресурси прекалено сложна, непрозрачна и недостатъчно обвързана със съществуващите политики на Съюза; тази система не е справедлива и следователно не може да гарантира прозрачно и ефективно финансиране на политиките на Съюза в европейски интерес, и в крайна сметка е изцяло неразбираема за европейските граждани,

1. 
   Счита, че бъдещите предизвикателства – били те демографски, свързани с изменението на климата или с енергийните доставки – са области, в които Европейският съюз, който е много повече от съвкупността от своите държави-членки, може да докаже добавената си стойност;
   
2. 
   Отбелязва, че текущата криза и сериозните ограничения при публичните разходи допълнително затрудняват държавите-членки да постигнат напредък по отношение на растежа, повишената конкурентоспособност, икономическото и социално сближаване, както и да участват пълноценно във вътрешния пазар; изразява твърдото си убеждение, че решението на кризата е в постигането на повече, а не по-малко Европа;
   
3. 
   Счита, че „Устойчиви ресурси за Европейския съюз“ означава преди всичко да се преосмисли „системата от ресурси“ на бюджета на ЕС с цел замяна на текущите национални вноски с истински европейски ресурси;
   
4. 
   Счита, че неотдавнашните събития показват, че еврозоната се нуждае от по-смело икономическо управление и че един паричен стълб, без наличието на социално-икономически стълб, е обречен на неуспех; счита за жизненоважно Съюзът да укрепи своята система на икономическо управление с цел гарантиране на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (възстановяване и запазване на дългосрочните темпове на икономически растеж), избягване на повторение на сегашната валутна криза и защита на европейския проект;
   

5. 
   Изтъква, че кризата извади наяве структурните предизвикателства, с които ще трябва да се справят по-голямата част от икономиките на държавите-членки: неоптимална производителност, високи нива на публична задлъжнялост, големи фискални дефицити, структурна безработица, постоянни пречки на вътрешния пазар, ниска мобилност на работната сила и остарели представи за умения, допринасящи за слаб растеж; подчертава необходимостта от инвестиции в ключови области като образование, научни изследвания и иновации, с цел да се преодолеят тези структурни предизвикателства и подчертава необходимостта от обръщане на тенденцията на намаляващи публични инвестиции;
   
6. 
   Напомня, че ако се запазят настоящите инвестиционни тенденции, до 2025 г. Азия може да заеме челна позиция в областта на научноизследователската дейност и технологичното развитие; при все това припомня, че тези промени представляват не само огромни предизвикателства, но също така и възможности, като например рязък ръст на експортния потенциал на ЕС; отбелязва, че Съюзът изостава в областта на висшето академично и професионално образование, тъй като едва 30 европейски университета се нареждат сред 100-те най-добри в света; изтъква също така, че Европа изостава и в надпреварата за умения и обръща внимание на факта, че до 2020 г. още 16 милиона работни места ще изискват високи квалификации, като в същото време търсенето на нискоквалифицирана работна ръка ще спадне с 12 милиона работни места;
   

7. 
   Счита, че едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз е поддържането на неговата конкурентоспособност, увеличаването на растежа, борбата с високата безработица, съсредоточаването върху правилното функциониране на пазарите на труда и върху социалните условия за подобряване на резултатите в областта на заетостта, насърчаване на достойния труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа, както и подобряване на условията на труд и намаляване на бедността;
   

8. 
   Настоятелно призовава Съюза да предприеме действия в отговор на демографското предизвикателство; отбелязва, че съчетанието от по-малък процент работещо население и по-голям дял на хората, излизащи в пенсия, ще натовари допълнително социално-осигурителните системи на ЕС и ще попречи на икономическата му конкурентоспособност;
   

9. 
   Изразява загриженост за това, че нарастването на световното население от 6 на 9 млрд. души ще засили международната конкуренция за природни ресурси и ще окаже допълнителен натиск върху световната и местната околна среда; отбелязва, че търсенето на храни има вероятност да се увеличи със 70 % до 2050 г., както и че неефективното и неустойчиво използване и управление на суровините и стоките излагат гражданите на вредна конкуренция между производството на храни, опазването на природата и производството на електроенергия, както и на скъпоструващи ценови шокове; то може също така да има тежки последици за промишлеността във връзка с икономическите възможности, включително ограничения на достъпа до суровини, като се застрашава икономическата сигурност и се допринася за изменението на климата; поради това подчертава необходимостта ЕС незабавно да предприеме действия и да направлява процеса към създаването на икономика, основана на устойчивото използване на ресурсите;
   
10. 
    Обръща внимание на нарастващото световно потребление на енергия, както и на факта, че зависимостта от вноса на енергия се очаква да се засили и до 2050 г. Съюзът да започне да внася близо две трети от необходимата му енергия, ако настоящите енергийни политики не бъдат изменени по подходящ начин и ако ЕС и държавите-членки не активизират усилията си за разработване на свои собствени възобновяеми енергийни източници и за реализиране на своя потенциал за енергийна ефективност, вземайки изцяло предвид ангажиментите на ЕС в областта на енергетиката и климата, както и аспектите на безопасността; предупреждава, че колебанията на цените и несигурността на доставките ще се задълбочават и от политическата нестабилност в богатите на енергийни ресурси страни; поради това изисква разнообразяване на маршрутите за доставка, както и на търговските партньори;
    
11. 
    Подкрепя идеята, че комбинацията от всички средства на ЕС, взети заедно, следва да доведе до подобряване на общото състояние на европейската околна среда, след намаляване на емисиите на парникови газове, което да съответства поне на целите в настоящото законодателство на ЕС; поради това предлага положителните и отрицателните климатични и екологични последици от разходването на средства на ЕС да се анализират съвкупно;
    

12. 
    Счита, че глобализацията засили усещането за уязвимост, като разми границите между вътрешните и външните форми на свобода, правосъдие и сигурност; изразява убеждението си, че поради тази причина справянето с предизвикателствата пред сигурността на 21-ви век, при гарантиране на основните права и личните свободи, изисква глобална и изпреварваща реакция, която може да се очаква единствено от сила от мащаба на ЕС; изразява убеждението си, че външното измерение на сигурността на ЕС е тясно свързано с демокрацията, върховенството на закона и доброто управление на трети държави и ЕС има специална отговорност да допринася за това;
    

13. 
    Изразява убеждението си, че в качеството си на важна политическа, икономическа и търговска сила, ЕС трябва да играе значима роля на международната сцена; припомня, че Договорът от Лисабон предоставя нови инструменти за по-добро прокарване на европейските интереси и ценности в световен мащаб; изтъква, че Съюзът ще демонстрира добавена стойност на международната сцена и ще повлияе на глобалните политически решения, единствено ако действа колективно; настоява, че е необходимо по-силното външно представителство да бъде съчетано с по-силна вътрешна координация;
    

14. 
    Изразява убеждението си, че засилването на чувството за ангажираност на обществеността към ЕС трябва да се превърне в движеща сила на колективното действие; изразява убеждението си, че постигането на „добро управление“ със сигурност е най-мощното средство на ЕС за гарантиране на трайната обвързаност и ангажимент на неговите граждани;