Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0216

Възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите тарифни преференции

PE509.830

Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите тарифни преференции (2012/2929(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Бирма/Мианмар, по-конкретно резолюциите от 20 април 2012 г.¹ и от 22 ноември 2012 г.², както и своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно преследването на мюсюлмани от общността рохингия в Бирма/Мианмар³,

– като взе предвид заключенията от 23 април 2012 г. на Съвета на ЕС по външни работи относно Бирма/Мианмар,

– като взе предвид съвместното изявление от 15 юни 2012 г. на върховния представител Катрин Аштън и Карел Де Гухт, член на Комисията, отговарящ за търговията, от 15 юни 2012 г., в което се призовава за възстановяване на търговските преференции за Бирма/Мианмар, както и изявлението на говорителя на върховния представител от 6 февруари 2013 г., с което беше съобщено за възможно сформиране на работна група Мианмар-ЕС с цел разширяване на икономическото сътрудничество,

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 552/97, чрез който временно беше отнето правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции (COM(2012)0524),

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 година⁴ за прилагане на схемата на общи тарифни преференции,

– като взе предвид резолюцията за мерките по отношение на Мианмар, приети по силата на член 33 от Устава на МОТ, приета от Международната конференция на труда на 13 юни 2012 г.,

– като взе предвид Съвместната стратегия на Мианмар и МОТ за премахване на принудителния труд до 31 декември 2015 г., одобрена от органите на Мианмар/Бирма на 5 юли 2012 г.,

– като взе предвид документа на правителството на САЩ от 11 юли 2012 г., озаглавен „Изисквания за отчитане на отговорното инвестиране в Мианмар/Бирма“¹,

– като взе предвид доклада на специалния докладчик на Организацията на обединените нации относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма от 6 март 2013 г.,

– като взе предвид Декларацията за основните принципи и права в областта на труда на Международната организация на труда (МОТ), приета през 1998 г., и конвенциите на МОТ за създаване на всеобщи основни стандарти в областта на труда по отношение на: премахването на принудителния труд (№ 29 (1930 г.) и № 105 (1957 г.); свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.); премахването на детския труд (№ 138 (1973 г.) и № 182 (1999 г.); и недискриминацията в областта на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.),

– като взе предвид плана за действие за предотвратяване на набирането и използването на деца от въоръжените сили на Мианмар, подписан от правителството на Мианмар/Бирма и Организацията на обединените нации на 27 юни 2012 г.,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално член 38 от нея,

– като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека², както и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г.³,

– като взе предвид „Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“, осъвременени през май 2011 г.,

– като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане и нейните насоки за отчитане на устойчивото развитие⁴,

– като взе предвид Принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

– като взе предвид продължаващите преговори по предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/109/EО (Директивата за прозрачността) (COM(2011)0683) и на предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия (COM(2011)0684), с което се изменя Директива 2003/51/EC (Директива за счетоводството),

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения¹,

– като взе предвид своите резолюции от 6 февруари, озаглавена „Корпоративна социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване“² и относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж³,

– като взе предвид първото междупарламентарно заседание ЕП—Мианмар, проведено от 26 февруари до 2 март 2012 г., и доклада от него⁴,

– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че състоянието на правата на човека в Мианмар/Бирма остава нестабилно въпреки мерките, взети от правителството на президента Тейн Сейн;

Б. като има предвид, че Мианмар/Бирма е страна, географски разположена в регион от голям стратегически и геополитически интерес за ЕС, Съединените американски щати, Китай, Индия и Австралия в частност;

В. като има предвид, че тези продължаващи промени създават значителни възможности за развитието на много по-добри отношения между Европейския съюз и Мианмар/Бирма, за подпомагане на процеса на реформи и допринасяне за икономическото, политическото и социалното развитие;

Г. като има предвид, че Комисията предложи да се възстанови правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите тарифни преференции въз основа на преценката на Международната организация на труда (МОТ), че нарушенията на Конвенцията на МОТ относно премахването на принудителния труд вече не се считат за тежки и систематични;

Д. като има предвид, че по данни на МОТ в Мианмар/Бирма все още има около 5 000 деца войници;

Е. като има предвид необходимостта от повишено внимание предвид факта, че според доклада на специалния докладчик на ООН по правата на човека в Мианмар/Бирма остават нерешени сериозни въпроси в областта на правата на човека, включително произволното задържане, принудителното разселване, конфискацията на земя, използването на деца войници, актовете на агресия срещу етнически малцинства и слабата съдебна система;

Ж. като има предвид, че в миналото множество отрасли на икономиката в Мианмар/Бирма, като например минното дело, дървообработването, добивът на нефт и газ и строителството на язовири, са били пряко свързани с тежки нарушения на правата на човека и с разрушаване на околната среда, като същевременно те са били за правителството на военните главният източник на приходи;

З. като има предвид, че дружествата, които осъществяват дейност в нестабилни държави и райони със слабо управление като Мианмар/Бирма, са изправени пред повишен риск от нарушаване или допринасяне за нарушаването на правата на човека; като има предвид, че поради това са необходими специални мерки, за да се избегне този риск, както се потвърждава в изискванията за отчитане на отговорното инвестиране в Мианмар/Бирма на правителството на САЩ;

И. като има предвид, че европейските дружества и техните дъщерни дружества и подизпълнители могат да играят основна роля в подкрепа на социалните и трудовите стандарти и тяхното разпространение в световен мащаб;

Й. като има предвид, че от всяко предприятие, осъществяващо дейност в Мианмар/Бирма, следва да се изисква да изпълнява своите задължения за спазване на международните стандарти по отношение на правата на човека и следователно:

a) да спазва своите национални и международни правни задължения в областта на правата на човека, социалните стандарти, трудовите норми и стандартите относно околната среда,

б) да показва истинска ангажираност по отношение на правата, защитата и благосъстоянието на използваната от тях работна сила и гражданите въобще,

в) да подкрепя свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне,

г) да се въздържа от разграбване на земя и принудително разселване на местното население;

д) да отстранява всички нарушения бързо и ефективно;

1. Признава значителните стъпки, предприети от президента Тейн Сейн и други реформатори в Мианмар/Бирма, за въвеждане на демократичните реформи през последната година, довели до предложението на Комисията за възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на Общата система за тарифни преференции (ОСП); насърчава ги да продължават този процес в спешен порядък, така че пълната демократизация, укрепването на правовата държава и спазването на всички права на човека и основните свободи станат постоянни и необратими;

2. Призовава да се продължат мирните преговори с етническите групи, по-специално с качините, и призовава властите в Мианмар/Бирма да изготвят план за действие за прекратяване на репресиите срещу общността рохингия и срещу други репресирани общности, включително даване на граждански права, преодоляване на дълбоко вкоренените предразсъдъци и нагласи въз основа на етническа и верска принадлежност и разработване на политика за интегриране и дългосрочно помирение за разселените общности;

3. Призовава правителството на Мианмар/Бирма да приеме принципите на доброто управление и да освободи всички все още задържани политически затворници незабавно и безусловно; призовава освен това правителството на Мианмар/Бирма да гарантира зачитането на свободата на мнение и изразяване, свободата на събранията и сдруженията и да продължи тясното си сътрудничество с организации като МОТ, за да премахне принудителния труд и да гарантира, че прилагането на законите за трудовите организации и мирните демонстрации и събирания е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

4. Настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да ратифицира Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и факултативния протокол към нея, да предостави на Международния комитет на Червения кръст и на националните групи за мониторинг пълен достъп до затворите и да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на изтезанията и малтретирането;

5. Настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да ускори усилията за преглед и реформа на законодателството и правните разпоредби, които противоречат на международните стандарти за правата на човека, като бъдат дадени ясни целеви дати за приключване на всеки преглед; отбелязва, че тези реформи трябва да включват безпрепятствено участие на групи на гражданското общество и помощ от страна на международни органи за правата на човека, като например Службата на върховния комисар на Организацията на обединените нации по правата на човека (СВКПЧ); призовава правителството да гарантира ефективно прилагане на новите преразгледани закони, включително чрез обучение и изграждане на капацитет за прилагащите институции, правистите, служителите от правоприлагащите и съдебните органи;

6. Изразява съжаление, че въпреки няколкократните обещания от страна на президента Тейн Сейн Службата на върховния комисар на Организацията на обединените нации по правата на човека не е успяла да установи присъствие в страната;

7. Подчертава, че е важно независимото разглеждане на всички твърдения за нарушения на правата на човека в зони, засегнати от конфликти, и предоставянето на работниците от Организацията на обединените нации и на други организации за хуманитарна помощ достъп до всички, които се нуждаят от хуманитарна помощ, както в зоните, контролирани от правителството, така и в зоните извън негов контрол;

8. Призовава освен това правителството на Мианмар/Бирма да изпълни изцяло съвместния си план с МОТ за премахване на принудителния труд до 31 декември 2015 г. и да продължи тясното си сътрудничество с организации като МОТ за изкореняване на тази практика, и да гарантира, че прилагането на законите за трудовите организации и мирните демонстрации и събирания е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

9. Отбелязва прилагането на закона за чуждестранните инвестиции от ноември 2012 г., който предвижда безпрецедентна либерализация на икономиката; подчертава необходимостта от ратифициране на Меморандума за разбирателство на МОТ, подписан от бирманското министерство на труда, с оглед прекратяване на насилствения труд до 2015 г. и прилагане на плана за приемане на законодателство за данъчното облагане и борбата с корупцията;

10. Признава, че поради дългия период на военно управление, който остави траен отпечатък върху всички слоеве на бирманското общество, и въпреки съществените инициативи за демократизация промените са бавни и се нуждаят от международна помощ и подкрепа;

11. Изразява своята дълбока загриженост относно съобщенията, че принудителното набиране на деца в редиците на Татмадау Кий (армията на Мианмар/Бирма) и на граничните войски не е прекратено, и призовава правителството на Мианмар/Бирма да започне да прилага своевременно всички аспекти на плана за действие относно децата войници, който то е подписало с ООН, и защитата на децата да стане един от първите приоритети на програмата за реформи;

12. Призовава правителството на Мианмар/Бирма да гарантира, че в съответствие с международните стандарти селскостопанските производители и общности са защитени от конфискуване на земя и принудителни отчуждавания; отбелязва загрижеността относно Конституцията, Закона за земеделието и Закона за управление на безстопанствената земя, земята на угар и девствената земя, който позволява на правителството да конфискува земя за всеки проект, който бъде определен за проект „от национален интерес“, и да използва всички „безстопанствени“ земи, някои от които се обработват и дават поминък на цели общности; в допълнение към това отбелязва, че влиятелни бизнесмени предприемат правни действия, за да регистрират тази земя на свое име;

13. Подчертава значението на краткосрочната програма на Комисията за търговска помощ, която ще започне да действа през 2013 г.; приканва правителството на Мианмар/Бирма да засили своите търговски институции и политики предвид тяхното положително въздействие върху икономиката на страната и да предприеме всички необходими мерки, за да повиши максимално ползите от търговската помощ от страна на ЕС и от възстановяването на преференциите във всички области, с изключение на оръжията;

14. Призовава за увеличаване на равнището на двустранната помощ на ЕС за развитие на Мианмар/Бирма по многогодишната финансова рамка 2014—2020 г. и за насърчаване на действия от страна на правителството на Мианмар/Бирма в главните области, включени в Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ): укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи; отбелязва във връзка с това работата на Центъра за мир в Мианмар, финансиран от ЕС; очаква правителството на Мианмар/Бирма да приеме и облекчи отварянето на регионално бюро на върховния комисар на ООН по правата на човека с пълен мандат, тъй като страната има нужда не само от техническа помощ, но и от механизъм за тясно наблюдение на правата на човека;

15. Отбелязва решението на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да одобри кандидатурата на Мианмар/Бирма за председателството на организацията през 2014 г. в знак на подновеното доверие в страната;

16. Подчертава необходимостта правителството на Мианмар/Бирма да засили своите търговски институции и политики и да състави план за засилване на законите срещу корупцията и на данъчното законодателство, както и да създаде рамка за дружествата в съответствие с международните стандарти в областта на корпоративната социална отговорност и отговорността за околната среда;

17. Приветства поетия от правителството на Мианмар/Бирма ангажимент да се присъедини към Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП), която ще изисква от него да оповестява приходите от добивните отрасли и икономически дейности; приканва още правителството на Мианмар/Бирма да вземе възможно най-бързо мерки за пълно спазване на ИПДП, като покрие съответните изисквания и включи гражданското общество в този процес;

18. Признава, че отговорните и устойчиви търговия и инвестиции — включително със и от Съюза — могат да подкрепят усилията на Мианмар/Бирма за борба с бедността и да гарантират, че от мерките се възползва по-голяма част от населението; отбелязва все пак, че това трябва да се постигне чрез насърчаване на прилагането на най-високите стандарти за почтеност и корпоративна социална отговорност, както е посочено в насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и стратегията на самия ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681);

19. Счита, че оповестяването пред инвеститорите и потребителите е фактор от първостепенно значение за упражняването на корпоративна социална отговорност и че то трябва да се основава на лесно приложими и измерими социални принципи и принципи в областта на околната среда; подчертава, че това е важно също така, за да се защити дългосрочната стойност на европейските инвестиции; призовава това оповестяване да се основава твърдо на подкрепа на принципите на ООН за отговорно инвестиране и на принципа за интегрирано докладване (ИД);

20. Отбелязва положителните стъпки в рамките на настоящите реформи съответно на Директивата за прозрачността и Директивата за счетоводството при решаването на въпросите във връзка с корпоративната социална отговорност, като се търси баланс между обоснованото изискване за прозрачност и отговорност и бремето от задължението за докладване на дружествата; силно подкрепя законодателното предложение за докладване по страни въз основа на стандартите на ИПДП и за отчитане на продажбите и печалбите, както и на данъците и приходите, така че да се пресекат корупцията и укриването на данъци; подчертава, че такова отчитане по държави следва да обхваща отраслите, които в Мианмар/Бирма са пряко свързани с тежки и системни нарушения на правата на човека и разрушаване на околната среда, като например минното дело, дърводобива и дървообработването, добива на нефт и газ;

21. Призовава големите европейски дружества, развиващи дейност в Мианмар/Бирма, да докладват своите политики и процедури за полагане на дължима грижа във връзка с правата на човека, правата на работниците, околната среда, както и за прилагането на тези политики и процедури;

22. Изисква от Комисията да наблюдава ангажиментите на предприятията от ЕС с оглед на международно признатите принципи и насоки за корпоративната социална отговорност в съответствие с нейното съобщение относно стратегията на ЕС за корпоративната социална отговорност, както и незадължителните изисквания, които предприятията от ЕС могат да приемат едностранно, както и да определи насоки за правата на човека в секторите на добива на нефт и газ;

23. Призовава Комисията да продължи да наблюдава промените в Мианмар/Бирма по отношение на принудителния труд и други тежки и систематични нарушения на правата на човека, както и да реагира на такива промени в съответствие с действащите процедури и механизми, включително, при необходимост, като внася отново предложения за отнемане на правото на ползване на търговските преференции;

24. Очаква от ЕСВД да се допитва до Парламента и да го държи в течение на процеса на започване на диалог за правата на човека с Мианмар/Бирма;

25. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки и на парламента и правителството на Мианмар/Бирма.

P7_TA-PROV(2013)0229

Макрорегионална стратегия за Алпите

PE509.817

Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно макрорегионалната стратегия за Алпите (2013/2549(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 192, член 265, параграф 5 и член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (COM(2009)0248),

– като взе предвид Алпийската конвенция от 7 ноември 1991 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715), и придружаващия стратегията примерен план за действие (SEC(2009)0712),

– като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав¹,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г., в които той прикани държавите членки да продължат да работят в сътрудничество с Комисията по евентуалното формулиране на бъдещи макрорегионални стратегии,

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (COM(2011)0611),

– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че макрорегионалните стратегии целят по-добро използване на съществуващите ресурси за справяне с проблемите на териториалното развитие, установяване на съвместни ответни действия спрямо общи предизвикателства, засилване на териториалната интеграция и на ефективността на няколко форми на подкрепяни от ЕС политики и партньорства между публичните администрации и местните и регионалните органи, както и други институции и организации на гражданското общество;

Б. като има предвид, че Комисията предлага транснационалният аспект на политиката на териториално сътрудничество да се засили, новите макрорегионални стратегии да се инициират на доброволна основа, като се базират на съществуващ опит и най-добри практики;

В. като има предвид, че териториите, съставящи Алпийския регион, имат множество общи характеристики като географската уникалност на техните високопланински райони и тясното взаимодействие с по-големите градове от подножието на Алпите;

Г. като има предвид, че една макрорегионална стратегия за Алпите, която следва да бъде сравнима със стратегиите, приети от ЕС за региона на Балтийско море и за Дунавския регион, ще предостави възможност Алпите да получат ново измерение и по-голямо значение в ЕС по отношение на по-добрия достъп до финансиране;

Д. като има предвид, че Алпийският регион принадлежи на няколко държави-членки на ЕС и на държави, които не са част от ЕС, и че представлява взаимосвързан макрорегион с разнообразни икономически възможности и нарастващо безпокойство във връзка с екологични въпроси, демографските промени, транспортната инфраструктура и свързани с туризма и енергетиката проблеми, както и че координирането на вътрешните и външните политики на всички заинтересовани страни може да доведе до по-добри резултати и добавена стойност;

Е. като има предвид, че Алпите са планини от европейски и международен интерес, с уязвими екосистеми и голям брой глетчери, които са сериозно засегнати от изменението на климата, както и голям брой защитени природни зони и различни защитени ендемични видове на флората и фауната;

Ж. като има предвид, че политиката на сближаване цели постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в целия ЕС;

1. Счита, че развитието на широкомащабни стратегии, като например макрорегионални стратегии, следва да допринесе за засилването на ролята на местното и регионалното равнище при изпълнението на политиката на ЕС, както и че принципът на управление на много равнища следва да бъде поставен в центъра на планирането и изпълнението на стратегията за Алпите;

2. Припомня поуките и опита, придобити от стратегиите за региона на Балтийско море и за региона на река Дунав по отношение на прозрачността при вземането на решения и разпределението на финансирането от ЕС; призовава Комисията незабавно да представи конкретен план за действие за региона с цел преодоляване на структурните ограничения на планинските територии и създаване на подходящи условия за икономически растеж и ефективно социално и териториално сближаване в региона;

3. Отбелязва положителната роля за макрорегионите на такива законодателни инструменти на ЕС като Европейската група за териториално сътрудничество, тъй като те предоставят структурна подкрепа за конкретни аспекти на сътрудничеството и обмена на добри практики, както и за разработването и прилагането на стратегии за териториално развитие, като дават възможност на органите на различни равнища да си сътрудничат;

4. Приветства текущите събития в регионите на Алпите и възприетия от тях енергичен подход „отдолу нагоре“; те многократно са изразявали желанието си за стратегия за Алпите, която ефективно да разгледа общите за цялата Алпийска дъга предизвикателства, да оползотвори по-последователно нейния значителен потенциал и да отговори на необходимостта от подобряване на мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социалното и икономическото развитие, културния обмен и гражданската защита в Алпийския регион;

5. Счита устойчивото развитие на Алпите като една от основните цели в рамките на макрорегионалната стратегия, която отчита големия брой глетчери, засегнати от изменението на климата;

6. Счита, че тази стратегия следва да насърчава и да се стреми да улеснява сътрудничеството в областта на определянето на европейски защитени природни зони, както е в случая с неотдавнашната съвместна инициатива на националния парк Меркантур (Франция) и природния парк на морските Алпи (Италия);

7. Изтъква колко е важно съдържанието на стратегията за Алпите да бъде съгласувано с Алпийската конвенция и свързаните с нея протоколи, както и да отчита съществуващото транснационално сътрудничество и работа в мрежа в тази област;

8. Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите следва да взема предвид запазването на формите на традиционното използване на земята – предимно за селскостопански цели, така че да се насърчава биологичното разнообразие, както и опазването на съществуващите защитени територии;

9. Призовава макрорегионалната стратегия за Алпите да бъде подложена на обстойна оценка от страна на Комисията въз основа на обективни критерии и измерими показатели;

10. Призовава Комисията действително да приложи член 174 от ДФЕС посредством стратегически план с цел преодоляване на структурните ограничения на планинските територии и създаване на подходящи условия за икономически растеж и ефективно социално и териториално сближаване в Алпийския регион;

11. Счита, че териториалното измерение на стратегията ще доведе до конкретното развитие на идеята за териториално сближаване;

12. Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите е ефективен инструмент за задълбочаване на европейското териториално сътрудничество в рамките на региона чрез прилагане на подход „отдолу нагоре” и разширяване на сътрудничеството посредством по-добро използване на наличните ресурси, като по този начин се улесни междуотрасловата координация на политиките;

13. Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите би гарантирала, че различните инициативи на ЕС, свързани с Алпийския регион и планинските области, се допълват, и би придала истинска добавена стойност на отделни проекти;

14. Счита, че една макрорегионална стратегия за Алпите трябва да координира съществуващите средства на ЕС, особено тези по политиката на сближаване, за да се реализират проекти, целящи справяне с някои общи предизвикателства като защитата на околната среда, инвестирането в конкурентоспособност и иновации, селското и горското стопанство, водите, енергетиката, въпросите, свързани с околната среда и климата, и транспорта;

15. Подчертава, че евентуална макрорегионална стратегия за Алпите би съответствала на целите на стратегията „Европа 2020“ и би гарантирала спазване на ангажимента на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

16. Подчертава, че е важно да се повишава, посредством подобна стратегия, способността за иновации на Алпийския регион, като се използват уменията на неговата работна сила, създават се партньорства и сътрудничество между ключовите заинтересовани страни (пазарът на труда, образованието, обучението и научните изследвания, както и работодателите), задържат се активните млади хора в региона, подпомага се творчеството и се повишава капацитетът на различните региони в областта на образованието, науката и изследванията;

17. Подчертава, че новата рамка за макрорегионално сътрудничество трябва да гарантира, че естествените трудности на такива периферни региони като високопланинските територии се превръщат в активи и възможности и че се стимулира устойчивото развитие на тези региони;

18. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на другите заинтересовани институции.