Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0216

Условия на труд и здравни стандарти и стандарти за безопасност във връзка с неотдавнашните пожари във фабрики и срутването на сграда в Бангладеш

PE509.836

Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно условията на труд и стандартите за здраве и безопасност след неотдавнашните пожари във фабрики и срутването на сграда в Бангладеш (2013/2638(RSP))

– като взе предвид предишните си резолюции относно Бангладеш, и по-конкретно резолюцията от 17 януари 2013 г. относно неотдавнашните жертви на пожарите в текстилни фабрики, по-специално в Бангладеш¹, от 14 март 2013 г. относно положението в Бангладеш² и относно устойчивостта на световната верига за създаване на стойност по отношение на памука³,

– като взе предвид съвместното изявление от 30 април 2013 г., последвало неотдавнашното срутване на сграда в Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън и на Карел де Гухт, член на Европейската комисия, отговарящ за търговията,

– като взе предвид Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш,

– като взе предвид Декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда, Световния пакт на Организацията на обединените нации и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

– като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения⁴ и относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения⁵,

– като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна република Бангладеш за партньорство и развитие⁶,

– като взе предвид Рамката за насърчаване на здравословни и безопасни условия на труд на МОТ (2006 г., C-187) и Конвенцията относно безопасността на труда и здравето на работниците (1981 г., C-155), които не са ратифицирани от Бангладеш, както и съответните им препоръки (R-197); като взе предвид също така Конвенцията относно инспекцията по труда (1947 г., C-081), по която Бангладеш е страна, и нейните препоръки (R-164),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

– като взе предвид своите резолюции от 6 февруари 2013 г. относно „Корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно бизнес поведение и устойчив растеж“¹, и „Корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване“²,

– като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека, които определят рамка както за правителствата, така и за дружествата по отношение на защитата и зачитането на правата на човека, и които бяха одобрени от Съвета по правата на човека през юни 2011 г.,

– като взе предвид кампанията „Чисти дрехи“,

– като взе предвид заключенията на мисията на високо равнище на МОТ в Бангладеш от 1-4 май 2013 г.,

– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че на 24 април 2013 г. повече от 1100 души загинаха и около 2500 бяха ранени при срутване на фабрика за облекло в сградата „Рана Плаза“ в Дака, Бангладеш, превръщайки това в най-голямата трагедия в историята на световната промишленост за производство на облекло;

Б. като има предвид, че на 24 ноември 2012 г. поне 112 души загинаха при пожара във фабриката „Тазрин“ в район Ашулия, Дака; като има предвид, че на 8 май 2013 г. осем души загинаха при пожар във фабрика в Дака; kaто има предвид, че броят на текстилните работници, загинали в пожари във фабрики само в Бангладеш от 2005 г. насам и преди трагедията в „Рана Плаза“, се оценява на 600;

В. като има предвид, че собственикът на „Рана Плаза“ и други осем души бяха задържани и им бяха повдигнати обвинения на основание, че сградата е била незаконно построена и е развила мащабни структурни проблеми, но работниците са били принудени да продължат да работят въпреки страховете си във връзка с безопасността;

Г. като има предвид, че условията в тези текстилни фабрики често са незадоволителни, че се обръща малко внимание на трудовите права, като например признатите в основните конвенции на МОТ, и често на безопасността се обръща слабо или никакво внимание; като има предвид, че в много случаи собствениците на такива фабрики не са понесли наказания и поради това не са положили достатъчно усилия, за да подобрят условията на труд;

Д. като има предвид, че в случая с фабриката „Тазрин“, въпреки че правителствена анкетна комисия, сформирана от Министерството на вътрешните работи и постоянната парламентарна комисия за Министерството на труда, стигна до заключението, че следва да бъде повдигнато обвинение за непростима небрежност срещу собственика на фабриката, той все още не е задържан;

Е. като има предвид, че Европа е най-големият пазар за облекло и текстилни изделия, изнасяни от Бангладеш, като водещи западни предприятия признават, че са имали договори за доставка на облекло с фабрики в „Рана Плаза“;

Ж. като има предвид, че Бангладеш се превърна във втория по големина износител на готово облекло, само след Китай, като има предвид, че понастоящем в страната има повече от 5000 текстилни фабрики, в които са заети приблизително 4 милиона души, и като има предвид, че в момента облеклото съставлява 75 % от износа на страната;

З. като има предвид, че текстилната промишленост се счита за един от най-замърсяващите промишлени отрасли; като има предвид, че преденето, тъкането и производството на промишлени влакна могат да влошат качеството на въздуха и изпускат в атмосферата многобройни летливи вещества, които са особено вредни за работниците, потребителите и околната среда;

И. като има предвид, че се твърди, че работещите в „Рана Плаза“ са получавали едва по 29 евро на месец; като има предвид, че според кампанията „Чисти дрехи“ разходите за труд в този сектор възлизат на едва 1–3 % от крайната цена на продукта, и като има предвид, че натискът върху цените се увеличава;

Й. като има предвид, че няколко големи западни предприятия вече подписаха правно обвързващо споразумение, договорено от местните организации на труда, чиято цел е да се гарантират основни стандарти за безопасност на работното място във фабриките за облекло в Бангладеш, след множеството критики към международните предприятия, работещи с местни производители на облекло;

1. Изразява своята скръб за трагичната и предотвратима смърт на над 1 100 души и нараняванията на още хиляди, причинени от срутването на „Рана Плаза“; изразява своите съболезнования на семействата на жертвите и на ранените и осъжда отговорните за поредния неуспех в предотвратяването на подобни тежки загуби на човешки живот;

2. Подчертава, че такива инциденти изтъкват трагичната липса на стандарти за безопасност в производствените обекти и доказват необходимостта от неотложни действия за подобряване на прилагането на основните трудови стандарти на МОТ и засилване на спазването на принципите на корпоративната социална отговорност от страна на многонационалните търговци на текстилни изделия на дребно;

3. Защитава правото на работниците в Бангладеш да учредяват, регистрират и да участват в независими профсъюзи без да се страхуват от тормоз; счита, че съществуването на демократични профсъюзни структури е жизненоважен инструмент в борбата за по-добри стандарти за здраве и безопасност и по-добри условия на труд, включително по-високо възнаграждение; призовава правителството на Бангладеш да гарантира тези основни права;

4. Приветства Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите, сключено на 15 май 2013 г. в Бангладеш между профсъюзите, НПО и около 40 многонационални търговци на текстилни изделия на дребно, което цели подобряване на стандартите за безопасност на производствените обекти (и включващо договорености за плащане за такива мерки), по-специално чрез създаване на независима система за инспекции, която да включва публични доклади и задължителни ремонтни и обновителни дейности, и чрез активна подкрепа за създаването на комитети по здравето и безопасността с участието на представителни органи на работниците във всяка фабрика; призовава всички съответни текстилни марки да подкрепят това усилие, включително търговците на текстилни изделия на дребно „Уолмарт“, „Гап“, „Метро“, „НКД“ и „Ернстингс“, които продължават да отхвърлят всякакво обвързващо споразумение;

5. Приветства плана за действие, приет от правителството, работодателите, работниците и МОТ на 4 май 2013 г., който задължава страните по-конкретно да извършат реформа на трудовото право, като позволят на работниците да учредяват синдикати без предварително разрешение от собствениците на фабрики и да участват в колективно договаряне, да оценяват безопасността на всички фабрики, активно насочени към износ на готово облекло, в Бангладеш до края на 2013 г., да преместят небезопасните фабрики и да назначат още стотици инспектори;

6. Изразява надеждата, че споразумението и планът за действие ще бъдат изцяло и навременно изпълнени; във връзка с това приветства одобряването от правителството на Бангладеш на 13 май 2013 г. на Закона за (изменение на Закона за) труда от 2013 г., който включва разпоредби за групово застраховане и здравни служби във фабриките; настоятелно призовава парламента на Бангладеш да приеме това изменение незабавно на следващото си заседание; приветства също решението на правителството на Бангладеш в предстоящите седмици да увеличи минималната заплата и настоятелно го призовава да възбуди наказателно преследване срещу дружествата, които противозаконно предлагат заплащане, по-ниско от минималната работна заплата за страната;

7. Припомня, че Бангладеш се ползва с безмитен достъп без квоти до пазара на ЕС по схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) на Общата система за преференции (ОСП), и че тези преференции могат да бъдат оттеглени съгласно член 15, параграф 1 от регламента за ОСП в случай на тежки и системни нарушения на принципите, посочени в конвенциите, изброени в приложение ІІІ, част А, въз основа на заключенията на съответните органи, извършващи мониторинг;

8. Призовава Комисията да проучи спазването на тези конвенции от страна на Бангладеш и очаква да се разгледа възможността за започване на разследване съгласно член 18 от регламента за ОСП, ако се установи, че Бангладеш извършва тежки и системни нарушения на определените в тях принципи;

9. Счита, че неуспехът на бангладешкото правителство да осигури изпълнението на националните нормативни актове в областта на строителството е факт, който буди съжаление; призовава правителството и съответните съдебни органи да разследват твърденията, че тези нормативни актове не са били изпълнени поради тайно споразумение между корумпирани чиновници и собствениците, целящи да намалят разходите си;

10. Очаква да бъдат изправени пред правосъдието лицата, отговорни за престъпната небрежност или наказателно отговорни по друг начин във връзка със срутването на „Рана Плаза“, пожара във фабриката „Тазрин“ и всички други пожари; очаква местните органи и ръководството на фабриките да сътрудничат с цел гарантиране на пълен достъп до съдебната система за всички жертви, така че да им се даде възможност да потърсят обезщетение; очаква многонационалните търговци на текстилни изделия на дребно, за които се е осъществявало производството в тези фабрики, да участват в изработването на план за финансово обезщетяване; приветства мерките, които вече бяха предприети от правителството на Бангладеш за подкрепа на жертвите и техните семейства;

11. Призовава предприятията, и по-специално търговските марки за облекло, които имат преки договорни отношения или сключват договори за подизпълнение с фабрики в Бангладеш и други държави, изцяло да се придържат към международно признатите практики за корпоративна социална отговорност, по-конкретно наскоро осъвременените насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, десетте принципа на Световния пакт на Организацията на обединените нации, ръководния стандарт ISO 26000 относно социалната отговорност, тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и строго да проучват веригите си на доставка, за да гарантират, че стоките им се произвеждат изключително във фабрики, които изцяло спазват стандартите за безопасност и трудовите права;

12. Призовава Комисията да насърчава активно сред дружествата от ЕС, извършващи дейност извън Европа, отговорното стопанско поведение с особено силен акцент върху гарантирането на стриктно спазване на всички техни правни задължения, по-специално на международните стандарти и правила в областите на правата на човека, труда и околната среда;

13. Призовава търговците на дребно, НПО и всички други участници, включително – по целесъобразност – Комисията, да работят заедно с цел разработване на незадължителен стандарт за социално етикетиране, удостоверяващо, че даден продукт е произведен съобразно основните трудови стандарти на МОТ по цялата дължина на веригата на доставка; призовава дружествата, използващи корпоративната социална отговорност като маркетингов инструмент, да вземат мерки да гарантират, че всички предявени претенции са верни;

14. Приветства предоставяната от Комисията подкрепа за бангладешкото министерство на труда и заетостта и сдружението на производителите и износителите на облекла в Бангладеш; призовава за засилване на това сътрудничество и за неговото разширяване така, че то да включва по целесъобразност и други държави в региона;

15. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета на ООН по правата на човека, правителството и парламента на Бангладеш и на генералния директор на МОТ.

P7_TA-PROV(2013)0231

Гуантанамо: гладна стачка на затворници

PE509.834

Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно Гуантанамо: гладна стачка на затворници (2013/2654(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Гуантанамо,

– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека¹,

– като взе предвид международните, европейските и националните инструменти относно правата на човека и основните свободи, както и за забрана на произволните задържания, насилствените изчезвания и изтезанията, като Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г. и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. и съответните протоколи към нея,

– като взе предвид съвместната декларация на Европейския съюз и неговите държави членки и Съединените американски щати от 15 юни 2009 г. относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма на основата на общите ценности, международното право и зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека,

– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай от 5 април 2013 г. относно режима на задържане в Гуантанамо, в което той заявява, че „продължаващото задържане за неопределен срок на много от задържаните е равностойно на произволно задържане и представлява явно нарушение на международното право“,

– като взе предвид принципите на Устава на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека,

– като взе предвид член 122 от своя правилник,

А. като има предвид, че много от 166-те задържани, все още намиращи се в затвора Гуантанамо, участват в гладна стачка, с която протестират срещу съществуващите условия в центъра за задържане;

Б. като има предвид, че 86 от оставащите задържани бяха определени за освобождаване, но все още са задържани за неопределен срок;

В. като има предвид, че Европейският съюз и Съединените американски щати споделят основополагащите ценности на свободата, демокрацията и зачитането на международното право, принципите на правовата държава и правата на човека;

Г. като има предвид, че най-малко 10 от участващите в гладната стачка биват хранени принудително, за да се поддържа животът им; като има предвид, че международните споразумения сред лекарите изискват да се зачита информираното и доброволно решение на индивида да участва в гладна стачка;

Д. като има предвид, че Европейският съюз и Съединените американски щати споделят общата ценност на свободата на вероизповеданието; като има предвид многобройните доклади, според които по време на претърсвания на килиите американският военен персонал е третирал по неприемлив начин екземпляри от Корана, принадлежащи на задържаните;

Е. като има предвид, че в съвместното изявление на ЕС и САЩ от 15 юни 2009 г. се отбелязва ангажиментът на президента Обама да издаде заповед за закриване на центъра за задържане Гуантанамо до 22 януари 2010 г. и се приветстват „други стъпки, които следва да бъдат предприети, включително задълбочен преглед на политиките за задържане, прехвърляне, съдопроизводство и провеждане на разпити в борбата срещу тероризма и повишената прозрачност относно минали практики, свързани с тези политики“;

Ж. като има предвид, че САЩ закриват единствения си граждански полет до Гуантанамо, което означава, че единственият достъпен полет е военен и за ползването му се изисква разрешение от Пентагона, като по този начин се ограничава достъпът на пресата, на адвокати и на служители, работещи в областта на правата на човека;

1. Отбелязва близките трансатлантически връзки, основани на споделени ключови ценности и зачитане на основни, универсални и неподлежащи на преговори права на човека като правото на справедлив процес и забраната на произволните задържания; приветства близкото трансатлантическо сътрудничество по широка гама от международни въпроси, свързани с правата на човека;

2. Призовава органите на САЩ да се отнасят със задържаните с дължимото уважение към присъщото им човешко достойнство и да зачитат техните права на човека и основни свободи;

3. Изразява загриженост за благосъстоянието на задържаните, участващи в гладната стачка, и на онези, които биват хранени принудително, и призовава САЩ да зачитат техните права и решения;

4. Настоятелно призовава САЩ да преразгледа закриването на единствения граждански полет до залива Гуантанамо, което ще ограничи достъпа на пресата и на представители на гражданското общество;

5. Настоятелно призовава САЩ да упражнява надзор над правилното третиране на религиозните материали и демонстрирането на уважение към тях при извършването на задължителните процедури по претърсване;

6. Подчертава, че затворниците, които все още са задържани, следва да имат правото на редовен преглед на законността на тяхното задържане в съответствие с член 9 от Международния пакт за граждански и политически права, в който се заявява, че „Всяко арестувано или задържано лице има право да обжалва законността на своето задържане в съда, който е задължен да се произнесе в кратък срок, и в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице“;

7. Отново изразява възмущението и негодуванието си от всички масови терористични нападения, солидарността си с жертвите на подобни нападения и съчувствието си към болката и страданието на техните семейства, приятели и роднини; въпреки това заявява отново, че борбата срещу тероризма не може да се води за сметка на установените основополагащи споделени ценности като зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

8. Изразява своето съжаление за това, че ангажиментът на президента на САЩ за закриване на центъра за задържане Гуантанамо до януари 2010 г. все още не е изпълнен; отново отправя призива си към органите на САЩ да направят преглед на системата на военните комисии с оглед гарантиране на справедлив процес, да закрият центъра за задържане Гуантанамо и да забранят използването на изтезания, малтретиране и задържане за неопределен срок при всички обстоятелства;

9. Изразява съжаление за решението на американския президент от 7 март 2011 г. да подпише изпълнителната заповед за задържане и за отмяната на забраната върху военните съдилища; изразява убеждението си, че обикновените наказателни процеси под гражданска юрисдикция са най-добрият начин за решаване въпроса със статута на затворниците от Гуантанамо; настоятелно призовава на задържаните в американски затвори лица да бъдат отправени своевременно обвинения и те да бъдат съдени съгласно международните стандарти на правовата държава или да бъдат освободени; във връзка с това подчертава, че за всички следва да се прилагат едни и същи стандарти за справедлив процес без дискриминация;

10. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Органа по свикването на военните комисии, на държавния секретар на САЩ, на президента на САЩ, на Конгреса и Сената на САЩ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите членки на ООН.

P7_TA-PROV(2013)0232

Индия: екзекуцията на Мохамед Афзал Гуру и последиците от нея

PE509.850

Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно Индия: екзекуцията на Мохамад Афзал Гуру и последиците от нея (2013/2640(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., в която се призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН, приета на 18 декември 2008 г. и в която се призовава за изпълнението на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН,

– като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева от 24 до 26 февруари 2010 г., в която се призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,

– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно мораториуми върху използването на смъртното наказание от 11 август 2010 г.,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание, по-специално тази от 26 април 2007 г. относно инициативата за незабавен мораториум върху смъртното наказание¹,

– като взе предвид декларацията на 14 пенсионирани съдии от индийския върховен съд и висшия съд от юли 2012 г. до президента на Индия с призив за преобразуване на смъртните присъди на 13 затворници поради това, че за тях са вземани погрешни решения от върховния съд през последните девет години,

– като взе предвид Световния ден срещу смъртното наказание и Европейския ден срещу смъртното наказание, който се отбелязва всяка година на 10 октомври,

– като взе предвид членове 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от правилника за дейността си,

A. като има предвид, че Мохамад Афзал Гуру е осъден на смърт през 2002 г. след обвинение в заговор във връзка с нападението върху парламента на Индия през декември 2001 г. и е екзекутиран от индийските органи на 9 февруари 2013 г.;

Б. като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, прогласено от Всеобщата декларация за правата на човека;

В. като има предвид, че 154 държави в света са премахнали смъртното наказание „де юре“ или „де факто“; като има предвид, че Индия, представяйки кандидатурата си за Съвета на ООН по правата на човека преди изборите на 20 май 2011 г., пое ангажимент да поддържа най-високи стандарти на насърчаване и защита на правата на човека;

Г. като има предвид, че Индия прекрати осемгодишния си неофициален мораториум върху екзекуциите през ноември 2012 г., когато беше екзекутиран Ажмал Касаб, осъден поради участието си в атаките в Мумбай през 2008 г.;

Д. като има предвид, че национални и международни организации по правата на човека повдигнаха сериозни въпроси относно справедливостта на процеса срещу Афзал Гуру;

Е. като има предвид, че над 1.455 затворника в Индия са в очакване на изпълнение на смъртна присъда;

Ж. като има предвид, че въпреки наложения полицейски час в големи части на администрирания от Индия Кашмир, смъртта на Афзал Гуру беше последвана от протести;

1. Потвърждава дълготрайната си опозиция на смъртното наказание при всички обстоятелства и отново призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите в страните, в които смъртното наказание се прилага все още;

2. Осъжда правителството поради тайната екзекуция от страна на Индия на Афзал Гуру в затвора „Тихар“ в Ню Делхи на 9 февруари 2013 г., в противоречие със световната тенденция за премахване на смъртното наказание, и изразява съжаление, че съпругата и другите членове на семейството на Афзал Гуру не са информирани за предстоящата екзекуция и погребването;

3. Призовава правителството на Индия да върне тялото на Афзал Гуру на семейството му;

4. Настоятелно приканва индийските органи да поддържат спазване на най-високите национални и международни съдебни стандарти във всички съдебни дела и производства и да предоставят необходимата правна помощ на всички затворници и лица, срещу които се водят дела;

5. Изразява съжаление за смъртта на трима млади кашмирци след протестите срещу екзекуцията на Афзал Гуру; призовава силите за сигурност да се въздържат при прилагането на сила спрямо мирни протестиращи; изразява загрижеността си относно евентуалните негативни последици за мирния процес в Кашмир;

6. Спешно призовава правителството на Индия да не одобрява никакви решения за екзекуция в бъдеще;

7. Призовава правителството и парламента на Индия да приемат законодателство, с което да въведат постоянен мораториум върху изпълнението на смъртните присъди с цел премахване на смъртното наказание в близко бъдеще;

8. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председател на Комисията, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, генералния секретар по въпросите на Британската общност на нациите, генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание на ООН, Върховния комисар на ООН по правата на човека, президента, правителството и парламента на Индия.

P7_TA-PROV(2013)0233

Руанда: случаят на Виктоар Ингабире

PE509.856

Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно Руанда: случаят на Виктоар Ингабире (2013/2641(RSP))
Европейският парламент,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, който беше ратифициран от Руанда през 1975 г.,

– като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

– като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

– като взе предвид инструментите на ООН и Африканската комисия по правата на човека и народите, по-конкретно принципите и насоките за правото на справедлив процес и правна помощ в Африка,

– като взе предвид отговора на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Аштън от 4 февруари 2013 г. на въпрос с искане за писмен отговор E-010366-12 относно Виктоар Ингабире;

– като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и по-конкретно приложение VII към него, което призовава за утвърждаването на правата на човека, демокрацията, основана на върховенството на закона, и прозрачното и отговорно управление,

– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

– като взе предвид доклада на Амнести Интернешънъл от 2013 г., озаглавен Justice in jeopardy: The first instance trial of Victoire Ingabire (Правосъдие в опасност: Делото на Виктоар Ингабире на първа инстанция),

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че през 2010 г., след 16 години в изгнание в Нидерландия, Виктоар Ингабире, председател на Обединените демократични сили (ОДС¹), коалиция от опозиционни партии в Руанда, се върна в Руанда, за да се кандидатира за президентските избори;

Б. като има предвид, че Виктоар Ингабире, на която в крайна сметка ѝ беше забранено да се кандидатира в изборите, беше арестувана на 14 октомври 2010 г.; като има предвид, че изборите бяха спечелени, с 93 % от гласовете, от досегашния президент Пол Кагаме, лидер на Патриотичния фронт на Руанда (ПФР); като има предвид, че ОДС не можаха да се регистрират като политическа партия преди изборите през 2010 г.; като има предвид, че други опозиционни партии бяха подложени на подобно третиране;

В. като има предвид, че политическите дейности на г-жа Ингабире се съсредоточиха, наред с други въпроси, върху принципите на правовата държава, свободата на политическите сдружения и овластяването на жените в Руанда;

Г. като има предвид, че ПФР продължава да бъде доминиращата политическа партия в Руанда при президента Пол Кагаме, като контролира обществения живот по модела на еднопартийната система, при което критиците на властите в Руанда са тормозени, заплашвани и лишавани от свобода;

Д. като има предвид, че на 30 октомври 2012 г. Виктоар Ингабире беше осъдена на осем години затвор; като има предвид, че тя беше осъдена по две актуализирани обвинения и оправдана по други четири; като има предвид, че тя беше призната за виновна в заговор, целящ да навреди на властите чрез тероризъм, и за омаловажаване на геноцида от 1994 г. въз основа на предполагаемите си връзки с Демократичните сили за освобождение на Руанда (ДСОР), които са бунтовническа хуту група; като има предвид, че прокуратурата поиска доживотен затвор;

Е. като има предвид, че на 25 март 2013 г. Виктоар Ингабире зае мястото си в процеса на обжалване и призова за преразглеждане на доказателствата;

Ж. като има предвид, че наказателното преследване на Виктоар Ингабире за „идеология на геноцид“ и „разделение“ илюстрира липсата на толерантност от страна на правителството на Руанда към политическия плурализъм;

З. като има предвид, че през април 2013 г., в хода на обжалването пред Върховния съд и въпреки че бяха снети шест от внесените от прокуратурата обвинения, тя беше осъдена по нови обвинения, които не се основаваха на правни документи и които според нейния защитник не са били представени по време на съдебния процес; като има предвид, че двете нови обвинения включват отрицание/ревизионизъм и държавна измяна;

И. като има предвид, че през май 2013 г., след като свидетелстваха срещу Виктоар Ингабире пред Върховния съд на Руанда през 2012 г., четирима свидетели на обвинението и един от другите обвиняеми заявиха пред Върховния съд, че показанията им са били фалшифицирани; като има предвид, че една изявена правозащитна организация изрази опасения относно тяхното „продължително задържане в изолация“ и „използването на изтезания за изтръгването на признания“;

Й. като има предвид, че съдебният процес, който започна през 2011 г., се счита от много наблюдатели за политически мотивиран; като има предвид, че националното право и съдебната система на Руанда противоречи на международните конвенции, по които Руанда е страна, по-специално Международния пакт за граждански и политически права, който правителството на Руанда подписа на 16 юли 1997 г., и по-конкретно неговите разпоредби относно свободата на изразяване и свободата на мисълта;

К. като има предвид, че от 16 април 2012 г. насам г-жа Ингабире бойкотира съдебния си процес в знак на протест срещу заплахите и незаконните процедури за разпит, използвани срещу някои от другите обвиняеми, а именно бившите членове на ДСОР подполковник Тарсис Ндитуренде, полковник Ноел Хабияреми, капитан Жан-Мари Виане Карута и майор Витал Увумуреми, както и срещу решението на Съда да съкрати изслушването на свидетел на защитата, г-н Мишел Хабимана, който обвинява властите на Руанда в изфабрикуването на доказателства; като има предвид, че тези обстоятелства не са били потвърдени от властите на Руанда;

Л. като има предвид, че Бернар Нтаганда, основател на Социалната партия Imberakuri, беше осъден на четири години затвор по обвинения, че застрашава националната сигурност, поражда „разделение“ и се опитва да организира демонстрации без разрешение;

М. като има предвид, че на 13 септември 2012 г. Виктоар Ингабире – заедно с две други политически фигури от Руанда, Бернар Нтаганда и Деогратиас Мушаиди, всички от които понастоящем се намират в затвора в Кигали – бяха номинирани за наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2012 г.;

Н. като има предвид, че Руанда е страна по Споразумението от Котону, което гласи, че зачитането на правата на човека е съществен елемент от сътрудничеството между ЕС и страните от АКТБ;

О. като има предвид, че зачитането на основните права на човека, включително политическия плурализъм и свободата на изразяване и сдружаване, са силно ограничени в Руанда, в резултат на което е трудно за опозиционните партии да работят и за журналистите да изразяват критични възгледи;

П. като има предвид, че укрепването на демокрацията – включително гарантирането на независимостта на съдебната система и участието на опозиционните партии – е от решаващо значение, особено с оглед на парламентарните избори през 2013 г. и президентските избори, които ще се проведат през 2017 г.;

Р. като има предвид, че геноцидът в Руанда и гражданската война от 1994 г. продължават да оказват отрицателно въздействие върху стабилността на региона;

1. Изразява дълбоката си загриженост относно първоначалния съдебен процес срещу Виктоар Ингабире, който не отговаряше на международните стандарти, не на последно място по отношение на правото ѝ на презумпция за невиновност, и който се основаваше на изфабрикувани доказателства и признания от другите обвиняеми, които бяха военно задържани в лагера Ками, където се твърди, че са използвани изтезания за изтръгването на признания;

2. Решително осъжда политически мотивирания характер на съдебния процес, съдебното преследване на политически опоненти и предрешаването на изхода от съдебния процес; призовава съдебната власт в Руанда да гарантира на Виктоар Ингабире бързо и справедливо обжалване, което отговаря на стандартите, определени от правото на Руанда и международното право;

3. Призовава за зачитане на принципа на равенство чрез мерки, които да гарантират, че всяка страна – и обвинението, и защитата – разполага със същите процесуални средства и възможности за откриване на веществени доказателства, които са на разположение по време на съдебния процес, и получава равни възможности да отстоява позицията си; насърчава по-доброто тестване на доказателствата, включително средствата, с които да се гарантира, че те не са получени чрез изтезания;

4. Призовава ЕС да изпрати наблюдатели, които да проследят обжалването на Виктоар Ингабире;

5. Подчертава, че зачита независимостта на съдебната система на Руанда, но въпреки това припомня на властите на Руанда, че в контекста на официалния политически диалог с Руанда съгласно член 8 от Споразумението от Котону ЕС е изразил безпокойството си по отношение на дължимото зачитане на правата на човека и правото на справедлив процес;

6. Припомня, че свободата на събрания, сдружаване и изразяване са основни елементи на всяка демокрация, и счита, че тези принципи са обект на сериозни ограничения в Руанда;

7. Осъжда всички форми на репресии, заплахите и задържането на политически активисти, журналисти и защитници на правата на човека; настоятелно призовава властите на Руанда да освободят незабавно всички лица и други активисти, които са задържани или осъдени единствено заради упражняването на правата си на свобода на изразяване, сдружаване и мирни събрания; в тази връзка настоятелно призовава властите на Руанда да адаптират националното си право, за да гарантират свободата на изразяване;

8. Настоятелно призовава правителството на Руанда да спазва международното право и да зачита Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Африканската харта за правата на човека и народите;

9. Припомня, че изявленията, получени чрез изтезания или други форми на малтретиране, са недопустими във всяко производство;

10. Призовава съдебните органи на Руанда да разследват ефективно твърденията за изтезания и други нарушения на правата на човека и да изправят пред съда извършителите на тези престъпления, тъй като безнаказаността не може да се толерира;

11. Изразява загриженост, че 19 години след идването на ПФР на власт и две години след преизбирането на президента Кагаме Руанда все още няма функциониращи опозиционни политически партии;

12. Призовава властите на Руанда да гарантират разделението на административната, законодателна и съдебна власт и по-конкретно независимостта на съдебната система, както и да насърчават участието на опозиционните партии, в контекста на взаимно уважение и широк диалог като част от демократичния процес;

13. Счита, че законът за идеологията на геноцид от 2008 г., който беше използван за обвинението срещу Виктоар Ингабире, послужи като политически инструмент за заглушаване на критиките срещу правителството;

14. Призовава правителството на Руанда да преразгледа закона за „идеологията на геноцид“, за да го приведе в съответствие със задълженията на Руанда съгласно международното право, и да измени закона, който въвежда наказание за престъпленията на дискриминация и сектантство, за да го приведе в съответствие със задълженията на Руанда съгласно международното право в областта на правата на човека;

15. Подчертава, че наказателният процес срещу Виктоар Ингабире, който е един от най-дългите в историята на Руанда, е важен както от политическа, така и от правна гледна точка, като проверка за способността на съдебната система на Руанда да разглежда знакови политически дела по справедлив и независим начин;

16. Припомня на властите на Руанда, че демокрацията се основава на плуралистично правителство, функционираща опозиция, независими медии и съдебна система, зачитане на правата на човека, както и на правото на изразяване и на събрания; в тази връзка призовава Руанда да отговори на тези стандарти и да подобри положението с правата на човека;

17. Подчертава, че в контекста на международната работа за развитие в Руанда следва да се отдава много по-голям приоритет на правата на човека, принципите на правовата държава и прозрачното и отзивчиво управление; призовава ЕС, в сътрудничество с други международни донори, да упражнява постоянен натиск, за да насърчи реформите в областта на правата на човека в Руанда;