Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0216

Положението на сирийските бежанци в съседните държави

PE509.831

Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. относно положението на сирийските бежанци в съседните държави (2013/2611(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, и по-специално резолюциите от 16 февруари 2012 г.¹ и 13 септември 2012 г.², както и относно бежанците, бягащи от въоръжения конфликт,

– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 23 март, 23 април, 14 май, 25 юни, 23 юли, 15 октомври, 19 ноември и 10 декември 2012 г. и от 23 януари, 18 февруари, 11 март и 22 април 2013 г.; като взе предвид Съвета по правосъдие и вътрешни работи от октомври 2012 г., който одобри изготвянето от Комисията на регионална програма за закрила; като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Сирия от 2 март, 29 юни и 14 декември 2012 г. и 8 февруари 2013 г.,

– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън относно сирийските бежанци, и по-специално нейните забележки по време на пленарните разисквания в Страсбург на 13 март 2013 г. и изявлението ѝ от 8 май 2013 г.; като взе предвид изявленията на комисаря в областта на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева относно сирийските бежанци и ответната реакция на ЕС, и по-специално изявлението ѝ от 12 май 2013 г., и докладите за обстановката и информационните справки за Сирия на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO),

– като взе предвид резолюции 2059 от 20 юли 2012 г., 2043 от 21 април 2012 г. и 2042 от 14 април 2012 г. на Съвета за сигурност на ООН, както и актуализирания доклад на независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия от 11 март 2013 г.; като има предвид брифингите на Съвета за сигурност на ООН относно Сирия, дадени от заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор за спешната помощ Валери Амос, и по-специално брифинга от 18 април 2013 г.,

– като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН и бележките на върховния комисар на ООН за бежанците Антонио Гутерес до Съвета за сигурност на ООН, и в частност тези от 18 април 2013 г.; като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирийската арабска република от 2 декември 2011 г. и 22 март 2013 г.,

– като взе предвид срещата в Маракеш на Групата на приятелите на Сирия и международната конференция, проведена в Париж на 28 януари 2013 г.,

– като взе предвид най-новия Регионален план за реагиране (РПР) в Сирия за периода януари—юни 2013 г. и всички РПР, приети от върховния комисар за бежанците на ООН, последвали първия от март 2012 г.,

– като взе предвид Плана за реагиране за хуманитарна помощ на Сирия от 19 декември 2012 г., подготвен от правителството на Сирийската арабска република и координиран със системата на ООН,

– като взе предвид сирийския хуманитарен форум, създаден през пролетта на 2012 г., и последната му среща от 19 февруари 2013 г.,

– като взе предвид хуманитарните бюлетини за Сирия, издадени от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA),

– като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно Сирия и по-конкретно Резолюция 46/182 относно „Засилване на координацията на спешната хуманитарна помощ на ООН“ и ръководните принципи, съдържащи се в приложението към нея, както и Резолюция 67/183 относно положението с правата на човека в Сирия,

– като взе предвид обобщаващия доклад на международната конференция на високо равнище за набиране на хуманитарна помощ за Сирия, проведена в Кувейт на 30 януари 2013 г.,

– като взе предвид Заключителното комюнике на Групата за действие за Сирия („Комюнике от Женева“) от 30 юни 2012 г.,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

– като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че до 16 май 2013 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците е регистрирала общо 1 523 626 сирийски бежанци в съседните държави и в Северна Африка; като има предвид, че общият брой на бежанците, включително нерегистрираните, се оценява като много по-висок; като има предвид, че според ВКБООН 7 милиона сирийци разчитат на помощ, в т.ч. 3,1 милиона деца, и че към 6 май 2013 г. броят на вътрешно разселените лица възлиза на 4,25 милиона; като има предвид, че според същите източници броят на бежанците (включително тези, очакващи регистрация) в приемащите страни към 16 май 2013 г. е, както следва: Турция — 347 815; Ливан — 474 461; Йордания — 474 405; Ирак — 148 028; Египет — 68 865; Мароко, Алжир и Либия — 10 052 (регистрирани); като има предвид, че ежедневно хиляди сирийци бягат в съседните държави, а Службата на върховния комисар на ООН за бежанците предвижда броят на бежанците от Сирия да достигне общо 3,5 милиона до края на 2013 г.;

Б. като има предвид, че броят на сирийските бежанци и нуждаещи се лица нараства драматично с влошаването на политическата и хуманитарната ситуация с всеки изминал ден на продължаващия въоръжен конфликт; като има предвид, че не само цивилни граждани, но и няколко бивши политически и военни ръководители на режима, както и посланици са избягали в съседни държави и по-далеч; като има предвид, че въоръженият конфликт в Сирия представлява сериозна заплаха за крехката сигурност и стабилност в региона като цяло; като има предвид, че съществува риск последиците от въоръжения конфликт за съседните държави да се трансформират от еднократни в структурни; като има предвид, че ЕС и международната общност не могат да позволят допълнителна катастрофа; като има предвид, че едно повсеместно за региона бедствие в политическата и хуманитарната област и в областта на сигурността ще надвишат капацитета за международна ответна реакция;

В. като има предвид, че хиляди от хората, избягали от Сирия, са дезертирали от въоръжените сили, за да избегнат необходимостта да извършват военни престъпления или престъпления срещу човечеството, или избягват въоръжена служба по същите причини;

Г. като има предвид, че по оценки на ООН от май 2013 г. най-малко 80 000 души, главно цивилни, са загинали поради насилието в Сирия;

Д. като има предвид, че разрушаването на основна инфраструктура, включително училища и болници, обезценяването на валутата, растящите цени на храните, недостигът на горива и електричество и липсата на вода, храна и лекарства са засегнали мнозинството от сирийците; като има предвид, че физическият достъп до нуждаещите се от хуманитарна помощ в Сирия остава силно ограничен и зависи от сътрудничеството на правителството на Асад;

Е. като има предвид, че агенциите на ООН са докладвали напредък в организирането на конвои с помощи от различни агенции през линиите на конфликта до области, контролирани от правителството или от опозицията и до спорните области; като има предвид, че бюрократичните пречки и пропускателните пунктове, разположени из цялата страна (контролирани както от правителството, така и от опозицията) възпрепятстват ефективния хуманитарен отговор във всички области на Сирия;

Ж. като има предвид, че регистрирането остава ключовият механизъм, посредством който нуждаещите се лица се идентифицират, защитават и подпомагат, особено новопристигащите, които имат специфични нужди, включително лицата с увреждания, възрастните лица, непридружените малолетни и разделените деца, за да може да им се предоставя помощ с предимство;

З. като има предвид, че приемащите държави са поддържали политика на отворени граници за времетраенето на въоръжения конфликт, но са избрали различни методи за приемане; като има предвид, че способността и капацитетът им да приемат и подслоняват увеличаващите се потоци от бежанци са натоварени до краен предел и започват редовно да се случват „инциденти“ по протежение на границите; като има предвид, че Ливан е избрал политика „без лагери“ и до голяма степен е приел бежанците в местните общности; като има предвид, че приблизително три четвърти от сирийските бежанци в съседните държави живеят извън лагери в градска среда; като има предвид, че приблизително 350 000 сирийци са настанени в 23 бежански лагера в Турция, Йордания и Ирак;

И. като има предвид, че хуманитарните организации понастоящем реагират на положението с бежанците в Йордания, Ливан и Ирак, като съсредоточават усилията си преди всичко върху подпомагането на жените и децата, които имат специални нужди, но често са пренебрегвани в градските бежански общности; като има предвид, че разпределението на бежанците в селските райони изисква сложна програма за регистрация в градовете;

Й. като има предвид, че държавите, приемащи бежанците, са изправени пред собствени огромни вътрешни предизвикателства, включително икономическа нестабилност, инфлация и безработица, като Ливан и Йордания са особено уязвими;

К. като има предвид, че плащането на наем става все по-трудно за много сирийски бежанци, тъй като пренаселването и конкуренцията при търсенето на подслон растат и цените се увеличават; като има предвид, че бежанците са изправени пред значителни несъответствия между приходи и разходи, ограничени възможности за работа, изчерпване на спестяванията и растяща задлъжнялост; като има предвид, че конкуренцията при търсене на работа и увеличаващите се цени на храните са фактори, които засилват напрежението между местното население и бежанците, особено в Ливан и Йордания, където бежанците надхвърлят един милион;

Л. като има предвид, че са необходими продължаващи усилия за засилване на подкрепата за приемащите общности, за да могат те да продължат да държат границите отворени, да помагат на бежанците и да поддържат инфраструктурата, както и за да се намали напрежението и да се облекчи тежестта на тези общности;

М. като има предвид, че ограничените средства продължават да възпрепятстват своевременното и ефективно предоставяне на основна хуманитарна помощ; като има предвид, че Планът за реагиране за хуманитарна помощ се нуждае от общо 563 милиона щатски долара за посрещане на нуждите на хората от Сирия; като има предвид, че към 6 май 2013 г. Планът за реагиране е финансиран само на 61 %;

Н. като има предвид, че настоящият Регионален план за реагиране (РПР 4) на ООН се преразглежда за периода до декември 2013 г.; като има предвид, че ООН ще отправи нов призив за финансиране на 7 юни 2013 г., в който ще бъде отразен растящият брой бежанци от Сирия и нуждите, които те продължават да изпитват, и в който ще се предвижда повече подкрепа за приемащите правителства и общности и който вероятно ще достигне 3 милиарда щатски долара;

О. като има предвид, че според докладите на предоставящите помощ организации едва 30—40 % от средствата, обещани от международната общност, са били предоставени в действителност;

П. като има предвид, че съществува опасност равнището на хуманитарната помощ да не може да се поддържа; като има предвид, че всички участници в предоставянето на хуманитарна помощ се нуждаят от финансова подкрепа, която излиза извън рамките на установените бюджети за хуманитарна помощ на традиционните донори; като има предвид, че трябва да бъдат установени механизми за извънредно финансиране, за да може да се отговори на основните нужди, породени от кризата в Сирия;

Р. като има предвид, че ЕС е най-големият донор; като има предвид, че на 22 април 2013 г. общият размер на хуманитарната помощ, с която ЕС се ангажира в отговор на кризата в Сирия, беше почти 473 млн. евро, в т.ч. 200 млн. евро от самия ЕС и близо 273 млн. евро от държавите членки; като има предвид, че на 12 май 2013 г. Комисията обяви допълнително финансиране в размер на 65 млн. евро;

С. като има предвид, че в Сирия са били засегнати около 400 000 палестински бежанци; като има предвид, че палестинците в голямата си част са останали неутрални в конфликта; като има предвид, че Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток е регистрирала почти 50 000 палестинци в Ливан и почти 5 000 в Йордания; като има предвид, че Йордания затвори границата си за палестинци, бягащи от конфликта в Сирия, и като има предвид, че те до голяма степен нямат възможност да работят в Ливан; като има предвид, че иракските, афганските, сомалийските и суданските бежанци в Сирия също са изправени пред ново разселване;

Т. като има предвид, че положението с безопасността и сигурността в лагера Заатари в Йордания се е влошило, като се извършват кражби и стават пожари; като има предвид, че Заатари е станал четвъртият по големина град в Йордания и че в него са настанени над 170 000 души; като има предвид, че бунтовете и характеризиращите се с насилие протести в бежанските лагери са предизвикани от лошите условия на живот и забавянето на подпомагането; като има предвид, че общата несигурност продължава да застрашава живота на хората в лагерите, като засяга и хуманитарните работници; като има предвид, че има случаи на нападения, хоспитализация и дори убийства на хуманитарни работници, разпределящи помощи, и на нанасяне на побой на журналисти;

У. като има предвид, че според международни организации жени и момичета в бежански лагери стават жертви на засилващо се сексуално насилие, а изнасилванията се използват като оръжие за водене на война; като има предвид, че за сирийските бежанци, които са оцелели след сексуално насилие, не съществуват осъществими възможности за лечение; като има предвид, че непропорционален брой млади момичета и жени в бежанските лагери сключват брак; като има предвид, че според няколко източника в бежанските лагери се сключват временни „бракове за удоволствие“ (Mutah) със сирийски бежанци;

Ф. като има предвид, че през март 2013 г. ООН започна независимо разследване на твърденията относно възможно използване на химическо оръжие в Сирия; като има предвид, че тези твърдения може да са допринесли за масовото разселване на хора; като има предвид, че сирийският режим отказва да допусне разследващия екип на ООН в страната;

1. Изразява дълбока загриженост от продължаващата хуманитарна криза в Сирия и последиците от нея за съседните държави; изразява загриженост, че потокът от бежанци, напускащи Сирия, продължава да расте; припомня, че правителството на Асад носи основната отговорност да се грижи за благосъстоянието на своя народ;

2. Отново осъжда по най-категоричен начин бруталността и жестокостите, извършвани от сирийския режим срещу населението на страната; изразява най-дълбока загриженост във връзка със сериозността на широко разпространените и системни нарушения на правата на човека и евентуалните престъпления срещу човечеството, разрешени и/или извършвани от сирийските органи, сирийската армия, силите за сигурност и свързаните с тях милиции; осъжда извънсъдебните екзекуции по бърза процедура и всички други форми на нарушения на правата на човека, извършвани от групи и сили, противопоставящи се на режима на президента Асад; повтаря призива си към президента Башар ал Асад и неговия режим да се оттеглят незабавно от властта, за да позволят осъществяването на мирен, приобщаващ, демократичен и ръководен от сирийци преход в страната;

3. Призовава всички въоръжени участници да прекратят незабавно насилието в Сирия; отново подчертава, че международното хуманитарно право, чиято главна цел е защитата на цивилното население, трябва да бъде изцяло спазвано от всички участници в кризата; подчертава, че от лицата, отговорни за широко разпространените, системни и сериозни нарушения на правата на човека, извършени в Сирия през последните 24 месеца, трябва да се потърси отговорност и те да бъдат съдени; във връзка с това твърдо подкрепя призивите на Върховния комисар на ООН за правата на човека да бъде сезиран Международният наказателен съд за положението в Сирия;

4. Поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; приветства смелостта на сирийския народ и отново заявява своята солидарност с борбата му за свобода, достойнство и демокрация;

5. Счита, че ключът към разрешаването на конфликта е в политически механизми, улесняващи ръководен от сирийци политически процес, който да насърчи намирането на бързо, надеждно и ефективно политическо решение съвместно с истинските поддръжници на прехода, като гарантира цялостното зачитане на универсалните ценности на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи с особено внимание към правата на етническите, културните и религиозните малцинства и на жените; повтаря, че е приоритет това, хуманитарният и политическият аспект да продължат да бъдат разделени, за да се улеснява достъпът до нуждаещите се; призовава ЕС и Европейската служба за външна дейност да изработят пътна карта за политическо управление в освободените райони, включваща възможност за вдигане на икономическите санкции;

6. Отбелязва, че всички дезертирали от Сирия имат право на допълнителна защита, тъй като са изложени на риск по други причини освен изложените в параграф 26 от насоките на ВКБООН, а именно изключително или непропорционално жестоко наказание, което е възможно да съставлява изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или дори произволна екзекуция;

7. Призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН, по-специално Русия и Китай, да изпълнят своята отговорност за прекратяване на насилието и репресиите срещу сирийския народ, наред с другото чрез приемане на резолюция на Съвета за сигурност въз основа на изявлението за пресата на Съвета за сигурност от 18 април 2013 г., и да предоставят мандат за доставка на хуманитарни помощи във всички области на Сирия; призовава ЗП/ВП да направи всичко възможно да гарантира приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, като упражни ефективен дипломатически натиск върху Русия и Китай; призовава ЕС да продължи да проучва в Съвета за сигурност на ООН всички възможности в рамките на принципа „отговорност за защита“, в тясно сътрудничество със САЩ, Турция и Лигата на арабските държави, за да се помогне на сирийския народ и да се спре кръвопролитието; твърдо подкрепя работата на независимата анкетна комисия относно положението в Сирия и приветства актуализирания ѝ доклад;

8. Подкрепя съвместния призив на държавния секретар на САЩ Джон Кери и на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров за свикване на международна мирна конференция за Сирия възможно най-скоро като продължение на Женевската конференция от юни 2012 г.;

9. Изразява своята загриженост във връзка с по-нататъшната милитаризация на конфликта и сектантското насилие; отбелязва ролята на различни регионални участници, включително в доставката на оръжия, и е загрижен за страничните ефекти на сирийския конфликт в съседните държави по отношение на хуманитарната криза, сигурността и стабилността; категорично осъжда нападенията с коли бомби на 11 май 2013 г., при което бяха убити и ранени десетки хора в близост до база на сирийски бежанци в град Рейханлъ, провинция Хатай в югоизточна Турция, както и случаите на артилерийска и друга стрелба от страна на сирийските въоръжени сили към съседни държави; подкрепя осъждането от страна на ЗП/ВП на всички видове терористични нападения;

10. Подчертава, че ЕС има особена отговорност за стабилността и сигурността в съседните му региони и призовава ЗП/ВП и члена на Комисията, отговарящ за разширяването и европейската политика на съседство, да гарантират, че ЕС играе водеща роля в предотвратяването на разпространението на въоръжения конфликт в Сирия в съседните държави;

11. Отдава заслуга на приемащите общности и на съседните на Сирия държави, особено Йордания, Ливан, Турция и Ирак, за тяхната гъвкавост при осигуряването на подслон и хуманитарна помощ на семействата, бягащи от въоръжения конфликт в Сирия, но е сериозно обезпокоен за опасната точка на насищане, която наближават тези държави поради притока на сирийски бежанци, който би могъл да предизвика безпрецедентна регионална нестабилност;

12. Подкрепя и приветства значителния принос на Комисията и държавите членки за международните програми за предоставяне на хуманитарна помощ, както и политическото ръководство, демонстрирано от члена на Комисията с отговорност за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи; приветства диверсификацията от страна на Комисията на хуманитарните партньори в Сирия, за да се предоставя по-ефективна и разпространявана в по-широк мащаб помощ, особено в регионите извън правителствен контрол; призовава участниците от ЕС и държавите членки да координират по-добре действията си и помощта си във и извън Сирия;

13. Настоятелно призовава Комисията да представи цялостен пакет от помощи — който да послужи за пример на други големи донори — за преодоляване на хуманитарната криза в Сирия и съседните ѝ страни, основан на три стълба: i) увеличена хуманитарна помощ (чрез ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ — ECHO), ii) подкрепа за помагане на приемащите страни да заздравят местните общности и да увеличат капацитета и инфраструктурата (чрез ГД „Развитие и сътрудничество“ — DEVCO), и iii) бързо въвеждане на пакети за макрофинансова помощ за Ливан и Йордания;

14. Подчертава колко е важно международните граници да се запазят отворени и настоятелно призовава международната общност да подкрепя щедро Ливан и Йордания при управлението на нарастващия приток от бежанци; призовава настоятелно приемащите правителства и другите участници да спазват принципите на неотблъскване и равно третиране на бежанците;

15. Призовава ЕС да вземе подходящи и отговорни мерки относно възможния приток на бежанци в държавите — членки на Съюза;

16. Призовава държавите членки незабавно да преустановят практиката на дълги срокове на задържане и обратното връщане, за които се съобщава, които представляват пряко нарушение на международното право и правото на ЕС;

17. Призовава за незабавна хуманитарна помощ за всички нуждаещи се в Сирия, като се обръща специално внимание на ранените, бежанците, вътрешно разселените лица, жените и децата; приветства усилията на Международния комитет на Червения кръст и на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство във връзка с това; отправя искане към правителството на Асад да осигури пълен достъп до страната за хуманитарните организации; подчертава необходимостта от увеличаване на сътрудничеството между различните работещи на място участници, като местните органи, международните организации и НПО, включително сътрудничеството по границата; счита, че протоколите за помощ и наблюдението на границата биха имали добавена стойност;

18. Призовава ЕС да подкрепи създаването на безопасни убежища по протежение на турско-сирийската граница и евентуално в рамките на Сирия, както и създаването на хуманитарни коридори от страна на международната общност;

19. Приветства огромната операция по предоставяне на хуманитарна помощ, за която допринасят международни и местни организации под егидата на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси и ВКБООН и отдава заслуга на всички хуманитарни и здравни работници, международни и местни, за тяхната смелост и постоянство; призовава ЕС и международната общност да засилят защитата на цивилното население, в т.ч. хуманитарните работници и медицинския персонал; настоятелно призовава международната общност да намери решение на продължаващата липса на сигурност и проблемите със законността и реда в бежанските лагери, наред с другото чрез стартиране на нова инициатива за сигурност в лагерите; настоятелно призовава всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да улесняват хуманитарния достъп, за да могат хуманитарните работници във и извън страната да се справят с растящите потребности;

20. Призовава всички страни, и по-специално държавите — членки на ЕС, бързо да изпълнят ангажиментите, които са поели на донорската конференция в Кувейт на 30 януари 2013 г.; призовава ЕС и международната общност да установят механизми за отчетност, за да се гарантира, че всички обещани средства достигат бенефициентите, за които са предназначени;

21. Осъжда практиката на сексуално насилие в сирийския въоръжен конфликт, която се използва и като средство за водене на война и съответно представлява военно престъпление, настоятелно призовава ЕС и международната общност да отпуснат целеви средства за прекратяване на сексуалното насилие и призовава приемащите общности да осигурят подходящо медицинско лечение на жертвите на сексуално насилие;

22. Призовава донорите, предвид нарастващите нужди на палестинските бежанци в Сирия и в съседните държави, да финансират адекватно Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток и призовава тази агенция да подкрепя щедро продължаващите усилия за укрепване на издръжливостта на тези бежанци и свеждане до минимум на техните страдания и разселване;

23. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, както и на всички страни, участващи в конфликта в Сирия.