* * *
Толкова за диалектиката, свързана с мрачните сажди на миналото и потребността от разчистването им. Нека отправим взор към настоящето. Да потърсим искрица надежда за неясното бъдеще.
Какво би могло да ни даде стимул и ни сгрее да оцелеем в овълчените времена на профанизация, умело прикрита под благозвучието "демокрация"?... Защо "Промяната" в страната е наситена с толкова драматизъм?
Някога римските легиони с оръжие в ръка покоряват земите на войнствените траки. В летописите от оная епоха са съхранени оценки на завоевателите - надменни, цинични: „Налагаме им с огън и меч цивилизована система на живот, за да ги обложим с данъци. А най-изисканите измежду цвета на покорените народи, приели охотно това, наричат робството "култура". И се гордеят с него..."
Необходим ли е коментар?
Нека се замислим за "прелестите" на съвремието. В какво се превърнаха едни от най-великите завоевания на Човечеството - ДЕМОКРАЦИЯТА и СВОБОДНАТА ВОЛЯ?...
Какво се оказа - българите отпреди Аспаруха поемат към заветната Европа, а и след 1 300 години техните наследници са все пред вратите й. А уж безспирно не престава да върви натам "народът възроден". Или жалките остатъци от него. Не надминахме ли евреите по продължителност на обречени скиталчества към Обетованата земя?
Предците ни на поход от Изток към Запад, завоюват днешните земи. А ето, сега отново набиваме крак, за кой ли път пред Запада. Докога Аспаруховите наследници ще късаме опинци да гоним Европата, бидейки в нея? Радостни - най-сетне е благоволила да ни приеме в спасителни обятия? Не лъкатушим ли из лабиринтите на недоразумения и комплекси? Нашите? Или на възлюбените ни политически величия?
„Срамота е, толкова сте дали на света, а нищичко не знаете за себе си!" - Гневно подмята преди повече от век за нестихващите ни недоразумения българският историк от чешки произход Карел Шкорпил.
Въпросът е: на какво да се надяваме в задаващите се месеци и години? Какво се очертава пред самобитната ни древна европейска държава? Къде се люшка след поредно крушение скърцащият, още непотопен кораб наш, мятан из мъглявата световна неизвестност? Къде са прозорливите навигатори в бурите на политическото море?
Нека се изправим пред недогорелите надежди на изстрадалите, отчаяни бедни сънародници. В измъчена, брулена от свои и чужди (болезнен е въпросът от кои повече?) страна. И се запитаме: къде ще ни отведат в новите световни предизвикателства "първите държавни мъже"? Във "великата епоха на забогатяване кой как може". В снишените висоти на "натежало от сладост безвремие".
* * *
„При мен е строго, строго, строго. Строго гледам на нещата" - така Слава Севрюкова обяснява неохотливостта си да дава гласност на политически предсказания за бъдещето на Родината.
От тоз миг пред нас сякаш застава една друга прорицателка, която не познаваме. Говори с презрение за политиците - ловки и лукави кукловоди: „Защо не ги обичам ли? - Защото уважавам народа си. Кой заел се с политика, не се е изцапал?"
Мислите й остро парват.
От телевизионния екран не се ли опитват да ни обсебят умилително лукави физиономии на коварни люде, "работещи за нас"? Безпределно обичащи... себе си. "Безсребреници" - верни слуги на претъпкани до пръсване портфейли. "Академици" в непочтеността.
Докога ще ни вменяват самозабравилите се "месии", че не друг, а те, които целенасочено сякаш ни погребват, са наши спасители? Поели след тях, докога ще се водим от неписания, устройващ ги призив "Всички против всички"? В Родина, превърнала се в "рай за бирници". Българинът плаща данък върху данъка. Средният труженик работи 4 месеца в годината, да плати дължимото (според официална статистика -вестник "Труд" от 02.05.2006 г). Успокояват ни - в Евросъюза данъчното тегло било още по-високо.
Грохотно се разтваря бездната между устремно въздигащите се "държавни любимци" и сриващия се народ. Корабът "България" комай затъва от тежкия товар на нечии престъпления и чудовищна липса на гузни съвести. Има вина - няма виновни. Още по-малко наказани. Съвременниците негодуват срещу действителността, сервирана от "богоизбрани". И парадокс -пред нас са едни и същи лица, хамелеонски трансфо-мирали се в безчет стройни противоборстващи организации на всъщност една и съща кауза.
Не битуваме ли във време, когато немият казва на глухия какво е видял слепия? И всеки от тях покъртително заклина: „Вервайте ни!" Ако отново им повЕрваме, дали няма да заемем и първо място в ранглистата по липса на глави от населението?...
* * *
Ние, някогашни градинари на света, доскоро изхранвали го, сега - с ръце за милостиня. Не кога да е, във възхваляваното време на осквернена демокрация (наречено от някои демоНОкрация). Вера Кочовска я зове "дИВОкрация".
Нерадостни слова. И чувства. До там ни докараха. Изкушават ни със съвременната американска мечта -пари и охолство. Нищо ново. Корените й у нас са твърде овехтели - ехе-е-е-ей, комай още от кърджалийските времена...
,Демокрацията е патетична вяра в колективната мъдрост на индивидуалното невежество" - иронично подмята американският писател Хенри Менкен.
„Третокласният ум е щастлив само тогава, когато мисли с мнозинството - казва Ян Флеминг. -Второкласният ум е щастлив само тогава, когато мисли с малцинството. Първокласният ум е щастлив само, когато мисли."
Нима карнавалните ни "силни на деня" имат интерес да дискредитират демокрацията - великото завоевание на Човечеството? Представяйки ни проявленията й в най-изроден вид? За да опознаем оковите на свободата. Едва ли по света е така. „Демокрацията - метод, провокиращ хората да правят онова, което управляващите искат, оставяйки у тях впечатление, че извършват, каквото те самите искат" - отбелязва английският нобелист Бертранд Ръсел.
А, може би, у нас тенденциите към изкривяване на това световно достижение са целенасочени? На взелите по "законен ред" властта наследници на потисниците отпреди "Промяната"? За да охкаме и въздишаме носталгично по прелестите на старото време. Което пак си е тяхно...
Жалко. И безпощадно. Псевдодемокрацията създаде нови, още по-жестоки прегради и контрасти. Без да заличи старите. Къде е сцеплението на страшния, респектиращ някога Европа войнствен, но и културен народ?
Държавата ни, умуват доморасли гении, била слаба - затова сме били във валутен борд. Гениално, но не замества ли този спасителен борд отсъствието на здравомислеща и здраводействаща власт? И докъде ще стигне славната ни някога страна, стисната за гушата от задушаващата му "спасителна" примка? До опознаване на тоталитарния капитализъм в цялото му смайващо величие.
* * *
Слава не е любителка на политическата клоунада. Дали и тук ще е толерантна към всички, благосклонна въпреки всичко? Какво ще предскаже за хронично избираемото едно и също „лице на народа"?
Пророчицата отбягва титаните с балкански манталитет: „Ех, ако можеха да усвоят онова, на което учат хората!..." -Смее се.
Шестнадесет години след края на скромната женица животът потвърди отношението й към все по-нелицеприятната продажна каста от щастливо безразсъдни грабители. Какви ценности оставя след себе си само-влюбената върхушка? - Мегаломански замъци по Черноморието. Неестествено луксозни вили за нашите скромни мащаби. Новобогаташите като че се опитват да скрият срама от бедността на народа зад фасадите на огромните си строежи.
Височайшите сенатори изглежда забравят, че са на временна изборна длъжност. Недосегаеми, закотвени по върховете с десетилетия, нима се вживяха в ролите на политически аристократи? Каква полза роду?
Престижът на Народно събрание никога не е бил по-нисък (по сведение на от контролираната официална статистика). А сме парламентарна република. С "паразитен Парламент" (изразът е на Николай Хайтов), в който малцина самоотвержени депутати гласуват с чужди карти, някои от тях на три, до пет поредни реда празни седалки. Нима неуморните радетели на свободен парламентаризъм не "заслужават" с това тройни заплати?
Има ли нещо по-арогантно от "величието" на "избраниците на народа", превърнали се в потомствени парламентаристи?... Сривове след сривове,разочарования след разочарования.Героичната славна някога българска рат - днес безличен електорат.
Бедничкият народец заприлича на ослепените Самуилови воини - с едно око, изчегъртано от "осви-репяла кърджалийска демокрация".
Ако тоталитаризмът е манипулация със свободата на хората, демокрацията в съвременния й балкански вариант се оказа манипулация с информацията за тях. Заради тази светла придобивка ли мръзнахме и подскачахме по улици и площади? За микроскопичните заслуги за народа на нашите "политически гиганти". За щастливо възшествие на шепа заробили (или загробили) България? Заради потрошени мечти и многократно погребани илюзии? Заради "Промяната" (инсценирана имитация на обновление)? С "Преход" -пълзяща криминална революция?
Докога валякът на властта ще смазва Правдата? Докога нередностите ще тържествуват, благодарение потиснатия зад зъбите гняв на търпеливите? Докога да размахваме метли, за да изметем продажни олигарси, а те по-ловки от вещици, виртуозно да ги яхат? И волно да политат към възбог...
Не са ли политиците мрачни сенки, сажди почерняла карма, която не желаем да прочистим? И от която ще се каем...
* * *
Очакваме от пророчицата спасително-упоителни слова - за надежда. Откровена, доколкото е възможно и деликатна, Слава отвръща с неохота на изсипващите се като градушка въпроси за съдбините на Родината: „О, това е политика!" Мислите й пробляскват като светкавици. И глъхнат: „Не, с нея не се занимавам!"
Прорицателката сякаш заобикаля управниците като ями по асфалта. Права е за "любителите на апетитния примамлив залък", отнел светли очаквания, зачернил и погребал свети мечти.
Духовно бедните открай време компенсират нисша убогост с изобилие от средства, средства, средства... Какво ще отнесат в Отвъдното?
По злободневни проблеми прорицателката отказва да говори. За "родния елит" в период, когато по земите ни се ширят поквара и зло, с болка споделя: „С малки изключения, лишени сме от значими държавници."Това изтъква за стълбовете на националната демагогия. За прорицателката повечето от управленците ни са с ампутирана съвест. Откъснали се от болките на народа, как ще воюват за правата му? Лишени от памет - за Бъдещето на страната. Не и за... своето.
Да се запитаме от разстояние на годините: възможно ли е хора със слаба еволюция да извисят страдалческия ни от години живот? И как да разберем това в маскарада на все по-разрастваща се, добила гротескни мутации, узаконена Голяма лъжа?
„В България не престава да властва и шири чудовищна простотия, но има и светли личности от световна величина - с усмивка подхвърля мой приятел. - Едните и другите, казват, вървели заедно..."
В епохата на псевдодемокрация гласът на опитващите се да защитят истината обикновено се потулва. Правдата се губи сред съзнателно подклаждан брътвеж. Заглушават се воплите на народа с "демократични" средства. И с услужливата помощ на подготвени медии.
„Медиите по време на демокрация изпълняват ролята на тоягата за тоталитарното общество" - изтъква Иван Ценов, преподавател в Техническия университет в столицата. Подобно е становището и на Николай Хайтов. За него радиото и телевизията в съвремието са се превърнали в "основен инструмент на антибългарската гилотина".
Тъжни разсъждения за политическата олигархия. Слава отсича:
- Не е достатъчно да се стъпи на прав път. Трудно е неотклонно да се върви по него.
И въздиша:
- Нямаме, нямаме политици...
Тази тиха, трудно подвижна, но енергична женица се оказва трън в очите както за мастити учени от средата и края на миналия век (виж предходната книга „Бъдете в този свят, но не от този свят'), тъй и за управленците от някогашното, а и по-ново време. Оттогава насам не властват ли безнаказано самовлюбени безличия?
Пророчицата определя "народните избраници" като „виртуози на аеробиката на устата. Привидно на всеослушание молещи се на Бога, всеотдайно под сурдинка обслужващи Мамона."
Може би, все пак има надежда да бъдем поведени от читави люде? - По-нататък ще стигнем и до оптимистичните прогнози за бъдещето на страната. Мислите на богобелязаната са в синхрон с тези на народа. Кога е обичал управниците си? Кога те са се грижили бащински за него? Кога са били негови слуги (министър буквално означава слуга - б. а.)? Затуй ли за голямата прорицателка официално се мълчи? Сякаш не е съществувала.
Не се бои да разбулва съдбините на трудно предсказуема страна, каквато е нашата. Тих войн за правда във времена, когато се спекулира с размътената памет на съвременниците и пролятата кръв на предците. Не е ли напълно разбираемо защо я недолюбват бивши и съвременни властници?
Правотата й подкрепя художникът Борис Димовски. Необременен с олигарсите, съхранил безпогрешни възприятия за истината: „Мислехме, че политиците са сърдечната и дихателна система на държавата. Пък те се оказаха отделителната..."
Тъжно, народе мой!
Сходно е становището и на някои от новите братя-американци, изразено от Уил Роджърс: „Ако можеше да се инжектира истина в политиците, те отдавна щяха да изчезнат като вид."
Трябва ли това да учудва? Не друг, победителят от Студената война Роналд Рейгън иронично подхвърля: „Политиката е втората най-стара професия. И мисля, че е твърде близка до първата..."
По-различни ли са нещата на Изток? - „Политиката похабява повече хора, отколкото медицината" - откровен е китайският мъдрец Су Шу.
- Не роптайте срещу властта - приглушено бе въздъхнала пророчицата в един от разговорите. – Тя е от Бога. Ние не знаем докъде е карма, докъде Висш план. Превърне ли се управлението в неугодно на Висшата Сила, за ден се помита отгоре. Припомнете си някогашния Съветски съюз и страните на Източна Европа през 1989 година...
* * *
Слава напътства, не успокоява. Не се бои да се възправи срещу изкусителните заблуди на времето.
На въпроса ще дойде ли да царува Симеон II (разговорът е от 1990 г), отговаря:
- Не по-рано от 2000-та година, но яви ли се, няма да е цар. Нелишен от духовност, ще опита нещичко да стори, ала без успех. Преди това синът му принц Кирил ще се установи в страната като съветник.
(Пророчеството се сбъдна. Кирил с години се подвизаваше като съветник на президента Петър Стоянов - според публицистични разследвания сътрудник на някогашната Държавна сигурност, вербуван под благозвучния псевдоним "агент Виктор". По-късно някои служби "успешно опровергаха" дискредитиращата информация - б. а.)
Нека припомним едно позабравено анонимно пророчество., битуващо под сурдинка през социализма: „Наследниците на червените в България и по света не ще допускат да се говори с възторг за комунизма. Ще се смеят презрително дори само при споменаването му."
Не се ли сбъдна това?
Да проследим какво стана след "Промяната" у нас. "Тронясаните за Парламента" докараха от Мадрид царя, с нов политически спектакъл да запазят креслата си. Народът френетично гласува за Симеон II с очакване - монархът-мъченик да проводи на заслужено място грабителите на държавата. Избран за министър-председател (парадоксален за монархическа особа пост), обкръжен от кариеристи, той не се ли съюзи с тях? Хазартно не проигра ли капитала народно доверие и щастливия шанс да остави светло име в историята? И с поведението си заслужи титла "другар-цар".
Участието му във властта не е ли конспиративен заговор - компрометиране идеята за монархия у нас? Съзнателно или не с действията си, както се оказа, дали той няма забележителни заслуги за това?
Някога с раждането на Симеончо народът бе видял небивала радост от Събитието. Ни един ученик не повтори - оценките бяха повишени с единица. С идването му на власт оценките отново (и тези, които дадохме за царя) бяха коригирани. Народът по зла ирония на съдбата се превърна в "повтаряч". Поведен от поредния "избраник" към опашката на бившите социалистически страни. Това мъдреците го зоват разплащане на карма.
Но защо да виним Симеона II в недолюбване страната ни? Нима дядо му Фердинанд не бе принуден да абдикира след предизвиканите от него две национални катастрофи? Баща му не почина ли при съмнителни криминални обстоятелства? Чичото принц Кирил не бе ли разстрелян от българи? За какво да ни обича? Наивни политически надежди.
Дядото Фердинанд, поручик по военно образование, без скрупули ни тласна в Първата световна война. Бащата Борис III, след хамлетовски терзания - във Втората. Внукът, парадоксален цар-министър-председател, с лекота, подобно на дядо си - в Третата... (С начало - интервенция на "мироопазваща световна коалиция" в Ирак - б. а.) Осветим ли историята си без предразсъдъци, тъмна, претъмна прокоба витае над Фердинандовата династия.
Прорицателката Слава Севрюкова с неохота говори за Симеон. Съзряла е навярно поредното болезнено разочарование за народа.
За режима на Иван Костов, оглавил с гръм и трясък народното недоволство, но коварно излъгал доверието, нанасяйки непоправими поражения на вярата за по-добро бъдеще, Слава отказва да говори. Нима заслужава...
Пророчицата сочи пръстите на ръцете си: „Два пъти по ей толкова правителства ще се сменят, докато се яви човек, който да не мисли единствено и само за собствения джоб..."
От началото на "Промяната" колко са се изтъркулили до сега?
* * *
С огорченията от неудачите, властващи с години над страната ни - дотук. Сбъднаха се предсказанията на Слава Севрюкова. Въпреки предречените неимоверни трудности, упадък, икономически сривове, нека не оставаме с повратно впечатление - перспективите пред нас, според прорицателката, не са обезсърчаващи. Народ, оцелял 14 века, не е за подценяване. Милостиво всъщност е опитвала да ни предпази от клопките, капаните и ямите на уж "новото време", заложени от лицемери, докопали се до властта.
Не сме богати, а изтерзани. Богатството е високо платено удоволствие, не щастие. Твърде интелигентни и приспособими в трудни условия, затуй ли Господ ни обича? „Тази е причината - твърди Слава Севрюкова, - сред нас да се явят толкова лечители и феномени. Да помагат да оцелеем и в най-тежки времена."
Неграмотни управници опитаха да изкористят и това явление с недодялани закони. Като предците им от Средновековието с богомилите, прокудени на Запад. А те подготвиха там основите на Реформацията и Ренесанса, оттласкайки мощно Европа напред.
В душите на сънародниците ни - непресушимо море славянска мистика.
Какъв е ключът към бъдещето на страната? - Отговорът на този въпрос ще потърсим при проповедницата без духовен сан. (Разговорът е от началото на 1991 година.)
-
Лельо Славе, България все повече рухва. Едва ли ще я спаси и второ народно опълчение. Как я виждаш занапред?
-
Племето ни не ще погине е изпитанията -категорична е пророчицата. - Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи.
Дали неясната формула: „които останат и които ще дойдат после", не насочва към бурно разрастващите се "ромобългари"? Те ли ще са мнозинство в държавата? Или има предвид чужденците, изкупуващи все повече имоти навред по земите ни?
Истината - бавно се топим. Всяка година с по 70 000 души - един средно голям град.
„Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!" - Въпреки прогресиращия отрицателен прираст, вдъхва надежда Слава Севрюкова.
Да, хората ни са бедни, но с боек дух. Извира от славното ни минало. Това ни е спасявало и в по-тежки времена. Упоени от една звънка лира, в миналото са замлъквали хора, животни, птици, да я слушат. Благословена земя, звънтяща изпод стъпките на Орфей. Над нея витае духът на Спартак, робът-гладиатор, превърнал могъщата Римска империя в своя арена. Раздрусал я из основи, след него вече няма да бъде същата. Никога.
Взрени в отблясъците на една славна история, видно е - за разлика от могъщия ни враг Византия, в пределите на Първата и Втора българска държава никога не процъфтява робството. За нашите предци е унизително да превръщат в роби воено-пленниците. Не допускат да бъде наранявана гордостта - дават им шанс да бъдат откупени. Сво-бодолюбивост, помагаща ни да оцелеем и в най-страшните погроми.
Духовността у нас обаче от векове е синоним на страдание. Героите ни умират окаяни - в неразбиране и самота. Да, изтерзани сме, не сме богати. Консуматорите, според теорията за прераждане, провалят постигнатото. Напускайки тоя свят, кой губи по-малко от бедния? Тъжна утеха.
Не, не сме от Господа отписани.
* * *
Накъде се носи България сред грохота на слави и падения? Какво е бъдещето на държавата ни, според тихата жрица, разчитаща летописите на Вечността?
Слава Севрюкова с болка прогнозира:
- Не мислете, че земята, по която стъпвате, ще е все българска. Някога (не уточнява кога - б. а.) значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът.
- Ще се изтръгне? Какво говориш?!... Коя част? Пророчицата с тегоба конкретизира откъде ще бъде доорязана все по-обедняващата Родина:
- Югоизточната.
Следейки тенденцията на развитие, не е трудно да се досетим какво загатва. Свръхболезнена тема за народа. Дали защото последни сме се отърсили от османско иго? И, просъществували над половин хилядолетие под чужди управления, се утешаваме - все пак някак сме оцелявали. Може би, дори по-добре от сега...
Нека припомним омразния данък "десятък". Срещу него яростно са се бунтували гордите ни предци. А днес? Колко пъти по десет растат и се множат данъци, такси, налози? Ненаситни, стръвни... Хали!... И още как ли страховито ще се извисяват и ни смазват. „Хората намразиха държавата с нейните многобройни данъци" - бие тревога самородният народопсихолог Николай Хайтов. „Нация, стремяща се да просперира с данъци, прилича на човек, седнал в кофа, който се опитва да се повдигне чрез дръжката и." (Уинстън Чърчил)
Българинът се опасява и това не му дава покой - да не би някой насила отвън да разтрогне отвоюваната с кръв и кралимарковски усилия земя на славни предци. Нима неуморните тихи конспиратори ще доорежат скромните ни 111 хиляди квадратни километра? Та когато ги изгубим, тогава оценим?
Как ще се извърши анексията? - По военен път? Не, визираните събития едва ли ще протекат грубо, с конфронтация и агресия. По-вероятно е да се разлеят в календара незабележимо бавно. С коварния мирен "преход" - чрез конформизъм и заслепяваща демагогия. С плавно отродяване от българското. С пълзяща, задушаваща национална асимилация.
Една утеха - "изтръгването" все пак може да е символично. Да, но може да не е. Етносът в югоизточния родопски регион се лишава от народностно самосъзнание. Гледа се не наша телевизия, слуша не наша музика, ползва не наш език. Ислямизацията на Родопа е минирана с минарета. Като гъби след дъжд никнат, роят се джамии и паметници, възхваляващи героизма на довчерашните поробители.
Кой го допуска? С каква цел? Нима данъчно "прозорливите" управници забравят - без език няма народ? В тези джамии се настаняват ходжи. „Като ги построят, ще тръгнат проповедниците, след това ще замаршируват войските и ще се намести работата..."- Горчиви проникновения в последните години от живота на Николай Хайтов. В житиеописателната книга "През сито и решето" бие страшна тревога за опасността да бъдат откъснати Родопите от Майка България.
Това зловещо събитие може да стане и без пушка да пукне - не с рязане на глави, а почти неусетно. Поетапно - с коварно промиване на мозъци в мирно време. Да се доразвие дъгата на верско противопоставяне от Хърватска, Косово, Босна, Херцеговина, Македония насам. И от нас - към далечните руски републики.
Не, тези опасения не са лишени от съдържание. В Смолянска област, например, служат едва 12 свещеници срещу 200 ходжи. А християните там са 4 пъти повече от мюсюлманите. Перфидно еничарство. Защо бездействат отците на святата ни Православна църква? Това не е обикновена драма. Трагедия е!
Не е изключено утре онези райони с основание да поискат автономия от "демократична" България. И "демократично" да я получат. „Цяло чудо ще е, ако в съвременните обстоятелства опазим настоящите граници на нашата територия" - експлозивно отбелязва в едно от късните си интервюта интуитивният Хайтов.
Кога ще се извърши поредната, може би най-срамна епопея? По времето на кой политик? На кой буден писател, реагирал остро срещу задаващото се зло?... Ако това се развихри в типичния балкански стил, като в Босна, Херцеговина, Косово, въпреки предупрежденията, нека тежи на съвестта на премъдрите ни политици. Ако пък по чудо се размине, изненадата ще е огромна, познавайки възможностите на феномена Слава Севрюкова.
Дали след събитието няма да е непоправимо късно? Не трябва ли час по-скоро да се дири съдебна отговорност за виновниците, допуснали чудовищни безобразия, застрашаващи с разруха страната ни? Да се сепнат и най-сетне поне с мъничко родолюбив ентусиазъм овластените стожери на националния суверенитет да предотвратят сепаратизма?
„Какво толкова?" - Ще вдигнат рамене преситени колониални управници. С този акт международните сили може да направят нещо като "кръвопускане". Да ни посъживят със средновековни методи на лечение. И частичната екзекуция да изиграе роля на обединяващ фактор.
Дотам ли ще ни доведат „прославените водачи", подмолно или открито саботиращи свободното национално развитие? В страна, за която иронично казват - царял хаос, а само престъпността била перфектно организирана. Не звучи ли това като присъда?
Светът се променя шеметно. Не са изключени изненади при смяна съотношението на силите. Ако това се сбъдне, Родопите ще се превърнат в огромна не-зарастваща рана за народа. Кой е допускал възможността за окупация на остров Кипър при разделянето му на гръцки и турски? А тя се състоя с лекота. При това и гърците и турците са членове на НАТО. Нов "кипърски вариант" ли съзира голямата прорицателка, ашладисан на български терен? Какво пък, каквото е "драснато свише", ще стане. Особено при такъв "прозорлив олигархичен елит"...
(Подобни катаклизми за страната са загатнати и от друг феномен - слабо известен, но с безспорна прорицателска дарба. Това е Катя Лотарева от Пловдив, вече покойница. Предсказанията й, които още се носят от уста на уста, предупреждават: "Турската територия ще се разпростре на югоизток от перлата на Тракия, Пловдив"... - б. а.)
Логично е да се запитаме: защо съседната нам държава не се разширява към Ирак, към бившите руски републики? Или поредното национално фиаско ще е плод на коварна световна политика? Актуален е проблемът - колкото по-нескопосни хора ни управляват, толкова по-снизходителни са към несъвършенствата, вътрешни и външни. Затова ли от години към родината се леят златни потоци долари за промиване мозъците на българското население с мюсюлманско вероизповедание? В оня страшен рисков район.
И двете пророчици са единодушни - анексията е неизбежна. За Слава Севрюкова: „Това ще са нелеки изпитания. Страната ни ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите в ония години ще са размити..."
(Сега е повече от ясно какво е имала предвид -сбъдналото се членство в Евросъюза - б. а.)
„В тежкия период ще ни помогнат носителите на феноменални способности. Единствено духовността ще ни възроди."
Подготвяйки сънародниците за опасност от сепаратизъм във време, когато в България са немислими протурските движения (седемдесетте години на миналия век), пророчицата се явява смел страж на народността. Прогнозира събитие, без каквито и да са признаци за него. Бие тревога за целостта на националните граници далече преди угрозата.
Не е трудно да допуснем - с война никога не ще изгубим Родопа. По мирен път - да.
Според Слава Севрюкова: „Ще бъдат направени и опити части от североизточна България да отидат към Турция."
„Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее (ох, най-сетне! - б. а.) за позабравеното "отечество любезно".
Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи известно благоденствие за изстрадалия народ"- с болка вещае пророчицата.
Най-тъжното й прозрение. Коя екзекуция не носи болка? Адска ще е, стигне ли се дотам. Слава Севрюкова споделя пред Мария Анастасова: „България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост...
Затова не е изцяло изплатена кармата ни. Предстои наша територия да бъде "предадена" на Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост. Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината."
Стряскащи предсказания. Но дали съвременна България е достатъчно благодарна на Русия за стореното някога от братската славянска страна? Въпреки безспорните заслуги на опълченците при Шипка, без които е под въпрос дали Руско-турската освободителна война не би била изправена пред провал.
„Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои политици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа - споделя пророчицата пред Пушка Златарева и Красимира Шопова. - Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната.
В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя."
Следейки развитието в страната, сякаш все повече вървим към сбъдване на пророчеството. Засега все още не се открояват абсолютно никакви тенденции за подвеждане под съдебна отговорност на нашенските грабители.
Открит е болезненият въпрос: защо чувството на солидарност на народа ни се проявява само в периоди на върховни изпитания на границата на оцеляване?
Сподели с приятели: |