Съдържание: пролог по следите на мистерията време

Любопитно е да се узнае какво се откроява пред психотронния взор на скромната духовна Учителка за още по-далечното, потънало в непроницаема мъгла бъдеще:

- След нас ще се развият ли нови цивилизации на Земята? Преди да я обсебят пустинни пясъци, да я изсуши, вледени и изгори суровият космически вакуум?

На този въпрос феноменът със свръхпростран-ствено мислене ни поглежда с едва забележима ус­мивка и дава многозначителен отговор:

- Помнете, ще остане Висшата Светлина, която е била, е, и ще бъде! Колкото до Земята, какво от това, ако някога се превърне в безлична космическа точица, С такива е препълнена Вселената. По-важно е друго - светът и тогава ще е с нас и в нас. Но и преди нас, както и без нас, е бил, е и ще бъде. Заселен с всемирна Любов.

Какъв е скритият промисъл в тези мъгляви прогно­зи, сякаш подхождащи много повече за финал на аб­страктно фантастичен филм? - Не, те не са фриволни. За пореден път се открояват контурите на новото Бъ­деще, преди да е сътворено.

Наше право е да приемем или отхвърлим прозре­нията. С пророческите си преценки Слава винаги до­сега е била точна.

Ще имаме ли друг шанс да се подготвим за изнена­дите на Бъднините, освен чрез човек, явил се да ни ги разкрие. Или психотроничката просто витае сред облаците?

Но кога светът е преставал да лети? В строги спи­раловидни орбити сред макровселената се реят ме-гагалактични купове, галактики, звезди, планети, коме­ти, астероиди... В микрокосмоса хармонично извайват стройни овали молекули, атоми, електрони, поели по строго предначертаните си пътища.

Кой би могъл да разбере този свят, безспирно носещ се из извечните траектории на безкрайност­та?- Едва ли друг, освен умеещият да лети.

* * *

Окончателен финал на хомо сапиенс, както се раз­бра, няма да има. Човешкият род предстои да пре­мине в друго, навярно много по-извисено, изглеждащо непонятно, странно за нас, ефирно съществуване в небитието-бездна.

Природните закони са безкомпромисни: и най-ево­люиралите същества се усъвършенстват. Истини, валидни не само за нашата част на Галактиката. Бог навярно също се развива.

Посланицата на Висшия Разум бегло откроява част от спецификата на задаващата се "трета циви­лизация" в далечните й проявления и перспективи.

Вълнуваща, обогатяваща среща на човешката бо­жественост с божията човечност. Не е ли прекале­но рано за нея? Като че още тънем в мрак.

Няма да е безкраен. Предстои да запеят първи, втори, трети петли - преди голямото пробуждане. Времето на миналото все повече изтича. Мистиката се срива. За да се разкрие една обновена и свръхиз-висена реалност.

Слава Севрюкова отправя пилотен поглед в Бъде­щето, изстрадвайки предсказанията си. И поема ог­ромна отговорност пред сапиенса за неговите съдби­ни. В неразлистените хилядолетия.

Вдъхновяващи бъднини. Нека й повярваме и ги приемем. С готовност за евентуални изненади. И тога­ва, дай Боже, да продължат възторжено да пеят и про­гонват леността най-зорките будители - петлите. Ра­нобудни, дръзки, предвещаващи зарите на ново утро. Отвъд Апокалипсиса...

Родена в Нова Загора на 05.12.1902 г, Слава Севрюкова отпътува в другия, навярно по-добър свят, на 10.04.1991 година в София. Там бе преминала голяма част от живота й.

„Умре ли човек, превръща се в кос­мически жител, дух в безкрая" - убедена е психотроничката. Избягва контактите с духове, макар успеш­но да ги осъществява. „Не е хубаво и за нас и за тях да ги призова­ваме - напътства пророчицата. - Ще за­почнат да обикалят дома, ще почукват и потропват. Ще тре­вожат хората."

Но когато "навле­зе" в духа, леля Сла­ва възкликва: „Бързо, бързо задавай въпроси! Не ме отвличай със странич­ни неща!"

„Ти стой тук, много ми помагаш" - обръщаше се към мене по време на контакт с духове - свидетел­ства Надежда Георгиева. - Ама аз, когато после на­пуснех схлупената й къщурка, чувствах се развали­на. Страшно уморителни съприкосновения. Те обаче способстваха да надраснем личните несъвършен­ства. И преодолели ги, да бъдем по-снизходителни към тези на другите."

След незабравими разговори, в които пророчицата разкодира света на Отвъдното, логично е да се запи­таме - къде в нашия XXI век, се намира извисената й душа? Бихме ли могли да се свържем с нея, тя самата приживе неведнъж комуникирала по трансастралните трасета?

Освен с помощта на медиум, има и друг шанс. Ма­кар слабо изучена, надеждни в тази област са въз­можностите на регресията. Съкровеното изживяване е своего рода "психическа археология на земните ни и небесни съдби". Възможност за достигане до посла­ния, проникващи от тъмните дебри на подсъзнанието. Помага за успешно преодоляване на традиционно не­решими проблеми.

* * *

На финала на задълбочена регресия решавам да осъществя връзка с душата на пророчицата:

- Чувала ли сте за Слава Севрюкова? – Обръщам се към жена, навлязла в дълбоко трансово ниво.

-Не.

• 
  От селенията на Отвъдното бихте ли могли да узнаете и предадете къде е сега нейната духовна същ­ност?
  
• 
  Да. Сред синьо-бяло обкръжение.
  
• 
  Как се проявява там? Опишете я.
  

• 
  Силуетът й изгрява. Пред мен е възрастна жени­ца. Смеещи се очи. Чупливи сребристи коси, галещи раменете й.
  
• 
  Още нещо за нея?
  

• 
  Носи очила.
  
• 
  Да, тя изглеждаше точно така приживе.
  
• 
  В ръцете й - обковано дървено ковчеже... Бръква в него. Изважда звънтяща връзка... Тихо мълви: „Това са ключовете за "духовните врати""...
  

• 
  Питайте я: знае ли, че пиша книга за нея?
  
• 
  Боже мой! Следи вашия труд отгоре. Внимателно ви подпомага. Защо се чудите? „Нима - казва - той не чувства?!"
  
• 
  Интересувам се: най-близкият й сътрудник доцент Иво Лозенски ще ме подпомогне ли при събиране ма­териали за бъдещия труд за пророчицата?
  
• 
  Трудно. Предпочита сам.
  
• 
  Някога с леля Слава бяха завършили десетина тома ръкописи, готови за публикуване. Обхващаха разкритията й по психотропен път за Библията, за извънземните, за микро и макросвета. Къде са днес тези трудове?
  
• 
  При Иво.
  
• 
  Защо не ги обнародва? Изминаха немалко години (вече 16-б а.) от смъртта на психотроничката. Как приема това духовната й същност от Отвъдността?
  
• 
  На него все още не му се "дава" отгоре. Колкото до нея, тя го разбира.
  
• 
  Ще видят ли бял свят?
  
• 
  Не по-рано от десетина години.
  

• 
  Ще се състоят ли катаклизмите, за които Слава Севрюкова с неохота загатваше приживе?
  
• 
  Да, но не е изключено известно време след опре­делените срокове...
  
• 
  В контакт сте с душата й. Кога препоръчва да пуб­ликувам дълго подготвяната книга за нея?
  

- Как се реализира тя в царството на незримостта?

- Обучава по мисловно-съзерцателен път група духовни същности, нейните "небесни ученици".

Някога леля Слава правеше същото на Земята. Логично е да напътства и подпомага душите и в Отвъдността.

- Съжалява ли, че не успя да завърши уникалното си дело? Почина на 88 години. Заела се бе с непосилни изследователски занимания. Как преценя - преждевременен ли бе краят й?

-Не.

• 
  Но тя силно желаеше да обогати науката с нови психотронни разработки. Например: какво съставя енергията? Какво представлява мисълта?... Смъртта прекъсна многогодишните й занимания. Жизнена до сетния миг, не я напусна ентусиазмът на психотронните търсения. Как приема резултатите от многогодиш­ните си научни трудове сега от света на Отвъдното? Като незавършена мисия?
  
• 
  „Рано, прекомерно рано е - казва. - Човечество­то още не е готово за тази информация."
  

Регресията завършва. Привидно безучастна, Все­лената бди.

При друг регресивен сеанс имах шанс да попадна на медиум. Константин Златев не знаеше за опитите ми за контакти с душата на Слава. Реших чрез него да осъществя комуникация в трансово състояние.

След навлизане в дълбоко ниво, контактът започва:

• 
  Къде е сега Слава Севрюкова?
  
• 
  Изплува от кладенеца на времето. Просиява ли­цето й. Пред мен е. Светла, извисена. Изследователка, работи с подбрана група души. Интересува се: жела­еш ли да разговаряш?
  
• 
  Да. Как изглежда?
  
• 
  С бяло лице и елегантна тъмна забрадка. Приве­дена, прикрепя се с бастунче.
  

Да, Слава Севрюкова бе с немощно тяло. Но тя надмогваше физическата слабост с воля и космическа разкрепостеност на Духа. С мъдрост, търпение и труд извличаше сили повече от всичко от неприятностите и несгодите.

• 
  Одобрява ли книгата за нея?
  
• 
  Почуква загадъчно с пръсти по масата. Усмихва се: „Отде издири толкова материали?]..."
  

• 
  Доцент Лозенски ще ме подкрепи ли най-после?
  
• 
  Потропва рязко и категорично с бастун: „Не бър­зай. Иво си има свой път..."
  
• 
  Защо не публикува съвместните ви изследвания и открития, до които с толкова усилна работа сте достиг­нали? Разполага с десетина печатни ръкописа.
  

(Загрижено-тревожно е проникновението на Ванга относно бъдещето на трудовете на Слава Севрюкова, документирано от Петър Баков: „Ееех, малейй. Бел­ким синот й запази напишаното от неа. Белким не го ограбат на момчето й.

Все по-убеден съм дългогодишните й психотронни изследвания най-стетне ще видят бял свят. Защото е казано: „Знание, което е само за един човек, не полз­ва никого.")

• 
  Читателите ще разберат, ще приемат ли подготвя­ната от години книга за теб, лельо Славе?
  
• 
  ,Да, изразяваш се ясно. Откъде си ме опознал толкова добре?..."- Смее се пророчицата.
  

• 
  Усещах непрестанно твоя дух, докато пишех...
  
• 
  „Ще ти помагам и занапред. Искаш ли?"
  
• 
  О, да! Кога би препоръчала да бъде отпечатан въ­просният скромен труд?
  
• 
  „Пролетта на 2005-та."
  

- Преди година горещо желаех да се срещна и събера информация от една лекарка-офталмолог, работила години наред с теб, лельо Славе. В последния миг тя ненадейно, някак немотивирано отказа. Защо? Как да постъпя?

- „Знам я. Сам си си виновен. Не си подходил както трябва. Защо още в началото не си отишъл на среща с нея? Тогава тя е имала нагласа. Припомни си. Нейният съпруг те е канил."

Истина е. Полазват тръпки.

Как се обяснява това? Не е ли чудо? - Човекът от­давна го няма, а енергийният му отпечатък, наречен душа, е съхранен и с него при определени обстоятел­ства разумно може да се комуникира. Въпросът е: дали сме достатъчно съзрели, за да го осъществим.

• 
  Тогава бях страшно зает.
  
• 
  „Сам си си виновен. Сега ще чакаш... Какво пък, защо не опиташ отново?"
  
• 
  Мога ли да се сдобия с твои фотографии за книга­та? Откъде? От твоите близки?
  
• 
  „Пробвай, не са лесни..."
  
• 
  От доцент Лозенски?
  
• 
  „Отново повтарям, държи всичко за себе си. Из­чаква подходящ момент. Какво пък, опитай и там."
  

- С отпечатването на книгата ще се отвори ли път за вашите съвместни обемни научно-изследователски трудове, все още невидели бял свят?

- „Може да бъде направена подобна връзка..." Леля Слава потропва с бастун:

• 
  „Внимавай, бъди нащрек кога ще удари Горни­ят... Следи знаците на Съдбата! Повече вяра! Имаш я, но... Ще успееш в някои неща. Още, още малко..."
  
• 
  Благодаря, Учителко]....
  

След приключване на контакта, развълнуван се пи­там: що за магия? В регресивен транс чрез устата на медиума Константин Златев духовната същност на извисената наставница продължаваше да напът­ства и ни носи с крилата на изреченото слово. Ръсейки звездни искри от небесния си път.

Детайлите на двете регресии доказват - в състо­яние на транс ясно се бе откроила духовната същ­ност на Слава Севрюкова. Като външен вид, белези, изказ. Добра, винаги готова да се притече на помощ. Със специфично чувство за хумор. Без нея психотрониката би се лишила от дълбочина, а защо не и от привлекателността на приключенския дух.

Известно е - душите, интелигентни носители на информация, запазват идентичност и в Отвъдно­то. Ако в морето на времето няма път назад, това не касае регресията. Тогава пред тях се отварят "врати­те между световете". За да се "материализират". Обезпокоително за непосветените.

В регресия може да се осъществи контакт с липсва­щите близки. Нищо, че отдавна са се преселили в не­ведоми пространства, дамгосани с ужасното плашещо "смърт". Краят- не отсъствие, не изкупление, а логич­но мъдро продължение на земното пребиваване.

* * *

Слава Севрюкова, подчинила живота си на истина­та, по време на земния си престой силно бе обичала хората. Незабравими ще останат словата й: „Преживях толкова хубави неща от тях. Защо ми е животът, без да съм полезна? Дават ми сили да се трудя. Ви­наги искам край мен да има хора, хора, хора..."

Нали приживе неведнъж горещо е убеждавала: „Душата е с право на завръщане. Към Бога. И към нас, в земното въплъщение. "

Докога трудовете на пророчицата ще са засекрете­ни? И 16 години след нея ще лежат в забвение? Ведно с прозренията й? - Част от тях вече се сбъднаха.

Общуваше с живи и мъртви, с одушевени и нео­душевени. И повече от всичко с Вечността. Велико изключение сред съвременниците, двете с Ванга от­давна са част от уникалното духовно наследство на страната ни, на Човечеството.

Подобно митичната кавказка птица симург, Сла­ва остро се взираше с едно око в Бъдещето, докато с другото безпристрастно преоткриваше Миналото. Така отхвърляше съществуването на времето. Както и славата - ароматът й не я опияни.

Трябва ли славата на Слава да пълзи като охлюв? И след края й?

Съкровеното й убеждение: „Човешкото съзнание е продукт на Космическото". От светлината, изгряваща в мислите й, припламват звезди.

* * *

Книгата е храм, издигнат в сърцата срещу забра­вата. Тритомната поредица едва ли разби мистериите около пророчицата. Целта бе издирване, обобщаване и огласяване част от неизвестното за нея. За да рухнат недомлъвките за най-енигматичната представителка на психотрониката у нас. Един духовен комплекс по-малко.

Какво от това, че приживе е слабо позната? Воде­щата дарба може да си позволи да е последна. Оста­ви стряскащи въпроси. Най-неудобният: дали неумеещите да ценят големите, ще пораснат?...

Сякаш не престава да убеждава: „Няма непости­жими мечти." И взряна в неоткроилите се йероглифи на бъдещето, напомня: „За да се изпълнят вашите желания, бъдете добри, искрени, честни"! А по­сле сърдечно завещава: „Тогава господарят ви на този свят ще е един - Свободата."

1990-2007 г.

* * *

Авторът благодари от сърце и на д-р Иван Султанов от Норвегия за приятелската подкрепа.

Авторът благодари и за съпричастието на академик Величко Братанов, инж. Атанас Тодоров, Николай Траянов, Никола Тепелиев, Соня Иванова, инж. Атанас Коларов, Таня Захариева, Елена Панева, Николай Арнаутски, Михаил Хинев, д-р Мариана Здравчева, д-р Илия Демирев и още десетки приятели и съмишленици.