Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница16/19
Дата22.10.2018
Размер2.08 Mb.
#92897
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

* * *

Нека припомним предсказанието на Слава Севрюкова: „Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя... Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България - преобладаващо планинска стра­на - по-слабо ще пострада при бедствията." Какво загатва? Резки промени в релефа? Дали зачестяващи­те наводнения в резултат на глобалното затопляне не ще потопят част от земните територии? Или още по-страшно?... След обезпокоителните прозрения Слава изяснява: „Много души в ония недалечни времена с желание ще отиват в Отвъдното."



Апокалиптични видения. Навеждат на мисълта за задаваща се мащабна угроза. Непредотвратима, щом пред лицето на стихията единствено упование ще е другият свят.

Според хелиосиноптиците, започнал е стогоди­шен период на усилна слънчева активност, какъвто е имало преди 1000 години. Тогава се е разтопила част от ледената шапка на полюсите и леко се е повишило океанското ниво. Дали задаващото се ще е козметично както някога?

Очаква се Земята да понесе остри сътресения от реакциите на "гневното Слънце". Те ще повлияят на процесите върху повърхността и, а и под нея. Не е изключено да предизвикат тектонични и други анома­лии, съпроводени с климатични изпитания. Допуска се - към 2012-2017 година засилване на тези въздейст­вия с многократно активизиране на земетресенията. Бедствията, според научните прогнози, ще растат. Зачестилите напоследък предупредителни сигнали на природата го потвърждават.



* * *

Неандерталците просъществуват над 260 000 години. После, неизвестно защо, навярно трудно се приспособяват към климатичните промени, изчезват. Това е само преди 16 000 години. Ще се адаптира ли съвременният сапиенс към изненадите на "прочист­ващото" бъдеще?

Преди 30 000 години повечето огромни бозайници на Земята също започват да измират. Допреди 10 000 години напълно са заличени. Дали за не много далеч­ните събития няма "заслуга" един "опасен хищник", ус­пешно завладяващ синята планета, въпреки изменчивите условия? Най-върлата неуправляема стихия, заплашваща планетата след водата, огъня, въздуха и земята, комай се оказа НЕРАЗУМНИЯТ САПИЕНС.



Към нов Арарат ли сме се отправили? Или към предречения библейски Армагедон? Някога Бог бе отворил небесните шлюзи. Нещо подобно ли предстои? Вече с наша помощ. На Земята ще й стане ли тогава още по-самотно, залюшната сред без­края на Вселената?

Изследванията са съпътствани от все по-обезпо­коителни факти: Човечеството отдавна е надхвър­лило реалния капацитет на земните възможности за своето изхранване. Милиони в Африка и Азия гладу­ват. В началото на 20-ти век глобалното население не надвишава 1,6 милиарда. В края наближава 6. Всяка секунда се раждат 243 деца, а умират 97 души. Роим се като пчелен кошер. Ръстът на възпроизводство и снижената смъртност се дължат на напредъка на ме­дицината и осигуряването повече суровини за изхран­ване. Предвижданията са 21-ви век да носи бремето на застаряващото Човечество.

Ще се сбъднат ли тези прогнози? Свръхпопулационното разрастване крие риск от увеличаване жертвите при крупни бедствия. Според ООН към 2030 година на­селението в градовете ще надхвърли 60%. Със струпва­нето милиони хора на малка площ сме по-уязвими при природни колизии, отколкото разредени като някога. Нима "смъртоносният удар" над света ще се стовари тогава, когато той се е превърнал в "голямо селище"?

Някои предвиждания подсказват - земното населе­ние ще се удвои през следващите 30 години. Според Слава Севрюкова това няма да стане. По-нататък ще узнаем защо.

Предстои ли да ни отхвърли от своя гръб Земята - нас, застрашаващите да се откроим в разяждаща я екзема, катастрофално отдалечени от космическата хармония? - Може би, ако се вярва на пророчицата. По-обезпокоителният въпрос е - как да бъде опазен човекът от него? Инак е рисковано планета да се пре­върне в "благоденстващ остров на скакалци, сеещи пустош след себе си".

Надвисва ли неизбежна катастрофа? Къде, кога? Как да реагираме преди нея? Реална опасност. Дано не останат нахалост предупрежденията.

* * *

Според изследване от 2004 г., огласено от вестник "Дивелт", на Земята се извършва колосално унищо­жение на биологични видове. Представен е сравните­лен анализ за прогресивното изчезване на пеперуди, птици и растения на Стария континент. До края на 21 век се очаква унищожаване на още много животни. Екип изследователи с ръководител Джеръми Томас от Съвета за проучване на околната среда оповестява в посоченото издание: „Свидетели сме на измиране, сравнимо по катастрофалност с отпреди 65 мили­она години, когато изчезват динозаврите.



Във Великобритания през последните 40 години са безвъзвратно погубени 28 % от местните рас­тения. За 20 години птиците са без 54 % от потом­ството си. Светът преживява криза в съществува­нето си."

Щури знамения ли са това?

Всяка година в Амазония се изсичат гори с терито­рии на държави. Изстрадва го екосистемата. Изчезват водите, с тях - животните. При глобалното затопляне пеперудите, нуждаещи се от умерен климат, се изсел­ват на север. Къде ще отлетят, покачи ли се темпера­турата и там?

Предстоящите природни, биологични, а навярно и човешки изпитания може да доведат и най-богати­те страни до просешка тояга.

(Не намекват ли за нещо подобно преди повече от 400 години "мъглявите предсказания" на Нострадамус? В съвремието сякаш се разчиства натрупана със столетия карма на самозабравени, боричкащи се за световен превес управници.)

Големият въпрос е: какво и как да променим, да се смекчи, ако не може да се избегне бедствието? Опазването на живота навярно ще е най-голямо­то предизвикателство на века. Каква ли мътилка ще изтече от центрофугата на "пречистващите" съ­бития? Катаклизмите ликвидират старите асиме­трии и създават нови. Човечеството се е съхранило в най-тежки катастрофи. Ловкият хитрец, животът, все някак е съумявал да оцелее. Предстоящото няма да е точка, а праг към нови светове, с обновен хоризонт.

Бедствията са съставка на човешкия живот" - мъдро завещава Сенека. Нека припомним присмеха към Ной, вслушал се в "гласа на Бога". И оцелял по чудо. След всеки Потоп като че се съхраняват най-до­брите. Аларменият сигнал е ясен. Господарят Време секунда по секунда ни приближава към все по-хищно оголващите зъби стихии.

В коя посока да завие информационно-технологичната ни цивилизация, за да я има? Как ще изглеж­да Земята след поредния удар - уязвимо трептящо, реещо се по предначертания си път, живо синьозеле­но кълбо от нерви и импулси?

* * *

Без паника! Отвъд "деня на дните", животът, както е предсказано от Слава Севрюкова, ще продължи. Пророчицата съзира критичната точка в лавинообразния процес от верижни сътресения. Човешкият род като че е "гол пред психотронния й взор". Не уточнява къде ще се стовари "гневът на Небето и Земята", когато "милиони и милиарди души бързо ще заминат от дру­гата страна на мира"...

Дано бъркаме тълкуванията на прозренията и. Дано се касае за серия катаклизми през различни пе­риоди. Дано. Да, но, опирайки се на сензорните си детектори, прорицателката конкретизира - част от бедствията ще пламнат светкавично. За да предви­ди катаклизмите, жената, отдала се на разкодиране бъдещето на света, с психотронна мисъл се издига, за да разгледа Земята отгоре. Миг след това отронва с тъга: „Пътувам над хоризонта с километри, дока­то открия човешко същество... И когато го намеря, виждам - в него е Христовата душа..."

Доверим ли се на прозренията й, населението в засегнатите участъци, ще е разредено навярно като в Монголия.

В съвременното общество (западен тип) хората все още не отдават внимание на изживяванията, съ­пътстващи физическия край. След "изобилието от смърт", оцелелите по неволя ще се замислят за Отвъдността. В кулминационния акт смъртността ще е толкова потресаваща, че страхът от нея ще изгу­би силата си. „Мнозина - твърди пророчицата - тога­ва с желание ще отиват в другия, по-спокоен свят."

Смразяващи ще са връхлитащите беди, за да се случи това. Какво по-нетрайно от живота в крех­ката му преходност? Страховете за неотменния край се надмогват с утешителна вяра в Живота-вечност. Нали, както твърдят мъдреците, човек живее два пъти - веднъж, след като се е родил и втори - взре ли се в очите на смъртта.

В уникални видения за бъдещето пророчицата е категорична: „Катаклизмите ще сменят една ге­нерация с друга. Агресивният, материализиран до крайност сапиенс на неразумната цивилиза­ция, ще бъде заменен от "новия човек, носител на Христова душа".



Предсказания извън апокалиптичната тоналност. Визират конкретни събития в близко бъдеще, като се подсказва и изходът от тях. Според някои научни капацитети, Земята вече е изразходвала 90% от отреденото й време. За Слава Севрюкова обаче „още дълги години на планетата ще кипи плодотворен, много по-разумен от настоящия живот."

Преминат ли геофизичните колизии, ще се реа­лизират по-стройни баланси. И създаде дълготрайна хармония. „Отвъд сътресенията - подчертава пророчицата - Човечеството ще е обладано от ново светоусещане. Не ще си въобразява, че владее природата."



* * *

Она беше пратена да кажи на людето шой мъд­ростта - така Ванга оценя мисията на жената от „Овча купел". - Човеците не га разбраа. Самовлю-бени. Ке се сетат некогаш шо беше св. Слава, ама късно..."

Противник на черно-бялата логика, прорицател-ката неведнъж наднича в съдбините на неродените деца, но без да се изживява като месия на новото време. Веднъж бе подхвърлила: „И орисницата, ве­щаеща премеждия, върши това за добро. Проблемът е: ще успее ли съответната душа да ги преодолее, съхранявайки божествения лъч в себе си."

Не е лесно да се облекат откроените картини на страховитото бъдеще в думи. Пламват оголени рани върху белия лист. Недвусмислено е предупреждение­то: „Да се спре насилието на човек от човека, на Природата от човека!" Може би старият свят пър­во трябва да се заличи в нашите мисли, после в су­ровата реалност. "Двадесети век принадлежи на По­знанието. Двадесет и първият - на Духовността".



Пророчицата щадящо говори за опасностите: „Ходът на "кодираните събития" не ще се промени. Предстои да осъзнаем отговорността си едни към други и към Земята. Новото хилядолетие ще е оду­хотворено. Духовността ще възкреси скъсаната връзка с Любовта." Оцелелите ще възстановят божествеността в Човека. Злото ще се задейства, за кой ли път, в изпитаната стара роля - на оръдие на Доброто. Изживяното от Човечеството ще го направи по-зряло.

Прозрения - страдания за Човечеството. С една малка надеждица: не е изключено с Вселенските пла­нове да настъпи прелом. В сетния миг.

Слава напомня с умъдряла усмивка: „Първо тряб­ва да погребем злото в себе си. После е света." Сло­ва, осветляващи идното. Както разкрива поетът „Ус­мивка просветва в сълзата". Думите грешат, усмив­ката - не.

НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Гениалността великодушно се опитва да изпревари столетието." Гьоте

Открай време хората мечтаят да проникнат в бъде­щето. „На представителите на нашата цивилизация - твърди Слава Севрюкова - е отнета възможността "да виждат" напред. В най-ранни зори обаче сме при­тежавали тази божествена способност. С развитие на шестата раса, тя ще бъде възкресена." Послани­ето на пророчицата завършва иносказателно: „Нима Вечността има Минало, Бъдеще?"

Да се наднича в неоткроения все още нов цикъл на съществуване за повечето хора крие не само рискове, а е и невъзможно. Слава не е сред гръмките феномени.



Прозренията й не изграждат "света на възможното", а на психотропната реалност. Разкодирайки шиф-рограмите на нереализирани събития, възвръща необятните възможности на човешкия дух. Така Бъдеще и Минало се проектират в Настоящето. За нея време няма, защото излиза извън неговите ограничения. Постига го с изчистване от пориви на тялото и сърцето си.

Изследванията на съвременни учени доказват -бъдещето би било предсказуемо само ако е линейна величина. Но то е комплексно, многопластово. Стра­ничните влияния провокират отклонения. Затова труд­но се прогнозира.

Полезно ли е запознаването с предизвикателствата на неизвестното? Нуждаем ли се от футурология?

Слава не е футуролог. Черпи информация от из­висени духовни източници. (Виж предната книга „Бъ­дете в този свят, но не от този свят".) Благодаре­ние на това, оживяват контурите на бъднини, очакващи своята реализация.

Но нима подобни способности са наистина необхо­дими? Може би, чарът на живота е в това да не зна­ем какво предстои. Така се хвърляме в него с повече плам. Ако бе потребно познанието за предстоящото, природата би ни го предоставила.

Трудно достижими са същината и механизмите на психотропните постижения, без да се отхвърлят съ­временните предразсъдъци срещу психотрониката като "квазинаука". Тя работи с психическа енергия. „Който овладее психическата енергия, той ще упра­влява света."(Елена Блаватска)

Кому е потребна изпреварваща информация?



Прогностичната дарба е за носителите на ви­сок морал, постигнали духовен възход в еволюцията. Трънливата пътека към усъвършенстването е задъл­жителна за всички останали. Страданието – болезнен път към познание, е и огънят, в които мъчително се топи кармата.

Бъдещето принадлежи само на хората, разрешили проблемите на настоящето. Почтено надмогнатите из­питания са знак за духовен растеж. Затова големите ясновидци внимават на кого, доколко и как да разкрият контура на съдбата. И "подготвят" за нея "осъзнати­те души". А за недостатъчно еволюиралите сблъсъци­те с трудностите са потребно неизбежни. Непрестанно по стръмната пътека на знанието се учи нелекият пра­вопис на Любовта.

Полезно ли е да надничаме в бъднините? „Днеш­ният ден - това е всичко, което имаме. За днес..."



- Усмихва се нашата сибила, преди да поеме из мъглявите лабиринти на душите.

Може би е права. Още от Еклесиаста лъха дъл­бока покруса: „Който трупа знания, трупа печал." А предупреждението на Гьоте гласи: „Оня, който не е в състояние да направи равносметка за три хиляди години напред, тъне в мрак". Дали не е по-актуално?...



* * *

И така, кои са хоризонтите пред сапиенса? „Дълбоката древност е епоха на мускулите, средните векове - на сърцето. Днешният (20 век - б. а.) - на нервите - твърди загрижен Томас Джексън. - Дали ще оцелеем, да видим епохата на мозъка?..."

Скромната владетелка на свръхсетивността е убедена в потенциала на НОВИЯ САПИЕНС. Споде­ляйки проникновения по тия и други въпроси, подпо­мага да проумеем божествения промисъл на земния и духовен път. Разкрива тенденциите на епохата и по­сочва бъдещето по години. Навярно, защото фактите са от изключителна значимост.

Висше творение е човешкият дух! - Говори с въз­хита. - Не може да се измери и обясни. Пътят навъ­тре винаги е с посока нагоре. Потомците ще черпят информация от непознати КОСМИЧНИ ЕНЕРГИЙНИ КАНАЛИ. В един по-късен етап в този процес ще от­падне потребността от "небесни помощници". Тези канали изграждат вътрешната информационна сис­тема на Вселената. С тях контактуват високо раз­умните същества в Необята."

Големият физик Боб Фрисъл в изследванията си достига до идеята за наличие на полеви информационни потоци, трасиращи Космоса. Без да е запозната с научните му трудове, "психотропното око" на Слава Севрюкова съзира слабо забележими, разположени успоредно сребристи ленти, трасиращи Космоса. Това са сияйни енерго-информационни "полеви реки", опасващи подобно меридиани безбрежния купол на овалната Вселена. „Сетивата на съвременника за извличане на информация от тези канали засега са недоразвити - продължава психотронната изповед.

- Прекомерно рано е при господстващия недотам висок морал."

Двадесет и първото столетие ще бъде вододелно за прогреса на сапиенса. Към 2100-та година ще настъпи ерата на Духовния човек. Още към 2050-та ще започне зараждането й. Все повече хора ще са духовно зрящи.

С 2100-та на Земята ще приключи третият ци­къл от развитието на Човечеството след Христа и ще започне четвъртият. Задават се бурни промени

- пред мен се разкрива обновена до неузнаваемост епоха. Духовността, творяща чудеса, ще замени господстващия груб материализъм.



Двадесет и едно извисени същества в ония го­дини ще направляват еволюцията на човешкия род.

Духът на Максим Горки тогава ще се въплъти като значим, уважаван лидер. Ще вземе ключово участие в управлението на Земното кълбо.

Процесите на духовно обновление няма да са за година-две. Предстои продължителен, нелек еволю­ционен етап.

В края на четвъртия цикъл, след 2800 до към 3000-та година, хората ще обогатяват знания по всички въпроси от КАНАЛИТЕ, ТРАСИРАЩИ КОСМОСА. Това неимоверно ще разшири представите на бъдещите поколения за света. Мнозинството в ония години ще е духовно зрящо и облагородено. Единици ще са лишени от психотропни способности. Те ще останат в тъма, за да се напомня за онуй, което е било."

* * *

Откъснала се от обятията на времето, пророчица-та не натрапва съвети. За нея: „Всеки, търсещ раз­витие, със светулка ще намери пътя. Ако ли не и на слънце няма да го види."



Слава поема на пътешествие в бъднините, за да вникне в още неоткроената съдба на Човека-Вселена: „Постиженията на техниката дълго ще облекчават живота. Тя ще достигне такова съвършенство, как­вото на този етап е трудно да си представите дори в най-бурните фантазии. Техническият прогрес оба­че - вещае психотроничката - няма да е безконечен. Ще настане време икономическото, техническо и технологично развитие да се изчерпи. Кой успех не е преходен?

Техниката постепенно ще започне да отмира. За да отстъпи път на Духа. Светът ще се промени. Науката ще се насочи към пренебрегваните, необяс­ними доскоро явления, каквито са Душата и Духа. Успешно ще ги разкодира."

Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си" - отбе­лязва един друг мъдрец, учителят Петър Дънов.

След XXI век родът на сапиенса плавно ще приключи с техническия уклон. Науката ще заво­юва нови, много по-изумителни успехи в други области. Ще се установи - съществуват по-висо­ки скорости от тази на светлината: Това ще е най-късно до около 2150-та година. След изживените природни сътресения укрепнало, възстановено, Човечеството ще възвърне Духовността. И тук ще завоюва звездни висоти."

Прозрения, съвпадащи с някои непопулярни кон­статации и прогнози на Айнщайн. Според него: „На­шата технологичност надмина хуманността ни... Двадесет и първи век принадлежи на Духовността". Разтревожен от някои тенденции в развитието, све­товният атомен физик отговорно предупреждава: „Или тогава ще е краят на човешкия род".

Двадесет и първото столетие. Сриващо или пре­чистващо? - Слава Севрюкова е убедена в благопри­ятния изход. Променя на 180 градуса представите ни за Бъдещето. Разкрива съвършено различно разви­тие от онова, което се очаква и проектира.



След хаоса - светлина!

  • Как е възможно да залезе и приключи веднъж за­винаги техническият напредък?

  • Науката и техниката добиха небивал възход за сметка на изоставащата интуитивност и свръхсетивност. Човечеството, казах ви, ще изживее период на неописуем технически възход. После, превърнало се в мишена на себе си, ще започне обрат. Това, което спо­делям, може да ви се стори фантастика. - Слава вдига рамене с разбиране. Реактивно скъсява разстоянията към неоткроилите се бъднини - ...И тъй, след време ще отпаднат съвременните придобивки - компютри, телевизори, видео, все по-модерни супертелефони. Ведно с новите, многократно по-съвършени техниче­ски чудесии, които неустоимо ще изкушават бъдещите потомци. За тях още нищичко не подозирате. Задават се учудващи промени, но вече от съвършено друго ес­тество. Трудно е да си ги представите.

Когато двама души в оная епоха решат да контак­туват помежду си и единият, примерно, е на Северния, другият на Южния полюс, ще осъществяват връзка без техника, по духовен път. Ще ползват, благодарение разраснатите възможности на събудения ум, канали­те, трасиращи Космоса. Фини като паяжини, невидими, ала сетивно доловими. Набраздили вселенския купол, по тях непрестанно тече информация, обслужваща ви­соко еволюиралия Разум. Задава се, помнете, начало на ново, много по-извисено общуване.

(Не е ли телепатията най-висша комуникация, извършвана без слово?

Какви ли поразии над Природата, какви ли клима­тични сътресения ще са нанесли машинните придобив­ки, преди да бъдат окончателно изхвърлени... - б. а.)

* * *

Според жената, разкодираща плановете на Бъде­щето, това ще са признаци за зрелостта на сапиенса в настъпващата ера. Тя съзира небивала духовна ре­волюция в междучовешките контакти.

Нестандартните й виждания за още неразлистени-те картини на света провокират нови и нови въпроси:

- Какво ще извае еволюцията от нас в близките хи­ляда години в изтъканата от неизвестности киберре-алност? От съвременните несъвършенства, на които е подвластен човешкия род, какъв нов живот ще бъде сътворен?



  • Киберреалност? Каква киберреалност?! Защо тъй не можете да разберете? - Внезапно изригва психо-троничката, издигайки ръце, като Мойсей пред Чер­вено море.

  • Но, лельо Славе!...

Внезапно се усмихва с разбиране:

- Ако глупостта не носи в себе си доза оптимизъм, каква глупост ще е? Такива са парадоксите на живота - колкото по-малко знаем, толкоз повече се палим...

Дали й станахме досадни? Може би, отговорите на тези страшно интересни въпроси ще се откроят в мига, в който престанем безразборно да я бомбарди­раме с тях.

Пророчицата продължава:

- Задава се епоха, осветена от възхода на човешкия дух. Тогава славата на техниката безвъзвратно ще е отшумяла. Ще са отпаднали вредните емисии и тежки производства. Ще са създадени нови технологии с екологически енергийни източници, извлечени от Космоса. И най-вече - ще има много Светлина в човешките отношения.



Неудържимият духовен развой ще започне към 2 075 година.

- ...Ако Човечеството дотогава просъществува... - Мълвим безгласно, обзети от изконните си страхове.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница