Организацията на педагогическата среда съответства на вида на ателието. Това са средства, уреди и пособия, необходими за успешното реализиране на определен вид дейност в ателието. Обикновено ателиетата се обособяват в изолирани взанималнята помещения.
Ателиетата могат да бъдат два типа: в групата и централни. Централните ателиета са общи за всички деца от детската градина. В тях в определено време от режима работят деца от различни групи, но на едно и също равнище на развитие на определен вид способност. На първия етап с тях се занимават детски учители — специалисти, а на втория — специалисти (експерти) в определена област на изкуството или науката.
Често учителите задават въпроса: „Как да планираме по ситуационния подход?" Без да навлизам в детайли, бих искала да отбележа, че не е възможно да съществува планиране по този подход. Самата семантика подсказва за усвояване от детето на определени знания чрез ситуации. След като се акцентува на педагогическото взаимодействие (т. е. субект-субектно), наличието на външна мотивация е невъзможно в предлаганите форми на организация в режима. Една от елементарните разлики между занятието (в което имаме обект-субектен подход) и ситуацията (с дидактичен или възпитателен характер) е мотивацията. При занятието тя е външна, при ситуацията имаме наличие на вътрешна мотивация. При занятието учителят поставя темата и задачите, докато при cитуацията те се извличат от нагласите за деня на децата (детето). В такъв случай планирането (прогнозирането) им е невъзможно от учителя. Единствената форма е отчетът. Той се осъществява на обяд от двамата учители на групата и от помощник-възпитателя. Добре би било в отчета да участват и pодителите (или някой от родителите) или представител на родителското ядро, ако това е възможно. Дългогодишната ми работа с родителите доказва, че това са изолирани случаи, на закономерност. Прибягнахме до варианта: в края на всеки месец се извършва глобален отчет пред родителите по форма на педагогическо взаимодействие, когнитивното, социално емоционално развитие на детето.”
Ателието, като форма на организация в системата на педагогическо взаимо-действие, се отличава със своята специфика, относно използването на знаковите системи в интериора, организацията на педагогическата среда и структурата. В такъв тип детска градина могат да съществуват ателиета като: „Аз и децата от моята любима група"; „Изобразително изкуство"; „Аз рисувам"; „Майчин език"; „Аз говоря"; „Аз общувам"; „Култура на говора"; „Чужд език";„Спорт";„Музика"; „Аз пея"; „Фолклор"; „Социална среда"; „Екология"; „Аз и света около мен"; „Готвене"; „Аз готвя" „Моето място за усамотение"; „Аз и книгата"; „Кооперация и конфликт"; „Аз и природата"; „Аз играя"; „Правене на новини";„Невербална комуникация"; „Знак"; „Символите в българската обичайно-обредна система"; „Ритуалът" и др.
Критерият за работа на децата в тях са общите и специални способности. Те съществено се различават от центровете по интереси както по критерия за тяхното обособяване, така и от дейностите свързани с други цели за развитие на отделното дете.
Името на ателието се предлага от децата. В началото то може да бъде предложено и от учителя. Неговото наименование може да е с адресат - възрастен или дете. Например .„Малкият художник"или „Аз рисувам ". Акцентува се на „Аз-а "т. като всички ателиета са изградени на основата на рефлексивния подход, като психологически.
В ателието партниращи функции имат родителя и учителя, чрез и следвайки педагогическите функции за стимулиране развитието на три- седемгодишното дете.Ателиетата се обособяват по всички теми на познавателното съдържание на образователното предписание. Те могат да бъдат централни/общи за всички деца от детската градина/ и групови / за децата от конкретнадетска група/.В разработките са преставени апробирани ателиета от учители в областта на знанието за околната среда. Учителите са демонстрирали как темите от околната среда (астрономично време) могат да се интегрират с другите времена и съответните теми от разпределението.
Сподели с приятели: |