MЕХАНИЗМИ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ

• 
  В процеса на изготвянето на РПР на СИР:
  

Проведоха се консултации и предварителна съгласуваност с ангажиране и активно участие на представители на заинтересуваните страни. Предвид ориентираността на плана основно към дейности в сферата на компетенция на местните и регионални власти, като ключови партньори на регионално равнище са Национално сдружение на общините в Република България, регионални структури на национално представените работодателските организации, браншови и синдикални организации, НПО, изследователски и университетски институции.

• 
  По време на изпълнението на РПР:
  

Поддържането на изграданите вече ефективни партньорства ще даде възможност в процеса на изпълнение да се реализира по-голяма икономическа целесъобразност и да се укрепи потенциала за разкриване на нови пътища към привличането на средства.

Публично-частното партньорство като инструмент за оптимизиране на предоставяните продукти и услуги за обществото следва да бъде широко застъпен в процеса на изпълнение на РПР на СИР за периода 2014-2020. Мерките за насърчаване на формите на публично-частно партньорство при изпълнението на регионалния план за развитие следва да са в посока на:

• 
  използването на стимули за развитие на икономически дейности на регионално и местно равнище като: рационално използване на държавната и общинската собственост, облекчаване на регулаторните режими, осигуряване на финансови и данъчни стимули, използване на подходящи схеми за дългово финансиране, инвестиции в инфраструктура, облекчаване на условията за кредитиране на малки и средни предприятия и по-специално насърчаване на институциите за микрокредитиране и др.;
  

• 
  привличане на външни инвеститори, създаване на нови производствени мощности като филиали или други форми на външни инвестиции, създаване на нови фирми, запазване и разширяване на съществуващия бизнес, осигуряване на помощ за местни фирми при разработване на нови продукти и навлизане на нови пазари, подкрепа за научно-изследователска и развойна дейност, стратегически инвестиции, подкрепа развитието на нов бизнес и предприемачество включващи дейности, отнасящи се до създаване на среда, която помага на хората да развиват предприемачески умения, както и осигуряване на подкрепа по време на инкубационния период на новия бизнес /бизнес инкубатори, рисково финансиране и програми за обучение на работна сила/, и др.
  

• 
  подобряване разпространението на информация и обмен на най-добри практики, свързани с използването на ПЧП.
  

За подпомагане процеса на партньорското участие и за осигуряване на добър информационен поток могат да бъдат използвани следните инструменти::

• 
  интерактивна електронна страница;
  
• 
  съвещаване чрез електронни пощи;
  
• 
  напечатани брошури, обобщаващи целта и приоритетите на РПР, източници на информация и полезни контакти при прилагането на плана;
  
• 
  провеждане на конференции, за да се представи процесът на изпълнение на РПР на партньорите и др.
  

Икономическото състояние на Североизточния район е на сравнително добро равнище. Районът се нарежда на четвърто място сред районите от ниво 2 в страната по основните показатели за равнище на икономическо развитие. На неговата територия са разположени 13.8 % от предприятията от нефинансовия сектор в страната, работят 11.7% от заетите лица, разпо­лага с 12.6 % от дълготрайните материални активи и се реализират 10.8% от приходите от дейността на предприятията от нефинансовия сектор за страната².

Районът разполага със значителен икономически потенциал за развитие на бизнес и за нарастване на чуждестранните инвестиции - стратегическо географско разположение, добре изградена транспортна инфраструктура и подходящи природни условия.

Североизточният район, както и останалите български райони по обем на са сред районите с най-малки обеми на създадения БВП в ЕС. В сравнение с най-големия район от ниво 2 на ЕС Île de France, който обхваща Париж и региона около него, българските

Диаграма 2 Източник: ЕВРОСТАТ	райони създават от 0.50% до 2.94% през 2008 г. от неговия БВП, като СИР отчита 0.71 %. Сравнението с най-малкия по обем на създаден БВП район в ЕС - Åland, Финландия (с население от 27 300 д. през 2008 г.) показва, че обемът на БВП в СИР е 3 пъти по-голям.
Диаграма 3 Източник: ЕВРОСТАТ	По равнище на БВП по ППС на човек от населението, районите на България също значително изостават от средното равнище в ЕС, както и от водещите райони по този показател. СИР е на равнище от около 30% от средното ниво на ЕС, много близко до последния в класацията по този показател район в ЕС - Nord-Est, Румъния, и много далеч от Inner London.

СИР е на едно от последните места по Регионален БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност (PPS) в % от средното ниво в ЕС-27, въпреки че темпът на нарастване на БВП за периода 2000–2008 г. отбелязва устойчивост. През 2009 г. обаче е налице спад по този показател с 1,3 процентни пункта - от 37 % през 2008 г. на 35.7 % през 2009 г. Този спад след 2008 г. се отбелязва и общо за страната, както и за всички български райони от ниво 2 с изключение на Югозападния район.

Диаграма 4 Регионалният БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност (2006-2009 г.) по райони от ниво 2, дял от средното за ЕС-27 (в %)

Диаграма 5

В национален план, стойността на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени за СИР за 2010 г. възлиза на 7 503 млн. лв. Неговият принос в националния брутен вътрешен продукт е 10.6%, което го нарежда на четвърто място след ЮЗР, ЮЦР и ЮИР. Приносът на СИР и на другите райони взети заедно е почти изравнен с приноса на ЮЗР /48.3%/. По показателя БВП на човек от населението за 2010 г. Североизточен район е на трето място в страната след ЮЗР и ЮИР. Средната стойност на БВП на човек от населението в СИР през 2010 г. е 7 612 лв. при среден показател за страната от 9 359 лв.

Диаграма 6 Източник: НСИ

В разпределението на БВП по райони от ниво NUTS 3 (области) за 2009 г. с най-голям дял е област Варна – 81.8 % от общия за Североизточен район БВП, а с най-малък - област Търговище (12,1 %). Област Добрич и Шумен са с близки стойности, съответно 19.0 % и 18.2 %.

Диаграма 7 Източник: НСИ

Средната стойност на БВП на човек за 2009 г. в област Варна (9 622 лв./човек) е над средната стойност на индикатора за района (5942 лв./човек), както и за страната (9 007 лв./човек), въпреки че, в сравнение с 2008 тя отчита намаление. Останалите области – Добрич, Търговище и Шумен, са значително под средното ниво за страната и района. И при тях, след повишаването на нивата през 2008 г., вече през 2009 се наблюдава обратна тенденция, но все пак, с изключение на област Шумен, не са достигнати по-ниските нива от 2007 г.

Вътрешно регионалните различия по отношение на БВП в района са значителни - област Варна участва с 61.6% докато Търговище с 9.1%. Такива различия се наблюдават и по отношение на показателя БВП на човек, което характеризира равнището на регионалното развитие. За област Варна , този показател за 2010 г. е 131.5% от това на района, докато за другите три области , процентът се движи от 69,1 до 73,5.

Ускоряването на регионалния растеж на СЗР е важна задача пред регионалната политика, което е свързано с целенасочена подкрепа за преодоляване на негативните тенденции по отношение на количеството и качеството на факторите на растеж и преодоляване на неговото изоставане в социално-икономически план.

Българските райони по обем на създадената БДС са сред изостаналите в ЕС. В сравнение с най-големия район от ниво 2 на ЕС Île de France, който обхваща Париж и региона около него, българските региони през 2008 г. създават от 0.46% за СЗР до 2.73% за ЮЗР от неговата БДС.

Диаграма 8 Източник: ЕВРОСТАТ	СИР се доближава по-скоро до района с най-ниската БДС в тази класация – СЗР със своите 0.66 %. БДС по базови цени за СИР за всички дейности по НКИД за 2008 г. е 151 пъти по-ниска от тази на Île de France и 4 пъти по-ниска от БДС на ЮЗР.
Диаграма 9 Източник: НСИ, 2010 г.	Североизточният район има 10.64% принос в БДС на страната. Отчетенaтa стойност на брут­ната добавена стойност за 2010 г. - 6 461 млн. лева, нарежда Се­веро­източния район на четвърто място след Югозападния, Южния централен и Югоизточния район. С последния по нива на този индикатор - СЗР доближават своите стойности, а разликата му с първия - ЮЗР е около 5 пъти.

В Североизточен район през 2009 г. в сектора на услугите се формират 62.90% от брутната добавена стойност на района, в сектора на индустрията – 29.79 %, а в сектора на селското стопанство – 7,29 %. Данните показват, че районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма.

Диаграма 10

Диаграма 11 Източник: НСИ

Диаграма 12 Източник: НСИ

В рамките на периода 2007 г.- 2010 г. в СИР се наблюдава тенденция на намаляване на дяловете на аграрния сектор и сектор Индустрия за сметка на увеличаващия се дял на услугите, но това важи и в национален план. На териториално ниво NUTS 3 при разпределението на БДС се потвърждава тази тенденция. С най голям дял в сектора на услугите е област Варна, с най-нисък - Търговище. Аграрният сектор е най-силно развит в Добрич с тенденция към намаляване през 2009 г., но и трите района от NUTS 3 – Добрич, Търговище и Шумен имат по - високи дялове от средните за страната и СИР в аграрния сектор. С най-нисък дял в сектор индустрия е Добрич, с най-висок Варна.

Тези стойности не са достатъчни за постигане на средните нива на икономическо развитие за регионите в ЕС.

Макар и с малък дял в брутната добавена стойност на района селското стопанство е един от приори­тетните отрасли. За неговото развитие съществува изключително благоприятно съчета­ние на природно-климатичните условия. Динамиката в БВП на първичния сектор в милиони лева по години е както следва:

Обработваемата земя в района е 724220 ха. или 82.3% от селскостопанските територии. Над 60% от нея е заета от зърнени култури, като по този показател, района е водещ в страната. Същото се отнася и за отглежданите маслодайни култури.. Културата, която е основна за района е пшеницата, даваща над 26 % от националното производство.³

Районът е рекордьор по средни добиви от пшеница, ечемик и фасул.

Благодарение на добрата фуражна база в районът се развива и животновъдство , главно говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство.

Промишлеността е основен структуроопределящ отрасъл на регионалната ико­номика с водещо значение по редица показатели.

По показателя обща промишлена продукция , района заема четвърто място от районите NUTS 2 с близо 10% от общото за страната. В районен план с най-висок дял е област Варна, а най-нисък област Добрич.

Структурата на промишлеността е разнообразна, като водеща е преработващата промишленост, следвана от производството на химически продукти и хранително-вкусовата промишленост, а производството на текстил, обувки и изделия на шивашката и трикотажна промишлености дава едва 2,5% от промишленото производство.

С висок дял в икономическия профил – 22.9% на района се явява производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия. Районът е водещ по отношение на произведена електроенергия от ВЕИ.

• 
  СИР и другите български райони по обем на създадения БВП и по равнище на БВП по ППС на човек от населението са сред най-слабите в ЕС.
  
• 
  В СИР равнището на БВП на жител е под средното за страната. Може да се констатира наличието на четири групи: първа - на лидера ЮЗР, втора – на СИР и ЮИР, трета – на ЮЦР и СЦР и четвърта – на СЗР.
  
• 
  Неравномерно е разпределението на БВП в СИР. Област Варна е с 81.8 % от общия за района БВП, с най-нисък дял е област Търговище (12,1 %).
  
• 
  Област Варна е с над средната стойност на БВП на човек за 2009 г. за страната и района, но Добрич, Търговище и Шумен, са значително под тези нива. При всички се отчита намаление спрямо 2008 г.
  
• 
  Българските райони по обем на създадената БДС са сред най-изостаналите в ЕС, СИР се доближава по стойности по-скоро до района с най-ниската БДС в ЕС – СЗР.
  
• 
  Структурата на БДС по основните икономически сектори – селско стопанство, индустрия и услуги в районите на страната е сходна.Вътрешната структура на БДС на СИР е с увеличаващ се дял на услугите, намаляват дяловете на аграрния сектор и сектор Индустрия. В СИР област Варна има по високи нива на дела на услугите от средния за страната и за района.
  
• 
  Голямо е влиянието на аграрния сектор в регионалната икономика – в Добрич, Търговище и Шумен дялът на аграрния сектор е по-висок от средния за страната и района.