Съдържание списък на таблиците

В европейски мащаб, в периода 2007-2010 г., в резултат на световната финансова криза се наблюдава спад на инвестициите в бизнеса.

Диаграма 13 Източник:ЕВРОСТАТ

В България също се отчитат тези процеси, но в сравнение с ЕС-27, делът на входните преки инвестиции като % от БВП са със значително по високи стойности. Данните за изходните потоци на преки чуждестранни инвестиции за България обаче показват по-ниски стойности спрямо ЕС-27. За 2010 за България тази стойност е 0.7 % спрямо 0.9% за ЕС 27.

В СИР преките чуждестранни инвестиции отбелязват значително нарастване през последните години от 1 460 035 хил.евро за 2007 г. на 2 102 923.2 хил.евро за 2010 г. и увеличават дела на района в общия обем на привлечените чуждестранни средства за страната (9,51%). Районът се нарежда на трето място в страната за 2010 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции, като в сравнение с 2009 г. те са нараснали с 19 004.1 хил.евро. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1 531 539.3 хил.евро и Добрич с 301 906.2 хил.евро, следвани от Търговище – 180 850.9 хил.евро. С най-нисък размер на ПЧИ - 88 626.8 хил.евро, е област Шумен. Въпреки преобладаващия и през 2010 г. дял на Варненска област в преките чуждестранни инвестиции в района (72.83%), почти три пъти повече от останалите три

Диаграма 14 Източник: НСИ

области взети заедно, чуждестранните инвестиции в областта спадат в сравнение с 2009 г. В област Търговище през 2010 г. се наблюдава нарастване, а в област Добрич то е по-съществено.

В последните три години като основни чуждестранни инвеститори в района се изявяват Турция, Русия и Белгия.

Диаграма 15 Източник: Евростат

Диаграма 16 Източник: НСИ

За 2010 г., в СИР в секторите на предприятията и нетърговските организации, в държавния сектор и в системата на висшето образование са 16 961 хил.лв., по-ниски спрямо 2009 г. (22 010 хил. лв.) и представляват 4,02% от разходите за НИРД в страната - 421 612 хил. На ниво NUTS 3 при области Варна и Шумен след увеличенията през 2007 и 2008 г., също се наблюдава намаление, съответно за Варна: от 14 430 хил.лв. на 11 390 хил.лв. и за Шумен почти двойно: от 3681 хил.лв. на 1928 хил.лв.

Диаграма 17 Източник: НСИ

България, след наблюдаваното увеличение в периода 2007-2009 г. на персонала зает с НИРД, през 2010 г. бележи намаление до 20 283 лица. СИР отчита устойчиво нарастване за целия изследван период от 1716 до 2217 лица и се нарежда на второ място по този показател след ЮЗР. Области Варна /1 419/ и Шумен /546/ също бележат увеличение за 2010 г.

В последните години НИРД се свързва предимно с висшите училища и по-специално с тези с приложен/технически/ характер и научно-изследователските институти към Селскостопанска академия.

По Програма “Интелигентна Енергия за Европа” на Европейската комисия е създадена Агенцияза управление на енергията, която осъществява дейности на територията на Община Добрич в рамките на СИР.

50 са договорите, изълнени и в процес на изпълнение в района - по Оперативна програма „Регионално развитие", 20 договора са сключени по ОП „Околна среда", 23 - по ОП „Административен капацитет", 33 - по ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика», 125 са договорите по ОП «Развитие на човешките ресурси», 1 договор по ОП "Транспорт", 155 договора по Програмата за развитие на селските райони и 3 договора по ОП "Развитие на сектор рибарство".

Съществуват междуобластни различия по отношение на успеваемостта за спечелване на проекти, финансирани от Европейските фондове, но до голяма степен те се дължат на спецификата на програмите.

• 
  По относителен дял на разходите за НИРД в БВП, страната е в незадоволително състояние. СИР също показва сериозно изоставане от европейските региони и от водещия район по този показател ЮЗР, който е и с постоянно повишаващ се дял, за разлика от СИР, където през 2010 г. се отчита значително намаление.
  
• 
  По отношение на НИРД, СИР е представен основно от Варна и в малка степен от Шумен.
  
• 
  При персонала зает с НИРД в СИР и в двете представящи го области се наблюдава слабо, но устойчиво увеличение.
  

Разпределението на предприятията по големина и заети лица за България показва, че има стабилност и незначителни промени в размерната им структура през 2007г. и 2009г.

Диаграма 18

Източник: НСИ

В национален план, преобладаващ дял от около 90% заемат микропредприятията с персонал до 9 д. Малките предприятия са на второ място с дял от около 7-9,5%. Средните предприятия са около 1-2% от всички предприятия в страната, а големите са под един процент и се колебаят около 0,2-0,4% (вж. следващата таблица). СИР, както и останалите райони в страната имат приблизително еднаква размерна структура. В СИР процента за микропредприятията е по-висок от този за България /92 % за 2009 г./, а при останалите категории предприятия процентите са по-ниски.

На ниво области тенденциите са същите - за периода 2007-2009 г. се наблюдава нарастване на общия брой на предприятията, дължащо се на увеличаване броя на микрофирмите, за сметка на малките и средните предприятия. Делът на предприятията с повече от 250 заети лица е незначителен и при четирите области - в последната изследвана година 2010 г. той варира между 0.1% и 0.3%.
Диаграма 19: Относителен дял на предприятията според броя на заетите лица, в общия брой предприятия за областта, в %

	Източник: НСИ
Диаграма 20	В България през 2010 г. са открити 43 730 нови предприятия и са фалирали 3 642. При СИР съотношението на новооткритите към фалиралите предприятия повтаря тази картина, и със 6 377 броя е на трето място по броя на новооткрити предприятия, след ЮЗР и ЮЦР и на същата позиция по броя на фалиралите /544/. И в национален план и на регионално и облaстно ниво в периода 2007-2010 г. тенденцията е за намаляване на броя на новооткритите и увеличаване на броя на фалиралите предприятия.
Диаграма 21 Източник: НСИ

За 2011 г. в СИР са активни 49853 субекта, от които:

• 
  микро фирми/ до 9 заети/ - 46138/92,5%/;
  
• 
  малки фирми/10-49 заети/ - 3089 /6,2%/;
  
• 
  средни фирми/50-249 заети/ - 536 /1,1 %/;
  
• 
  големи фирми/250 + заети/ - 90 /0,2%/.
  

Заетите лица в икономическия сектор за 2010 г. 243728, като нетните приходи от продажба са 20246597 хил.лв..

Диаграма 22

Диаграма 23 2010 г., Източник: НСИ

Диаграма 24	МСП създават 73.7% от добавената стойност в сектора на услугите средно за страната. СИР през 2009 г. отчита увеличение над тези равнища. През двете наблюдавани години не се забелязват съществени промени в тези дялове по региони. Разликата в процентни пунктове между максималната и минималната стойност по този показател се увеличава от 22% на 24%. МСП създават около 45% от добавената стойност в сектора на индустрията средно за страната. Делът на МСП в добавената стойност на индустрията рязко намалява от 42.90% на 34.40% в ЮИР. Обратна тенденция се забелязва в СИР, където той расте от 40.40% на 47.20%. МСП създават около 97% от добавената стойност в сектора на селското стопанство средно за страната. В СИР през 2009 г. те създават цялата добавена стойност в сектора. Източник: НСИ

Рентабилността на предприятията от нефинансовия сектор е по-висока от средната за страната, но това не е пряко свързано с по-високи темпове на технологично обновяване и въвеждане на иновации в предприятията от индустриалния сектор, а по-скоро с постигане на по-висока рентабилност в отрасли като селско стопанство, транспортни услуги, хотелиерство и ресторантьорство.

Диаграма 25 Източник: НСИ, 2010 г.

В периода 2007 г. – 2008 г. дълготрайните материални активи (ДМА) в реалния сектор в Североизточен район нарастват, това се дължи главно на разширяването или създаването на нови предприятия, както и на подобрената пазарна реализация на продукцията в сектори- те на промишлеността и селското стопанство.

Диаграма 26

Диаграма 27 Източник:НСИ

СИР в сравнение с България, по разпределение на разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности не показва съществени разлики. Те са основно в секторите на селското, горското, рибното стопанство и добивната преработваща и друга промишленост, които в СИР преобладават процентно. А разходите за ДМА, в секторите на строителството, създаване и разпространение на информация, творчески продукти и далекосъобщения като съотношение спрямо другите икономически сектори са по-ниски.

Диаграма 28: Разходи за придобиване на ДМА на Ниво NUTS 3 Източник: НСИ, 2010

На ниво NUTS 3, Област Варна е с най високи стойности за разходи за придобиване на ДМА, оборот на предприятията и произведена продукция. Област Търговище е с най-лоши показатели.