Съдържание увод глава 1 Обща характеристика на подоходното облагане

1. 
   Концепцията на плоския данък.
   
2. 
   Въвеждането на плоския данък.
   
3. 
   Връзка плосък данък – бюджет.
   
4. 
   Данъчното бреме.
   
5. 
   Положителни и отрицателни черти.
   
6. 
   Ефект от приложения в България.
   

Подоходното облагане на физическите лица е важен елемент на пазарната икономика и основа на нарастващата роля на държавните финанси. Основание за подобно твърдение дава действуващата практика на акумулиране значителна част от индивидуалните доходи в държавните бюджети и използването им за удовлетворяване на основните обществени потребности.

Индивидуалното подоходно облагане е инструмент за обезпечаване на участието на индивидите във формиране приходите на държавата.

По своята същност темата за въвеждането на плоския данък в България е една от доста обсъжданите през   последните няколко години. И както обикновено се случва коментарите могат да бъдат разделени в две основни групи - на такива "ЗА" и на такива "ПРОТИВ".  Въпреки многото коментари оказва се обаче, че ние не знаем много за проблемите, ползите и рискове от въвеждането на данъка. Но считам, че за гражданите, физически лица е много по-важно не как, а с колко се облагат техните доходи и какви са проблемите при определяне на техните данъчни задължения. Това е така, защото необлагането, неспазването на изисквания на данъчните закони е предпоставка за органите на НАП да търсят основание за санкциониране. Чрез подобни наложени „лесни” глоби държавния бюджет получава една „несправедлива” парична вноска от гражданите. Затова е важно, че нормативните актове регламентиращи облагането на доходите на физическите лица са неясни за повечето от тях. От тази гл.т. на автора, произтича определянето на целта на разработката, а именно да разкрие някои практически проблеми при облагане доходите на физическите лица.

От 2008г. в облагането на доходите е въведен плоския данък, пропорционално вместо действащото до тогава прогресивни подоходно облагане. Дебатите около неговото въвеждане и отменяне все още са актуални. Същността на подобно облагане е обладано с редица идеалогически проблеми, като например, че плоският данък прави бедните по-бедни и богатите по-богати. Този и други концептуални проблеми ще бъдат разгледани в първа глава на настоящата дипломна работа. Съдържанието й ще ни напомни, че миналото винаги е съществено за познаване на бъдещето т.е. проблемите, които са били актуални преди и към момента на въвеждането на плоския данък са не по-малко съществени и днес.

Основната задача във втора глава в съответствие с поставената цел е бъде разгледан основния закон регламентиращ облагането на доходите на физическите лица. Така ще се разкрие обхвата на доходи, които попадат в обсега на плоския данък.

В глава трета ще се анализира един конкретен обект на облагане – доходи от наем на физически лица. Анализирането му ще разкрие някои особености на данъчното облагане в страната. А именно облагането на доходите е свързано с други законови актове т.е. неизчерпателност на специалния закон (ЗДДФЛ) и познаваемост на други закони. Подобен е и случая с облагането на едноличните търговци, като те се облагат по ЗДДФЛ ( подават данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ), но формирането на облагаемия им доход е по силата на разпоредбите на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО).

Глава 1 Обща характеристика на подоходното облагане.

1. 
   Концепцията за плосък данък.
   

Първото е вертикалното. То отразява "изравняването" на пределните ставки по отношение на равнището на доход, т.е. идеята на плоския данък пределната ставка¹ да остава неизменна при нарастването на дохода. Всъщност, "плоските" ставки преобладават в данъчната практика. Пропорционалното облагане е по-скоро правило, отколкото изключението при облагането на корпоративните доходи и разходите за труд (задължителните социални осигуровки). Преобладаващата практика при облагането на личните доходи обаче е стъпаловидна скала от растящи заедно с равнището на доход пределни ставки. Основната идея на "плоските данъци", откъдето идва и името им, е именно заместването на стъпаловидната скала на облагането на личните доходи с една ставка. Теоретичните основания за това са, че елиминирането на стъпалата стимулира предлагането на труд и икономическата активност на високите равнища на доход. Строго погледнато, обаче, в нито едно предложение, или практическа реализация на идеята, ставката за облагане на личните доходи не е една. Съществуването на необлагаем минимум, или лични отчисления добавя още една - нулева ставка. Това е съществено уточнение, доколкото именно тази нулева ставка различава т.нар. "плосък" данък върху личните доходи от пропорционалното облагане, като на практика го превръща в прогресивно.

Освен от равнището на доход, обаче конкретната данъчна ставка обикновено зависи от източника на доход, както и от индивидуалните обстоятелства (обикновено семейни или възрастови) на данъкоплатеца. Така например върху личните доходи от инвестиции - лихви върху депозити и дивиденти-обикновено не се прилага общата скала, а пропорционален данък при източника. От гледна точка на икономическата ефективност е важно първо, доходът да бъде облаган еднакво независимо от източника му; и второ да се избегне двойното облагане. Дивидентите например се облагат веднъж като корпоративен доход и втори път като личен доход. Това второ, "хоризонтално" измерение на изравняването, - според източника на доход - е много по-важно от първото, вертикалното с което преимуществено се свързва "плоския данък".

"Плоскостта" на данъка има и трето съществено измерение. Обикновено плоският данък предполага елиминиране на всички данъчни облекчения, отчисления и кредити. Без това вертикалното и хоризонталното изравняване би било само номинално. Освен това на разширената по този начин данъчна основа се разчита да компенсира фискалните загуби от намаляването на пределните ставки. Това е и главното предимство на концепцията за плосък данък по отношение на администрацията на данъка, т. е. намаляване на разходите на частния и публичния сектор за изпълнението на законодателството.

Въпреки че идеята обикновено се свързва с облагането на доходите, класическото предложение на бащите на плоския данък, американските икономисти Робърт Хол и Алвин Рабушка, е на практика за замяна на данъка върху дохода в САЩ с данък върху потреблението. ² Предимствата на облагане на потреблението вместо дохода са свързани със стимулите за спестяванията и инвестициите, т.е. с икономическите стимули на страната на предлагането. Логиката на такова облагане е, че хората трябва да се облагат на основа на това, което взимат от икономиката а не на това което дават в нея. Доколкото разликата между дохода и потреблението е спестяването, то потребителският данък превъзхожда подоходния именно с това, че не облага спестяванията и инвестициите. Големият проблем на данъците върху потреблението обаче е че те са регресивни - хората с ниски доходи плащат повече данъци (като процент от дохода им) от хората с високи доходи. С други думи потребителските данъци превъзхождат подоходните данъци по икономическа ефективност, но им отстъпват по отношение на социална справедливост.

Плоският данък на Хол и Рабушка (Х-Р) е опит да се обединят предимствата на облагането на потреблението с прогресивността на подоходното облагане в специфична форма на индивидуален потребителски данък. Те предлагат единна ставка от 19% върху доходите от предприемачество (корпоративни и лични) и доходите от заплати и пенсии, която да замести действащата стъпаловидната скала с пределни ставки от 15% до 39,6%. Данъчната основа при бизнес доходите се получава като от брутните приходи се извадят всички разходи за суровини, материали, труд, услуги и пълната стойност на инвестициите в основен капитал. За разлика от традиционното корпоративно подоходно облагане данъкът на Х-Р не прилага амортизационни отчисления, а отчислява цялата стойност на актива в момента на закупуването му, като така елиминира разликата между текущи и капиталови разходи. Друго съществено различие от данъчната основа на корпоративния данък е че при плоския данък на Х-Р не се приспадат разходите за плащане на лихви и други данъци. Това го приближава по същество до потребителски тип ДДС, но със съществената разлика, че от брутните приходи се приспадат не само вложените суровини, материали и оборудване, но и разходите за труд - заплати и пенсионни осигуровки, които при ДДС са част от добавената стойност и влизат в облагаемата основа. Вместо да се облагат при фирмата, при Х- Р те се облагат със същата ставка но при работниците като доход от заплати и пенсии. Наличието на сравнително високи семейни облекчения (USD25500 за четиричленно семейство) пък внасят прогресивност в облагането на доходите от заплати и пенсии дори при единна ставка. Това е единственото отчисление при плоския данък на Хол-Рабушка. Всякакви други данъчни преференции, облекчения, отчисления и данъчни кредити се елиминират.

Благоприятният ефект на плоският данък на Х-Р върху предлагането има няколко основни източника. Първо, те са свързани с промяната от облагане на дохода към облагане на потреблението и произтичащите от това стимули за спестяванията и инвестициите. По-конкретно, данъкът на Х-Р стимулира инвестициите в основни средства, които се приспадат изцяло вместо да се амортизират, при това с неограничена във времето възможност за пренасяне на счетоводните загуби. Освен това данъкът на Х-Р изважда от облагаемата основа целия размер на пенсионните осигуровки (независимо от това във какъв фонд са направени) и другите спестявания. Пенсиите се облагат когато се получават от бенефициента. Друго съществено предимство на концепцията е, че се елиминира облагането на доходите от лихви по депозитите и от дивидентите. Доходът от инвестиции се облага само като корпоративен доход, не като личен доход. Така е преодоляно и неравностойното данъчно третиране на дълговото и дяловото финансиране на инвестициите, при което разходите за лихви се приспадат от облагаемата основа, докъто дивидентите се облагат двойно, стимулирайки по този начин кредитното финансиране за сметка на дяловото участие.

Второ, по-ниските пределни ставки за високите доходи водят до по-висока възвръщаемост на инвестициите и така до повече стимули за работа.

Трето, предложението на Х-Р е за еднакво данъчно третиране на всички активи и видове доход. То елиминира всички отчисления, облекчения, кредити, и данъчни изключения. ³ По този начин се постигат три благоприятни ефекта. Премахват се мотивите за предприемачите да насочват ресурси към едно или друго производство водени от данъчни цели вместо от сигналите на пазара. Разширява се данъчната основа (без което значителното намаляване на пределната ставка не би било възможно). Значително се опростява системата и се намаляват разходите на фирмите и гражданите по доброволното спазване на законите, както и разходите на администрацията по контрола и прилагането им.

Четвърто, ако по-ниските ставки и намалените разходи по доброволното изпълнение на данъчните задължения стимулират излизането на част от бизнеса, опериращ в сенчестата икономика на светло, това подобрява конкурентната среда, т. е. намалява използването на незаконни средства за извличане на конкурентни предимства, и така води до по-висока ефективност на разпределението на ресурсите в икономиката.

Въпреки всички тези свои предимства идеята вече четвърт век остава нереализирана в първата по сила икономика в света и в другите индустриални държави. Какво прави блестящата на пръв поглед идея политически трудно осъществима?

Графика 1 Стръмност при линейно и нелинейно облагане ( линеен и нелинеен )

0 15 30 45 60 75 90 105 120 135 150 165 180 195 210 225 240

Източник: Pashev, K. (2005)

Както се вижда, "плоският" данък е с по-голяма стръмност от стъпаловидния, особено при средната класа. Вижда се също, че от гледна точка на стимулите за работа на високите нива на доход, и двете скали са достатъчно и почти еднакво плоски и стават все по-плоски с покачването на дохода. С други думи ползите за хората с високи доходи изглеждат далеч по-малки от загубите на хората със средни доходи. Нещо повече: ако в Българските условия едноличен търговец с печалба от около 20000 лв. годишно трябва да избира между линеен данък от 19,0% и нелинейна ставка от 25% (по примерната скала от тази илюстрация), той би избрал второто, защото би дължал 18,6% от дохода си.

Второ, данъкът на Х-Р не включва задължителните социални осигуровки върху получения доход. Така се получава двойно облагане на дохода: веднъж като доход, и втори път за осигуряване. Някои версии на плоския данък предвиждат данъчен кредит за платените задължителни осигуровки⁵ но това пък е отстъпление от целта да се минимизират различните преференции и да се опрости системата.

Най-непреодолимото препятствие пред действителната реализация на идеята, обаче е премахването на всички данъчни преференции, което променя из основи цялата съществуваща структура на икономически стимули и генерира силна съпротива от мощни политически и обществени групи интереси и бизнес лобита. Най-чувствително е американското общество към премахването на преференциалното данъчно третиране на закупуването на жилища и на благотворителността. Неприкосновеността на тези две преференции е зададена и в рамката на създадения през януари 2005 г. от президента Джордж Буш Консултативен съвет по данъчната реформа, чиято задача бе да разгледа и предложи мерки за оптимизиране на американската данъчна система (Dalsgaard, 2005). Няколко поколения са стимулирани да вложат парите си в закупуване на собствен дом чрез значителни данъчни преференции: приспадане от облагаемата основа на лихвените плащания по ипотечните кредити и на местните данъци върху собствеността. Отпадането на отчисленията на местните данъци на практика увеличава данъка върху собствеността на активите, които вече веднъж са били обложени. Особено несправедлив е плоският данък по отношение на новозакупеното оборудване, което не е амортизирано в момента на въвеждането му. Ако неамортизираната част от закупените активи не бъде изцяло отчислена в момента на въвеждането на данъка, инвеститорите са "наказани" тъй като амортизациите отпадат. Тези разходи, обаче трябва или да бъдат поети изцяло от бюджета⁶ или да се предвиди преходен режим, който до голяма степен елиминира предимствата на данъка по отношение на еднаквост, простота и ефективност. Освен това, няма гаранция, че елиминирането на различните преференции е устойчиво, тъй като то едва ли е в състояние да отслаби натиска от различни групи от интереси.

2. 
   Въвеждането на плосък данък.
   

Разпространението на плоския данък започва от Балтийските страни. Естония⁷ и Литва го въвеждат през 1994 г. а Латвия през 1995 г. Характерно за Балтийския модел е сравнително високото равнище на ставките и различните ставки

за личните и корпоративните доходи. (Таблица 1).

3. 
   Връзка плосък данък – бюджет.
   

От една страна се твърди, че плоският данък не означава загуби за бюджета, тъй като се очаква той да стимулира предлагането и излизането на бизнеса от сенчестата икономика. От друга страна, за фискалните последици от конкретното предложение (10% данък върху личните, корпоративните доходи и социалните осигуровки) се твърди, че държавата харчи много и неефективно и затова не е проблем съществено да съкрати разходите.

Въпросът за оптималния размер на държавните разходи е най-спорния в икономиката, и съответно най-обременен с идеологеми в политическата дискусия. Без да навлизам в тази тематика е редно да отбележа, че докато сред икономистите няма спор, че прекалено високият дял на държавните разходи в БВП спъва възможностите за частни инвестиции и икономически растеж, вярно е също, че от това автоматично не следва обратното, т.е. че колкото по-малък е делът на държавата в БВП, толкова по-успешно се развива една икономика.⁸ Успехът на инвестициите зависи критично от качеството на човешкия капитал, инфраструктурата, науката и технологиите, качеството на административните услуги и т. н. - области, в които публичният сектор има своите водещи отговорности. Накратко бизнесът плаща данъци не за да помогне на държавата или на бедните, а за да помогне и на себе си. Ето защо в демократичните общества равнището и структурата на държавните разходи са част от онзи важен за бизнеса обществен договор между гражданите и избраните управляващи за размера и качеството на публичните блага и услуги, които държавата предоставя. Данъците са инструмент за осъществяване на този обществен договор, а не крайна цел.

Ако приемем, че оптималният размер на държавата е въпрос на обществен избор и се концентрираме върху плоския данък като инструмент на данъчната политика а не на разходната, фискалната му ефективност има два основни източника. Първо, в класическата си версия той предвижда елиминиране на повечето възможности за законно избягване на данъци и така увеличава събираемостта на високите нива на доход. Второ, намалените ставки и намалените разходи по доброволното изпълнение на данъчните задължения стимулират излизането на бизнеса на светло и намаляването на степента на укриване на данъци.

Класическият модел на Х-Р елиминира всички вратички в законите за намаляване на данъчните задължения освен семейните отчисления. Различните данъчни преференции - облекчения, и отчисления и кредити проникват дълбоко в данъчното законодателство на индустриалните страни в Европа и Северна Америка, отразявайки дълга история на законодателни компромиси под натиска на различни групи от обществени и бизнес интереси. Тези отстъпки пък са водели до необходимостта от повишаване на ставките, както и от допълнителни "настройки" на системата за да се възстанови хоризонталната и вертикалната справедливост.

Разбира се, далеч не всички отчисления и облекчения имат характер на отстъпки в полза на определени специални интереси. Голяма част от тях отразяват обществения интерес чрез данъчни субсидии и преференции да се стимулират определени икономически дейности, за които се смята, че имат положителен външен ефект (т.нар. positive externality). Друга част отразяват стремежа да се дефинира най-справедливо обхвата на облагаемия доход като се извадят от него разходите направени за него, както и да се повиши ефективността на събирането чрез т.нар. деклариране от трети страни и удържане при източника. Често, за да се постигне регистрирането на нечий доход от трета страна е необходимо тя или да бъде задължена чрез съответните регулации (например банките за платените лихви), или да се признае за разход или друга форма на отчисление от друг данъкоплатец, за да бъде съответно регистриран от него.

В резултат от всички тези използвания на данъците за различни цели на политиката, в развитите страни преобладават високи пределни ставки и сложни данъчни закони с толкова много възможности за данъчно планиране (т.е. законно намаляване на данъците), че много малко хора попълват сами декларациите си без помощта на данъчни консултанти, хората с високи доходи могат да си позволят да избегнат легално по-голямата част от своите данъци, а размерът на данъчното задължение често се установява в съда.

Поради сравнително кратката история на пазарните отношения и на данъчната система сложното данъчно законодателство и многобройните законодателно закрепени изключения не са такъв проблем за новите пазарни икономики както за развитите индустриални страни. Повечето предприемачи разчитат или на политически чадър, или на директно укриване, вместо на законосъобразно данъчно планиране за намаляване на данъчни си задължения. Това от една страна обяснява защо плоският данък, особено във вида предложен от Хол и Рабушка има сравнително по-големи шансове в Източна Европа. От друга страна, то налага извода, че единственият шанс за компенсиране на фискалните загуби от намаляването на ставките трябва да се очаква от излизане на бизнеса на светло. Този извод поставя необходимостта от по-внимателно разглеждане на потенциала на плоския данък да намали укриването на доход.

Общоприетата логика подсказва, че по-високите ставки би трябвало да стимулират повече укриване на доход, тъй като увеличават ползата от всеки укрит лев. Класическите модели и емпирическите изследвания на укриването на данъци, обаче не предоставят безспорни потвърждения на тази логика.⁹ В поведенческите модели на укриването на доходи такъв резултат е налице само при допускане за неутралност към риска. Ако, напротив, данъкоплатецът е склонен да избягва риска, което е по-реалистичното допускане, то колкото по-нисък е неговият доход, толкова по-голяма е възпиращата сила на санкциите за укриване и на оценката му за вероятността деянието да бъде разкрито. (тъй като очакваните загуби биха били по-големи като процент от дохода). Доколкото доходът е в отрицателна зависимост от данъчните ставки, понижаването им може да отслаби спирачките пред укриването. В повечето случаи е обратно, защото освен ефектът на дохода е в сила и ефект на заместването: индивидуалната полза от укриването расте с големината на ставките (Allingham and Sandmo 1972). Това обаче не е така ако санкциите не са определени в процент върху укрития доход, а в процент върху укрития данък - тогава очакваната нетна полза от укриването не расте с данъчната ставка и остава да действа само ефектът на дохода (Yitzhaki 1974). Разбира се индивидуалното решение да се укрият данъци едва ли зависи само от очакваните ползи и разходи, които пък едва ли се определят единствено от ставката, глобата за укриване, вероятността от разкриване и отношението към риска. Теорията още не е казала окончателната си дума за детерминантите на данъчното укриване. Показателно е обаче, че и емпирическите тестове (с цялото ограничение на използваните данни) дават противоположни резултати за връзката между промяната на ставките и степента на укриване на доход.

Дори да игнорираме поведенческите модели и емпирическите тестове и да се доверим на интуицията, че намалените ставки означават по-ниска степен на укриване, това все още не значи, че плоският данък автоматично води до излизане на бизнеса в светлата част на икономиката. Първо, плоският данък трябва наистина да означава по-нисък данък. Един плосък данък на нивата на балтийските ставки едва ли би имал по-благоприятно въздействие върху декларирането на бизнес доходите от действащите в момента в България по-ниски ставки и върху личните и върху корпоративните доходи. Второ, стимулът на ниската ставка на подоходните данъци не трябва да бъде неутрализиран от прекомерни социални осигуровки, какъвто е случаят почти навсякъде при плоските данъци в новите пазарни икономики.

Не на последно място, плоският данък намалява данъчното бреме главно в горната част на скалата на доходите. От гледна точка на сивата икономика по- важни са дребните предприемачи: микро и малките предприятия, особено в сферата на услугите, строителството, търговията, туризма. В данъчната теория те са обединени под името "трудни за облагане"¹⁰ Дали данъкът ще ги стимулира да излязат на светло зависи не от това дали той е плосък или не, а доколко той ще намали доходите им, ако решат да изпълняват добросъвестно данъчните си задължения. Както вече бе отбелязано (графика 1), плоският данък изправя тези малки или начинаещи предприемачи пред най-стръмното нарастване на данъчната им тежест с увеличението на дохода им, което е силен мотив да останат в сенчестата част на икономиката докато могат. За тях единната ставка се превръща във високо данъчно стъпало което трябва да преодолеят за да преминат в легалната икономика, а не стимул. В този смисъл стъпаловидната скала с по-ниска първа ставка е по-лесно стъпало от сенчестата в светлата част на икономиката.
Графика 2. Стръмност на облагането на личните доходи 05-06

По-добре за малкия и стартиращ бизнес е да се прилагат други форми на опростено облагане от рода на презумптивните данъци, които не разчитат на сложни счетоводни записи и които не увеличават разходите за контролно- ревизионна дейност с незначителен фискален ефект.¹¹

Накрая, решението за излизане от сенчестата икономика зависи не само от данъчната тежест, но и от тежестта на останалите административни и регулативни пречки пред бизнеса и свързаната с тях административна корупция. Те могат да оказват по-силен стимул за оставане в сенчестата икономика отколкото величината на данъчното облагане.

Следователно, ако изобщо има положителен ефект намаляването на ставката върху укриването той трябва да се очаква главно в горната част на подоходната скала. Там обаче преобладават фирмите по ЗКПО, където ставката е плоска и неколкократно е понижавана. И това не е довело до значително повишаване на степента на доброволното изпълнение на данъчните задължения.

Величината на данъчната ставка е само единият определящ фактор за степента на укриване. Положителният ефект на плоския данък върху събираемостта би могъл да се очаква и от опростяването на системата на облагане.Два са възможните източници на такъв ефект. Първо, ако опростяването на данъчната система намали разходите за доброволното спазване това може в някаква степен да стимулира тези, които оперират изцяло в сенчестата икономика (често с цената на подкупи) да избегнат бюрокрацията и дребния административен "рекет" на данъчните органи и да излязат на светло или да регистрират по-голяма част от оборота си. Второ, опростяването на данъчното облагане повишава ефективността на ревизиите и инспекциите, което би увеличило вероятността от разкриване на данъчните измами и би намалило степента на укриване.

И за двата източника, обаче е сигурно, че опростяването на данъчното облагане, както по отношение на счетоводните и други разходи на доброволното спазване, така и по отношение на разходите на контролните органи по принудителното изпълнение зависят не толкова от опростяването на данъчната ставка, а от опростяване на данъчната основа. Разликата между прилагането на единна ставка след като се извади необлагаемия минимум и прилагането на пределна ставка според равнището на дохода според стъпаловидна таблица независимо от броя на етажите е само едно аритметично действие в повече. Сложността и при оценката на данъчното задължение за данъчнозадълженото лице и за проверката от контролните органи, включително възможностите за корупционен натиск от тяхна страна са проблеми на базата, а не на ставката, т.е. на определеното тук като хоризонтално, а не вертикално измерение плоския данък. В нашата действителност, където, както вече бе отбелязано данъчните отчисления и облекчения са далеч по-малко отколкото в развитите страни, проблемите на базата са по-скоро в несъвършенства и противоречия в счетоводните и материалните данъчни закони. Те обаче едва ли ще бъдат решени с въвеждането на плосък данък. Там е необходимо целенасочено саниране на законите, а не просто редуциране на сегашната пет-степенна скала на подоходното облагане до двустепенната скала на плоския данък.

Ако въздействието на плоския данък по отношение на сивата икономика не е потвърдено, то тогава неговата привлекателност остава главно по отношение на стимулите за предлагането, т.е. на спестяванията и инвестициите. Този капацитет заслужава по-сериозен анализ в контекста на българските данъчни реалности.

4. 
   Данъчното бреме
   

В пълна противоположност, в страните в преход, кампанията в подкрепа на плоският данък е вдъхновена от на дясно-политически аргументи. В Българската дискусия например широко се застъпва тезата, че плоският данък ограничава преразпределителните функции на държавата: т. е. намалява данъчното бреме на хората с високи доходи, които са най-производителни и предприемчиви, и така стимулира тяхната икономическа активност. Въпреки пазарната си логика, в контекста на конкретното българско предложение тази теза е далеч от убедителна. Въпросът тук не е просто концептуален, а има сериозни практически последици.

Причината е, че ставката, била тя плоска или стъпаловидна, е само един елемент от структурата на данъка, който сам по себе си дава ограничена информация за разпределението на данъчното бреме. Други не по-малко важни елементи, които определят прогресивността на данъка са необлагаемият минимум, отчисленията от облагаемия доход (например отчисленията за деца в нашето законодателство), и границите на етажите при стъпаловидната скала. Вече бе показано на графика 1, че в определено съотношение на тези параметри стъпаловидната скала може да е по-малко стръмна от плоската, особено при политически и икономически критичните средни нива на дохода. Ако "плоският" данък предполага по-голям необлагаем минимум и по-големи семейни отчисления, той води до по-голяма степен на преразпределение. Този съществен и очевиден въпрос вече втора година остава извън обхвата на дискусията за плоския данък, правейки я еднакво удобна и за левия и за десния политически спектър. Така например предложението на ляво-центристката коалиция за значително вдигане на необлагаемия минимум за личните доходи и елиминирането на най-долната ставка от 10 % веднага беше предложено на обществеността в опаковката на "плоския данък" . На практика, такова преструктуриране на данъка върху личните доходи въпреки че привидно намалява броя на ставките на практика не води до съществени промени в структурата на облагането, или доколкото води до такива те са в посока противоположна на идеята на плоския данък за намаляване на ставките в горните равнища на доход (вж. графика 2).

На второ място, реакцията на предлагането само отчасти се определя от подоходните данъци. Съществено значение имат задължителните социални (вкл. здравни) осигуровки. Те могат значително да променят прогресивността на подоходното облагане дори и при плоска ставка на социалните осигуровки. Така например минималните осигурителни доходи(МОД), въведени в България през 2003 г. водят до регресивност на облагането при доходите, които са по-ниски от съответния праг. По същия начин, тавана на осигурителния доход води до регресивност на облагането за доходи над него. Ако предложението за единна ставка от 10% предполага премахване на този таван, (което засега остава извън дискусията) тогава това ще намали регресивността на облагането за високите доходи. Това със сигурност ще направи облагането по-добро от гледна точка на вертикалната справедливост, но по неефективно и противоречащо на идеята на плоския данък така като е формулирана от десните й привърженици.

На трето място, очакваният ефект от плоския данък по отношение на разпределението на данъчното бреме е свързан не толкова с нормативно- определените ставки и структура на данъка, а с определени поведенчески реакции на участниците на пазарите на труд и капитал. Крайният резултат от промените в данъчните ставки, разбиран като промяна в дохода, зависи от еластичностите на търсенето и предлагането на съответните пазари. Ако ценовата еластичност на предлагането на труд е ниска, т. е. количеството труд (измерван в часове отработено време) не реагира на промените в работната заплата, то работодателят е в позиция да прехвърли върху работника по-голямата част от увеличеното данъчно бреме, или да запази за себе си цялата или по-голямата част от печалбата от намаляването на данъчната тежест върху разходите за труд. Дискусията за плоския данък в България не почива нито на данни за съответните еластичности, нито на резултати от микросимулационни модели, а се води в голяма степен от теоретични прозрения и екстраполации. Така тезата, че намаляването на пределните ставки означава увеличени стимули за труд се гради върху не толкова убедителното допускане, че работниците са в по-силна позиция да определят цената на труда отколкото работодателите. Емпирическо потвърждение на това допускане за България няма. В обобщение, ефектът на намалените ставки върху доходите от заплати не е директен и автоматичен. Данъчните стимули достигат работника през управленческите решения на работодателя. Намаленото данъчно бреме е печалба за работодателя, която той може да раздели или да не раздели с работника в зависимост от конкретния пазар за съответния вид наемен труд.

Нещо повече, дори да се приеме, че данъчните стимули отиват повече при работника, то изводът, че те ще го накарат да произвежда повече предполага силна връзка между величината на данъка и количеството положен труд. Такава е връзката например при заплащане на час, или на единица продукция. В Българските условия, където преобладават фиксираните месечни възнаграждения без директна връзка с количеството и качеството на положения труд такава връзка остава в голяма степен теоретична възможност дори за високите заплати. Както бе посочено опитът на плоския данък в Русия също не предостави потвърждение на такъв ефект.

5. 
   Положителни и отрицателни страни
   

• 
  Опростяване на данъчните процедури и подобрена ефективност: въвеждането само на една единствена ставка върху доходите ще доведе до драстично намаляване на разходите (главно на административните разходи) на стопанските агенти, свързани с ползването на помощ при попълването на сложни формуляри и изчисляването на облагаемата основа. Едно от най-сложните данъчни законодателства за момента е американското и напоследък и в САЩ се дискутира въпросът за нуждата от радикални реформи в тази сфера. Опростяването на данъчните процедури от гледна точка на време и средства ще увеличи ефективността на данъчната система и също така ще намали стимулите за укриване на доходи и неплащане на данъци. Друг елемент на опростяването на данъчното законодателство е свързан с това, че при въвеждането на пропорционална система на облагане се премахват всички изключения, облекчения и преференциалното данъчно третиране на определени стопански дейности.
  
• 
  Елиминиране на двойното данъчно облагане: В условията на пропорционално подоходно облагане целият доход се облага само веднъж при източника. Като пример за двойно облагане може да се посочи облагането на дохода от дивиденти. Корпорациите изплащат дивиденти след облагане на реализирания годишен приход, а впоследствие получилите ги физически лица (акционери) ги декларират като част от своите доходи и те подлежат на облагане втори път. Прилагането на единна ставка при източника (в случая с доходите от дивиденти става въпрос за облагане само на ниво корпоративна печалба, както е в Словакия след извършената през 2004г. фискална реформа) може да елиминира тези неудобства и да стимулира предприемачеството и поемането на рискове по отношение на определени стопански дейности.
  
• 
  Увеличаване на данъчните приходи: Опростяването на данъчния кодекс, както и създаването на стимули за легалност в бизнеса чрез ефективна и справедлива данъчна структура, ще доведе по повишена данъчна събираемост и до по-висок размер на постъпленията в държавния бюджет. Освен това чрез прилагането на единна ставка върху доходите се поддържат и запазват на относително постоянно равнище бюджетните приходи, изглаждат се годишните колебания в техния размер и се постига по-голяма предвидимост и прозрачност на процеса.
  
• 
  Намаляване на дела на сивата икономика: От гледна точка на икономическата ефективност, се смята, че въвеждането на плосък данък ще намали стимулите за укриване на доходи и ще ограничи данъчните злоупотреби. Според изследванията на много икономисти се доказва, че по-ниската единна данъчна ставка ще инициира узаконяването на редица бизнеси, тъй като разходите по-укриването или неплащането на данъци и по неспазването на законово установените данъчни процедури ще бъдат по-големи от стойността на самото данъчно задължение към държавата. Поради тази причина много местни предприемачи и малки фирми, които до този момент са попадали в т. нар. “сенчест сектор” заради неизгодния данъчен режим, сега ще бъдат стимулирани да излязат “на светло” и да упражняват легално дейността си, като заплащат редовно дължимите данъци.
  
• 
  Териториално облагане: Предложенията за въвеждане на плосък данък се базират върху идеята за облагане на териториален принцип, което означава, че правителствата имат право да облагат единствено доход, генериран в рамките на националните граници. По този начин се създава по-благоприятна данъчна среда, като се елиминира възможността за облагане на дохода независимо от неговия източник и се засилва конкурентноспособността на държавата в световен мащаб. В условията на глобална икономика и свободно движение на капитала на международно ниво, простите и ефективни фискални системи стоят в основата на привличането на чуждестранни инвестиции, които от своя страна стимулират растежа на националните икономики.
  
• 
  Положително влияние върху икономическия растеж: Фактът, че пределната данъчна ставка остава постоянна величина във времето е предпоставка за намаляването на деформиращите механизми по отношение на спестяванията, инвестициите и заетостта. В условията на прогресивно подоходно облагане, е налице сериозно изкривяване на икономическите стимули, тъй като пределната данъчна ставка е растяща величина. Това от своя страна в много случаи прави неизгодно заработването на допълнителна единица доход, защото се преминава към по-високо данъчно задължение. Освен това разходите, свързани с укриването и неплащането на данъци са по-малки от тези, които даден икономически субект би извършил, за да спази точно действащите данъчни процедури. Следователно, този метод на данъчно облагане не е ефективен от гледна точка на събираемост на приходите в бюджета и на преодоляването на проблема с неформалния и нерегулиран дял от икономиката.
  

Друг пример за модифицирана пропорционална данъчна схема е т.нар. схема с прилагане на отрицателна подоходна ставка. Тя наподобява вече разгледаната по-горе схема на облагане. Разликата се състои единствено в това, че при лица получаващи доходи под необлагаемия минимум, данъчното задължение не е 0, а доходът се приема за отрицателен. Плоската ставка се прилага към този отрицателен доход и получената сума се заплаща на лицата от страна на държавата. За да се илюстрира накратко този вид схема на облагане, нека приемем, че необлагаемият минимум е 180 лв., а данъкът върху дохода – 20%. Тогава семейство получаващо, брутен доход от 130 лв., освен, че няма да заплати никакъв данък, трябва да получи сума в размер на 0.2 (180-130) = 0.2*50 = 10 лв. Примерът е хипотетичен и се използва, за да онагледи идеята за т.нар. отрицателен подоходен данък. В съвременните данъчни законодателства обаче този вид облагане не намира голямо приложение (въпреки че в САЩ се прилага един вид негативен подоходен данък – EICT (Earned income credit tax), който се смята за изключително ефективен), както и чистите пропорционални системи, при които не се предвижда изключването на част от дохода от облагане.

Плоският данък, особено ако е достатъчно нисък, има няколко много сериозни предимства:

- по-ниско пределно данъчно облагане - което означава повече стимули за труд и предприемчивост, а оттам и по-бързо икономическо развитие и високи доходи

- по-опростена данъчна система - много по-лесно е за всеки да изчисли и плати данъчното си задължение

- премахва стимулите за укриване на доходи и неплащане на данъци, което намалява сивата икономика и увеличава приходите в бюджета

- увеличава се икономическата ефективност заради намаляването на т.нар. данъчен клин и свръхданъчното бреме, създавано от високите и прогресивни данъци

- увеличава конкурентността на страната като привлекателно място за инвестиции

- намалява данъчното бреме на всички, оставяйки повече средства в джоба на данъкоплатеца

- премахва стимулите да се инвестират средства в лобиране за преференциално третиране.

Основен недостатък на плоския данък, който се признава и от неговите защитници, е, че при него хората с по-ниски доходи поемат относително по-голяма тежест от тези с по-високи.

Освен това сложността на данъчната система няма нищо общо с вида на данъците. Примерът на Нова Зеландия показва, че е възможно едновременно да се опрости системата на облагане, да се премахнат всички облекчения, изключения и специални правила и да се запазят прогресивните лични данъци.

Интересен е и примерът на Естония, където плоският данък е въведен през 1994 г. В страната "несправедливостта" на плоския данък води до засилване на исканията за връщане на системата на прогресивно данъчно облагане, признават местни икономисти.

От данъчната промяна със сигурност повече ще спечелят хората с по-високи доходи. Въвеждането на единна ставка обаче означава намаляване и дори премахване на голяма част от данъчните облекчения и преференции, които действаха до момента. Така въвеждането му вероятно ще затвори някои често използвани вратички в закона, които позволяваха легално да се намалят дължимите данъци като например даренията. Друг начин да се спасят от данъци до 10% от облагаемия доход беше и чрез лични вноски за доброволно осигуряване или застраховка "Живот". Експертите смятат, че и тези възможности ще отпаднат. Според анализатори промяната може да доведе и до облагане на капиталовите печалби от борсата, за които досега не се дължаха данъци

Недостатък номер едно на плоския данък е това, че той ще има различни ефекти за хората в зависимост от дохода, които получават. ¹³Близо 40% от работещите ще усетят негативните последици от въвеждането на плосък данък. Хората с по-ниски доходи поемат относително по-голяма тежест от тези с по-високи.

Пораждането на допълнителното данъчно бреме за по-нискодоходните групи от населението е причина номер едно за критиките към плоския данък. Наличието на ощетени налага прилагането на социални компенсации

6. 
   Ефект от приложението в България
   

Защитниците на идеята за въвеждането на пропорционален данък от 10%, т.е на ставка от 10% върху преките данъци и социалноосигурителните вноски твърдят че, събирането на плоски данъци е по-просто и лесно за администриране; по-справедливо и ефективно (намалява данъчните измами, свива сивата икономика), насърчава спестяваниятя, инвестициите и растежа;

По отношение на първия аргумент, в по-голямата си част мненията са единодушни-размера на дължимия плосък данък се изчислява по-опростено от прогресивния, работата на данъчната администрация е улеснена, бюрокрацията е намалена, наблюдава се по-голямо разбиране сред данъкоплатците. Това са солидни аргументи, които всъщност отговарят и на две от правилата за ефективна и справедлива данъчна система, а именно: относително прости , разбираеми и стабилни данъчни ставки и условия на данъчно облагане; минимални разходи по събирането на данъците, с цел възможно по-голяма част да отиде в хазната на държавата.

Според някои от противниците на плоския данък обаче, наличието на множество справки и приложения в настоящите данъчни формуляри не се дължи на прогресивността или на плоскостта на данъчния режим, а „ ...на различията в начина на определяне на нормативно признатите разходи ,с които се намалява облагаемия доход от различни източници (доходи от трудов договор, от граждански договор, хонорари, наеми, изобретения и др.) Т.е Като се определи сумата на облагаемия доход от различните източници, изчисляването на дължимия данък представлява елементарна математическа операция, дори и при сегашната прогресивна скала.”*¹⁴

Вторият аргумент за въвеждането на плосък данък е, че той е по-справедлив от прогресивния. Защитниците на плоския данък смятат, че справедливото отношение изисква данъците да са еднакви за всички, като под еднаквост не се разбира една и съща сума плащана от хората с високи и ниски доходи, а една и съща пропорция от техните доходи. Те намират за несправедливо хората, вложили повече време, усилия и предприемчивост, инвестирали средства, поели по-големи рискове, следователно получили по-големи доходи, да плащат по високи данъци за сметка на недобре реализиралите се на трудовия пазар (хората с ниски доходи). Те обаче, не взимат под внимание факта, че „големите различия в доходите на българските граждани в момента се дължат на многообразни фактори, свързани със сложните промени в процеса на прехода и не непременно на личните усилия и качества на индивида”.¹⁵

Третият аргумент в полза на пропорционалното данъчно облагане е ,че чрез него ще се подобри събираемостта на данъците (т.е ще намалеят случаите на данъчно бягство и данъчни измами) и по този начин ще се намали дела на скритата и сивата икономика и ще се увеличи данъчната база. Въпросът ,който може да бъде поставен тук е дали увеличаването на събираемостта на данъците ще се дължи предимно на „оплоскостяването” им или по-скоро на намаляването на данъчното равнише. И дали намаляването на данъчната тежест ще бъде необходимо и достатъчно условие за излизането на всички данъчни субекти „на светло”. Поскоро отговорите на тези въпроси засягат взимането на мерки от друго естество, а именно затягане на средствата за контрол и увеличаването на наказателните санкции. В противен случай неизрядния платец дълбоко ще се замисли преди да реши да даде своя принос към държавния бюджет изплащайки данъчното си задължение.Особено, когато преди това реално е ползвал данъчна ставка от 0%.

От друга страна дали данъчната ставка от 10% върху копоративния данък ше подобри бизнес климата у нас за привличането на нови чуждестранни инвестиции? Със сигурност има благотворно въздействие, но дали то сама по себе си е достатъчно, за да привлече и задържи значителните чуждестранни капитали, или множеството бюрократични, административни и нормативни пречки пред чуждите инвеститори ще ги накара да изберат друга страна за „данъчната си миграция”.

Аргументите против плоския данък от 10% са: той е радикален, несправедлив, антисоциален, застрашава балансираността на държавния бюджет (предизвиква увеличение на бюджетния дефицит).

Противниците на единната данъчна ставка от 10% върху преките данъци и осигурителни вноски я намират за радикална и следователно като всяка крайна идея -неправилна, но по отношение на данъка върху доходите на физическите лица подкрепят постепенното намаляване на максималните ставки и повишаване на необлагаемия доход, ако това се извършва в дългосрочен план без радикални действия, които да доведат до сериозни и непреодолими икономически и политически последствия за страната.

Смятат още, че плоският данък е несправедлив или може би по-точното определение е по-малко справедлив от прогресивния данък, защото не се базира като него на закона за намаляващата пределна полезност на дохода, според който с увеличаването на дохода намалява пределната полезност от него (т.е полезността на 100 лв,които дължи под формата на данък човек с доход 1000 лв, нямат еквивалента полезност на 10 лв.на човек с доход от 100 лв), това означава, че данъчната тежест за хората с по-ниски доходи ще е по-голяма от тези на хората с високи доходи.

Въвеждането на социалноосигурителни вноски от 10%, плащани изцяло от работника ще увеличат още данъчното му бреме, като само в сферата на добрите пожеланя остава твърдението, че облекчен от необходимостта да плаща осигурителни вноски на работниците си работодателя ще предпочете да раздели част от спестена сума между тях под формата на увеличение на месечното им възнаграждение.
Факторите, оказали благоприятно влияние върху доброто изпълнение на данъка са следните:

- пропорционалното данъчно облагане, което стимулира икономическата активност и насърчава високо квалифицирания труд;

- по-ниското равнище на безработица (5.97 % по данни на Агенцията по заетостта) и повишаването на доходите както в частния, така и в публичния сектор.
С въвеждането на прекия данък се променя характерът и размерът на данъка върху доходите на физическите лица. Плоският данък по своята същност е пропорционален данък. Той се определя чрез една единствена данъчна ставка, а не чрез прогресия /скала/, съдържаща няколко данъчни ставки, нараствщи и различни по размер. С него се удържа и изземва относително еднаква част от дохода, независимо от неговия размер. Данъкът се увеличава в съответствие с увеличаването на дохода, а относителният дял на данъка в дохода не се променя. Това озаначава, че данъчната тежест е еднаква т. е. еднаква е степента на преразпределение на дохода чрез данъка, независимо от това увеличава ли се или се намалява облагаемият доход.

Размер на месечния облагаем доход /лв./	Сега удържан данък по ЗДДФЛ /лв./	Плосък данък /лв./	Данък в /+/ или в /-/ /лв./
200		20	+ 20
250	10	25	+ 15
300	21	30	+ 9
370	36.40	37	- 0.60
600	87	60	- 17
1000	183	100	- 83
1500	303	150	- 153
2000	423	200	- 223
5000	1143	500	- 643
10 000	2343	1000	- 1343

Прогресивно-подоходният данък, удържан сега от доходите на физическите лица, включително и тези, които се еднолични търговци се определя по данъчна таблица /скала/, при която месечният доход по трудови правоотношения до 200 лв. е необлагаем, а доходът над 200 лв. се облага с различни данъчни ставки: с 20 на сто от дохода от 200 до 250 лв.: с 22 на сто от дохода от 250 до 600 лв. и с 24 на сто от дохода над 600 лв., независимо от размера на превишението.

В резултат на това с увеличаването на дохода прогресивно-подохдният данък нараства по- бързо от дохода. Данъкът нараства не само абсолютно в съответствие с увеличаването на дохода, но и относително в съответствие с по- високите данъчни ставки. Относителният дял на прогресивно- подохдния данък в облагаемия доход е различен и нараства с него. Така се изземва относително по- голяма част от дохода. Различна е данъчната тежест спрямо различните по размер доходи. По- ниска е данъчната тежест спрямо по- ниските доходи и по- висока е спрямо по- големите доходи. Това означава,че различна е и степента на преразпределение на доходите за различните по размер доходи.

Прогресивно- подоходният данък действа санкциониращо спрямо данъчно задължените лица, чиито доходи нарастват, защото данъкът расте не само абсолютно, но и относително. Пропорционалният /плосък/ данък не действа санкциониращо. При този вид облагане заинтересоваността на данъкоплатците да увеличават доходите е по- голяма. Преразпределението на доходите с него е еднакво, независимо от размера им.

Ето зашо пропорционалното облагане е по- подходящо от прогресивно- подоходното облагане, когато доходът съответно печалбата са от извършване на стопанска дейност.

От сравнителната таблица би могло да се направят следните изводи:

1. Най-голямо е увеличението на плоския данък за месечния доход от 200 лв. Увеличението е 20 лв.

2. За доходите над 200 лв.до 365 лв.разликата между по-големия плосък данък и сегашния прогресивно подоходен данък се намалява и постепеннопремахва. Така за доход от 250 лв. разликата в плюс е 15 лв., а за доход от 300 лв. разликата в повече е 9 лв.

При месечен доход 365 лв. данъкът е еднакъв по размер и по двата начина на облагане - по плоския данък и по сегашния прогресивно подоходен данък

3. За месечните доходи над 365 лв. плоският данък е по-малък по размер от сегашния прогресивно подоходен данък. С нарастването на доходите разликата между двата данъка в поока на намаление се увеличав. Сравнително високите доходи ще се облагат с плосък данък, който е половината и по-малко от половината от сегашния прогресивно подоходен данък.

Разликите между размера на плоския данък и на прогресивно подоходния данък за еднаквите по размер доходи произтичат от промяната на характера на облагането. Преминава се от прогресивно подоходно облагане към пропорционално облагане.