МЕСТНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОСРЕДНИЦИ - СЪЗДАВАНЕ И ПРАКТИКА

• 
  Гражданите се сблъскват по-често с местната администрация отколкото с централната;
  
• 
  Намесата на местния омбудсман допринася да бъде повишена ефективността от действието на институцията омбудсман като цяло.
  
• 
  Установяването на местни омбудсмани допълва осъществяването на принципа за местно самоуправление;
  
• 
  Натрупаният в България опит за установяването на институцията на местно ниво е резултат от усилията на гражданските организации, което определено е достижение на българското гражданско общество. В някои общини такъв тип институции бяха установени с правилници, приети от съответните общински съвети, а в други – на основата на споразумения и меморандуми между неправителствените организации и кметовете.
  
• 
  Законодателното уреждане на местните омбудсмани трябваше да отговори на изискванията на гражданите и да регулира вече съществуващи в страната обществени отношения.
  

Институции от типа на омбудсмана на местно ниво в България започват да се създават още в края на 1998 г. Поради липсата на законодателна уредба до 2003 г. местните омбудсмани се въвеждат и изпълняват своите функции в рамките на пилотни проекти въз основа на специални споразумения между граждански организации и местните органи.

• 
  В периода 1999-2001г. на територията на район Младост в гр. София по проект на Центъра за социални практики е избран обществен посредник (местен омбудсман). Съгласно този проект неговата задача е „да примирява позициите на жалващия се гражданин и административния апарат и да посредничи при решаването на споровете им.” Основна дейност на обществения посредник е да разглежда жалби на граждани срещу лошо администриране или злоупотреба с власт. В район Младост предимно са подавани жалби, свързани с общински жилищни и нежилищни имоти, регистрация на търговски обекти, сметоизвозване, чистота и др. Службата не разглежда случаи с давност над 1 година; такива, които вече са изпратени в съда или случаи, касаещи частния живот на гражданите, трудовоправни и синдикални спорове.
  
• 
  През същия период в общините Разград, Лозница и Завет Българското сдружение за честни избори и граждански права (БСЧИГП) въведе тази институция в областния център и две по-малки общини, отчитайки социалната атмосфера в района: отношението на местната администрация, гражданската позиция за сътрудничество, активността на гражданското общество в района и др. Трябва да се отбележи и подкрепата на програма MATRA/KAP на посолството на Кралство Нидерландия и посолството на САЩ. Избраните за 1 година местни омбудсмани приемаха жалби и сигнали от граждани като им предоставяха компетентна помощ и консултации. Непосредственият резултат от тези проекти е изграденото по-високо доверие между граждани и администрация, както и възможността за обратна връзка като фактор за подобряване на работата на администрацията.
  
• 
  В община Велико Търново от април 2002 до март 2003 по едногодишен проект, подкрепен от посолството на САЩ и Европейския информационен център – гр. Велико Търново, беше установен специализиран омбудсман – антикорупционен посредник, с основна насоченост към противодействието на случаите на неспазване на закона, нанасяне щети на граждани, злоупотреба с власт и корупция. Отчетено е, че около 90% от случаите са решени чрез медиация.
  
• 
  Най-широк обществен отзвук получи дейността на местния омбудсман в Столична община. Двегодишният проект (2002-2004г.) се осъществи от Центъра за социални практики в партньорство със Столична община и с финансовата подкрепа на фондация „Отворено общество”. Анализът на годишните доклади на столичният обществен посредник показва, че броят на подаваните жалби от граждани нараства като се очертават две основни групи случаи: първа група – при които се търси помощта на обществения посредник във връзка с административна процедура – предоставяне на административна услуга или издаване на административен акт; и втора група – изискващи задълбочено проучване и проверка на фактическата и правна страна, проверки в общинска администрация и др.