Съдържание: увод глава първа


МЕСТНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОСРЕДНИЦИ - СЪЗДАВАНЕ И ПРАКТИКА



страница12/44
Дата28.02.2022
Размер0.75 Mb.
#113573
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   44
Институцията на омбудсман в Европа и България
МЕСТНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОСРЕДНИЦИ - СЪЗДАВАНЕ И ПРАКТИКА
ЗАЩО БЕШЕ НЕОБХОДИМО УСТАНОВЯВАНЕТО НА ИНСТИТУЦИЯТА НА МЕСТНО НИВО В БЪЛГАРИЯ?

  • Гражданите се сблъскват по-често с местната администрация отколкото с централната;

  • Намесата на местния омбудсман допринася да бъде повишена ефективността от действието на институцията омбудсман като цяло.

  • Установяването на местни омбудсмани допълва осъществяването на принципа за местно самоуправление;

  • Натрупаният в България опит за установяването на институцията на местно ниво е резултат от усилията на гражданските организации, което определено е достижение на българското гражданско общество. В някои общини такъв тип институции бяха установени с правилници, приети от съответните общински съвети, а в други – на основата на споразумения и меморандуми между неправителствените организации и кметовете.

  • Законодателното уреждане на местните омбудсмани трябваше да отговори на изискванията на гражданите и да регулира вече съществуващи в страната обществени отношения.

Институции от типа на омбудсмана на местно ниво в България започват да се създават още в края на 1998 г. Поради липсата на законодателна уредба до 2003 г. местните омбудсмани се въвеждат и изпълняват своите функции в рамките на пилотни проекти въз основа на специални споразумения между граждански организации и местните органи.



  • В периода 1999-2001г. на територията на район Младост в гр. София по проект на Центъра за социални практики е избран обществен посредник (местен омбудсман). Съгласно този проект неговата задача е „да примирява позициите на жалващия се гражданин и административния апарат и да посредничи при решаването на споровете им.” Основна дейност на обществения посредник е да разглежда жалби на граждани срещу лошо администриране или злоупотреба с власт. В район Младост предимно са подавани жалби, свързани с общински жилищни и нежилищни имоти, регистрация на търговски обекти, сметоизвозване, чистота и др. Службата не разглежда случаи с давност над 1 година; такива, които вече са изпратени в съда или случаи, касаещи частния живот на гражданите, трудовоправни и синдикални спорове.

  • През същия период в общините Разград, Лозница и Завет Българското сдружение за честни избори и граждански права (БСЧИГП) въведе тази институция в областния център и две по-малки общини, отчитайки социалната атмосфера в района: отношението на местната администрация, гражданската позиция за сътрудничество, активността на гражданското общество в района и др. Трябва да се отбележи и подкрепата на програма MATRA/KAP на посолството на Кралство Нидерландия и посолството на САЩ. Избраните за 1 година местни омбудсмани приемаха жалби и сигнали от граждани като им предоставяха компетентна помощ и консултации. Непосредственият резултат от тези проекти е изграденото по-високо доверие между граждани и администрация, както и възможността за обратна връзка като фактор за подобряване на работата на администрацията.

  • В община Велико Търново от април 2002 до март 2003 по едногодишен проект, подкрепен от посолството на САЩ и Европейския информационен център – гр. Велико Търново, беше установен специализиран омбудсман – антикорупционен посредник, с основна насоченост към противодействието на случаите на неспазване на закона, нанасяне щети на граждани, злоупотреба с власт и корупция. Отчетено е, че около 90% от случаите са решени чрез медиация.

  • Най-широк обществен отзвук получи дейността на местния омбудсман в Столична община. Двегодишният проект (2002-2004г.) се осъществи от Центъра за социални практики в партньорство със Столична община и с финансовата подкрепа на фондация „Отворено общество”. Анализът на годишните доклади на столичният обществен посредник показва, че броят на подаваните жалби от граждани нараства като се очертават две основни групи случаи: първа група – при които се търси помощта на обществения посредник във връзка с административна процедура – предоставяне на административна услуга или издаване на административен акт; и втора група – изискващи задълбочено проучване и проверка на фактическата и правна страна, проверки в общинска администрация и др.

Сътрудничеството между неправителствените организации, от една страна и местните власти от друга, закономерно доведе до формулиране на необходимостта от законодателно въвеждане на институция от типа „омбудсман” на общинско ниво.
През 2003 г. с приемането на промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация се предвиди възможност общинските съвети да избират обществени посредници (чл. 21а ЗМСМА), като приемат правилник за организацията и дейността му. Въз основа на тази уредба от началото на 2004 г. започна въвеждането на институциите обществен посредник на общинско ниво в цялата страна.
Интерес представлява Примерният правилник за организацията и дейността на обществения посредник, подготвен през 2004г. от работна група експерти на ЦИД, Коалиция 2000, Фондация за реформа в местното самоуправление, Национално сдружение на общините в РБългария, Национална асоциация „Правна инициатива за местно самоуправление” и др. Без да претендира за изчерпателност и задължителност, примерният правилник обхваща най-важните въпроси относно функционирането на обществения посредник. В него са регламентирани общите положения и принципи в дейността на местния омбудсман, изборът, заемането на длъжността и освобождаването му, процедурата по подаване на жалби и сигнали, финансирането и отчетността на институцията.
В глава първа и втора на този правилник се посочват общите положения на статуса, целите, предназначението и принципите в дейността на обществения посредник. Основна функция на институцията е да съдейства за спазване на правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация.
Глава трета поставя изискването обществения посредник да е български гражданин, с постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община, който не е осъждан, със завършено висше образование, съответен минимален стаж, с високи морални качества и т.н. В правомощията на всеки общински съвет е обаче да модифицира изискванията, респективно правилника, съобразно специфичните нужди и виждания на общината.
Глава четвърта регламентира реда за подаване на жалби и сигнали и тяхното разглеждане, както и кръга на лицата, които могат да сезират обществения посредник.
Не бива да се забравя обаче факта, че разгледаният по-горе правилник ими по-скоро препоръчителен и спомагателен характер, т.е. той не съставлява елемент от правната рамка на институцията на местно ниво. От натрупания до момента опит в дейността на местните институции, недвусмислено се налага извода за необходимост от усъвършенстване на правната рамка, чиято ограниченост и недостатъци стават все по-очевидни.


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница