Съдържание: увод глава първа
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ В ПРАКТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН В БЪЛГАРИЯ
Изтегляне 0.75 Mb.
|
| 4. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ В ПРАКТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН В БЪЛГАРИЯ
Анализът на информацията от няколко публични и групови дискусии показва скептицизма на респондентите по отношение на сегашната ефективност на институцията. Причините за недостатъчната й дееспособност се коренят, според тях, в социално-икономическата обстановка в страната и в недостатъците на нормативната уредба: Първо, съществува убеждението, че демократичните промени в българското общество все още са в начален стадий и гражданските права и свободи често биват нарушавани; че особено трудно за обществения посредник е да въведе и отстоява демократични отношения в общество, където доминират лични и корпоративни икономически и партийно-политически интереси. Второ, обществото, поради липса на информираност, все още не приема подобни институции, като изразява недоверие в техните възможности и или ги игнорира, или ги натоварва със свръхочаквания. Трето, в нормативната база съществуват немалко празноти и противоречиви моменти, свързани с установяването на институцията, с правомощията й, с финансирането, с взаимодействието й на различни нива, както и с други институции и т.н. Категоричното обществено мнение, резултат от проучването, е, че законовата уредба е превърнала една институция, замислена като граждански коректив, в „още една администрация”. От приемането на Закона за омбудсмана през 2003г. и промените в ЗМСМА, даващи право на органите за местно самоуправление да избират обществени посредници, до настоящия момент са се натрупали значими проблеми, свързани с практическото действие на институцията. Очертават се два основни проблемни кръга – първият, свързан с националния омбудсман и вторият – касаещ проблемите на местните обществени посредници. От анализа на събраната информация се стига до специфициране на следните основни проблеми: Смесване на правата и задълженията на националния омбудсман с тези на местните обществени посредници. Докато за пърия е приет закон, то на местно ниво тези отношения се регламентират от ЗМСМА само в диспозитивна форма, като се дава възможност на общинските съвети да определят в съответен правилник цялостния статут на местния обществен посредник. Не са регламентирани нормативно отделните компетентности и възможното сътудничество на националния омбудсман с местните обществени посредници. Във формулировката на чл.2 от Закона за омбудсмана е записано: „Основната задача на омбудсмана е да защитава гражданите чрез предвидените в този закон средства при нарушаване на техните права и свободи от органите на държавната власт”. Възниква въпросът: не се ли изземва компетентността на общинските посредници, като техните функции и правомощия стават неясни. Няма правна норма, даваща право на националния омбудсман да възлага определени случаи на местните обществени посредници. Създава се възможност за дублиране на функции на различни нива, евентуално решаване на един казус по различни начини. Финансовата независимост на местните обществени посредници също е под въпрос. Разходите по дейността им се поемат като цяло от общинските бюджети, или, в някои случаи от временни проекти, осъществявани от неправителствени организации. Законовата уредба не дава ясни правила и механизми в тази област. Поставят се под въпрос начините за избор на омбудсман. Мненията и оценките на гражданите показват дефицит на обществено доверие в личността на омбудсмана. Предлагат се идеи за пряк избор на националния омбудсман, като гаранция за авторитет, независимост и надпартийност на институцията. За гарантиране независимостта на обществения посредник на местно ниво също се предлагат няколко варианта за избор. Като най-реално се явява предложението местните омбудсмани да се избират пряко по време на общинските избори за органи на местното самоуправление, като се гласуват с отделна бюлетина. Еднозначно се налага мнението, че е по-добре регламентирането на дейността на местните обществени посредници да стане със самостоятелен нормативен акт, определящ техните функции и правомощия във всички административно-териториални структури, да се постигне необходимата прозрачност и те действително да бъдат независими институции. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|