Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| .. МАСКАТА НА ЧЕРВЕ - Но щом се затворят в убежището си, хората ще бъ- НАТА СМЪРТ “, ЕДГАР дат принудени да се уповават на ограничен кръг АЛЪН по (!809- 1849 г.) близки, които ще ги осведомяват за всичко, което се случва навън. Така неминуемо се поражда несигурност, колебливост и подозрителност спрямо вестоносците. Изгубва се цялостният поглед върху събитията. Изолираните личности са лишени от способности за маневриране, започват да страдат от параноя, превръщат се в лесни мишени за неприятелите си. Както при военна обстановка, така и при другите видове стратегически игри, прекалената изолация в повечето случаи води само до поражение и гибел. В мигове на несигурност и опасност вие трябва да се борите с надигащото се в душата ви желание да се затворите още по-навътре в себе си. В никакъв случай не бива да се поддавате на този инстинкт. Много по- добре ще е да потърсите някогашните си приятели и съюзници, да потърсите нови съратници, да си наложите да се появявате сред нови за вас кръгове в обществото. Този доста полезен метод от векове е бил използван от силните на деня. . Прочутият римски оратор и държавник Марк Тулий Цицерон произлизал от нисшата аристокрация и не е имал никакви шансове да се добере до върховната власт, преди да проникне сред тези патрициански кръгове, които тогава са управлявали Рим. Въпреки това обаче Цицерон постигнал блестящи успехи - в онази епоха никой не умеел по-добре от него да отгатва кои държавници са истински силните на деня и как тези личности зависят една от друга. Кръстосвал е навсякъде, познавал е всички, поддържал е толкова широка мрежа от сподвижници, че с лекота е успявал да събере подкрепата на десетки от най- видните римляни, за да се противопостави на някой новопоявил се противник на политическата арена. Точно така е играел играта един от най-талантливите играчи на всички времена - прочутият френски дипломат маркиз Дьо Талейран. Въпреки че произхождал от една от най-старите аристократични фамилии във Франция, той следял отблизо всяка промяна в предпочитанията на парижкото простолюдие, което му помагало да предвижда предстоящите драматични събития и трагични обрати в политическия живот. Дори е изпитвал своеобразна наслада от „общуването“ със съмнителни криминални типове - в замяна от тях научавал тайни, до които маркизът никога не би се добрал с помощта на официалните канали. Точно това му помогнало да оцелее при драматичното редуване на повратни моменти във френската политика - падането на Бастилията, учредяването на Националното събрание, появата на Конвента, възхода на якобинците и 231 Марат, диктатурата на Робеспиер, възникването и провала на Дирекори- ята, изгряването и залеза на Наполеон, абдикацията на Луи XVIII - труд- но могат дори само да се изброят всичките кардинали промени в историята на Франция, в които Талейран през своя 84-годишен живот е бил един от най-активните участници. Такъв рекорд не би могъл да бъде осъществен от политик, който не умее да контактува с най-различни кръгове, който не може с лекота да създава нови връзки и познанства. Този закон е много важен за всички монарси, а също и за онези политици, които се стремят към върховната. власт без оглед на цената, която ще бъдат принудени да платят. В деня, в който ще бъдат прекъснати вашите контакти с хората, защото сте решили да се спасявате в някое изолирано убежище, неминуемо ще се надигнат брожения срещу вас, които за кратко време може да прераснат в метежи, бунтове, опити за преврат или за покушение. Никога не бива да се самозалъгвате с илюзията, че сте толкова високопоставен, та можете да си позволите да не обръщате внимание на низините, на простолюдието, на най- онеправданите слоеве от обществото. Ако се скриете в някоя крепост, ще бъдете отлична мишена за враговете си и за заговорници от всякакъв вид, защото те няма да се примирят лесно с мисълта, че сте избягали от тяхното възмездие. Понеже хората са подчертано социални създания, оттук следва, че умението да се общува, и то така, че да ни доставя радости, а не горчивина, трябва да се усъвършенства чрез непрестанни упражнения - като се срещате с колкото е възможно по-широк, по-разнообразен кръг от хора. Колкото повече контактувате с другите, толкова повече ще се радвате на тяхната благодарност и толкова повече ще бъдете улесняван при всевъзможните бъдещи ваши начинания. И, обратно - ако се изолирате, ще ставате все по-непохватен, ще зачестяват провалите и това на свой ред ще ви подтиква към още по-дълбока изолация, защото хората ще за- почнат да ви избягват. През 1545 г. Козимо I де Медичи, първият велик херцог на Тоскана и основател на прочутата династия, решава да обезсмърти името си - за целта се налагало Да развърже кесията си и да плати за фреските в строящата се тогава флорентинска катедрала Сан Лоренцо. Сред многото кандидати за тази престижна поръчка Козимо предпочел Якопо да Понтор- мо. Застаряващият художник решил да превърне тази и без това достатъч- но престижна поръчка в своя шедьовър, в своето послание към идните поколения. Може би затова отначало искал да го оставят да твори несмущаван от чужди погледи и настоявал да поставят завеси на подстъпите към помещението, където той трябвало да започне първите фрески. Копнеел да затъмни славата на гениалния Микеланджело. След като някакви мла- дежи нахълтали в катедралата, водени само от любопитство, Понтормо още повече се изпълнил с омраза към всички досадни зяпачи и троснато наредил да усилят мерките за изолиране на катедралата. 232 Понтормо се заел да изпълва стените и таваните на катедралата със сцени от библейски сюжети - Създаването на Вселената, Изгонването на Адам и Ева от Рая, люшкането на Ноевия ковчег сред водите на всемирния потоп и прочие. Най-горе на средната стена той изрисувал Христос в цялото му великолепие, когато призовава мъртвите да се надигнат от гробовете си в деня на Страшния съд. Художникът посветил на тази грандиозна задача цели единадесет години и рядко напускал катедралата, защото вече страдал от фобия срещу всякакви контакти с хората, а освен това се страхувал панически някой да не заимства творческите му хрумвания. Понтормо умрял, преди да успее да довърши стенописите. Нито една от тях не е запазена до наши дни. Но Джорджо Вазари - изтъкнат художник и вещ критик, историк и писател от късния Италиански ренесанс, един от малцината приятели на Понтормо - успял да надникне в катедралата малко след смъртта на Понтормо и е оставил подробно описание. Преди всичко поразявала липсата на нормални пропорции на фигурите. Очевидно Понтормо бил обладан от манията за маниакално вторач- ване в детайлите, обаче изгубил усета за цялостна композиция. Вазари дори прекъсва тяхното описание в мемоарите си със следното обяснение: „... по, едно време започнах да се опасявам да не загубя разсъдъка си, като съзерцавам отблизо рисунките по стените. Сигурен съм, че точно така Якопо ги е гледал с часове, с месеци и години и може би затова накрая той вече не приличаше на себе си.“ Вместо да прославят още повече името на Понтормо, стенописите се превърнали в символ на неговия пълен провал. Тези фрески всъщност потвърждавали нагледно вредата от прекалената изолация - нарушените пропорции, маниакалното преследване на съвършенството буквално във всяка подробност, а в същото време неспособността да се обхване с един цялостен творчески поглед общата картина, съчетано със своеобразно загрозяване на общото впечатление и неразбираемост на посланието на творбата. Няма съмнение, че изолацията се отразява пагубно на изкуството, което е предназначено да доставя естетическа наслада на хиляди хора. Шекспир и до днес си остава най- известният автор в цялата литература, защото е драматург за популяр- ната сцена - широко отворен към масовия зрител, умеещ да представя творбите си във вид, разбираем за публиката, независимо дали тя притежава или не добро образование и изтънчен вкус. Творците, които се затварят в своите крепости, губят усета за пропорции и техните творби остават достъпни само за ограничен кръг от почитатели. Тъй като властта е изцяло плод на човешки усилия, тя неизбежно нараства при подобряването на контактите с хората. Вместо да се затваряте в своята духовна крепост, опитайте се да гледате на света по следния начин: всичко около нас по нещо прилича на Версай, където всяка стая е 233 свързана със съседните помещения. Трябва да умеете да разбирате околните, да можете да общувате с представители на най-различни социални слоеве. Тази мобилност ще ви предпазва от заговорници, защото така ще им бъде доста по- трудно да опазят тайните си помисли, а откритите ваши врагове ще се затрудняват да привличат на своя страна вашите съюзници или съратници. Винаги трябва да сте в движение, от стая в стая, и никога да не се застоявате на едно място. За ловците е по-трудно да улучат жертвата си, ако тя не обича да стои неподвижно. АСОЦИАЦИЯ Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|