З А К О Н 22 ИЗПОЛЗВАИТЕ ТАКТИЧЕСКИТЕ

КЕСТЕНЪТ И
СМОКИНОВОТО
ДЪРВО
„Един човек се
покатерил на смо-
киновото дърво и
започнал да яде
зрелите смокини.
Като видял това,
кестенът сърдито
разклатил клоните
си и възкликнал:
„Нещастното смо-
киново дърво! Него-
вите плодове са на-
пълно незащитени
за разлика от мои-
те. Моите семена
растат в корава
обвивка, отвсякъде
обкръжена със
здрави бодли. Никой
натрапник не може
да се добере до
тях...“ Тогава
смокиновото дърво
започнало да се смее:
„Много добре знаеш,
глупав стар кестен,
че човекът е
толкова изобре-
тателен, че ще се
справи дори и с
твоите толкова
зорко пазени кесте-
ни. Но за целта ще
те удрят с камъни и
тояги, а после, като
съборят на земята
плодовете ти, ще ги
мачкат с камъни, за
да ги
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ
НА ЗАКОНА
Остров Мелос* е стратегически разположен в средата на Егейско море. В древна Елада над морето и над крайбрежието е господствала Атина, обаче Спарта, най- силното царство в Пелопонеския полуостров, навремето първа е била завладяла о-в Мелос. По време на
Пелопонеските войни жителите на Мелос отказали да станат съюзници на Атина и останали верни на своята стара метрополия - Спарта. През 416 г. преди Христа атиняните насочили мощната си флота срещу непокорния остров Мелос. Но преди да се стигне до решителния щурм на пристанището, те изпратили делегация, която за последен път да се опита да убеди твърдоглавите островитяни да се покорят, за да не бъдат опустошени селищата им.
„Както ние, така и вие много добре знаете - за- почнали атинските пратеници, - че пред силата бледнеят всички закони на разума и справедливостта и че винаги по-силният диктува условията, а на по-слабия остава само участта да ги изпълнява.“ Когато жителите на Мелос отвърнали, че това твърдение прави на прах и пепел всички дотогавашни представи за добродетелите на Атина, атиняните веднага им възразили, че те и само те, като по- силни, имат правото да определят кое е справедливо и кое не. Тогава онези от Мелос им припомнили, че само боговете имат право да решават такива съдбоносни въпроси и че с подобна власт не са дарени простосмъртните. „Ние също почитаме боговете, но след много години, прекарани в битки с всички наши съседи, вече нищо не може да ни разу- беди - очевидно в природата е напълно естествено винаги да побеждава по- силният.“
Ала жителите на Мелос не пожелали да отстъпят.
Само повтаряли упорито, че могъщата Спарта ще им се притече на помощ. Атиняните веднага им възразили, че спартанците са практични хора, не
*
Това е древното име. Този остров днес се нарича Милос, от Цикладския архипелаг, с главен град Плака. От него е наименованието Венера Милоска. (Бел. прев.)
282

обичат да си нарушават спокойствието и че няма да помогнат на Мелос, защото нищо няма да спечелят от тази намеса, дори ще имат само загуби.
Накрая жителите на Мелос започнали да говорят за принципите на честта и за техния древен закон, който ги задължавал да се противопоставят с оръжие в ръка на всеки нашественик. „Не бива да се заблуждавате с остарелите понятия като чест и достойнство - отвърнали атиняните. - Честта заставя хората да се сражават, докато измрат, въпреки че са изправени пред непреодолима опасност. Причината е в това, че превъзхождащият противник засяга гордостта на по-слабите. Няма нищо срамно да отстъпите пред най-мощната военна сила в цяла Ела- да, когато тя ви предлага такива благоприятни за вас условия.“ С това спорът приключил. Пратениците напуснали залата, за да изчакат отвън решението на опонентите си. Жителите на Мелос останали сами и продължили разгорещения диспут. Накрая решили да разчитат на помощта от Спарта, на милостта на боговете и на правотата на тяхното дело. После повикали отново атиняните и им съобщили, че отказват да се покорят.
Няколко дни по-късно атиняните нахлули в остров
Милос. Жителите му се сражавали храбро въпреки отсъствието на спартанците, които предпочели да не рискуват нова война с всемогъщата тогава Атина. На атиняните им били нужни няколко кръвопролитни атаки, преди да успеят да разгромят противниците си и да обсадят главния град на малкия остров. Накрая жителите на Мелос нямали друг изход, освен да капитулират.
Разгневените атиняни не си губели времето - избили всички годни да носят оръжие, продали жените и децата като роби, след което населили злочестия остров със свои колонисти. Оцелели само шепа от мъжете на Мелос, които успели да се укрият в пещерите.
ТЪЛКУВАНЕ
Атиняните имали славата на едни от най-прак- тичните и предприемчивите народи в цялата история на човешката цивилизация. Понеже смятали, че и другите разсъждават като тях, те изложили пред

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: